Решение по дело №4641/2018 на Софийски градски съд

                                               РЕШЕНИЕ

 

                                                          гр.София, 14.08.2019 г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-в състав в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                          мл.с.  Боряна Петрова  

при секретаря М. Христова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 4 641 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

  С решение № 82 027 от 04.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 64 947/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав, са отхвърлени като неоснователни, предявените от З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** против К.П.П., ЕГН ********** искове с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр. последно от КЗ /отм./ сумата 4 015,00 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото лице по застраховка „Гражданска отговор-ност” за вреди от ПТП, настъпило на 29.05.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 446,05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.10.2013 г. до 27.11.2014 г.

  Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца З. „Б.И.“ АД, гр.Со-фия. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постано-вено при неправилна преценка на доказателствата, тъй като първоинстанционният съд не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Изложени са доводи, че в хода на производството пред СРС не е било категорично доказано обстоятелството, че деликвентът е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, което е в негова тежест, а напротив – доказателствата по делото установяват, че водачът на МПС е бил неправоспособен и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, като е напуснал мястото на произшествието.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново такова, с кое-то да уважи предявените искове. Претендира и присъждането на направените по делото раз-носки.

  Ответникът по жалбата – К.П.П.,***, действащ чрез назначения му особен представител адв.В., в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въз-зивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. В отговора са наведени доводи, че оплакването за пренебрегване и неправилна преценка на доказателствата от страна на решаващият състав на СРС е произволно твърдение на въззивника и не кореспондира с под-робно изложените от съда мотиви в решението. Релевират се съображения и че съдът правил-но е приел, че не са доказани обстоятелства по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, както и че неоснова-телно в жалбата се навежда ново и за първи път твърдение, че деликвентът не е притежавал свидетелство за управление на МПС, което дори било доказано. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на СРС като правилно и обосновано.

              С влязло в сила – на 17.03.2018 г., решение № 335897 от 12.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 64 947/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав, е оставено без уважение искането на З. „Б.И.” АД по чл.250 ГПК за допълване на решението от 04.04.2017 г., постановено по същото дело, за произнасяне по предявен иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./, като неоснователно.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

  Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

  В исковата молба на З. „Б.И.” АД се твърди, че при настъпило застрахователно събитие на 29.05.2010 г. – ПТП в гр.София по вина на водача на л.а.„Опел Кадет“ с ДК № С ********– К.П.П., и мотопод „Ямаха ИК 50” с рег.№ ********са причинени неимуществени вреди на водача на мотопеда П.С.В., за възстановяването на които ищецът е заплатил по застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговор-ност”, сключена за л.а.”Опел Кадет” - № А 1010268256160075359, валидна към момента на събитието, застрахователно обезщетение в размер на 4 000,00 лева.

  Поддържа се и че съгласно представения констативен протокол за ПТП с № К-480, съставен от органите на КАТ и приложените решение № І-42-169/25.01.2013 г. на СРС и решение от 08.12.2011 г. на СРС, 108 състав ответникът К.П. е управлявал МПС без свидетелство за управление и виновно се е отклонил от проверка за алкохол, като е напуснал мястото на произшествието, както и че на основание чл.227 и чл.274 от КЗ /отм./ ищцовото дружество има право да получи от него платеното застрахователно обезщетение, за което ответникът е бил уведомен с писмо, с което освен престирането на сумата по обезщетението е заявено и искане за заплащане на ликвидационно разноски в размер на 15,00 лева, които до момента на подаване на исковата молба не са им заплатени.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди К.П.П. да му заплати исковата сума от 4 014,00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 446,05 лева за периода от 25.10.2013 г. – датата на падежа за плащане, до датата на завеждане на иска – 27.11.2014 г. Претендира присъждането на разноски.

  Ответникът – К.П.П.,***, действащ чрез назначения му особен представител адв.В., в подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор е оспорил изця-ло предявения иск, като е релевирал съображения, че ответнисът не е пасивно легитимиран по предявения регресен иск; че същият не е застраховано лице, както и не е лицето, осъдено по гр.д.№ 42820/2011 г. по описа на СРС, 42 състав. Поддържа се и че отговорността за непоз-волено увреждане се преценява към момента на увреждането, както и че към датата на осъ-щественото ПТП ответникът не е бил отговорен за увреждането.

              Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдител-ни искове с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предл.посл. от  КЗ /отм./, чл.274, ал.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

              Постановеното по гр.д.№ 64 947/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав решение № 335897/12.02.2018 г., с което е оставено без уважение искането на З. „Б.И.” АД по чл.250 ГПК за допълване на решението от 04.04.2017 г. по същото дело с произнасяне по предявен иск с правно основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което последният не е предмет на инстанционна проверка от страна на въззивния съд.

              Настоящият съдебен състав като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована недължимостта на претендираните от ответника К.П. регресни вземания за заплатеното на пострадалото при ПТП от 29.05.2010 г. ПТП лице обезщетение по застра-ховка „Гражданска отговорност” - № А 1010268256160075359, сключена за л.а.”Опел Кадет” с ДК № С ********и ликвидационните разходи по щетата в общ размер на 4 015,00 лева на основание чл.274, ал.1, т.1, предл.посл. от  КЗ /отм./ и на обезщетението за забавено изпъл-нение на това вземане за времето от 25.10.2013 г. до 27.11.2014 г. на стойност 446,05 лева,  изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на реле-вантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допъл-нение към същите съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения: 

              С разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ законодателят е предвидил, че освен в случаите на чл.227 от същия акт, застрахователят има право да получи от застрахования плате-ното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранс-портното произшествие е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

              От приетия констативен протокол № К-480,/29.05.2010 г. на СДВР,Отдел „Пътна по-лиция”, се констатира, че на посочената дата около 23,20 ч. в гр.София на ул.”Лазар Ми-хайлов” в района на № 45 е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между л.а. ”Опел Кадет” с ДК № ********, собственост на Б.Т.М.и мотопед „Ямаха”, модел „ИК 50” с ДК № ********при следните обстоятелства: лекият автомобил се движи в кв.”Бенковски” по ул.”Лазар Михайлов” от ул.”Напредък” към ул.”Беримирско извор-че” и в района на № 45, реализира ПТП с насрещно движещия се мотопод, като автомобила напусна ПТП. В същия акт е удостоверено, че при инцидента е пострадал водачът на мотопеда Панел СтояновВ., който е оставен на лечение в болница „Пирогов” с диагноза „локса-ция и фрактура на ляв ракът”, както и че водачът на лекия автомобил е неустановен - напуснал ПТП и че не е изпробван за алкохол.

              С влязло в сила на 24.12.2011 г. решение от 08.11.2011 г. по нахд № 6909/2011 г. на СРС, НО, 108 състав К.П.П., ЕГН ********** е признат за виновен затова, че на 29.05.2010 г. около 23,20 ч. в гр.София на ул.”Лазар Михайлов” с посока на движение от ул. ”Напредък” към ул.”Беримирско изворче”, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при управление на МПС – л.а.”Опел Кадет” с ДК № С ********е нарушил правилата за движение по пътищата, устано-вени в чл.16, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.44, ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на П.С.В. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване – луксация монтеджи на лявата ръка /ставно изместване на кости, счупване на лакътния израстък на лакътна кост и луксация на главичката на лъчевата кост/, което е довело до трайно /за повече от 30 дни/ затрудняване на движенията на левия горен крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2 във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.63, ал.1, т.4 НК, и на основание чл.78а, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК и чл.378, ал.4, т.1 НПК същият е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „об-ществено порицание”. Постановеното решение от наказателния съд по чл.78а НК на осно-вание чл.413, ал.2 във връзка с чл.413, ал.3 НПК и Глава 28 НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” е задължително за настоя-щата съдебна инстанция относно това: извършено ли е деянието, неговата наказуемост /проти-воправност/ и виновността на дееца.

              С визираните доказателства безспорно е доказано в производството участието на от-ветната страна в процесния инцидент, наличието на противоправно и виновно поведение на същия за реализирането на произшествието, както и обстоятелството, че след неговото настъп-ване К.П. е напуснал мястото на събитието, от което е увредено третото за спора лице П.С.В., за репарирането на чиито неимуществени вреди – установени по делото от събраната пред СРС медицинска документация и свидетелските показания на г-нВ., ищецът – като застраховател по риск „Гражданска отговорност” относно л.а.”Опел Кадет” с ДК № С ********по полица № А 101026825616 0075359/2010 г. със срок на валид-ност: от 26.02.2010 г. до 25.02.2011 г. /неоспорена в процеса/, на 04.10.2013 г. е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 4 000,00 лева по щета № 13160001001174/2013 г.    

              Както обаче е прието в практиката на ВКС, обективирана в решение № 113/11.01.2012 г. по т.д.№ 741/2010 г. на ВКС, І ТО, решение № 16/02.02.2011 г. по т.д.№ 374/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 183/22.11.2010 г. по т.д.№ 30/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, която настоящият съдебен състав напълно споделя, само фактът на напус-кане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от страна на ищеца по регресния иск на разглежданото основание. Само при наличие на данни за пред-приети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ /отм./ за регресна отговорност на застрахования. Данни за предприети дейст-вия за извършване на проверка за алкохол на ответника – като участник в процесното събитие, от която той да се е отклонил, не са налице в събраните по искане на ищеца доказателства по делото, а с оглед предвидените с нормата на чл.154, ал.1 ГПК правила относно разпределение-то на доказателствената тежест в гражданския процес, отклонението от проверка за алкохол подлежи на установяване от застрахователя в производството по реграсния иск при условията на пълно и главно доказване.

              Поради липсата на един от елементите от фактическия състав за приложението на раз-поредбата на чл.274, ал.1, т.1, предл. последно от КЗ /отм./, предявеният от жалбоподателя иск на това основание се явява неоснователен.

              При приетия изход на спора по отношение на главното вземане, следва да се отхвърли като неоснователна и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като това задължение е акцесорно и се обуславя от съществуването на едно валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в настоящата хипотеза не е налице.

             Поради съвпадение на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинс-танционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

             С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски по делото.

 Въззиваемият не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл.78, ал.3 ГПК.

 Воден от горното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 82027 от 04.04.2017 г., постановено по гр.д.№ 64 947/ 2014 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                    2.