№ 448
гр. Добрич, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230101159 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
***, управител Р.В., чрез процесуален представител - юрисконсулт Е.. Н. Е..;
съдебен адрес: *** тел. *** **********, e-mail: *** с която против В.С.С..,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявен иск за заплащане на сумата от
493,35 лева, представляващи непогасена остатъчна главница по Договор за
кредит № *** от 23.03.2016г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени от кредитора на ищеца с договор за
цесия от 23.11.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил писмен
отговор. В съдебно заседание не изразява становище.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД, чл. 6 и следващите от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за защита
на потребителите.
Основават се на следните обстоятелства: Искът се основава на следните
обстоятелства: на 23.03.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската си марка „Виувс“ и В.С.С.. е сключен
Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР (Закон за предоставяне
на финансови услуги от разстояние) и в съответствие с разпоредбите на чл. 3
вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ (Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги). Кредитополучателят е подписал договора чрез
натискане на бутона „Подпиши“, с което се счита, че се подписва всяка
страница от договора и приложимите Общи условия, предоставени му в PDF
формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
1
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и
бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора
за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да отпусне сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по
избран алтернативен начин (превод чрез Изипей).
Кредитът в размер на 400 лева (съобразно заявката) е отпуснат за
период от 30 дни, с уговорена падежна дата - 22.04.2016г. В.С. се е
възползвал и от незадължителна допълнителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за кредит, за която, съгласно т.2.2 - 2.6. от Общите
условия, се дължи пропорционална такса. Кредитът е одобрен, като сумата е
преведена от Вивус, съгласно посочения в договора от кредитополучателя
предпочитан начин - чрез превод в Изипей, на името на В.С., извършен още в
деня на заявката за кредит - 23.03.2016г. В основание на превода са посочени
ЕГН на ответника и номер на процесния договор.
На 24.03.2016г., възползвайки се от възможността си, съгласно т.8 и
следващи от Общите условия към Договора за кредит, В.С. е заявил
отпускането на допълнителни 200,00 лева по кредита, като отново се е
възползвал от услугата за експресно разглеждане на искането за
допълнителен кредит. Съгласно Общите условия (т.8 и следващи),
кредитополучателят има право да кандидатства за отпускането на
допълнителни суми по кредита, преди да е върнал първоначално отпуснатия
кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за
кредит се изменя чрез подписване на нов договор, като всички условия по
съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми,
остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит.
Договорът за кредит е изменен на същата дата, допълнителният кредит е
одобрен, като в изпълнение на заявката, исканата допълнителна сума от 200
лева е отпусната отново в същия ден - на 24.03.2016г., чрез Изипей, на името
на В.С..
Ответникът се и възползвал и от правото си по т.11 от ОУ да удължи
срока за връщане на кредита неколкократно и в крайна сметка срокът за
връщане на кредита е преместен до нова падежна дата - 23.06.2016г.
Така, към падежната дата (след удължаването - 23.06.2016г.),
кредитополучателят се задължава да върне отпуснатата сума в общ размер на
768,95 лева, от които: 600 лева - общ размер на отпуснатите суми по кредита
/главница/; 148,97 лева - начислени такси за експресно разглеждане и
19,98лева - договорна лихва за периода на ползване на кредита. С настъпване
на падежа по договора обаче (23.06.2016г.), В.С. не е погасил в цялост
дължимите суми и е изпаднал в забава, поради което от деня, следващ
падежната дата, „4финанс“ ЕООД (Вивус) е започнал да начислява
наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на
т.13.2. (а), същата се формира от сбора на договорния лихвен процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на
наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване
на договора).
Ответникът е направил частични погашения, последното на
21.04.2017г., с които, съгласно погасителния ред по т. 9.8., е погасена
натрупаната до момента лихва, таксите, както и част от главницата до размер
493,35 лева. След този момент е преустановил да погасява задължението си и
отново е изпаднал в забава. Кредиторът изпраща напомнителни писма до
длъжника на посочения в договора адрес, в които се съдържа информация за
2
непогасеното задължение, размер на натрупаните лихви и покана за
погасяване на дължимото. Изпратените писма, съгласно общите условия, са
за сметка на изпадналия в просрочие длъжник. Въпреки отправените покани,
неизпълнението продължава.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството му на цедент, е сключил
с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор № *** срещу
длъжника - В.С.С.., в общ размер на 1 132,62 лева, от които: остатъчна
главница - 493,35 лева; наказателна лихва /неустойка/ за периода на забавата
до 22.11.2018г. (датата, предхождаща състоялата се цесия) - 609,27 лева и
разноски за събиране (стойността на изпратените напомнителни писма) – 30
лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД
предоставят на „Кредитреформ България“ ЕООД - Потвърждение за
прехвърляне на вземания (Приложение № 5 към договора).
Според чл. 26 от договора за цесия и Приложение № 4 към него
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното
пълномощно и на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“
ЕООД е изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка, посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответника
в договора за кредит, която се е върнала с отметка „Непотърсена“, видно от
известието за доставяне. Уведомление за цесия, адресирано до В.С., е
представено и с исковата молба.
Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение
против ответника.
Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ГПК: 1. Ответникът, след като препис от исковата молба му е връчен
по реда на чл. 46 от ГПК, не е представил в срок отговор на исковата молба,
2. ответникът не е се явил в първото заседание по делото и не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани
последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. исковете
вероятно са основателни, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед горните констатации, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество.
В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски: 50 лева държавна такса и
100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.С.С.., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ДА ПЛАТИ НА
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
***, управител Р.В., чрез процесуален представител - юрисконсулт Е.. Н. Е..;
3
съдебен адрес: *** тел. *** **********, e-mail: *** сумата от 493,35
(четиристотин деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки),
представляващи непогасена остатъчна главница по Договор за кредит № ***
от 23.03.2016г., сключен между В.С.С.. и „4финанс“ ЕООД, вземанията по
който са прехвърлени от кредитора „4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ
България“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 15.04.2021г., до окончателното
изплащане, както и съдебни разноски - 50 лева държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми –
***
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4