Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№676

16.10.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА Ж.

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Дорета Атанасова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Ж. КАН дело №567 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.П.Ж. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Н.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, кантора №6, против Решение №48/26.03.2019 г., постановено по АНД №104 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че обжалваното НП не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него изцяло липсвало формулирано и конкретизирано описание на нарушението по смисъла на цитираната разпоредба. Ако и НП да се издавало въз основа на съставен АУАН и на повдигнатото с него административно обвинение, обстоятелствената част на НП следвало да съдържа отделно описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая, като не сторил това, а просто се позовал на съставения АУАН, посочвайки срещу кого и за какво бил съставен същият, административнонаказващият орган допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. От друга страна се твърди, че още изначално при започване на административнонаказателното производство със съставения АУАН, наказващият орган не изяснил обстоятелства от съществено значение за това да се определи има ли извършено нарушение. Навеждат се доводи, че за да е налице нарушение по чл.102 от ЗДвП, собственикът или водачът трябвало да предостави МПС, което предполагало знание от негова страна. Собственикът не само трябвало да предостави МПС, но следвало и да знае и че другият водач е неправоспособен. В тази насока не били изследвани никакви обстоятелства. Поради това се сочи, че наказателното производство било опорочено още при започването му със съставянето на АУАН, без да били изяснени съществени елементи от обективна и субективна страна, очертаващи извършено нарушение по чл.102 от ЗДвП, тъй като от описанието на нарушението и от събраните гласни доказателства изобщо не ставало ясно защо актосъставителят решил, че жалбоподателят е виновен и е извършил нарушение по чл.102 от ЗДвП. Претендира се обжалваното решение на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.   

Ответникът по касационната жалба, Група към ОД на МВР – Хасково, РУ – Свиленград, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище, че редът, по който едно лице е длъжно да се увери, че лицето, на което преотстъпва МПС е правоспособен водач, бил определен съгласно Решение №107 от 27.03.1987 г. по наказателно дело №62/1987 г. на III-то наказателно отделение на Върховния съд, а именно чрез изискването на свидетелството за управление на МПС. В конкретния случай било установено, че водачът, който е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, бил неправоспособен около година и половина преди датата на установяване на извършеното от него нарушение с МПС, собственост на жалбоподателката, и като е приел наличието на субективна страна, както и на всички обективни и субективни признаци на нарушението, районният съд е постановил решение, което следвало да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С проверяваното Решение №48/26.03.2019 г., постановено по АНД №104/2019 г., Свиленградският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №18-0351-001049 от 20.12.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на С.П.Ж. ***, за нарушение на чл.102, т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на последното. Посочил е, че видно от съдържанието на акта и процесното на делото НП, точно и изцяло е посочено изпълнителното деяние на нарушението и в пълнота е описан обективният фактически състав на същото, с което в пълна степен се покрива изискването за съдържание на описание на нарушението, регламентирано в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и в пълнота е гарантирано правото на защита на нарушителя. По същество съдът е преценил, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва извършването на описаното в НП нарушение както от обективна, така и от субективна страна. Изложил е съображения, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не представлява маловажен случай и е преценил, че нарушението е законосъобразно санкционирано, като размерът на санкцията е адекватно определен в рамките на закона и правилно индивидуализиран за постигане целите на чл.12 от ЗАНН.

Касационната инстанция не споделя изводите на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на Наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН Серия Д бл.№077274 от 21.11.2018 г., съставен срещу С.П.Ж. за това, че на 20.11.2018 г. около 21.30 часа, като собственик на лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег.№………. АВ предоставя МПС-то на М. Д. М. от гр.С., който е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози и е неправоспособен водач. Прието е, че с това същата виновно е нарушила чл.102, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.102, т.1 от ЗДвП, в действащата ѝ към 20.11.2018 г. редакция  (изм.ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) регламентира, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

При идентично възпроизведена в Наказателното постановление фактическа обстановка, на С.П.Ж. е наложено административно наказание глоба на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Посочената разпоредба гласи: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: т.3. (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което: а) не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено; б) е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози.“

Касационната инстанция не споделя заключението на въззивния съд, че както АУАН, така и НП отговарят на изискванията за нормативно дължимо съдържание във връзка със съответните реквизити. За да е спазено изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН по отношение на АУАН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение на НП, в тези два акта следва да е извършено описание на нарушението, чрез посочване на датата и мястото, където същото е извършено, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Това описание следва да е достатъчно ясно и пълно, чрез излагане на всички обективни и субективни белези на административното нарушение, за да може наказаното лице да разбере какво му е вменено да е извършило и да организира защитата си. В конкретния случай, чрез посочването в АУАН и в НП, че С.П.Ж. като собственик на лек автомобил предоставя МПС-то на М. Д. М., който е употребил наркотични вещества или техни аналози и е неправоспособен водач, е извършено възпроизвеждане на посочената за нарушена норма, без обаче да са изложени обективни обстоятелства, разкриващи действията или бездействията на лицето, спрямо което е повдигнато административното обвинение, както и не е изяснено защо М. се счита за под въздействието на наркотични вещества или техните аналози и неправоспособен водач.

Настоящият съдебен състав споделя възражението в касационната жалба, че при това описание на нарушението не са  изяснени фактически обстоятелства, явяващи се от съществено значение за това да се определи има ли извършено нарушение, кога е извършено и извършено ли е виновно от наказаното лице.

Тази неяснота се задълбочава и от визираната в НП разпоредба на чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, на основание на която е наложена глобата. Същата не е посочена с конкретното си предложение, съответно буква, при което не се установява пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и приложената от административно наказващия орган санкционна норма. Съответно не става ясно и за колко извършени административни нарушения е наказана С.П.Ж..  

 В процесния случай, при така въведените в АУАН и НП факти, за наказаното лице остава неясно срещу какво вменено му административно нарушение следва да се защитава, респективно съдът е възпрепятстван на провери осъществяването на същото от обективна и субективна страна, което е основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

Въззивният съд неправилно е преценявал НП по същество, като неправилен е и достигнатия от него извод, че извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на С.П.Ж. по чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП, се установява по безспорен начин от доказателствата по делото.  

 От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свид.Г. К. – актосъставител и свид.Д. Д., присъствал при съставяне на акта, се установяват единствено обстоятелствата, че на посочените в АУАН и НП дата (20.11.2018 г. около 21.30 часа) и място, при специализирана полицейска операция е бил спрян за проверка М. М., който е управлявал лекия автомобил, собственост на С.П.Ж., и на водача е била извършена проверка за наркотични вещества, която е отчела употреба на метамфетамин. От писмените доказателства по делото – съставените актове за установяване на административно нарушение от водача М. Д. М. е видно, че с АУАН Серия Д Бл.№802584 от 20.11.2018 г. е установено, че на 20.11.2018 г. около 21.30 часа на ПП I-8при км.366+500 в посока с.М. – гр.С. същият управлява лек автомобил, собственост на С.П.Ж., след употреба на НУВ, с което е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а с АУАН Серия Д Бл.№077273 от 20.11.2018 г. е установено, че на същата дата и място М. управлява същия автомобил, без да притежава СУ на МПС – отнето на 28.07.2016 г. от Сектор ПП – Бургас, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. Според свидетелските показания С.П.Ж. не е присъствала на място и в лекия автомобил при извършените на М. проверки, като нито писмените, нито гласните доказателства по делото съдържат данни за нейно обективно поведение по предоставянето на автомобила на това лице, както и за субективното ѝ отношение към това деяние.

Следва да се отчете също, че отнемането на СУ на МПС на М.Д. М. не го прави неправоспособен водач по смисъла на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Евентуално това обстоятелство би могло да бъде елемент от нарушение на чл.177, ал.1, т.3, б.„а“, предл. 5 или 6 от ЗДвП, каквото не е вменено на касатора, както и не е доказано с писмени доказателства свидетелството за управление на водача М. да е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП, или по реда на чл.69а от НПК.

Предвид събраните по делото доказателства, не се налага изводът, до който е достигнал въззивният съд, за установено по безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Като е потвърдил Наказателното постановление, Свиленградският районен съд е допуснал неправилно приложение на закона, представляващо основание за касиране на решението му.

Водим от изложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №48/26.03.2019 г., постановено по АНД №104 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 г., вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0351-001049 от 20.12.2018 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.

Решението е окончателно.                  

                                                             

                                    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.   

 

                                                

                                                                                          2.