№ 8173
гр. София, 03.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110171195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 290835/30.12.2022 г.;
290836/30.12.2022 г.; 290837/30.12.2022 г.; 290839/30.12.2022 г. и
290840/30.12.2022 г., изменени с молби от 06.12.2023 г. (допуснато с
протоколно определение от 06.12.2023 г. на лист 113 – 114 от делото) и от
26.01.2024 г. (допуснато с протоколно определение от 29.01.2024 г. на лист
146 от делото) на Б. П. Ж. срещу „Сити кеш“ ООД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че
клаузите на чл. 11.1, с които се уговаря неустойка за непредоставяне на
обезпечение, в следните договори за кредит между страните: №№
597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г.; 546471/13.07.2021 г.;
597001/25.11.2021 г., и 615741/31.12.2021 г. са нищожни като неравноправни
и се иска осъждане на ответника да плати на ищцата следните суми, платени
от ищцата без основание по посочените договори за кредит, за които се
твърди, че са напълно нищожни поради липса на реквизити:
1. по договор № 597939/26.11.2021 г. – 145,41 лева;
2. по договор № 452118/17.09.2020 г. – 766,10 лева;
3. по договор № 546471/13.07.2021 г. – 1449,62 лева, и
4. по договор № 615741/31.12.2021 г. – 433,92 лева,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковите молби – 30.12.2022 г., до окончателното плащане.
Ищцата поддържа, че сключила с ответника описаните в горния абзац
пет договора за кредит, като по тях била получила съответно 500 лева, 1400
1
лева, 1800 лева, 2200 лева, и 1000 лева, и погасила всички задължения по
кредитите, които освен лихвите по тях включвали и неустойка за това, че
ищцата не била осигурила поръчител или банкова гаранция за обезпечаването
им в съответствие с чл. 11.1 от договорите. Размерът на неустойките по всеки
от петте договора бил съответно 200 лева, 750 лева, 850 лева, 1200 лева, и 400
лева. Поддържа, че всички тези клаузи били неравноправни и поради това –
нищожни, тъй като уреждали прекомерни по размер неустойки, размерът им
не бил включен в определения процент на разходите по кредита, не са
учредени за произтекли евентуални вреди на кредитора, като са изложени и
други съображения. Твърди се, че поради неотразяване на неустойката в
процента на разходите по договора за кредит, следва да се приеме, че такъв не
е посочен, а освен това договорът бил написан с шрифт с кегел по-малко от
12 пункта, не бил посочен лихвен процент, не била посочена методология за
определяне на годишен процент на разходите и поради това целите договори
били нищожни. Тъй като ищцата била платила цялото си задължение по тях,
се иска връщане на част от платените неустойки и лихви по договорите, както
и прогласяване на нищожност на клаузите. Претендират се разноски.
В законоустановения срок са подадени отговори от ответника – „Сити
кеш“, с които:
1. С отговор с вх. № 185247/28.06.2023 г. исковите претенции по искови
молби с вх. №№ 290835/30.12.2022 г. и 290836/30.12.2022 г. относно договори
с №№ 597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г. се признават в
установителните им части, но се оспорват осъдителните искове, като се сочи,
че ищцата не е доказала плащане на неустойки;
2. С отговор с вх. № 62810/07.03.2023 г. искът, предявен с искова молба
с вх. № 290837/30.12.2022 г. се оспорва като неоснователен, като се твърди,
че годишният процент на разходите (ГПР) по договор за кредит №
546471/13.07.2021 г. е изчислен правилно и няма задължение да се описват
всичките му компоненти, уговорената неустойка не следва да е част от ГПР,
тъй като се дължи за неизпълнение на договора, посочен е лихвен процент, а
неустоечната клауза урежда изпълнението на договора и не е неравноправна,
като е доброволно приета от ищцата и е гарантирала изпълнението на
задълженията ѝ;
3. С отговор с вх. № 39181/13.02.2023 г. искът, предявен с искова молба
с вх. № 290839/30.12.2022 г. относно договор за кредит № 597001/25.11.2021
г. е оспорен като неоснователен със съображения, идентични с тези по
предходно описания отговор, и
4. С отговор с вх. № 39181/13.02.2023 г. искът, предявен с искова молба
с вх. №290840/30.12.2022 г. относно договор за кредит № 615741/31.12.2021 г.
е оспорен като неоснователен със съображения, идентични с тези по
предходно описаните два отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
2
С протоколно определение от 06.12.2023 г. (на лист 114 от делото)
съдът е задължил ответника да представи по делото договор за кредит с №
597939/26.11.2021 г., което ответникът не е направил, въпреки че в
счетоводството му съгласно данните от счетоводната експертиза (вж. по-
долу) има данни за такъв договор за кредит с ищцата. Поради това
настоящият съдебен състав приема по реда на чл. 161 ГПК, че договорът е със
съдържанието, описано от ищцата в искова молба с вх. № 290835/30.12.2022
г. – отпуснат е кредит за 500 лева, като не е посочен лихвен процент, вноската
е седмична, а в чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 200
лева, която ищцата дължи в случай, че в 3-дневен срок от сключване на
договора ищцата не осигури безусловна банкова гаранция или поръчителство
на две физически лица.
С протоколно определение от 06.12.2023 г. (на лист 114 от делото)
съдът е задължил ответника да представи по делото договор за кредит с №
452118/17.09.2020 г., което ответникът не е направил, въпреки че в
счетоводството му съгласно данните от счетоводната експертиза (вж. по-
долу) има данни за такъв договор за кредит с ищцата. Поради това
настоящият съдебен състав приема по реда на чл. 161 ГПК, че договорът е със
съдържанието, описано от ищцата в искова молба с вх. № 290836/30.12.2022
г. – отпуснат е кредит за 1400 лева, като не е посочен лихвен процент,
вноската е седмична, а в чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в
размер на 750 лева, която ищцата дължи в случай, че в 3-дневен срок от
сключване на договора ищцата не осигури безусловна банкова гаранция или
поръчителство на две физически лица.
С определението за насрочване на делото от 19.10.2023 г. (на лист 43 от
делото) съдът е задължил ответника да представи по делото договор за кредит
с № 546471/13.07.2021 г., което ответникът не е направил, въпреки че в
счетоводството му съгласно данните от счетоводната експертиза (вж. по-
долу) има данни за такъв договор за кредит с ищцата. Поради това
настоящият съдебен състав приема по реда на чл. 161 ГПК, че договорът е със
съдържанието, описано от ищцата в искова молба с вх. № 290837/30.12.2022
г. – отпуснат е кредит за 1800 лева, като не е посочен лихвен процент,
вноската е двуседмична, а в чл. 11, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в
размер на 850 лева, която ищцата дължи в случай, че в 3-дневен срок от
сключване на договора ищцата не осигури безусловна банкова гаранция или
поръчителство на две физически лица.
Съгласно представена на лист 23 от образуваното по искова молба №
290839/30.12.2022 г. гражданско дело № 71209/2022 г. на Софийския районен
съд, 48. състав, присъединено към настоящото, ищцата е завела срещу
ответника иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11 от
Договор за кредит № 597001/25.11.2021 г., като по този иск е постановено
Решение № 1703/06.02.2023 г. по гражданско дело № 64039/2022 г. на
Софийския районен съд, 35. състав, което е влязло в сила.
Съгласно представения на лист 39 – 43 от образуваното по искова молба
№ 29840/30.12.2022 г. гражданско дело № 71212/2022 г. на Софийския
3
районен съд, 48. състав, присъединено към настоящото, договор за
потребителски кредит № 615741/31.12.2021 г. с този договор ответникът е
отпуснал на ищцата кредит в размер на 1000 лева, които следвало да бъдат
върнати до 29.04.2022 г. на 17 седмични вноски – две по 7,79 лева и 15 по
70,90 лева, като лихвеният процент е 40,05 %, а годишният процент на
разходите (ГПР) е посочен като 49,91 %. Съгласно чл. 4 от договора ищцата е
получила сумата по договора. В чл. 5 е предвидено задължение на ищцата да
осигури в 3-дневен срок от сключване на договора обезпечение на кредита с
безусловна банкова гаранция или поръчителство от лице с доход, не по-малък
от седемкратния размер на минималната работна заплата (а ако поръчителите
са двама – четириктарния размер), който няма забавени задължения и не е
изтеглил или поръчителствал по друг кредит от ответника. При неизпълнение
на това задължение в чл. 11 от договора е предвидена неустойка в размер на
433,92 лева.
Съгласно представена на лист 36 от образуваното по искова молба №
29840/30.12.2022 г. гражданско дело № 71212/2022 г. на Софийския районен
съд, 48. състав, присъединено към настоящото, ищцата е завела срещу
ответника иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11 от
Договор за кредит № 615741/31.12.2021 г., като по този иск съдът установява
при служебна проверка в деловодната система на Софийския районен съд, че
е постановено Решение № 3685/11.03.2023 г. по гражданско дело №
64035/2022 г. на Софийския районен съд, 41. състав, което е влязло в сила, и с
което клаузата за неустойка е обявена за нищожна.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 29.01.2024 г. (на лист 146 от делото), а в писмен вид –
на лист 123 – 144 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, сумите по всички
пет договори за кредит – предмет на делото, според счетоводството на
ответника са били изплатени на ищцата. Ако ГПР по договорите се изчисли,
като при пресмятане на разходите се включи и неустойката по чл. 11 от
договорите, то ГПР е съответно:
1. по договор № 597939/26.11.2021 г. – 159,90 %;
2. по договор № 452118/17.09.2020 г. – 153,49 %;
3. по договор № 546471/13.07.2021 г. – 155 %, и
4. по договор № 615741/31.12.2021 г. – 155,19 %.
Платените от ищцата суми по договорите са съответно:
1. по договор № 597939/26.11.2021 г. – 671 лева;
2. по договор № 452118/17.09.2020 г. – 2321 лева;
3. по договор № 546471/13.07.2021 г. – 3536 лева, и
4. по договор № 615741/31.12.2021 г. – 1513 лева.
Ако се вземе предвид, че някои от вноските са изплащани със забава, то
лихва за забава би се дължала само по договори за кредит с №№
452118/17.09.2020 г. – 0,12 лева, и с № 546471/13.07.2021 г. – 8,95 лева.
4
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
От установените справки по граждански дела №№ 64039/2022 г. на
Софийския районен съд, 35. състав, и 64035/2022 г. на Софийския районен
съд, 41. състав, се установява, че последните два съдебни състава са се
произнесли вече с влезли в сила съдебни решения относно нищожността на
неустоечните клаузи на чл. 11 от договори за кредит с №№ 597001/25.11.2021
г. и 615741/31.12.2021 г., поради което в тази част делото следва да се
прекрати съгласно чл. 299 ГПК, тъй като се иска пререшаване на спор, решен
вече от съда със сила на присъдено нещо.
В останалата част претенциите се основават на следното.
Установителните искове за прогласяване на нищожност на неустойки са
с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо и трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Съгласно тези разпоредби не може да се сключват договори, които
накърняват добрите нрави, както и такива, които при липса на индивидуално
договаряне е уговорена във вреда на потребител прекомерна неустойка или
обезщетение.
В случая съдът намира, че клаузите за неустойка накърняват и двете
правни норми, тъй като предвиждат неустоечно задължение в голям размер
(около 40 % от общата стойност на отпуснатия кредит) за неизпълнение на
акцесорно задължение за обезпечение на вземане, което е на относително
малка стойност, а и договорът може да се сключи и без такова обезпечение.
Отделно изискванията към обезпеченията са такива, че е почти невъзможно
същите да бъдат осигурени за заем на такава малка стойност – учредяването
на банкова гаранция за задължение на стойност 500 лева би струвало почти
колкото заема. Следователно действителната цел на уговорената неустойка не
е обезпечаване на кредита, а увеличаване на разходите на потребителя (в
случая – ищцата), дори над законово допустимия размер по чл. 19, ал. 3 и 4
ЗПКр – пет пъти размера на законната лихва, чрез създаване на привидно
неизпълнение по договора.
Поради това всички искове за обявяване на нищожност на клаузите за
неустойка, по които няма произнасяне на съда – тези в договори №№
597939/26.11.2021 г.; 452118/17.09.2020 г. и 546471/13.07.2021 г., следва да се
уважат.
Осъдителните искове, предявени от ищцата, целят същата да си върне
чрез осъждане на ответника сумите, които е платила над полученото по
отпуснатите кредити – платените лихви и неустойки, тъй като се твърди, че
договорите за кредит са нищожни в цялост поради липса на реквизит –
непосочени размери на лихви или на правилния ГПР, което е основание за
нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр и чл.
11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр. След установяване на нищожността надплатеното,
ако е доказано, следва да се върне на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с
особеното правило по чл. 23 ЗПКр.
5
Поради това, доколкото действителността на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПКр е предварителен въпрос по този иск, настоящият състав
намира, че следва да се занимае първо с него в решението си, и по-конкретно
с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно цитираните от ищцата принципни положения в практиката на
СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело
C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години
глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“,
дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на
потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична
сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1
ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да
плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне.
Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по
кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия
размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е
стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите
разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора
за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от
решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
Напълно несъстоятелни са аргументите на ответника в отговорите му,
че това, че потребителят свободно бил избрал да сключи договор за кредит с
определени разходи означавало автоматично, че тези разходи могат да се
включат при изчисляването на ГПР не като разходи, а като получена по
договора за кредит сума, защото били свободно поето задължение. Ноторно е
от практиката на СЕС, прокламираните в Хартата на основните права на
6
Европейския съюз права, както и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, че
потребителят е по-слабата страна в правоотношението, която е по-зле
информирана и неговото съгласие с погазването на правата му не може да се
тълкува като отказ от тях (така, между другото и чл. 3, ал. 2 ЗЗП). Поради
това основна задача на съда по потребителски дела е да отиде отвъд
буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия баланс по
договора в съответствие със законовите правила за защита на потребителя и
принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от СЕС във вече
цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, т. 52,
и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво се е съгласил или
не потребителят, който не може да се очаква да е правно информиран, е
въпрос без всякаква релевантност за делото и повдигането му постига само,
единствено и едновременно две цели – да покаже търговец, който изразява
подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на потребителите и
достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни отношения, от една
страна, а от друга – да се досажда на съда с необходимостта да пише едни и
същи мотиви за преоткриване на отдавна постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само
онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В случая във всички четири договори, по които се иска връщане на
суми, ГПР не включва неустойката за неосигуряване на поръчител или
банкова гаранция. Неустойката в случая е разход по кредита по смисъла на §
1, т. 1 ЗПКр, тъй като е условие за получаване на кредита без обезпечение.
Тази неустойка не се дължи само при различни търговски условия за
отпускане на кредита – когато потребителят осигури обезпечение по
договора, което е сериозно и не особено лесно изпълнимо задължение.
Поради това неустойката се явява условие за отпускане на кредита при
описаните в договорите параметри и представлява разход за потребителя,
който трябва задължително да се включи в ГПР. Следователно договорите не
отговорят на условията по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и са нищожни, поради
което всичко, което ищцата е платила над получената от нея сума, подлежи на
връщане съгласно чл. 23 ЗПКр.
В случая се установява за плащанията по отделните договори:
По договор за кредит с № 597939/26.11.2021 г. ищцата е платила 671
лева при размер на кредита 500 лева, поради които е надплатила 171 лева,
които следва да се върнат. Искът е предявен за 145,41 лева и следва да се
уважи изцяло, като съдът не може да се произнася над поисканата сума
съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.
По договор за кредит с № 452118/17.09.2020 г. ищцата е платила 2321
лева при размер на кредита 1400 лева, поради които е надплатила 921 лева, от
които евентуално следва да се извади лихвата за забава от 0,12 лева, или
7
сумата, която следва да се върне е 920,88 лева. Искът е предявен за 766,10
лева и следва да се уважи изцяло, като съдът не може да се произнася над
поисканата сума съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.
По договор за кредит с № 546471/13.07.2021 г. ищцата е платила 3536
лева при размер на кредита 1800 лева, поради които е надплатила 1736 лева,
от които евентуално следва да се извади лихвата за забава от 8,95 лева, или
сумата, която следва да се върне е 1727,05 лева. Искът е предявен за
1449,62 лева и следва да се уважи изцяло, като съдът не може да се произнася
над поисканата сума съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.
По договор за кредит с № 615741/31.12.2021 г. ищцата е платила 1513
лева при размер на кредита 1000 лева, поради които е надплатила 513 лева,
които следва да се върнат. Искът е предявен за 433,92 лева и следва да се
уважи изцяло, като съдът не може да се произнася над поисканата сума
съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищцата
пропорционално на уважената част от исковете (установителни искове в
размер на неустойките по договорите, по които съдът се произнася по
същество, т.е. с цена 1800 лева, и осъдителни искове за 2795,05 лева, или
уважени искове за 4595,05 лева от общо предявени искове за 6195,05 лева,
т.е. уважени за 74,17 % от предявения размер) и ответника – пропорционално
на цената на прекратените два иска (1600 лева, или 25,83 % от размера на
претенциите) на основание чл. 78, ал. 1 и ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 700 лева – депозит за вещо лице,
и 457,98 лева – държавна такса (по делото е платено в повече, но тези
разноски не може да са в тежест на ответника), или общо 1157,98 лева като
претендира адвокатски хонорар за безплатна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
по договор от 12.06.2023 г. (на лист 110 от делото), който съдържа изрична
клауза, и съдът намира, че с оглед на сложността на делото и активността на
адвоката, както и поетия риск – с оглед цената на исковете, следва да се
определи в размер на 700 лева, поради което на ищцата следва да се присъдят
пропорционално общо 858,87 лева разноски, а на дружеството на адвоката –
519,19 лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 150 лева,
от които пропорционално се присъждат 38,75 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299 ГПК производството В ЧАСТТА
относно иска, предявен с искова молба № 290839/30.12.2022 г., с която Б. П.
Ж. иска да се признае за установено по отношение на „Сити кеш“ ООД, че
клаузата за неустойка по чл. 11 от Договор за паричен заем №
8
597001/25.11.2021 г. между страните не ги обвързва поради нищожност,
поради разрешаване на спора по същия иск по-рано с Решение №
1703/06.02.2023 г. по гражданско дело № 64039/2022 г. на Софийския районен
съд, 35. състав, влязло в сила.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 299 ГПК производството В ЧАСТТА
относно иска, предявен с искова молба № 290840/30.12.2022 г., с която Б. П.
Ж. иска да се признае за установено по отношение на „Сити кеш“ ООД, че
клаузата за неустойка по чл. 11 от Договор за паричен заем №
615741/31.12.2021 г. между страните не ги обвързва поради нищожност,
поради разрешаване на спора по същия иск по-рано с Решение №
3685/11.03.2023 г. по гражданско дело № 64035/2022 г. на Софийския районен
съд, 41. състав, влязло в сила.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. П. Ж.
установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, по отношение на „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, че Б. П. Ж., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „Н.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.*, не е обвързана
от клаузите за неустойка по чл. 11 от следните сключени между страните
договори: Договор за потребителски кредит № 597939/26.11.2021 г.; Договор
за потребителски кредит № 452118/17.09.2020 г., и Договор за потребителски
кредит № 546471/13.07.2021 г., поради нищожността на клаузата като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр „Сити кеш“ ООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да
плати на Б. П. Ж., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Н.“ *, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап.*, следните суми, платени без основание като недължими плащания
за разходи по следните договори за кредити:
– по Договор за потребителски кредит № 597939/26.11.2021 г. – 145,41
лева (сто четиридесет и пет лева и 41 стотинки);
– по Договор за потребителски кредит № 452118/17.09.2020 г. – 766,10
лева (седемстотин шестдесет и шест лева и 10 стотинки);
– по Договор за потребителски кредит № 546471/13.07.2021 г. – 1449,62
лева (хиляда четиристотин четиридесет и девет лева и 62 стотинки), и
– по Договор за потребителски кредит № 615741/31.12.2021 г. – 433,92
лева (четиристотин тридесет и три лева и 92 стотинки),
ведно със законната лихва върху всяка сума от 30.12.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити кеш“ ООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да
плати на Б. П. Ж., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Н.“ *, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап.*, сумата от 858,87 лева (осемстотин петдесет и осем лева и 87
стотинки) – разноски по делото.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Сити кеш“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да плати на еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: София, ж.к.
„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, сумата от 519,19 лева
(петстотин и деветнадесет лева и 19 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Б. П. Ж., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Н.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.*, да плати на „Сити кеш“
ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, сумата от 38,75 лева (тридесет и осем лева и 75 стотинки) –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10