№ 6664
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110136935 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, уточнена с молба
вх.№84924/10.11.2021 г., с предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
Н. Л. К. ЕГН **********, Н. В. К. ЕГН **********, С. В. К. ЕГН ********** и ИВ.
ИВ. К. ЕГН ********** за осъждане да заплатят разделно на ищеца „Топлофикация
София" ЕАД при квоти от 5/8 за първата ответница и по 1/8 за останалите ответници
сумите, както следва: сумата от 306,40 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ................... ведно със законна лихва от 25.06.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 64,72 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 01.06.2021 г., сумата от 14,23 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 25.06.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер
на 3,27 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
като собственици по силата на наследствено правоприемство на процесния недвижим
имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, а потребителите не са престирали насрещно
– не са заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата
на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Н. В. К. е постъпил отговор на исковата
молба, с който исковете се оспорват по основание и се моли за тяхното отхвърляне.
1
Поддържа се, че общият наследодател В. С. К. починал на 05.03.2013 г., но преди
смъртта си, с нотариален акт за дарение № ................. г., В.К. бил прехвърлил
собствеността върху процесния недвижим имот на ответника Н.К.. Оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва за процесния период до имота да е доставяна
топлинна енергия на посочената стойност. При условията на евентуалност релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Н. Л. К., С. В. К. и ИВ. ИВ. К. са подали общ
отговор на исковата молба чрез пълномощника адв. М.М. от САК. Поддържа се, че по
отношение на И.К. е налице отказ от наследството на неговия наследодател И..........
В......... К. от 19.12.2019 г. Оспорват се исковете по основание и размер. Оспорва се за
процесния период до имота да е доставяна топлинна енергия на посочената стойност.
При условията на евентуалност релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Претендират се разноски.
Третото лице- помагач - „............“ ЕООД, счита исковете за основателни и
доказани и моли да бъдат уважени.
С влязло в сила протоколно определение от 16.03.2022 г. производството в частта
по предявените искове спрямо ответниците Н. Л. К., С. В. К. и ИВ. ИВ. К. е прекратено
на основание чл.232 ГПК поради тяхното оттегляне.
С протоколно определение от 16.03.2022 г. не е прието заявеното от ищеца с
молба вх.№30463/17.02.2022 г. изменение на иска по реда на чл.214 ГПК в частта по
отношение на ответника Н. В. К., с оглед едновременното изменение на основанието и
увеличение на размера на иска. Ищецът е въвел ново основание, като се е позовал на други
юридически факти в сравнение с тези, посочени в исковата молба и извежда от тях
претендираното право. Съгласно чл. 214, ал.1 ГПК ищецът може да измени основанието на иска,
ако изменението не затруднява защитата на ответника, като това изменение е процесуално
допустимо в първото заседание за разглеждане на делото /или до неговото провеждане/. Ищецът
изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново
искане за защита. Константна е съдебната практика, че изменението на петитума е допустимо, само
ако ищецът запазва същото основание, а едновременното изменение на основанието и петитума е
недопустимо.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1
ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: 1/ по иска за главницата - че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, реално
доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума, че ответникът е поел задължение да му заплаща
възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер
на възнаграждението и 2/ по иска за законната лихва за забава – в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил процесните суми, както и
възраженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
2
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
Представен е нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55 от
ЗПНИМ /отм./, видно от който В. С. К. е закупил от Софийски градски народен съвет
жилище, представляващо .......... находящ се в ........... Между страните не се спори и от
представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №................. г., том Х, н.д.
3
№1606/1985 г. по описа на I нотариус при Софийски районен съд, се установява, че
ответникът Н. В. К. е придобил по силата на безвъзмездно прехвърляне от баща си В.
С. К. правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, находящ се в
.................... .......... като по делото липсват твърдения и доказателства да се е
разпоредил с имота впоследствие. Следователно съдът приема за доказано, че
ответникът в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, се явява
страна по облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия за
исковия период по силата на закона и без да е необходимо неговото изрично
волеизявление, съответно -на основание чл.150, ал.2 ЗЕ е обвързан от Общите условия
на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното му
писмено приемане.
Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
/клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответникът не твърди и не
установява да е упражнил това право срещу Общите условия на "Топлофикация
София" ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че ги е приел.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице посочва, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция.
Показанията за исковия период м.10.2017 г. до м.04.2019 г. са отчитани всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал. Вещото лице посочва, че в процесното
жилище през исковия период не е имало отоплителни тела, и съответно не са
монтирани топлоразпределители. Вещото лице посочва, че в ищцовото дружество са
съхранени документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция,
които се извършват на всеки две години, като в резултатите от същите е посочено, че
същия съответства на одобрения тип. От заключението се установява, че
технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са
изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди
разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби. Вещото лице
посочва, че дружеството, извършващо дялово разпределение в имота, е изготвяло
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка
включва топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от сградна инсталация.
Топлинна енергия за отопление, отдадено от отоплителните тела, топлинна енергия за
загряване на топла вода и за общи части не се начислява.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период отчитането и
разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие със Закона за
енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, като разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършвало ежемесечно съгл. чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването по прогнозни данни от предходен изравнителен период. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. Видно от заключението на СТЕ, обективирано по
4
компоненти в представената таблица № 2 и № 3, за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г. общата сума за доставена топлоенергия възлиза на 306,40 лв., като вещото лице
посочва, че разликата между сумата от изравнителните сметки и фактурираните суми
по прогнозни данни възлиза на 5,62 лв. за доплащане. Съобразно уточняваща молба вх.
№84924/10.11.2021 г. ищцовото дружество претендира от ответника 1/8 част от
главницата за ТЕ, или припадащата се част на ответника възлиза на 38,30 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че не са налице данни за извършени плащания за задълженията, предмет на
иска. Вещото лице посочва, че за периода от м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е начислена
такса за разпределение на топлинна енергия в размер на 14,23 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.). Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ заплащат таксата
за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът
доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение в размер
на 14,23 лв., чието събиране му е възложено от ФДР. Съобразно уточняващата молба
на ищеца с вх.№84924/10.11.2021 г. от тази сума на ответника се следва 1,78 лв.
В срока за отговор на исковата молба ответникът своевременно е възразил за
изтекла погасителна давност, което съдът следва да разгледа при определяне на
крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск.
С оглед характера на вземането на периодично такова при еднородни плащания, с
установен в приетите Общи условия падеж, в случая приложима е кратката
тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. За процесния
период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ 01/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Като последица
от заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност вземанията за
цена на топлинна енергия за м.10.2017 г. – 04.2018 г. са погасени, тъй като последното
задължение е с падеж на 16.06.2018 г., и до 25.06.2021 г., когато давността е
прекъсната с подаване на исковата молба, са изтекли три години. Непогасени са
вземанията за доставена топлинна енергия в имота на ответника за периода м.05.2018 г.
– м.04.2019 г. Установителният иск за цена на топлинна енергия е основателен за
главница в размер 153,65 лв. за цена на топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. или 19,21 лв. съобразно припадащата се на ответника част, и следва да
бъде отхвърлен за пълния предявен размер от 38,30 лв. и за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2018 г., а искът за цена на услугата дялово разпределение се явява основателен за
предявен размер от 1,78 лв., доколкото сумата е начислена по фактура № **********
от 31.05.2018 г., т.е. давността за това вземане към датата на подаване на исковата
молба не е била изтекла.
По иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага
установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. По отношение на погасените по давност вземания лихвите за
забава по арг. от чл.119 ЗЗД също се явяват погасени.
5
За периода от м.08.2016 г. до м.04.2018 г. са приложими ОУ на „Топлофикация
София“ ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г.
/арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът
приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32,
ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава,
ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да
изпълнят задължението си да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3
от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че законната лихва за забава за
исковия период възлиза на 25,94 лв., като припадащата се част на ответника възлиза на
3,24 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период, поради
което акцесорната претенция за лихва в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда и за двете страни. Ищецът е поискал присъждането на разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете
и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от
общо 43,64 лева разноски за платена държавна такса, депозит за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, определено
от съда в минимален размер.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът Н. В. К. има право на разноски в размер
на 150,37 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД Н.
В. К. ЕГН **********, съдебен адрес ................ ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. ................, сумата
19,21 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в .................... .......... и
сумата 1,78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
25.06.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3,24 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
01.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над
сумата от 19,21 лв. до сумата от 38,30 лв. и за периода 01.10.2017 г. -30.04.2018 г., иска
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата 3,24
лв. до сумата от 8,09 лв., както и иска за мораторна лихва върху таксата за дялово
разпределение в размер на 0,41 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.8 ГПК Н. В. К. ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ................ сумата от 43,64 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
................ да заплати на Н. В. К. ЕГН **********, сумата от 150,37 лева разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД-„............“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7