Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
15.09.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На девети
септември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 593 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединените искове и чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 2, предл.
2 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД.
Ищцата - М.Д.К. твърди, че е българска гражданка. На 22.10.2019г. М.К.
направила поръчка на мебели от ответното дружество. Поръчката била направена на
място в магазина на дружеството в град П.(с административен адрес ул. „Б.ш.“ № ****) и била означена от ответното дружество с номер
********** от 22.10.2019г., като била удостоверена в договор - поръчка за
изработка от същата дата. В текста на договора, поръчаните от М.К. артикули
били описани по следния начин:
- 2 бр. легла,
представляващи Артикул „К.Г.“ с производител „Г.“, цвят „Венге“, размер 82-190,
с единична продажна цена 99 лева, и обща цена 198 лева;
- 2 броя табли
за поръчаните легла, представляващи артикул „странична табла“ с производител
„Г.“, цвят „Венге“, размер 190, с единична продажна цена 40 лева, и обща цена
80 лева;
- 1 брой табла
към леглата, представляваща артикул „права табла“ с производител „Г.“, цвят
„Венге“, с единична продажна цена 16 лева;
- 2 броя
артикули „пружинен механизъм“, предназначени за същите легла, с производител
„Г.“, размер 190, с единична продажна цена 15 лева, и обща цена 30 лева;
- 2 броя
матраци за поръчаните легла, представляващи артикул „Матрак Каспия полифлекс“ с
производител „Н.“, с единична продажна цена 223 лева и обща цена 446 лева.
Съгласно
договора, М.К. следвало да заплати и застрахователна премия по застраховка за
транспорт на стоките в размер на 1.5% от продажната цена на стоките, възлизаща
на 11.50 лева. Според договора, продавачът се задължавал да достави стоките в
срок от 20 работни дни, като било уточнено, че доставката на адреса на ищцата
следвало да се извърши в почивен ден - събота. В деня на поръчката, М.К.
заплатила на ответното дружество пълната продажна цена по договора, включително
и застрахователната премия. Заплатена била сумата от 781.50 лева. Плащането
било удостоверено в касова бележка издадена от ответното дружество на същата
дата - 22.10.2019 г.
На 06.12.2019
г. ответното дружество доставило на ищцата само част от закупените от нея
артикули, а именно:
- 2 бр. легла,
представляващи Артикул „К.Г.“, с производител „Г.“, цвят „Венге“, размер
82-190, с единична продажна цена 99 лева, и обща цена 198 лева;
- 1 брой табла
към леглата, представляваща артикул „права табла“ с производител „Г.“, цвят
„Венге“, с единична продажна цена 16 лева;
- 2 броя
артикули „пружинен механизъм“ с производител „Г.“, размер 190, с единична
продажна цена 15 лева, и обща цена 30 лева.
Общата
продажна цена на доставените на 06.12.2019г. стоки възлизали на 244 лева.
Според стокова разписка за продажба на стоки № 44107 от 06.12.2019г.,
предоставена на ищцата при доставката на стоките, от общо заплатената от нея на
22.10.2019г. цена, ответникът считал, че с доставката на описаните в т. 6
стоки, е изпълнил задълженията си частично - до заплатената сума от 255.50
лева, включваща стойността на доставените стоки (244 лева) и застрахователната
премия от 11.50 лева. След доставката от 06.12.2019г., ответникът продължавал
да дължи престиране на следните заплатени от ищцата стоки, а именно:
- 2 броя табли
за поръчаните легла, представляващи артикул „странична табла“ с производител
„Г.“, цвят „Венге“, размер 190, с единична продажна цена 40 лева, и обща цена
80 лева и
- 2 броя
матраци за поръчаните легла, представляващи артикул „Матрак Каспия полифлекс“ с
производител „Н.“, с единична продажна цена 223 лева и обща цена 446 лева.
За
недоставените стоки, ищцата заплатила на 22.10.2019г. общо сумата от 526.00
лева. Тъй като при доставката не било уточнено защо се доставят само част от
заплатените от ищцата стоки, тя потърсила обяснение от ответника за това по
телефона. Последвали многократни телефонни разговори с представители на
ответното дружество, при които на ищцата било обяснено, че поръчаните от нея
матраци не били налични на склад при ответника, че същите нямало да бъдат
доставени в срок на ищцата, както и че ответното дружество изобщо не можело да
ги достави в уговорения в договора срок и не знаело кога ще може да ги достави.
Поради това и тъй като липсата на матраци представлявало пречка ищцата да
ползва и доставените й стоки, изчакала достатъчно време и дала възможност на
ответника да изпълни останалата част от задължението, се наложило ищцата да
организира закупуване на подходящи за леглата матраци от друг търговец.
На
16.12.2019г., на място във физическия магазин на ответното дружество, М.К.
подала писмено изявление, в което посочила, че поради липса на доставка в
уговорения в договора срок, тя желае да й бъде върната заплатената от нея сума
за недоставените продукти в размер на 526.00 лева. Ищцата посочила и банкова
сметка, ***ето на сумата. Изявлението на ищцата било прието от служител във
физическия магазин на ответното дружество - З.Ю..
На
17.12.2019г. ищцата поръчала същата марка и модел матраци от друг търговец. Те
били доставени за два работни дни - на 19.12.2019г. Въпреки приетото от
ответното дружество изявление за разваляне на договора, ищцата не получила
плащане. Поради това тя отново се свързала по телефона, а впоследствие и отишла
на място във физическия магазин. При всички разговори с представители на
ответника, включително и със счетоводителя на дружеството, тя получавала
уверения, че ще получи сумата. Въпреки това, не последвало плащане. През
следващия един месец, ищцата провела многократни телефонни разговори със
служители и представители на ответника. Поради липса на плащане, на 30.01.2020
г. М.К. подала сигнал до Комисията за защита на потребителите (КЗП), който бил
регистриран под номер № 01-74866-30.01.2020г.
С писмо изх. №
П-03-183 от 26.02.2020 г. на регионалния директор на РД-П.при КЗП, М.К. била
уведомена, че КЗП е извършила проверка по подадения от нея сигнал. В хода на
проверката, на 19.02.2020г., управителят и едноличен собственик на ответното
дружество е декларирал, че сумата от 526.00 лева ще бъде възстановена на ищцата
в най-кратък срок, както и че липсата на плащане се дължало на финансови
затруднения на ответното дружество. Въпреки декларираното пред КЗП намерение за
връщане на дължимата сума „в най-кратък“ срок, ответното дружество не превело
дължимата сума на ищцата. Това наложило нови многократни телефонни разговори.
Междувременно, на 04.02.2020г., М.К. отправила за пореден път искане до
ответното дружество за възстановяване на сумата от 526.00 лева. Искането било
изпратено на електронната поща, посочена в интернет страницата на ответното
дружество.
В отговор на
телефонен разговор с управителя и едноличен собственик на ответника, с писмо от
28.02.2020г., лице, представящо се за ангажиран от ответното дружество адвокат,
изпратил на М.К. предложение за споразумение за възстановяване на сумата от
526.00 лева. Според текста на предложението за споразумение, ответното
дружество поемало ангажимент за връщане на дължимата сума едва след 6 месеца.
Това предложение било възприето като обидно и неприемливо от ищцата, която с писмо
от 02.03.2020г. определила срок до 06.03.2020г. за доброволно изпълнение на
задължението на ответното дружество за заплащане на дължимата сума от 526.00
лева.
Твърди, че до
настоящия момент, сумата от 526.00 лева не била заплатена на ищцата. Налице било
виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество за доставка на
следните стоки, закупени от М.К. с договора за покупко-продажба от 22.10.2019
г., представляващи: 2 броя табли за поръчаните легла, представляващи артикул
„странична табла“ с производител „Г.“, цвят „Венге“ размер 190, с единична
продажна цена 40 лева, и обща цена 80 лева и 2 броя матраци за поръчаните
легла, представляващи артикул „Матрак Каспия полифлекс“ с производител „Н.“, с
единична продажна цена 223 лева и обща цена 446 лева.
Твърди, че е
развалила сключения между нея и ответното дружество договор за покупко-продажба
на процесните стоки, поради неизпълнение на задължението на ответника за
доставянето им в определения в договора срок от 20 работни дни. Поради това,
ответното дружество дължало връщане на ищцата на заплатената от нея продажна
цена, чиито размер възлизал на 526.00 лева. Развалянето на договора за
покупко-продажба от 22.10.2019г. по отношение на описаните стоки било извършено
от ищцата на 16.12.2019 г., с изявление от нейна страна, отправено до ответника
и получено от него във физическия магазин, в който е сключен договора. Това
изявление било направено след като служителите на ответното дружество я
уведомили, че закупените от ищеца матраци и странични табли не били налични на
склад при ответника, че същите няма да бъдат доставени в срок на ищцата,
обстоятелство което й е известно, предвид определения в договора срок за
изпълнение от 20 работни дни, считано от 22.10.2019 г., както и че ответното
дружество не може да ги достави в близко време.
Дори да се
приеме, че с изявлението от 16.12.2019 г. договорът не е бил развален, с
настоящата искова молба ищцата отново упражнява правото си да развали договора
за покупко-продажба на описаните стоки, поради неизпълнение на задължението на
ответното дружество за доставката им в договорени срок от 20 работни дни,
считано от 22.10.2019г., тъй като понастоящем изпълнението е станало безполезно
за нея. С оглед забавата на кредитора, продължаваща вече 5 месеца, тя е
осигурила други матраци за закупените от нея легла. С оглед разваляне на
договора, поради неизпълнение на задълженията на ответното дружество,
ответникът дължи връщане на заплатената от М.К. сума от 526.00 лева.
Твърди, че в
резултат от неизпълнение на задължението по договора от 22.10.2019г., на
ответното дружество да достави на ищцата описаните стоки, М.К. претърпяла
неимуществени вреди, чиято репарация тя счита, че се съизмерява със сумата от
200.00 лева.
Конкретните
неимуществени вреди били следните:
- чувство на
несигурност, безсилие и онеправданост, заради невъзможността да получи
заплатените от нея стоки, които са били необходими за ползването на доставените
й две легла;
- стрес,
притеснение, тревога, заради некоректното поведение на ответното дружество,
което въпреки многократните телефонни разговори, разменена кореспонденция,
проведено производство пред КЗП, не е предприело действия за изпълнение на
договорните му задължения, а след 16.12.2019 г. и за връщане на заплатената от
ищцата сума от 526.00 лева;
- стрес, притеснение
и несигурност дали ищцата изобщо ще получи обратно заплатената от нея сума,
наложени от многократните неизпълнени от ответника обещания за доставка на
закупените стоки, а след 16.12.2019г. и за връщане на заплатената от ищцата
цена от 526.00 лева;
- стрес и
притеснение от необходимостта ищцата да реорганизира личните си и служебни
ангажименти, за да осигури време за посещенията на място и кореспонденцията с
ответника;
- негативни
емоции заради необходимостта от повторно осигуряване на подходящи матраци,
пасващи точно на поръчаните и доставени от ответника легла и на парични
средства за повторното закупуване на такива матраци;
- гняв от
приложената от търговеца нелоялна търговска практика, изразяваща се в
заблуждаване й относно възможността договора да бъде изпълнен от посочените от
търговеца срокове, която практика е противоречие на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност.
Ищцата счита,
че описаните неимуществени вреди биха били репарирани със заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ответното дружество в размер на 200.00
лева.
Сочи, че в
случая била налице хипотезата на чл. 87, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Заради
забавата на ответното дружество и изявленията му, че то няма поръчаните матраци
и табли на склад и не може да ги достави, М.К. се е наложило да търси и закупи
други матраци, така че да може ефективно да ползва останалите доставени от
ответника стоки, а именно - двете легла. Поради това, изпълнението станало
безполезно за нея. Тя осъществила правото си на разваляне на договора с
писменото изявление до ответното дружество на 16.12.2019г., и с настоящата
искова молба отново отправя изявление до ответника за разваляне на договора в
частта относно недоставените й стоки. Поради разваляне на договора, на
основание 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 87 от ЗЗД, ответникът
дължи връщане на заплатената от ищцата сума от 526.00 лева.
Освен това,
ответното дружество дължи заплащане на претендираното обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищцата, сключила договора за
покупко-продажба с него като потребител, по аналогия на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Според мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013г. по тълк.д. №
4/2012г. на ОСГТК на ВКС, при нарушаването на договорно задължение може да (се)
причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Според същото ТР,
„когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното
изпълнение) на договорни задължения, на обезщетение подлежат вредите, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждането на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника (зН.е на фактите, обуславящи по-тежката му
отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
вреди.“
Намира, че в
случая е налице втората визирана в ТР хипотеза - недобросъвестност на ответното
дружество. От една страна още при сключване на договора, ответникът е бил
наясно, че поръчаните матраци и табли, които впоследствие той не е доставил,
били предназначени за да направят възможно използването за обичайното им
предназначение на поръчаните от ищцата със същата поръчка две легла.
Същевременно, с оглед изявленията на ответното дружество пред ищцата, същото
изобщо не е имало на склад стоките, предмет на договора за покупко-продажба с
ищцата, които впоследствие изобщо и не е доставило. Въпреки това, дружеството
приело заплащане на пълната продажна цена от ищцата още при сключване на
договора от 22.10.2019г., а въпреки ясната представа, че не разполага със
стоките, нито е предприело действия за снабдяване с тях, нито за връщане на
заплатената от ищцата сума. Поради това, ответното дружество било
недобросъвестно и дължи заплащане на всички претърпени от ищцата неимуществени
вреди.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да осъди „М.б.Н.“ ЕООД да заплати на М.Д.К. сумата
от 526.00 лева, представляваща заплатената от нея продажна цена по договора за
покупко-продажба от 22.10.2019г., за стоките, които не са й доставени, ведно
със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 200.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за неизпълнение на сключения на 22.10.2019г. договор за
покупко-продажба, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за
направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Ответникът може да заплати претендираните суми по следната банкова сметка ***:
IBAN: ***, Банка: „*********“ АД с Титуляр: М.Д.К..
Ответното дружество - „М.Б.Н.“ ЕООД
*** не е
представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Редовно
призован за открито съдебно заседание, представител на ответника не се явява и
не взема становище по предявените искове.
В открито съдебно заседание,
проведено на 09.09.2020г., процесуалният представител на ищеца поддържа изцяло
изложеното в исковата молба, като едновременно с това прави и искане за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове, тъй като
ответникът не се явява в първото по делото заседание и не е представил отговор
на исковата молба.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца
искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките
на чл.239, ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно
заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените
писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът намира исковете за
вероятно основателни. Ето защо са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове.
Представените
писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните по силата на сключен договор за търговска продажба – ищецът, в
качеството на купувач е имал задължение да заплати на ответника закупените стоки,
а ответникът е имал задължението да му ги достави. Изправната страна по
сделката е ищецът, който е заплатил стоките, но ответното дружество не му ги е
доставила в цялост. Установен е и размерът на дължимите плащания.
В резултат от
неизпълнение на задължението по договора от 22.10.2019г., на ответното
дружество да достави на ищцата процесните стоки, съдът приема, че М.К. е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, тревога,
несигурност, безсилие и онеправданост, заради некоректното поведение на
ответното дружество. Обезщетението за тях трябва да бъде адекватно и в тази
връзка съдът намира, че претендираната сума от 200.00 лева се явява напълно
достатъчна и следва да бъде уважена. Така определеният размер на обезщетението
се явява съобразен с процесната фактическа обстановка и причинените морални
вреди.
Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество,
като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за това.
По отношение на разноските:
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за
присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съда
по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото производство. Видно от
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същите възлизат общо на
624.00 лева, от които – 100.00 лева държавна такса по настоящото производство и
300.00 лева адвокатско възнаграждение; 74.00 лева такса на ЧСИ по изпълнително
дело, образувано във връзка с допуснатото по делото обезпечение на иска и
150.00 лева адвокатско възнаграждение.
В случая съдът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на ищеца следва да присъди разноски в общ размер от 174.00 лева, от които –
платена държавна такса в размер на 100.00 лева, както и сумата от
74.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи разноски, платени от ищеца за защитата му по
допуснатото обезпечение на иска и образуваното във връзка с това изпълнително
дело.
По отношение
на предвиденото минимално адвокатско възнаграждение за този вид дела по
Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който
е представлявал ищеца в настоящето производство и по изпълнителното
производство във връзка с допуснатото обезпечение на иска, на основание чл.38,
ал.1, т.3, пр.2 от ЗА следва искането да бъде уважено, като съдът намира същото
за основателно. В приложено на л.7 от делото (пред РС – Пловдив) адвокатско
пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното
основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1,
т.3, пр.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което
следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение общо в размер
на 450 лева, от която сума – 300.00 лева възнаграждение по настоящото
производство и 150.00 лева възнаграждение по изпълнителното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА,
„М.Б.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати, на основание член 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 87, ал.
2, предл. 2 от ЗЗД, на М.Д.К. *** с ЕГН **********, сумата от 526.00 (петстотин
двадесет и шест) лева, представляваща заплатената от ищцата продажна цена по
договора за покупко-продажба от 22.10.2019г. за стоките, които не са й
доставени, а именно – 2 броя табли за поръчаните легла, представляващи артикул
„странична табла“ с производител „Г.“, цвят „Венге“, размер 190, с единична
продажна цена 40 лева и обща цена 80 лева и 2 броя матраци за поръчаните легла,
представляващи артикул „Матрак Каспия полифлекс“ с производител „Н.“, с
единична продажна цена 223 лева и обща цена 446 лева, ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 11.03.2020г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА,
„М.Б.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати, на основание член 45 от ЗЗД, на М.Д.К. *** с ЕГН **********, сумата от
200.00 (двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
неизпълнение на сключения на 22.10.2019г. договор за покупко-продажба,
изразяващи се в стрес, притеснение, тревога, несигурност, безсилие и
онеправданост, заради некоректното поведение на ответното дружество, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба –
11.03.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „М.Б.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** да
заплати на М.Д.К.
*** с ЕГН **********, сумата от
174.00
лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в
заплатена по делото държавна такса и обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за държавна такса, платена по изпълнително дело във връзка с допуснато
по настоящото дело обезпечение на иска.
Ответното дружество - „М.Б.Н.“ ЕООД
*** може да заплати присъдените суми по следната банкова сметка ***: IBAN: ***,
Банка: „*********“ АД с Титуляр: М.Д.К..
ОСЪЖДА,
„М.Б.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на адвокат А.В.С.,*** адвоката **********, за осъществена по реда на чл.38,
ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие,
адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.