Р Е Ш Е
Н И Е №53
град Шумен, 07.03.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2.Ненка Цветанкова
като разгледа докладваното от съдия Й. Димов, с участието на секретаря Т. Кавърджикова в. гр. д. №389 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №652/03.07.2018 г. постановено по гр. д. №198/2018 г. на Районен съд – Шумен (ШРС) е била осъдена ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК-, гр. С... да заплати на А.Г.Й., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** сумата от 595,20 лв., като застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л. а с рег. №, марка Ауди, модел Q7, вследствие на настъпило на 09.08.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Искът в останалата му част до пълният предявен размер от 620 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. Застрахователят е бил осъден да заплати на ищцата и 493.44 лв. разноски в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е постановил и Решение №859/03.10.2018 г. по същото дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално постановеното решение, касаеща началният момент на законната лихва дължима от предявяване на ИМ, като вместо записаното в Решението 17.01.2017 г. е постановил този начален момент да е 17.01.2018 г.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца - ЗК „Лев Инс” АД. Дружеството е подало въззивна жалба, с която се обжалва постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част. Намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Отправя твърдения, че обезщетението е определено неправилно, тъй като това е следвало да стане в съответствие с Наредба №49/16.10.2014 г., като в §3, ал.3 от ПЗР на наредбата е определено, че се прилага методиката на отменената Наредба №24/08.03.2006 г. Освен това намира, че по делото не е установена ясна и безпротиворечива фактическа обстановка относно настъпване на застрахователното събитие и причинната връзка на щетите с него. Намира, че не е изследвано от съда обстоятелството щетите да са настъпили при различни от твърдените обстоятелства, без да сочи какви може да са те. Във връзка с това твърди, че пред застрахователят е деклариран друг маршрут на движение на МПС, когато са получени увредите по автомобила. Твърди, че отказа на застрахователят да изплати обезщетение е мотивиран от твърдението на водача на МПС, че вредите са получени при движение по черен път в района на язовир „*”, като в това отношение има разминаване с получените пред първата инстанция свидетелски показания. Предвид изложеното моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част, както и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.
От страна на ищцата в първоинстанционното производство и въззиваема във въззивното такова е депозиран отговор на жалбата. В последният се сочи, че депозираната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Намира, че направените от жалбоподателят възражения са неоснователни. Сочи, че обезщетението е определено като размер от АТЕ, която не е била оспорена от ответника. Намира, че изплащане на обезщетение по застраховка Каско може да бъде отказано само в хипотезите предвидени в чл.408 от КЗ. Сочи, че във въззивната инстанция жалбоподателят не може да оспорва свидетелски показания дадени пред първата инстанция, тъй като е налице преклузия за това- оспорването е следвало да стане пред първоинстанционният съд. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като бъдат присадени на въззиваемата и сторените в производството разноски.
В съдебното заседание за въззивника не се явява представител. От страна на дружеството е депозирано писмено становище, с което се поддържа жалбата. За въззиваемия се явява адв. М.П.Н. ***. Последната поддържа становището си изразено в писмения отговор. Намира, че следва да бъде потвърдено постановеното от първоинстанционния съд решение. Моли да ѝ бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неснователна.
След извършената служебна проверка на постановеното от първоинстанционния съд решение, както и пределите на въззивната проверка, съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът установи следното: Настоящото производство е водено като такова по реда на чл.405 от КЗ като иск за изплащане на застрахователно обезщетение по вреда, настъпила по отношение на МПС, за което има имуществена застраховка „Каско”.
От ангажираните в производството доказателства се установява следната фактическа обстановка на 09.08.2017 г. при движение в района на язовир „*” по шосеен път водачката А.Г.Й. при управление на л. а. „Ауди”, модел „Q7”, с ДК № , собственост на последната, преминал през храсти и дървета, които издраскали автомобила. Автомобилът имал застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица №*, сключен на 07.11.2016 г., за периода от 08.11.2016 г. до 07.11.2017 г. с размер на застрахователната премия 1 295.82 лв. и със стойност на застрахователната сума 21 200 лв. С оглед на това застрахователят по застраховката бил уведомен на следващият ден – 10.08.2017 г. с Уведомление за щета, като наред с уведомлението били описани следните щети – засегнати предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, ляв праг, заден ляв калник, задна броня,, рамка задна лява врата, заден десен панел, капачка резервоар, задна дясна врата, предна дясна врата, десен праг, преден десен калник, ляво огледало. Същите щети са били констатирани и при огледа от застрахователят. Щетата не била заплатена, като ищцата отстранила същите за своя сметка в автосервиз, за което заплатила 620 лв. В рамките на първоинстанционното производство е приета САТЕ, която е дала отговор на единственият въпрос, каква сума като материали и труд е необходима за отстраняване на вредите, като е определено, че за това са необходими 595.20 лв. с ДДС.
Гореизложената фактическа обстановка като цяло не е спорна. Единствено се оспорва от ответника обстоятелството, че ПТП е настъпило на шосеен път, част от републиканската пътна мрежа. Подобно обстоятелство се твърди от ищцата и се оспорва от ответника, като последният сочи, че именно това е мотивирало отказа на застрахователят да изплати търсеното обезщетение, тъй като според последният, съгласно общите условия, при които дружеството сключва застраховки Каско, предвиждат ПТП да не е настъпило на път извън републиканската пътна мрежа, когато МПС не е фабрично приспособено за експлоатация на съответният терен.
От една страна твърдението, че МПС се е движело по шосеен път е застъпено в свидетелските показания на свидетелят И.М.Й., който е пътувал в процесното МПС към момента на настъпване на ПТП и е съпруг на шофиралата л.а. От друга страна не се установява твърдението на представителя на ответника и жалбоподател, че е декларирано от ищцата пред застрахователят при завеждане на щетата, че МПС се е движело по „черен път” към момента на настъпване на ПТП. Както може да се види от уведомлението за настъпила щета е записано: „Движехме се покрай язовир *. Колата беше издраскана от гъста растителност – храсти, дървета.” В това изявление няма твърдение дали МПС се е движело на черен път или на шосеен път. Ето защо не се приема твърдението, че колата се е движела по черен път. Не могат да се извлекат и други обстоятелства, които да направят вероятно едно обосновано заключение, че колата се е движела извън републиканската пътна мрежа. Ето защо възраженията на жалбоподателят в тази насока са неоснователни и не се споделят от съда. Ответника е имал възможността в първоинстанционното производство да ангажира доказателства, които да установяват механизма на ПТП, както и налице ли са онези обстоятелства, които биха му позволили обосновано да откаже заплащане на обезщетение. Това не е сторено. От друга страна, както и самият жалбоподател сочи в първоинстанционното производство, за да може да се откаже изплащане на обезщетение на основа на посоченият текст от общите условия, освен, че МПС трябва да се е движило извън републиканската пътна мрежа, то същото следва да е било непригодно за това. В тази насока няма доказване и не може да се установи без наличие на специални знания, дали процесното МПС е пригодно или не да се движи извън пътища на републиканската пътна мрежа. Както се вижда това изискване е кумулативно предвидено и не може да бъде изключено, а тъй като установяването му е благоприятно за ответника и жалбоподател, то следва да се приеме, че последният носи доказателствената тежест за това.
От друга страна правилно и обосновано е приетото по делото заключение по САТЕ, същото не е оспорено и заключенията в него не са оборени по предвиден в закон ред. Ето защо съдът го намира за пълно и компетентно дадено, както и установяващо размера на щетите настъпили по автомобила. В тази насока също не се приемат възражнията направени в жалбата.
Предвид, че съдът намира направените от ищеца възражения в жалбата за неоснователни, то следва да се счете, че същата е неоснователна. По отношение на всички останали заключения съдът споделя направените от първоинстанционният съд изводи и не намира причина да ги преповтаря, поради което препраща към мотивите на първоинстанционният съд с оглед възможността предоставена от чл.272 от ГПК.
Постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
На въззиваемият следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски за водене на въззивното производство, които представляват 300 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №652/03.07.2018 г. постановено по гр. д. №198/2018 г. на ШРС, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК-, гр. С... да заплати на А.Г.Й., ЕГН ,***, със съдебен адрес * сумата от 300 (триста) лева, представляващи направените от въззиваемата разноски за водене на делото пред въззивната инстанциия.
Решението не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.