С решение № от 09.03.2011г. по гр.д. № /2010г. по описа на В. р. с., е признато за незаконно уволнението на Й. Н. П. от гр.В.Т. и е отменена заповед № ....от 03.09.2010г. на Зам.началника на Н. „В.Л.”, с която е прекратен трудовият й договор на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ, като незаконосъобразна; възстановена е Й. П. на заеманата от нея длъжност „главен специалист” с място на работа отделение „Финанси” на управлението на Н. „В.Л.”; осъден е Н. „В.Л.” гр.В.Т. да заплати на Й. П. сумата .... лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 04.09.2010г.-23.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-29.10.2010г., както и сумата ... лв. разноски по делото. С решението е отхвърлен искът за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за разликата до .... лв., както и искът за заплащане на сумата ...лв., представляваща остатък от дължима сума за представително облекло за 2010г. като неоснователен. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Й. Н. П. от гр.В.Т.. Обжалва решението частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за разликата до .... лв., равняваща се на .... лв. за периода от 24.02.2011г. до 04.03.2011г., като неправилно. Сочи, че към датата на приключване на устните състезания по делото, не е изтекъл визираният от законодателя шестмесечен срок на оставането й без работа, поради което и не би могло да се присъди обезщетение за този срок-от 24.02.2011г. до 04.03.2011г. Счита, че правилно е присъдено обезщетение за периода от 04.09.2010г. до 23.02.2011г., както и че поради новонастъпилия факт-изтичане на останалия период от 24.02.2011г. до 04.03.2011г. и факта, че продължава да е безработна, са налице предпоставките за дължимостта на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ до пълния претендиран размер. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да й присъди обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ и за останалия претендиран период от 24.02.2011г. до 04.03.1011г., ведно със законната лихва и разноските по делото. Постъпила е въззивна жалба и от Н. „В.Л.”-гр.В.Т.. Обжалва решението в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Й. Н. П. от гр.В.Т. и е отменена заповед № ... от 03.09.2010г. на Зам.началника на Н. „В.Л.”, с която е прекратен трудовият договор на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ, като незаконосъобразна; възстановена е Й. П. на заеманата от нея длъжност „главен специалист” с място на работа отделение „Финанси” на управлението на Н. „В.Л.”; осъден е Н. „В.Л.” гр.В.Т. да заплати на Й. П. сумата .... лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 04.09.2010г.-23.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-29.10.2010г., както и сумата ... лв. разноски по делото. Счита решението в посочената обжалвана част за неправилно-необосновано и неправилно приложение на материалния закон по изложени за това съображения. Счита, че неправилно районният съд е приел, че в процесния случай не е налице медицинско предписание за трудоустрояване на ищцата, издадено по установения от закона ред. Неправилно съдът е приел, че с приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК не е извършено трудоустрояване на ищцата, а същото имало роля само да освидетелства наличието на трайно намалена работоспособност. Счита, че срокът, посочен в чл.317 ал.3 от КТ има инструктивен характер и неизвършването на посочените в нормата действия от работодателя в този срок законът свързва с други правни последици-изплащане на обезщетение по чл.217 от КТ. Счита, че стартирането на процедурата по трудоустрояване в по-късен етап не води до опорочаване на същата, ако са налице законоустановените основания за нейното извършване. Счита, че неправилният и необоснован извод на съда за основателност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ води до неоснователност и на исковете по чл.344 ал.1 т.2 и 3 от КТ. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Постъпил е отговор на въззивната жалба на Н. „В.Л.”-гр.В.Т. от Й. П.. Счита жалбата за неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на ВТРС в обжалваната част.Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Й. Н. П. от гр.В.Т. и е отменена заповед № ... от 03.09.2010г. на Зам.началника на Н. „В.Л.”, с която е прекратен трудовият договор на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ, като незаконосъобразна; възстановена е Й. П. на заеманата от нея длъжност „главен специалист” с място на работа отделение „Финанси” на управлението на Н. „В.Л.”; осъден е Н. „В.Л.” гр.В.Т. да заплати на Й. П. сумата ...... лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 04.09.2010г.-23.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-29.10.2010г., както и сумата .... лв. разноски по делото, е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл. 225 ал.1 от КТ.. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя Н. „В.Л.”-гр.В.Т., съдът намира същите за неоснователни. Възражението, че неправилно районният съд е приел, че в процесния случай не е налице медицинско предписание за трудоустрояване на ищцата, издадено по установения от закона ред, е несъстоятелно.Нормата на чл.317 от КТ урежда процедурата по трудоустрояване на работника с намалена трудоспособност. Трудоустрояването е поредица от правни действия, които се осъществяват от различни правни субекти, като началото на тези действия се поставя с акт на здравните органи-предписание за трудоустрояване. Това предписание има определено от закона съдържание-на първо място установява необходимостта от трудоустрояване на работника, на второ място определя формата на трудоустрояване-преместване на друга работа или облекчаване условията на труда за изпълняваната работа и на трето място-определя срока на трудоустрояването. Това предписание се издава от здравните органи, визирани в чл.1 ал.1 от Наредбата за трудоустрояването, като решението на ТЕЛК в случая не представлява, както правилно е приел районният съд, предписание по смисъла на чл.317 ал.1 от КТ, поради което не е налице проведена процедура по трудоустрояване на ищцата.Че това е така е видно от самото експертно решение-в него не е посочена формата на трудоустрояването-преместване на друга работа или облекчаване условията на труда за изпълняваната работа, а само противопоказаните условия на труд. Последните следва да се съдържат в решението на ТЕЛК съобразно чл.78 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Освен това, съгласно разпоредбата на ал.4 на чл.317 от Наредбата за трудоустрояването, при вземане на решение за издаване на предписание за временно трудоустрояване задължително участват предварително уведомените писмено от здравните органи представители на работодателя, а ако те не се явят, здравните органи сами вземат решение за издаване на предписанието, в което посочват конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване. В случая визираната от закона процедура за трудоустрояване на П. не е проведена, тъй като не е налице предписание от здравен орган с необходимото посочено по-горе съдържание. В този смисъл е несъстоятелно и оплакването, че неправилно съдът е приел, че с приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК не е извършено трудоустрояване на ищцата. С решението на ТЕЛК се освидетелства наличието на трайно намалена работоспособност, степента й, противопоказаните условия на труд и всички други релевантни обстоятелства, визирани в чл.61 от Наредбата за медицинската експертиза. Определянето на противопоказаните условия на труд не представлява предписание на здравен орган за трудоустрояване съгласно чл.317 от КТ, нито пък издаденото решение на ТЕЛК представлява изпълнение на процедурата по трудоустрояването на П. по смисъла на посочения законов текст. Дали срокът, посочен в чл.317 ал.3 от КТ има инструктивен характер и неизвършването на посочените в нормата действия от работодателя в този срок законът свързва с други правни последици, и дали стартирането на процедурата по трудоустрояване в по-късен етап не води до опорочаване на същата, ако са налице законоустановените основания за нейното извършване, са въпроси ирелевантни в случая с оглед гореизложените съображения. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предвид на това, основателни и доказани са и исковете по чл.344 ал.1 т.2 и 3 вр.чл.225 ал.1 от КТ. Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя Н. „В.Л.”-гр.В.Т. нарушение на материалния закон и решението в обжалваната част не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд в тази част. Решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.225 ал.1 от КТ за разликата от сумата 4119,42 лв. до 4374,60 лв. следва да се отмени по следните съображения: Съгласно чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В случая са налице предпоставките за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, като от оставането на ищцата без работа до приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния съд-на 23.02.2011г., не е изтекъл шестмесечният срок, поради което правилно районният съд е присъдил обезщетение само за периода от 04.09.2010г. до 23.02.2011г. Обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ работодателят дължи на П. обаче и за периода от 24.02.2011г. до 04.03.2011г.-датата, на която изтича шестмесечния срок, за който ищцата има право на обезщетение, тъй като видно от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, П. и за този преиод е била без работа и е регистрирана като безработна. Размерът на обезщетението за времето от 24.02.2011г. до 04.03.2011г., съобразно данните за брутното трудово възнаграждение на ищцата-..... лв. месечно, възлиза на 255,18 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на ищцата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска-29.10.2010г. При този изход на делото Н. „В.Л.”-В.Т. следва да заплати на Й.П. направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а на ВТОС-държавна такса върху уважения размер на иска по чл.225 ал.1 от КТ-.....лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ....от 09.03.2011г. по гр.д. № ..../2010г. по описа на Великотърновски районен съд, в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Й. Н. П. от гр.В.Т. и е отменена заповед № ...от 03.09.2010г. на Зам.началника на Н. „В.Л.”, с която е прекратен трудовият договор на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ, като незаконосъобразна; възстановена е Й. П. на заеманата от нея длъжност „главен специалист” с място на работа отделение „Финанси” на управлението на Н. „В.Л.”; осъден е Н. „В.Л.” гр.В.Т. да заплати на Й. П. сумата .....лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 04.09.2010г.-23.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-29.10.2010г., както и сумата ... лв. разноски по делото. ОТМЕНЯ решение № 235 от 09.03.2011г. по гр.д. № 4749/2010г. по описа на Великотърновски районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на Й. Н. П. срещу Н. „В.Л.”-В.Т. за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за разликата от..... лв. до ..... лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Н. „В. Л.”-гр.В.Т. да заплати на Й. Н. П. от гр.В.Т., ул.”О.” 16, А.29, ЕГН *, сумата .....лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 24.02.2011г.-04.03.2011г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2010г. ОСЪЖДА Н. „В. Л.”-гр.В.Т. да заплати на Й. Н. П. от гр.В.Т., ул.”О.” 16, А.29, ЕГН *, разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на .....лв. ОСЪЖДА Н. „В. Л.”-гр.В.Т. да заплати на ВТОС държавна такса в размер на..... лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата на обявяването му-31.05.2011г. Председател: Членове: |