Р Е Ш
Е Н И Е
№ ............
гр. Кюстендил, 30.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2104 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от М.А.Н. и
И.П.Н. против В.Р.Н. и М.Г.К..
Във вписаната искова
молба (уточнена
и допълнена),
ищците сочат, че
ответникът В.Н. бил собственик на имот – място, намиращо се в местността
„Саманли Баир“, в землището на гр. Кюстендил, състоящо се от 3.8 дка (три
декара и осемстотин квадратни метра), при съседи: Д. Я., Б. С. В., Д. В., А. Щ.,
Г. Ц., С. Д. и път, който имот същият придобил въз основа на замяна срещу
включен в блока на ДЗС негов имот, намиращ се в местността „Селска ливада“ от
землището на с. Богослов. Сделката била обективирана в нотариален акт № 85, том
II, дело № 604/1980 г. на Районен съдия при КРС.
Твърди се, че по силата на
договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № 82, том III, дело № 1329/1995 г., ищците
придобили в условията на семейна имуществена общност процесния недвижим имот.
Той бил идентичен с ПИ № 70013 съгласно помощния план на с. Слокощица, в
регистъра на който било записано името на В.Н. без документ за собственост и
идентичен с имот № 67 по предходния кадастрален план на местност „Саманли
Баир“. В регистъра към него, имот 67 бил записан на името на В.Н.. В плана за
новообразуваните имоти, имот № 70013 по помощния план, бил разделен на три
новообразувани имота – поземлен имот № 70013, който бил застроен с едноетажна
жилищна сграда и записан в кадастралния регистър на името на В.Н. (без документ
за собственост); поземлен имот № 70314 –
застроен със стопанска сграда и записан на неидентифициран собственик и поземлен
имот № 70315 – със застроен в него навес, отново записан на неидентифициран
собственик.
В процесния имот, предмет на
нотариален акт № 82, том III, дело № 1329/1995 г., се
включвала и част от поземлен имот с № 70011 по плана на новообразуваните имоти.
Видно от представено от Община
Кюстендил удостоверение било, че Н. заявил, че процесният имот, който същият
продал на ищците бил идентичен с поземлен имот 70013, поземлен имот 70314 и поземлен
имот 70315 съгласно плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №
356/17.12.2008 г. на Областния управител на обл. Кюстендил.
Ищците твърдят, че поземлен
имот 70011, който бил с идентификатор 67461.70.11 по КККР на с. Слокощица, общ.
Кюстендил, им бил прехвърлен частично в размер на 1099 кв.м. (западната част от
имота) като част от процесния недвижим имот, целият от 3800,00 кв.м. При процесната
сделка, Н. показал на ищците на място имота, като очертавайки границите му,
включил в него и целия имот № 70011. Така, считано от 07.06.1995 г. те
започнали да владеят целия поземлен имот № 70011 (идентификатор 67461.70.11 по
КККР на с. Слокощица) и като добросъвестни владелци в продължение на повече от
10 години придобили собствеността върху него.
За имотите били одобрени
кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г.
на Изпълнителния директор на АГКК, като имот – дворно място в местността
„Саманли Баир“, в землището на гр. Кюстендил, съгласно нотариален акт № 82, том
III, дело № 1329/1995 г., бил идентичен по КККР с посочената по горе
заповед на ИД на АГКК, с имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор №
67461.70.13, поземлен имот с идентификатор 67461.70.314 по КККР; поземлен имот с
идентификатор № 67461.70.315; и частично с поземлен имот с идентификатор №
67461.70.11.
Сочи се, че до края на м. юни
2020 г. ищците владеели и ползвали имота необезпокоявани от никого, но на
23.06.2020г. ищецът установил, че на входната врата на имотите (четирите имота
били оградени с една мрежа) бил поставен катинар, което препятствало
възможността му да използва собствения си имот. При посещението си на
07.12.2020г. същият установил още, че в поземлен имот с идентификатор №
67461.70.11 били поставени железни колове с височина над 2 метра, заменили
съществуващите до тогава по ниски такива. Била свалена и оградната мрежа.
След справка в Имотния
регистър се установило, че ответникът Н. се снабдил с документ за собственост –
Нотариален акт № 13, том II, рег. № 1687, дело 213 от
22.06.2020г. на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор
67461.70.13 и поземлен имот с идентификатор 67461.70.314 по КККР на с. Слокощица.
На същата дата Н. продал на другия ответник – М.К., с Нотариален акт № 14, том II, рег. №1688, дело 214 двата
поземлени имота.
Отделно, Н. депозирал и молба
за придобиване (по обстоятелствена проверка) на поземлен имот с идентификатор
67461.70.315, която молба в последствие оттеглил. Към ноември 2020 г. такава
молба отново била подадена.
Така, въпреки отказа на ищците
да продават процесните имоти, придобити от тях от ответника Н. (по настояване
на последния) същият депозирал молби за придобиване по давност на тези имоти,
вкл. извършвал действия на разпореждане със същите.
С исковата молба ищците
оспорват истинността на Нотариален акт № 13, том II, рег. № 1687, дело 213 от
22.06.2020г. по подробно изложени съображения за допуснати в процедурата по
съставянето му съществени процесуални нарушения. Същите оспорват и нотариален
акт № 14, том II, рег. № 1688, дело 214/22.06.2020г., като желаят съдът да прогласи
нищожността на обективираната в него сделка за покупко-продажба – купувач по
която е вторият ответник К., поради противоречие със закона и добрите нрави и
невъзможен предмет. Твърди се, че сделката била и унищожаема поради
недееспособност на продавача по нея (Н.), като отделно нотариалните
удостоверявания били неверни, поради което нотариалният акт следвало да се
приравни на нищожен. Ответникът К. не бил станал собственик на имота, поради
това, че и праводателят му не бил такъв, а и с оглед нищожността на сделката.
Предмет на сделката в сочения нотариален акт, освен това била и построена в поземлен имот с идентификатор
67461.70.314 сграда с идентификатор 67461.70.314.1 по КККР, със застроена площ
от 41,00 кв.м., брой етажи – 1; предназначение – селскостопанска сграда, която
сграда обаче не съществувала в правния мир.
Предвид изложеното се твърди,
че ищците били собственици на процесните имоти, като били лишени от
възможността да упражняват фактическа власт върху същите (от 23.06.2020 г. те
се владеели от ответника К., без той да има основание за това).
Сочи се още, че цената на
установителния иск по чл. 124 от ГПК е в общ размер на 3107,48 лв. въз основа
на представени по делото данъчни оценки за процесните имоти, а на иска по чл.
26 ЗЗД – 3038,70 лв. Цената на иска по чл. 108 от ЗС възлизала на общ размер от
3107,48 лв.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което:
1./ Да
бъде признато за установено по отношение на В.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че ищците са собственици на имоти, както следва:
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор №
67461.70.315 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес
на поземления имот – местност „Самални Баир“, с площ от 1497 (хиляда
четиристотин деветдесет и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията
– земеделска; начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята – 10; номер по предходен план – 070315,
при съседи на поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.15;
67461.70.14; 67461.70.11; 67461.70.12; 67461.70.314, на основание сделка,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г.;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор №
67461.70.11 по КККР на с. Слокощица, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед №
РД-18-1235/13.06.2018г., с площ от 1803 (хиляда осемстотин и три) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 65, при съседи на целия поземлен имот: поземлен
имот 67461.70.315, поземлен имот 67461.70.524, поземлен имот 67461.70.14,
поземлен имот 67461.70.461 и поземлен имот 67461.70.12, на оригинерно основание
– придобивна давност повече от десет години за периода от 07.06.1995 г. до
23.06.2020 г. на целия имот в резултат на владението му от двамата ищци, а при условията на евентуалност – за
част от имота на основание сделка, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година,
която част от имота е с площ от 1099 (хиляда и деветдесет и девет) кв.м.,
находяща се в западната част от имота, при съседи на частта: поземлен имот
67461.70.315 и източната част на поземлен имот с идентификатор 67461.70.11 по
граница съгласно проект за изменение на верни имотни граници на имот 67 по
молба на М.А.Н. свх. № 94-М-235/05.07.999г. до
Община Кюстендил;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор №
67461.70.13 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на
поземления имот – местност „Самални Баир“, с площ от 600 (шестстотин) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 67, ведно с находящата се в имота сграда
67461.70.13.1 със застроена площ от 50,00 кв.м., брой етажи 1 и с
предназначение на сградата – друг вид сграда за обитаване, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.315; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.314
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 604 (шестстотин и четири) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 070314, при съседи на поземления имот:
67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.315; 67461.70.12, на основание сделка,
обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г.;
2./ Да се
прогласи нищожността на сделката, обективирана в Нотариален акт № 14, том II, рег. № 1688, дело № 214 от
2020 г. на основание противоречие със закона, добрите нрави и невъзможен
предмет;
3./ Да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на М.Г.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищците са собственици на недвижими имоти,
както следва:
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор №
67461.70.315 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес
на поземления имот – местност „Самални Баир“, с площ от 1497 (хиляда
четиристотин деветдесет и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията
– земеделска; начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята – 10; номер по предходен план – 070315,
при съседи на поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.15;
67461.70.14; 67461.70.11; 67461.70.12; 67461.70.314, на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г.;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор №
67461.70.11 по КККР на с. Слокощица, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед №
РД-18-1235/13.06.2018г., с площ от 1803 (хиляда осемстотин и три) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 65, при съседи на целия поземлен имот: поземлен
имот 67461.70.315, поземлен имот
67461.70.524, поземлен имот 67461.70.14, поземлен имот 67461.70.461 и
поземлен имот 67461.70.12, на оригинерно основание – придобивна давност повече
от десет години за периода от 07.06.1995 г. до 23.06.2020 г. на целия имот в
резултат на владението му от двамата ищци, а
при условията на евентуалност – за част от имота на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година,
която част от имота е с площ от 1099 (хиляда и деветдесет и девет) кв.м.,
находяща се в западната част от имота, при съседи на частта: поземлен имот
67461.70.315 и източната част на поземлен имот с идентификатор 67461.70.11 по
граница съгласно проект за изменение на верни имотни граници на имот 67 по
молба на М.А.Н. свх. № 94-М-235/05.07.1999г. до
Община Кюстендил;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор №
67461.70.13 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на
поземления имот – местност „Самални Баир“, с площ от 600 (шестстотин) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 67, ведно с находящата се в имота сграда
67461.70.13.1 със застроена площ от 50,00 кв.м., брой етажи 1 и с
предназначение на сградата – друг вид сграда за обитаване, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.315; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ поземлен имот с идентификатор №
67461.70.314 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес
на поземления имот – местност „Самални Баир“, с площ от 604 (шестстотин и
четири) кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ),
категория на земята – 10; номер по предходен план – 070314, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.315; 67461.70.12, на
основание сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г., КАТО СЕ ОСЪДИ М.Г.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да им предаде владението върху същите.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията
на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК отговор е
постъпил от ответника М.Г.К. чрез процесуалния му представител адв. О. П..
Навеждат се доводи за нередовност, недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Липсвали доказателства за твърдяното от ищците владение на
процесните имоти след 1995г. до момента на депозиране на исковата молба.
Отделно, доколкото
ответникът бил собственик на поземлен имот с идентификатор 67461.70.13 и
поземлен имот с идентификатор 67461.70.314, двата находящи се в с. Слокощица,
гр. Кюстендил по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-1235/13.06.2018х. на ИД на АГКК, то претенцията досежно
посочените имоти била неоснователна. Нотариалният акт за собственост върху
недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок на ДЗС № 85, том II, дело №
604/1980 г. не могъл да легитимира ответника Н. като собственик, доколкото
имотът (така както е описан в нотариалния акт) не могло по никакъв начин да се
идентифицира с имоти с идентификатори 67461.70.13 и 67461.70.314.
Ответникът навежда и доводи
за нищожност на Нотариален акт № 82, том III, дело №
1329/1995г. поради противоречие със закона, добрите нрави и невъзможен предмет.
Отделно, представеното от ищците Удостоверение изх. № УТ-20-1099/21.09.2020 г.
не било годно да докаже релевираните от ищците факти, в т.ч. да установи
идентичност на придобитите от ответника К. имоти с тези, които са предмет на
сделката, обективирана в НА за собственост на недвижим имот, даден в замяна
срещу имот, включен в ДЗС № 85, том II, дело 6041980. Така,
посоченото удостоверение следвало да се изключи от доказателствената съвкупност
по делото.
Не били верни твърденията на
ищците, че владеят имот с идентификатор 67461.70.11 от 1995. Този имот бил
съседен на тези на ответника К. и се обитавал и владеел от трето лице, което
никога не било чувало за ищците.
Невярно било и твърдението,
че сграда с идентификатор 67461.70.314.1, построена в поземлен имот
67461.70.314 била съборена. Същата била с предназначение селскостопанска сграда
и се използвала от ответника за гараж. Липсвало и каквото и да е ограждение на
имотите, за което ищцовата страна твърди, че е налице.
Навежда контрааргументи
досежно твърдените от ищците за допуснати нарушения на процесуалните правила
при издаването на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти акт 26, том
8, дело 889/2020 г., вх. рег. № 1845 от 22.06.2020г., а и за това, че същият
съдържал неистински нотариални удостоверявания – неверни такива. Безпредметно
било и твърдението им за недееспособност на ответника Н.. Така, сделката,
легитимираща К. като собственик на посочените имоти била напълно валидна.
Неоснователно било и
искането за ревандикация на имоти с идентификатори 67461.70.315 и 67461.70.11,
находящи се в землището на с. Слокощица, общ. Кюстендил, местност Саманли баир,
доколкото те не били обект на прехвърлителната сделка от 22.06.2020 г., по
силата на която К. станал собственик само на имот с идентификатор 67461.70.13
ведно, със сграда в него 67461.70.13.1 и имот с идентификатор 67461.70.314.1.
Така, същият не могъл да върне нещо, което не владеел, поради това, че не е
собственик.
Така, от придобиването на
посочените имоти и сгради в тях по силата на НА за покупко-продажба на
недвижими имоти акт № 27, том 8, дело № 890, вх. рег. № 1846 от 22.06.2020г. до
депозиране на исковата молба, К. владеел същите (имот с идентификатор
67461.70.13, ведно с построената в него сграда с идентификатор 67461.70.13.1 и
поземлен имот с идентификатор 67461.70.314, заедно с построената в него
сграда с идентификатор 67461.70.314.1)
като и извършил и подобрения на стойност 1000,00 лв., в т.ч. подновяване на
партидата и възстановяване на ел. захранването. В този смисъл партидата до
момента на подновяването й винаги е била на стария собственик Н. и никой друг
освен К., не се е опитвал да я поднови.
Предвид всичко изложено
исковата претенция следвало да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът В.Н. също е депозирал отговор, в
който се застъпва, че исковата претенция е недопустима и неоснователна, но
аргументи в т.см. не излага. Поддържа и доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба, а ответниците, чрез пълномощниците си, я оспорват.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за
замяна, обективирана в Нотариален акт № 85, том II, дело № 604/1980 г. на
Районен съдия при КРС, В.Н. придобил имот – място, намиращо се в местността
„Саманли Баир“, в землището на гр. Кюстендил, състоящо се от 3.8 дка (три
декара и осемстотин квадратни метра), при съседи: Д. Я., Б. С. В., Д. В., А. Щ.,
Г. Ц., С. Д. и път.
Видно от
приложения по делото Договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт № 82, том III, дело № 1329/1995 г., В.Н.
продал на М.А.Н. процесния недвижим имот. Към този момент
приобретателят бил в законен брак с И.Н., видно от Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак
2517/1972 г.
Ответникът Н. се снабдил с
документ за собственост – Нотариален акт № 13, том II, рег. № 1687, дело 213 от
22.06.2020г. на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор
67461.70.13 и поземлен имот с идентификатор 67461.70.314 по КККР на с.
Слокощица.
На същата дата Н. продал на
другия ответник – М.К., двата поземлени имота, за което бил съставен Договор,
материализиран в Нотариален акт № 14, том II, рег. №1688, дело 214.
Приобщени са нотариалните дела
по повод изготвянето на Нотариален акт № 13 и №14/2020 г.
От
представените по делото скици на процесните имоти – на л. 95-98 от делото, се
установяват точните им граници и местоположение.
Представени са
данъчни оценки на имотите - на л. 89-94 от делото,
Събрани са и
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р. Н., М. А. и А. А..
Приобщено е и заключение по
допуснатата техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.С., според което
помощният план за м. Саманли
баир е изработен и одобрен през 2008 г. В него
информацията за процесния имот предмет на Нотариален акт № 82/ 1995г. се
заключава върху два имота с № 70013 с площ 2701 кв.м и № 70011 с площ 1803
кв.м, като сумарно двата имота са с площ 4504 кв.м., тоест 704 кв.м в повече от
тези в нотариалния акт. Същите са с ясно очертани граници спрямо съседните
имоти с номера № 70015, № 70014, № 70012 и черен път. В регистъра на помощния
план поземлен имот 70013 е записан на името на В.Р.Н., но без отразен документ
за собственост. Процесният имот по Нотариален акт № 82/ 1995г. по Плана на
новообразуваните имоти, одобрен през 2008г. е получил следния вид -
преобразуван е имот № 70013, като
е разделен на три имота, а именно: ПИ № 70013 с площ 600 кв.м., ПИ № 700315 с
площ 1497 кв.м и ПИ № 700314 с площ 604 кв.м. Сумарно площта е 2701 кв.м. Имот №70011
запазва площта от 1803 кв.м. с условието, че е повече с 704 кв.м., което
надвиша описаната площ от 3800 кв.м по Нотариалния акт № 82/1995г.
Поземлен
имот № 70013 е застроен с едноетажна жилищна сграда и е записан в регистъра на В.Р.Н.,
като няма записани доказателства за собственост.
Поземлен
имот № 700314 е бил застроен със стопанска сграда, като в регистъра е
отбелязано - неидентифициран собственик.
Поземлен
имот № 700315 е бил застроен с навес и също е записан като неидентифициран
собственик.
Границите
на съседните имоти са идентични и със същата номерация както в Помощния план.
Вещото сочи, че в скиците, приложени по делото, е налице пълна идентичност,
както по отношение на граници и площ така и по номерацията на имотите, така поземлен
имот № 70013 ставал с идентификатор 67461.70.13 с площ 600 кв.м., поземлен имот
№ 700314 ставал с идентификатор 67461.70.314 с площ 604 кв.м., поземлен имот №
700315 ставал с идентификатор 67461.70.315 с площ 1497 кв.м и поземлен имот №
7001 1 ставал с идентификатор 67461.70.11 с площ 1803 кв.м.
Сградата в
имот с идентификатор № 67461.70.314 била отразена на скица №
15-1123037-01-12.21 г. по КККР, приложена на лист 98 от делото, със застроена
площ 41 кв.м., предназначена за селскостопански нужди. Строителството с
започнало и заснето през 1990 г. видно от предходен кадастрален план в поземлен
имот № 67, идентичен с поземлен имот № 70013 по Помощния план. След
преобразуването на имот № 70013, разделяйки го в три имота в Плана на
новообразуваните имоти, същата сграда попада в ПИ №700314. От извършения оглед
на място експертът е установил, че сградата не е напълно разрушена, като са
останали само три ограждащи стени и бетонов под.
Отразено е
в заключението още, че актуалният статут на поземлените имоти се определя от трайното предназначение
на територията, като всеки поземлен имот има трайното предназначение на
територията, в границите на която се намира. По реда на ЗУТ с общи устройствени
планове се определя основното предназначение на териториите, които може да
бъдат: урбанизирани, земеделски, горски, защитени и нарушени за възстановяване.
С подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение на
поземлените имоти. В случая територията, върху която са разположени процесиите
имоти е земеделска и конкретно е предназначена за ползване по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Застроените имоти със сгради са отразени на КК и КР, видно от
приложените скици на листове 97 и 98 от делото. Като в поземлен имот с
идентификатор 67461.70.13 сградата е записана като „друг вид сграда за
обитаване’’ с площ 50 кв.м и в поземлен имот с идентификатор 67461.70.314,
сградата е записана като „селскостопанска” с площ 41 кв.м., която в момента
стои полуразрушена.
За онагледяване експертът е
приложил и скица извадка от предходен кадастрален план, изработен през 1990г. и
копие от регистър, като пояснява, че на нея подробно са отразени процесиите
имоти с номера 67 и 65, напълно идентични с номера 70013 и 70011 по Помощен
план, образуващи този по нотариален акт № 82/1995 г. като са показани ясно и
точно границите на имотите, културния им вид, номерирани с предишна номерация и
друга геодезическа информация.
Останалите писмени
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се налага
подробното им обсъждане.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл. 26,
ал.1, предл. 1 и 3 и чл. 26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК
- Да
бъде признато за установено по отношение на В.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че ищците са собственици на имоти, както следва:
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.315
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 1497 (хиляда четиристотин деветдесет
и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ),
категория на земята – 10; номер по предходен план – 070315, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.15; 67461.70.14;
67461.70.11; 67461.70.12; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г.;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.11
по КККР на с. Слокощица, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед №
РД-18-1235/13.06.2018г., с площ от 1803 (хиляда осемстотин и три) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 65, при съседи на целия поземлен имот: поземлен
имот 67461.70.315, поземлен имот
67461.70.524, поземлен имот 67461.70.14, поземлен имот 67461.70.461 и
поземлен имот 67461.70.12, на оригинерно основание – придобивна давност повече
от десет години за периода от 07.06.1995 г. до 23.06.2020 г. на целия имот в
резултат на владението му от двамата ищци, а
при условията на евентуалност – за част от имота на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година,
която част от имота е с площ от 1099 (хиляда и деветдесет и девет) кв.м.,
находяща се в западната част от имота, при съседи на частта: поземлен имот 67461.70.315
и източната част на поземлен имот с идентификатор 67461.70.11 по граница
съгласно проект за изменение на верни имотни граници на имот 67 по молба на М.А.Н.
свх. № 94-М-235/05.07.999г. до Община
Кюстендил;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.13
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 600 (шестстотин) кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята –
10; номер по предходен план – 67, ведно с находящата се в имота сграда
67461.70.13.1 със застроена площ от 50,00 кв.м., брой етажи 1 и с
предназначение на сградата – друг вид сграда за обитаване, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.315; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.314
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 604 (шестстотин и четири) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 070314, при съседи на поземления имот:
67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.315; 67461.70.12, на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г.
Искът
по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита на правото на
собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със
сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или
смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши
възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи
със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията
между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини,
определени в закона.
В случая правото на собственост на ищците
досежно процесните поземлени
имоти е
основано на твърдения за придобиване по силата на правна сделка, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба № 82, том IIIдело 1329/1995, а единствено
за поземлен
имот с
идентификатор № 67461.70.11 по КККР на с. Слокощица – на оригинерно основание –
продължителна придобивна давност за периода от 07.06.1995г. до 23.06.2020г., респ.
при условията на евентуалност, за част от имота – въз основа на посочената
сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III,
дело 1329/1995.
Досежно индивидуализацията на имота, предмет на
сочения нотариален акт от 1995г., по делото е приета експертиза, като експертът
е установил, че процесният имот се заключючава върху два имота с номера 70013 и
70011 по Помощния план за м. „Саманли баир“, одобрен със Заповед №
356/17.12.2008г. на Областния управител на област Кюстендил. На свой ред поземлен имот № 70013 е разделен на три
имота, а именно: поземлен
имот №
70013 с площ от 600,00 кв.м., ПИ № 700315 с площ 1497 кв.м. и ПИ № 700314 с
площ от 604 кв.м., на които съответстват имоти с номера съответно 67461.70.13,
67461.70.314 и 67461.70.315. А имот № 70011 – става с идентификатор №
67461.70.11.
Предвид горното съдът намира, че процесните
имоти (поземлен
имот №
67461.70.315, поземлен
имот 67461.70.11,
поземлен имот 67461.70.13 и поземлен имот 67461.70.314), по
отношение на които ищците искат да бъде установено спрямо В.Н., че първите са
собственици, са предмет на Нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III,
дело 1329/1995, по силата на който М.А.Н. ги придобива в собственост от
продавача В.Н..
От друга страна представеният Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти № 13, том II, рег. № 1687, дело №
213/2020г. легитимира В.Н. като собственик на имоти с номера – ПИ с
идентификатор 67461.70.13 и ПИ с идентификатор 67461.70.314 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Слокощица, на основание давностно
владение. Така, предвид обстоятелството, че давностното владение е оригинерно
придобивно основание, което прекъсва веригата от правоприемства, то на
изследване подлежи въпросът именно за наличието на двата елемента на владението
– обективен (corpus) и субективен такъв, или намерението за
владение (animus), а и на доктринарните признаци на същото,
каквито са непрекъснатността на владението, същото да не бъде скрито или
установено по насилствен начин и по явен такъв да е манифестирано спрямо
третите лица.
В тази връзка за установяване владението на Н.
върху процесните имоти са приети гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите А. и А.. Първият сочи, че знае за притежавани от „***“ 2-3 декара
„по пътя за Хисарлъка“. Свидетелят твърди, че от многократните си контакти с Н.
е виждал последният да живее там (в къща като отляво имало и два гаража). Сочи,
че къщата е строена преди 1990 г. Не знае някога да се е водил спор за имота.
Колкото и пъти да минавал покрай имота, като е виждал Н., е спирал да
поприказва с него. Твърди, че много пъти е виждал Н. в имота, но не знае дали
същият живее там. Доколкото знае няма вода и ток в сградата. Свидетелят
Атанасов твърди, че процесният имот представлява масивна жилищна сграда,
двуетажна, който бил на В., а сега на сина му М.. Твърди, че през годините (още
от 1990 г., когато Н. гледал кози в имота) не е виждал друг да работи в имота
освен него. Твърди, че е виждал В. в имота като след 1996г. последният е идвал
в имота, но не е бил постоянно там. Свидетелят го е заварвал около 5,6 пъти
като последно го е виждал преди 5,6 години. Свидетелят сочи, че често ходел в
имота си, съседен на процесните такива, щял да знае ако има друг собственик,
различен от В. (съответно М. понастоящем). Предвид посоченото се налага извод,
че след 1995,1996 г. е налице упражняване на фактическа власт от Н. в имот,
около 2,3 декара в м. „Саманли баир“, с масивна жилищна сграда и два гаража,
което същият е манифестирал спрямо третите лица, като владението е било
непрекъснато, които изводи съдът формира в светлината на установената в
разпоредбата на чл. 83 от Закона за собствеността презумпция. Изложеното кореспондира и с показанията на свидетелите
в нотариалното производство. Тези изводи не се разколебават от свидетелски показания на
св. Н., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК и които не успяха да
установят безспорно реализирано от родителите му владение върху процесните имоти
след придобиването им през 1995г. Последният, въпреки твърденията си, че често
посещавали имота, сам сочи, че „сега от години не съм го посещавал. За последно
съм посетил имота преди година“.
От друга страна обаче следва да се посочи, че
показанията на свидетелите А. и А. установяват упражнявана от Н. фактическа
власт върху поземлени имоти „около 2,3 декара“ (св. А.), съотв. „имотът не мога
да кажа колко е голям, повече от декар е със сигурност, но не мога да кажа
колко е голям“ (св. А.), като и двамата сочат на наличието на двуетажна масивна
жилищна сграда в същите. В този смисъл за наличието на сгради в процесните
имоти експертът по делото сочи на такива в поземлени имоти с идентификатори
67461.70.13 и 67461.70.314 (с обща квадратура съобразно приетото по делото
заключение от 1204 кв.м.). Така, съдът намира, че показанията на свидетелите не
установиха упражнявана от Н. фактическа власт в обема над посочената квадратура
и за имоти без установени в същите сгради
и по-конкретно за имоти с номера 70011 с площ от 1803 кв.м. и ПИ с номер
700315 с площ от 1497 кв.м. По отношение на последните е налице титул за
собственост на ищците по делото, който не беше компрометиран с оглед установена
придобивна давност за същите от Н..
При посочените изводи съдът намира, че досежно поземлен имот с идентификатор
67461.70.13 и поземлен
имот с
идентификатор 67461.70.314 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Слокощица, обл. Кюстендил искът на ищците следва да бъде отхвърлен като
неоснователен поради установена собственост на В. върху същите на основание
придобивна давност продължила в периода 1995,1996г. до
към юни
2020г.
Що се отнася до останалите процесни имоти – поземлен имот № 700315 с площ 1497
кв.м и поземлен
имот 70011
с площ 1803 кв.м., както съдът установи, същите от една страна са предмет на
посочената сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III,
дело 1329/1995 (спр заключението на вещото лице), която легитимира ищците като
собственици. Те не са предмет на разпоредителната сделка по Нотариален акт №
14/2021 г. Не са предмет и на Констативния нотариален акт № 13, том II,
рег. № 1687, дело 213 от 2020г., който касае само имоти с номера 67461.70.13 и
67461.70.314, ведно с намиращите се в тях сгради. От друга, настоящият състав
не установи спрямо тях ответникът В. да е упражнявал фактическа власт след
1995г. при наличието на своително намерение, поради което и посочените имоти съдът
намира, че са собствени на ищците по делото. Досежно тях - имоти с номера поземлен имот № 700315 с площ 1497
кв.м и поземлен
имот 70011
с площ 1803 кв.м., за които се установи, че са собствени на ищците по силата на
сделка, матриализарана в Нотариален акт №82/1995 г., правото на собственост не
е смутено от ответника по този иск В., който се легитимира като собственик на
основание давностно владение само на имоти с номера 67461.70.13 и 67461.70.314.
Дори с отговора на исковата молба той не оспорва правото им на собственост в
т.см. В този случай липсва интерес за М. и И.Н. от установителната защита
спрямо ответника Н.. Това е така, доколкото последният нито фактически, нито
посредством установен по делото титул за собственост смущава правото им.
Действително с разпоредбата на чл. 124, ал.
1 ГПК е признато правото на иск (на съдебна защита) в полза на всеки
правен субект (гражданин, юридическо лице и държава), чието гражданско право е
нарушено, но се акцентира върху правния интерес при установителните искове като
предпоставка (условие) за тяхната допустимост, за да се разграничи надлежно
легитимирания ищец от всички останали правни субекти. Само надлежният ищец
(този, които е правосубектен и има правен
интерес от отнасянето на спора пред съда) има гарантираното от закона
право на съдебна защита, когато субективното му гражданско право е нарушено. Наличието
или липсата на правен интерес се
преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и
ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя
съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за
ищеца правен интерес от търсената защита. Правният
интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен
случай от съда, както вече се посочи с оглед твърденията на страните и
обстоятелствата по спора. При положителния установителен иск за собственост
правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право,
което изключва това на ищеца. В случая, както вече се посочи, не се установи ответникът В.Н.
да има претенции към тези имоти, нито фактически да ги ползва и/или владее. Той не оспорва правото на собственост на ищците досежно тях, не се е снабдил
с констативен акт за собственост, нито заявява собствени претенции върху тях. Поради това за
посочените имоти претенцията на ищците се явява недопустима, поради липса на
правен интерес и в тази си част същата следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото ще се прекрати - спр. ТР № 8/2013 г.
на ВКС.
В допълнение ще се посочи, че претенцията в
тази част е недопустима и доколкото същото право, но против друг ответник е
предявено в условията на кумулативност и по реда на чл. 108 от ЗС, а
произнасянето по него по-долу, е още един довод в изложения контекст.
По иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД - Да се прогласи нищожността на
сделката, обективирана в Нотариален акт № 14, том II, рег. № 1688, дело № 214 от
2020 г. на основание противоречие със закона, добрите нрави и невъзможен
предмет.
За да е налице правен
интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него
следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се
постигне определен правен интерес. Когато ищецът е трето на договора лице,
какъвто и
настоящият случай, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен,
само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. Тук се
твърди, че собственици на процесните имоти са ищците, а интересите им са
засегнати от извършената сделка, доколкото тя била извършена от несобственик,
респ. извършено било от страна на прехвърлителя разпореждане с имущество, тяхна
собственост, заради което предявяват в условията кумулативност и иска с правно
основание чл. 108 от ЗС спрямо приобретателя по сделката, иск по чл. 26 от ЗЗД,
съдът намира за допустим. Разгледан по същество обаче, той е неоснователен,
поради следното:
С договора, обективиран в
Нотариален акт № 14, том II, рег. № 1688, дело № 214 от
2020 г., ответникът Н. продал на другия ответник – М.К., двата поземлени имота 67461.70.13 и
67461.70.314.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на
договарянето, която се ограничава от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави.
В случая ответникът Н. се е легитимирал като
собственик на имоти с номера 67461.70.13 и 67461.70.314 на основание
осъществено от него недобросъвестно давностно владение. В този смисъл, както
беше изяснено, придобивната давност е оригинерен придобивен способ, който
прекъсва веригата от правоприемства. При тези изводи, имотите, предмет на
сделката, са постъпили в патримониума на Н., за което обстоятелство е издаден и
титул за собственост (Констативен нотариален акт №13/2020 г.). Така, без да се
изследва титулярството на правото от предходни приобретатели на същото, то е
преминало посредством осъществената от Н. към неговия син М.К. транслативна
сукцесия в патримонума на последния. В този смисъл се явяват и неоснователни
доводите, в основата на които стои принципният постулат, че никой не може да
прехвърля повече права отколкото сам има.
Нещо повече, дори и да бе установено, че ищецът
не е притежавал правото на собственост досежно имотите, предмет на оспорваната
сделка, тя не би била нищожна, а само не би произвела прехвърлително действие
по отношение правото на собственост, каквото продавачът не притежава. В т.см. Решение № 75 от 16.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6599/2014 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията Веселка Марева, и множество други.
Освен противоречието със закона, ищците
релевират нищожност на сделката и като такава сключена в разрез с добрите
нрави. В този смисъл обаче не са изложени каквито и да е фактически твърдения,
които обсновават тези изводи. В действителност, дадено е подробно изложение на
същността на понятието „добри нрави“, но липсва субсумиране на конкретния
случай под изведените теоретични постановки, като съдът и ex officio не
намира да са налице обстоятелства, инвалидизиращи сделката на посоченото
основание.
На последно място се сочи, че договорът е
нищожен и поради невъзможен предмет поради това, че сграда с идентификатор
67461.70.314.1 по КККР, находяща се в поземлен имот с идентификатор 67461.70.314,
не съществува. В този смисъл съдът се позовава на приетата по делото
експертиза, която установява, че въпреки амортизацията на сочената сграда, тя
не е напълно разрушена и понастоящем, и такава съществува. Това не само
опровергава наведените от ищците фактически твърдения в исковата молба, но и
парира възможността им да проведат главно и пълно доказване досежно соченото
обстоятелство, каквото задължение същите имат съобразно правилото на чл. 154 от ГПК.
Досежно наведените доводи за неистинност на Констативния
нотариален акт № 13/2020 г.:
Материалната доказателствена
сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК на констативния нотариален акт се простира
по отношение на извършените пред или лично от нотариуса действия, т.е. по
отношение на следните правно релевантни факти: че актът е издаден от съответния
нотариус в посоченото в акта време и на посоченото място, че са представени
описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за
признаване на собствеността. Изводът за съществуването на правото на
собственост представлява правен извод, основан на представените пред
нотариуса писмени доказателства (респ. и свидетелски показания, когато
констативният нотариален акт е издаден по реда на обстоятелствена проверка),
извършен в хода на едностранно безспорно производство. Доколкото се касае до оспорване на право (правото на
собственост), а не на документ, специалното правило за доказателствената тежест
на 193, ал. 3 ГПК също не следва да намира приложение, като съдът се произнесе
по съществуването или несъществуването на спорното право (в зависимост от вида
на търсената защита) в крайния съдебен акт, съобразно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК и чл. 10 ГПК.
При тези постановки следва да се изясни, че не
се споделят доводите за неистинност на акта в случая.
В исковото производство доказателственото
значение на констативния нотариален акт може да бъде отречено със съдебното
решение в две хипотези: 1) при събрани доказателства, че представлява нищожно
нотариално действие (в хипотезите чл. 472 от ГПК (отм.) и според изключенията,
следващи от чл. 484 от ГПК (отм.), а сега чл. 576 и чл. 588, ал. 2 от ГПК) и 2)
когато според разпределението на доказателствената тежест събраните в исковото
производство доказателства опровергават извода на нотариуса, че титулярът по
нотариалния акт е собственик на имота.
Тук не се установява нито една от посочените
хипотези. Нотариалните действия по съставянето на Нотариален акт № 13/2020 г.
са валидни, а извода на нотариуса, че именно соченото в акта лице е собственик
на описаните в него имоти, не е борен и в настоящото производство.
Несподелима е и тезата, че било необходимо
отбелязването на час на сделката, т.к не била ясна поредността на съставянето
им, доколкото от една страна императив в този смисъл законодателят не е въвел,
а и защото в нотириалните документи е отразено съответното приложение, от което
следва, че Нотариален акт № 14 е съставен след този с № 13, като последният е
записан като част от документите, представени при съставянето на акта.
Не може да се приеме също, че липсата на
описание на границите на имотите в Нотариален акт № 13/2020 г., сочи на
нищожност на удостоверяването. Основанията за нищожност на нотариални
удостоверявания са изчерпателно посочени в чл. 576 ГПК
и сред тях не е точно описание на недвижимия имот, с посочване на границите и
местонахождението му – по чл. 588, ал. 1, т. 3 от ГПК. Нещо повече, те са ясно очертани
с приложените към акта скици, с което индивидуализирането на имотите е
достатъчно пълно и надлежно.
Съвършено неясна е и тезата, че сделката,
обективирана в Нотариален акт № 13/2020 г. (спр. попр. искова молба на л. 106
от делото), който обаче съставен в хода на охранително производство и отразява
сделка, била извършена от недееспособно лице. Този довод касае нотариален акт №
14/220 г., предвид поясненията в съдебно заседание на 19.05.2021 г., но
твърдението на процесуалния представител на ищците тогава, бе за липса за
умствена и духовна зрялост по отношение на ответника В.Н., обстоятелство, което
е не било изразено в исковата молба. Индиции в т.см. са обосновани само с оглед
твърдението за провеждани разговори с ищеца Н., който му заявил, че не желае да
продава имота, което освен, че лишено от смисъл, не почива на обективна логика,
би могло да породи съмнения за реализирано престъпления от общ характер, което
обаче съдът не следва да разисква в пълнота.
При посочените мотиви искът с право основание
чл. 26 от ЗЗД се възприема за неоснователен и като такъв ще бъде оставен без
уважение.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС - Да се постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на М.Г.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че ищците са собственици на недвижими имоти, както следва:
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.315
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 1497 (хиляда четиристотин деветдесет
и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ),
категория на земята – 10; номер по предходен план – 070315, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.15; 67461.70.14;
67461.70.11; 67461.70.12; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в Нотариален
акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г.;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – поземлен имот с идентификатор №
67461.70.11 по КККР на с. Слокощица, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед №
РД-18-1235/13.06.2018г., с площ от 1803 (хиляда осемстотин и три) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 65, при съседи на целия поземлен имот: поземлен
имот 67461.70.315, поземлен имот
67461.70.524, поземлен имот 67461.70.14, поземлен имот 67461.70.461 и
поземлен имот 67461.70.12, на оригинерно основание – придобивна давност повече
от десет години за периода от 07.06.1995 г. до 23.06.2020 г. на целия имот в
резултат на владението му от двамата ищци, а
при условията на евентуалност – за част от имота на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година,
която част от имота е с площ от 1099 (хиляда и деветдесет и девет) кв.м.,
находяща се в западната част от имота, при съседи на частта: поземлен имот
67461.70.315 и източната част на поземлен имот с идентификатор 67461.70.11 по
граница съгласно проект за изменение на верни имотни граници на имот 67 по
молба на М.А.Н. с вх. № 94-М-235/05.07.1999г. до Община Кюстендил;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.13
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 600 (шестстотин) кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята –
10; номер по предходен план – 67, ведно с находящата се в имота сграда
67461.70.13.1 със застроена площ от 50,00 кв.м., брой етажи 1 и с
предназначение на сградата – друг вид сграда за обитаване, при съседи на поземления
имот: 67461.70.478; 67461.70.315; 67461.70.314,
на основание сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба №
82, том III, дело № 1329/1995 година;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.314
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 604 (шестстотин и четири) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята –
10; номер по предходен план – 070314, при съседи на поземления имот:
67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.315; 67461.70.12, на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г., КАТО СЕ ОСЪДИ М.Г.К., с ЕГН: **********,
с адрес: *** да им предаде владението върху същите.
С петиторния осъдителен
иск по чл. 108 от ЗС законодателят е предоставил възможност
на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо
владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие
от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на
това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или
държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт
върху спорната вещ на собственика.
Предмет
на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като самото искане
обхваща както искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот, така и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху имота.
Съгл.Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, за да бъде решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС
гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се даде отговор в
диспозитива на съдебното решение, тъй като само той е източникът на силата на
пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1
от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от
Изяснено е, че ако в хода на делото бъде установено,
че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го
владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и
двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС
не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът
следва да отхвърли и двете искания за защита. При доказателствена установеност,
че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът
не го владее или го владее на правно основание, противопоставимо на
собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае
с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на
владението на имота. Тези постулати почиват на задължителните указания по
прилагането на закона и могат да бъдат мотивирани с това, че решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота,
който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите
страни.
За да е основателна ревандикационната претенция
е необходимо да се е осъществил фактическият състав на
материалната норма, който включва установяване правото на собственост на ищеца
върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи без правно
основание, противопоставимо на ищеца.
В случая, както вече се установи при мотивите по-горе, собственик на имоти с номера 67461.70.13 и
67461.70.314, ведно с намиращите се в тях сгради, е В.Н. на основание
реализирано от същия давностно владение, продължило повече от 10 години, което
обстоятелство е обективирано и в Констативен нотариален акт № 13, том II,
рег. № 1687, дело 213 от 2020г., легитимиращ Н. като собственик. С Нотариален
акт № 14, том II, рег. № 1688, дело 214 от 2020г. посочените имоти, ведно с
намиращите се в тях сгради, В. прехвърлил на сина си М.К..
Предвид всичко изложеното съдът намира, че
ищците не могат да се легитимират като собственици на същите, поради което те
законосъобразно са преминали по пътя на частното правоприемство в патримониума
на М.К.. Така, недоказана остана първата предпоставка от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 108 от ЗС, поради което и искът за посочените имоти следва
да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Досежно имоти с идентификатори 67461.70.11 и
67461.70.315 по КККР на с. Слокощица, обл. Кюстендил и с оглед изложените по -
горе мотиви на настоящия състав ищците се легитимират като собственици на
посочените имоти, поради което и първата предпоставка за уважаване на
ревандикационната претенция е налице. Липсват обаче останалите такива,
обосноваващи основателност на същата. Така, по делото не се установи нито В.Н.,
нито неговият син М.К. да владеят тези имоти. Ето защо и за тях
ревандикационният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Но съгласно
указанията в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2014 г., ОСГК, и за да бъде решен
предявеният с иска по чл. 108 ЗС
гражданскоправен спор, и т.к. в хода на делото се установи, че ищците по
ревандикационния иск са собственици на тези имоти, но ответникът не ги владее, съдът
следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен
диспозитив, че ищецът е техен собственик на имота, а с отделен диспозитив ще отхвърли
второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота.
По
разноските:
Предвид
изхода от делото разноски се дължат единствено на ответниците на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК. В този смисъл доказателства за реализирани такива са представени
на л. 140 (за ответника М.К.) и л. 153 (за ответника В.Н.), и те ще бъдат
възложени в тежест на ищците.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от М.А.Н.,
ЕГН: ********** и И.П.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** против В.Р.Н., ЕГН: **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде признато за
установено спрямо ответника В.Р.Н., че ищците са собственици на следните недвижими имоти:
- недвижим имот, находящ се в с. Слокощица,
общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.13 по КККР,
одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления имот –
местност „Самални Баир“, с площ от 600 (шестстотин) кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята –
10; номер по предходен план – 67, ведно с находящата се в имота сграда
67461.70.13.1 със застроена площ от 50,00 кв.м., брой етажи 1 и с
предназначение на сградата – друг вид сграда за обитаване, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.315; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.314
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 604 (шестстотин и четири) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 070314, при съседи на поземления имот:
67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.315; 67461.70.12, на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М.А.Н., ЕГН: ********** и И.П.Н.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** против В.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - да бъде признато за установено спрямо
ответника В.Р.Н., че ищците са собственици на следните недвижими имоти:
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.315
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 1497 (хиляда четиристотин деветдесет
и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска; начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ),
категория на земята – 10; номер по предходен план – 070315, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.15; 67461.70.14;
67461.70.11; 67461.70.12; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г.;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.11
по КККР на с. Слокощица, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед №
РД-18-1235/13.06.2018г., с площ от 1803 (хиляда осемстотин и три) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 65, при съседи на целия поземлен имот: поземлен
имот 67461.70.315, поземлен имот
67461.70.524, поземлен имот 67461.70.14, поземлен имот 67461.70.461 и
поземлен имот 67461.70.12, на оригинерно основание – придобивна давност повече
от десет години за периода от 07.06.1995 г. до 23.06.2020 г. на целия имот в
резултат на владението му от двамата ищци, а
при условията на евентуалност – за част от имота на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година,
която част от имота е с площ от 1099 (хиляда и деветдесет и девет) кв.м.,
находяща се в западната част от имота, при съседи на частта: поземлен имот
67461.70.315 и източната част на поземлен имот с идентификатор 67461.70.11 по
граница съгласно проект за изменение на верни имотни граници на имот 67 по
молба на М.А.Н. свх. № 94-М-235/05.07.999г. до
Община Кюстендил, КАТО НЕДОПУСТИМ - поради
липса на правен интерес, и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в посочената част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска на М.А.Н., ЕГН: **********
и И.П.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да се прогласи нищожността на сделката, обективирана в
Нотариален акт № 14, том II, рег. № 1688,
дело № 214 от 2020 г., по силата на която ответникът В.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, продал на ответника М.Г.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, недвижим имот, находящ се в с. Слокощица, общ. Кюстендил,
представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.13 по КККР, одобрена със Заповед
№ РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления имот – местност „Самални
Баир“, с площ от 600 (шестстотин) кв.м., с трайно предназначение на територията
– земеделска; начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих (съгласно §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята – 10; номер по предходен план – 67,
ведно с находящата се в имота сграда 67461.70.13.1 със застроена площ от 50,00
кв.м., брой етажи 1 и с предназначение на сградата – друг вид сграда за
обитаване, при съседи на поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.315;
67461.70.314, на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година;
както и недвижим имот, находящ се в с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ
– ПИ с идентификатор № 67461.70.314 по КККР, одобрена със Заповед №
РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления имот – местност „Самални Баир“,
с площ от 604 (шестстотин и четири) кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска; начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих
(съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята – 10; номер по предходен
план – 070314, при съседи на поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.13;
67461.70.315; 67461.70.12, на основание сделка, обективирана в нотариален акт
за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г., на основание противоречие със закона, добрите нрави и
невъзможен предмет, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от М.А.Н., ЕГН: ********** и И.П.Н.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** против М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 108 от ЗС да бъде признато за установено спрямо ответника,
че ищците са собственици на следните недвижими имоти:
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.13
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 600 (шестстотин) кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – за
земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята –
10; номер по предходен план – 67, ведно с находящата се в имота сграда
67461.70.13.1 със застроена площ от 50,00 кв.м., брой етажи 1 и с
предназначение на сградата – друг вид сграда за обитаване, при съседи на
поземления имот: 67461.70.478; 67461.70.315; 67461.70.314, на основание сделка, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело № 1329/1995 година;
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.314
по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления
имот – местност „Самални Баир“, с площ от 604 (шестстотин и четири) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 070314, при съседи на поземления имот:
67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.315; 67461.70.12, на основание сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 82, том III, дело 1329/1995 г., КАТО СЕ ОСЪДИ М.Г.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да им предаде владението върху същите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М.А.Н., ЕГН: ********** и И.П.Н.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: *** против М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищците
са собственици на:
- недвижим имот, находящ се в с. Слокощица, общ.
Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.315 по КККР, одобрена
със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018г., с адрес на поземления имот – местност
„Самални Баир“, с площ от 1497 (хиляда четиристотин деветдесет и седем) кв.м.,
с трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 070315, при съседи на поземления имот:
67461.70.478; 67461.70.13; 67461.70.15; 67461.70.14; 67461.70.11; 67461.70.12;
67461.70.314, на основание сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба
№ 82, том III, дело 1329/1995 г.; както и на
- недвижим имот, находящ се в
с. Слокощица, общ. Кюстендил, представляващ – ПИ с идентификатор № 67461.70.11
по КККР на с. Слокощица, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед №
РД-18-1235/13.06.2018г., с площ от 1803 (хиляда осемстотин и три) кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване –
за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята
– 10; номер по предходен план – 65, при съседи на целия поземлен имот: поземлен
имот 67461.70.315, поземлен имот
67461.70.524, поземлен имот 67461.70.14, поземлен имот 67461.70.461 и
поземлен имот 67461.70.12, на оригинерно основание – придобивна давност повече
от десет години за периода от 07.06.1995 г. до 23.06.2020 г. на целия имот в
резултат на владението му от двамата ищци, НО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 108 от ЗС - ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО СПРЯМО ТЯХ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН: ********** и И.П.Н., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Р.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 300,00 лв. (триста лева и
нула стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН: ********** и И.П.Н., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в
размер на 600,00 лв. (шестстотин
лева и нула стотинки), представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил. В частта, в която
производството по делото се прекратява, решението, имащо характер на
определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред КнОС в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия
при Районен съд – Кюстендил:___________________