РЕШЕНИЕ
№313
гр. Велико Търново, 03.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.
ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №51 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по
подадена жалба от Г.Т.Г. ***, чрез назначения служебен защитник ... С. от ВТАК, срещу
Решение №1012-04-119#1/09.12.2019г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №2112-04-617#1/09.12.2019г. на
ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на
НОИ – В. Търново. Жалбоподателят намира обжалваното решение за незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Счита че изводите на административния орган са в противоречие с
разпоредбите на КСО и събраните в хода на проверката и представени по делото
доказателства. Посочва, че неправилно е разпоредено извършване на прихващане от
изплащаната му лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване като изтъква.
Твърди, че неправилно административният орган е отпуснал личната пенсия за
инвалидност от дата 04.09.2019г. и моли съда същата да бъде изплатена от датата
на издаване на експертното решение (01.07.2019г.). Моли съда да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане от 24.10.2019г..
Допълнителни съображения излага в съдебно заседание чрез назначения му служебен
защитник. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по
жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения,
изложени в проведеното открито съдебно заседание. Моли съдът да отхвърли
жалбата. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за
юрисконсулт, в размер на 150 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Разпореждане №
РВ-3-04-00431935/29.06.2018г. от ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТД на НАП – Велико Търново на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено
Г.Т.Г. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода 21.01.2015 г. до 14.12.2015 г. общо в размер на 15 896,08
лв., от които 12 313,01 лв. – главница и 3 583,07 – лихва за периода
от датата на неправомерното им получаване до датата на издаване на
разпореждането. Това разпореждане е изпратено за връчване на 04.07.2018г., като
видно от отбелязването на приложения към делото плик (л.104), получателят не е
намерен поради преместен адрес. Разпореждането е връчено на 18.07.2018 г. по
реда на чл.110, ал.4 от КСО чрез съобщение на таблото за обявления в
териториалното поделение на НОИ. Изготвени са Протокол № 4018-04-488#1/11.07.2018г., с
който е удостоверено поставянето на съобщение на таблото в ТП на НОИ за
изготвеното разпореждане, а с Протокол № 4018-04-488#2/18.07.2018г. е
удостоверено снемането на съобщението от таблото.
С Разпореждане
№ **********/04.10.2019 г. на Г.Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО),
считано от 04.09.2019 г.
Поради липсата
на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването на разпореждането за
недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване е издадено
Разпореждане № 2112-04-617#9/24.10.2019 г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл.114,
ал.5 от КСО е разпредено да се извърши прихващане в размер на 26,65 лв. чрез
месечни удръжки от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено
осигуряване, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
която от 04.09.2019г. е в размер на 186,52 лв. В мотивите е посочено, че дългът
на лицето произтича от влязлото в сила разпореждане №
РВ-3-04-00431935/29.06.2018 г. Към 24.10.2019 г. задължението на Г. е общо в
размер 17 554,42 лв., от които главница в размер на 12 313,01 лв. и лихва
в размер на 5 141,41 лв. Това
разпореждане е обжалвано по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като с Решение №1012-04-119#1/09.12.2019г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата е
отхвърлена. Решението е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата на
02.01.2020г., видно от приложената на стр. 38 от адм. преписка по делото
обратна разписка, обр. 243. Жалбата до административния съд е подадена чрез ТП
на НОИ – В. Търново на 16.01.2020г., видно от дадения входящ номер.
С Определение №57 от
12.02.2020г. на основание чл.158, ал. 3 от АПК жалбата е оставена без
разглеждане и образуваното административно дело е прекратено поради неизпълнение
на дадените от съда указания за отстраняване на нередовност в жалбата съгласно
разпореждане от 22.01.2020г. С определение №6529 от 02.06.2020г. по ч.адм.дело №4510/2020г.
по описа на ВАС е отменено постановеното Определение №57 от
12.02.2020г. по адм.дело 51/2020г. по описа на АСВТ и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите са дадени указания да
се прецени дали с подадената от Г. допълнителна молба (жалба) с вх. №603/10.02.2020г.
се отстраняват нередовностите на първоначалната жалба, както и да се разяснят
правата на жалбоподателя за ползване на правна помощ. С определение от
08.06.2020г. на АСВТ жалбата отново е оставена без движение като нередовностите
са отстранени с подаденото от назначения служебен защитник допълнение към жалба
с вх. №3304/14.09.2020г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от
лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване е Решение
№1012-04-119#1/09.12.2019г. на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Г.Т.Г.
против Разпореждане № 2112-04-617#9/24.10.2019г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което разпореждане на
основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено да се извърши прихващане в размер
на 26,65 лв. от получаваната от лицето лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване за погасяване на задължението му към ДОО с общ размер 15 896,08 лв.
към 24.10.2019г.
За да потвърди разпореждането за прихващане чрез
месечни удръжки от изискуемо вземане на жалбоподателя от ДОО, директорът на ТП
на НОИ – Велико Търново е приел, че е налице влязло в сила разпореждане за
възстановяване на неоснователно получени суми, прихващането е допустимо на
основание чл. 110, ал. 5 от КСО и размерът на удръжката е в съответствие с
чл.114а, ал.3 от цитирания кодекс. По отношение на направеното възражение
(наименовано в решението като „запитване“) относно датата на отпускане на
пенсията за инвалидност поради общо заболяване горестоящият административен
орган е приел, че след като заявлението и необходимите документи са представени
след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, правилно и в
съответствие с чл.94, ал. 1 от КСО пенсията за инвалидност е отпусната от
датата на подаване на документите (04.09.2019г).
Така
постановеното решение и потвърденото с него разпореждане се обжалват с
твърдения за противоречието им с разпоредбите на КСО и установените още в хода
на административното производството факти; при съществени процесуални нарушения
при издаването му.
В хода на съдебното дирене като доказателства са
приобщени административната преписка по издаване на оспорения административен
акт, изпратена с писмо изх. №2103-04-2#1/20.01.2020г. по описа на ТП на НОИ – Велико Търново; представените от
процесуалния представител на ответника писмо с изх. №1043-04-368#7/14.10.2020г.
по описа на ТП на НОИ – Велико Търново,
известие за доставяне, адресирано до Г.Т.Г. и разписка за оформяне на връчване
на това известие, заверени от ТП на НОИ – Велико Търново.
Приобщени към доказателствата по
делото са материалите по адм. дело №
105/2020г. по описа на АСВТ и частно адм. дело №4510/2020г. по описа на ВАС.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в
рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “д” от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на
органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените
правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.
От фактическа страна не е спорно, че с Разпореждане №
2112-04-617#9/24.10.2019г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП
на НОИ – Велико Търново на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено
прихващане в размер на 26,65 лв. от получаваната от лицето лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, отпусната с Разпореждане № **********/04.10.2019г., за погасяване на задължението му към ДОО общо
в размер 15 896,08 лв. към 24.10.2019 г. Това задължение е установено с Разпореждане № РВ-3-04-00431935/29.06.2018 г. от ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТД на НАП – Велико Търново и е във връзка с недобросъвестно
получено от жалбоподателя парично обезщетение поради общо заболяване за периода
21.01.2015г. до 14.12.2015г. Разпореждането е връчено на 18.07.2018 г. по реда
на чл.110, ал.4 от КСО чрез съобщение на таблото за обявления в териториалното
поделение на НОИ.
На първо място,
неоснователни са наведените в жалбата възражения, че разпореждането за
възстановяване на неоснователно получени суми не е влязло в сила и не е налице
установено вземане към НОИ, с което да се осъществи прихващане. Съгласно
разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО, в актуалната редакция (Изм. - ДВ, бр. 99
от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), към която препраща чл. 114, ал. 3 от КСО, разпорежданията,
актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на
отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по
търговска регистрация, на постоянния му адрес, или по месторабота, връчването
се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ
на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт
или в общината или кметството. В този случай разпорежданията, актовете за начет
и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен
срок от поставянето на съобщението.
Съдът намира, че са налице достатъчно доказателства, които
удостоверяват редовност на връчването на Разпореждане № РВ-3-04-00431935/29.06.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на
ДОО при ТД на НАП – Велико Търново. Независимо от това обаче не фактът на връчването на
това разпореждане е меродавен в случая досежно изводът за законосъобразността
на извършеното с обжалваното разпореждане прихващане.
Следва да се посочи, че установеното вземане на ДОО с Разпореждане № РВ-3-04-00431935/29.06.2018г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО при ТД на НАП – Велико Търново е публично вземане по смисъла чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК и съгласно
специалната разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО (редакция – Изм. и доп. - ДВ,
бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), след като не е погасено доброволно
в срока по ал. 3, подлежи на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по ДОПК или
чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване.
Прихващането се
извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Така
създаденият ред на прихващане и принудително изпълнение на разпорежданията по
чл. 114, ал. 3 от КСО, установяващи вземанията на ДОО от неправилно извършени
осигурителни плащания на осигурените лица, е специален по отношение на реда за
прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по чл. 163, ал. 1 от ДОПК. Правният институт на прихващането е изрично нормативно уреден в КСО като
способ за изпълнение на вземанията на ДОО с предмет недобросъвестно получени
осигурителни плащания. Двата закона/КСО и ДОПК/ въвеждат предварителна
изпълняемост на актовете, с които се установяват публични държавни вземания, каквито
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК представляват разпорежданията по чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „д“ от ДОПК, т.е. законодателят не се интересува от тяхната
ликвидност или безспорност. В този смисъл е разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО съгласно която обжалването
на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението
им. В
конкретния случай Разпореждане № РВ-3-04-00431935/29.06.2018г. не е
обжалвано и неговото изпълнение не е спряно по реда на чл. 117а, ал. 2 от КСО.
Ето защо същото е годно за предварително изпълнение, вкл. и чрез прехващане по
реда на чл. 114, ал. 5 от КСО.
Неудачно би
било в случая възражение досежно наличието на срок за доброволно изпълнение на Разпореждане
№ РВ-3-04-00431935/29.06.2018г., тъй като както се посочи, то е известно на
оспорващия дори и от материалите по настоящото дело. Ако оспорващия е
добросъвестен както заявява и наличието на този акт не му убило известно, в
хода на настоящото производство е имал пълната възможност да защити интересите
си като обжалва това разпореждане, поиска спиране на неговото изпълнение или
погаси задълженията си по него. Това безспорно не е сторено, а следва да се
отчете от настоящия състав с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК.
Неотносими към настоящото съдебно производство са възраженията
относно недължимост на сумите, подлежащи на възстановяване от жалбоподателя Г.,
поради това, че предмет на делото не е законосъобразността на влязлото вече в
сила разпореждане от 29.06.2018г. за установяване на вземане на ДОО, а въпросът
за законосъобразността на последващото прихващане с вече така установеното
вземане с вземането, което жалбоподателят има от ДОО, представляващо отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО.
Забраната за
принудително изпълнение върху пенсия, установена в чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, се прилага в
производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира
приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По силата на
изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО забраната за
налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и
извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към държавното
обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на
суми по реда на чл. 114. Цитираните разпоредби са еднозначни и категорични, като
настоящият случай попада в хипотезата на чл. 114, ал. 5 КСО и е допустимо
разпореденото прихващане между изискуемото вземане на жалбоподателя от ДОО за лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО и изискуемото и
непогасено доброволно вземане на ДОО, произтичащо от недобросъвестно получено
обезщетение за временна неработоспособност, установено по
надлежния ред с влязъл в сила акт по чл. 114, ал. 3 от КСО. (В този смисъл е Решение
№ 16351 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2019 г., VI о., докладчик
председателят Милка Панчева).
Правилно е
определен, съобразно правилото на чл. 114а, ал. 3 от КСО, размерът на
удръжката от пенсията за възстановяване на неоснователно получени суми за
осигурителни плащания като една седма част от пенсията месечно, или сума от по 26,
65 лв. на месец.
По изложените съображения, обжалването решение на
директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Г.Т.Г. срещу Разпореждане №2112-04-617#1/09.12.2019г. на
ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на
НОИ – В. Търново е
законосъобразно, а подадената пред съда жалба е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена като такава.
При този изход на делото на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответната страна в
размер от 150 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложим съгласно препращащите
разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд –
В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Г.Т.Г.
*** срещу Решение №1012-04-119#1/09.12.2019г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане
№2112-04-617#1/09.12.2019г. на ръководител на контрола по разходите на държавно
обществено осигуряване в ТП на НОИ – В. Търново за прихващане по реда на чл.
114, ал. 5 от КСО.
ОСЪЖДА Г.Т.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в
размер на 150/сто и петдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: