Решение по дело №1145/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

При участието на секретаря Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1145/2016г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXXII  от ГПК.   

Предмет на исковото производство е предявен от ИВ ТУР ООД, ЕИК  *********, представлявано от Ж.Д.И., срещу ДИЛОВ ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********, иск за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите: 33 137.23 лева, представляващи неплатена цена /годишна такса/ за управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2014г., по ф.№25/01.05.2016г., дължима съгласно раздел II, чл.51 от Договор за управление на общи части в ЕС в апартаментен комплекс Ялта, сключен на 01.03.2012г. с нот.заверка на подписите, с падеж на задължението 30.06.2014г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 31.05.16г. до окончателното заплащане ведно с държавните такси и разноските за адв.възнаграждение. Твърди се, че за посочените суми е подадено заявление и образувано производство по ч.гр.дело №6034/2016г. на ВРС, по което е издадена заповед №2859/01.06.2016г. за незабавно изпълнение.

В исковата молба се излага, че процесната сграда е въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 16.10.2012г. Твърди се, че същата се намира в жил.комплекс от затворен тип вк.к.Зл.пясъци, Варна по смисъла на чл.2 от ЗУЕС, както следва: изграден е в отделен обособен УПИ, сградата е в режим на етажна собственост, налице са и други обекти, обслужващи собствениците и обитатели на обекти в сградата, вкл. басейн, налице е контролиран достъп на външни лица чрез денонощна охрана, видеонаблюдение и СОТ. Твърди се, че ищецът е инвеститор и собственик на земята, в която е изградена сградата в режим ЕС. Твърди се, че ответното дружество е главен изпълнител на строежа като впоследствие е придобило и обекти от сградата. Уговорено било поддържката на общите части да се урежда чрез сключени индивидуални договори между собствениците на обекти и Ив Тур ООД, какъвто договор се твърди, че е налице и спрямо ответника. По силата на този договор ответникът възлага, а ищецът приема срещу възнаграждение /годишна такса/ да извършва поддръжка, ремонт и управление на вътрешни и външни общи части на ЕС. Ответникът се съгласил да заплаща годишно възнаграждение в размер на 7 евро без ДДС на кв.м. върху застроената площ /ЗП/ на обектите като сумата за една година съгласно чл.5.1 от договора е в размер на 14 119 евро без ДДС, в левова равностойност на 27 614.36 лева. Годишната такса е платима до 30.06 на съответната година, за която се дължи. Твърди се, че ответникът не е заплащал тази годишна такса като към момента е настъпил падежът на таксата за 2014г., предмет на претенцията. Твърди се, че ищецът е изпълнил всички задължения във връзка с предмета на договора за управление. Поради изпадането си в забава, ответникът дължи и мораторна лихва от подаване на заявлението на 31.05.2016г. до изплащане на задължението.

В срока за отговор е постъпил ОТГОВОР НА ИСКОВАТА МОЛБА от ДИЛОВ ИНВЕСТ ЕООД на 03.10.2016г., с който се оспорва основателността на иска. Не се оспорва издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №6034/2016г. на ВРС като се твърди подадено в срок възражение от длъжника по чл.414 ГПК. На първо място ответникът оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните. Твърди, че сградата, в която се намират обектите на собственост на ответника, не представлява комплекс от затворен тип по смисъла на ЗУЕС. Представеният от ищеца договор не отговаря на изискванията за валидност по чл.2 от ЗУЕС. Твърди се, че не е сключван писмен договор с нот.заверка на подписите съгласно изискването на чл.2 от закона както че ищецът не е инвеститор по смисъла на същата цит.по-горе разпоредба. Твърди се, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС, тъй като възлагането е правомощие на Общото събрание на ЕС. Следва да е налице писмен договор с нот.заверка на подписите на всички етажни собственици. Евентуално, ако съдът не сподели възраженията за недействителност на договора, ответникът оспорва изпълнението на задълженията по този договор от ищеца. Твърди неспазване от ищеца на т.2 от споразумение между страните от 01.03.2012г., липса на правилник за вътрешния ред на сградата, приет по законовоустановения ред, а именно с решение на ОСЕС. Ищецът не е подписал и анекс със Зл.Пясъци АД за заплащане на такса инфраструктура за периода след 01.01.2012г. Ответникът твърди, че сам е организирал охраната и почистването на обектите си както и заплащането на консумативите. Ответникът не е бил уведомен за задължението си. Твърди, че договорената цена е прекомерна съобразно насрещното задължение. Твърди, че договорът не е приет и не е подписан от всички етажни собственици. Към датата на подписването му не е съществувала ЕС тъй като разрешението за ползване е издадено на 16.10.2012г. Твърди се освен това насрещно вземане на ответника за сумата от 20 000 лева, поради което вземането до 28 000 лева по фактура №25/01.05.2016г. не е дължимо. Претендира се отхвърляне на иска.

Предявеният от ответника насрещен иск, квалифициран от въззивната инстанция като инцидентен установителен иск, с молба вх.№27065/03.10.2016г. /л.149 по настоящото дело/ е върнат на страната поради неотстраняване на нередовности на иска в предоставения от съда срок – с определение №20/03.01.2017г. съдът е оставил производството по иска без движение с дадени указания до ответника, а поради неизпълнението им /вкл. след продължаване на срока по чл.63 от ГПК/, с разпореждане №1817/14.02.2017г. е върната насрещната искова молба вх.№27065/03.10.2016г. на ДИЛОВ ИНВЕСТ ЕООД за прогласяване нищожност на договор за поддръжка и управление на общите части на ЕС от 01.03.2012г., на основание чл.129, ал.2 ГПК. Този акт на съда е влязъл в сила видно от връчено уведомление на ищеца по иска на 21.02.2017г.

Срещу отговора е постъпила ДОПЪЛНИТЕЛНА ИСКОВА МОЛБА на ищеца чрез адв.Д.В. на 28.10.2016г., с която се оспорват всички направени от ответника възражения. На първо място, твърди се неоснователност на възражението за оспорване характера на сградата на комплекс от затворен тип. Твърди се, че сградата притежава всички характеристики именно на такава. Твърди се, че от представеното разрешение за строеж се установява качеството „инвеститор” на ищеца ИВ ТУР ООД. Твърди се на следващо място, че договорът за управление отговаря на изискванията на чл.2 от ЗУЕС за форма – писмена форма с нот.заверка на подписите. Не се оспорва, че договорът не е вписан в СВп, но се твърди, че това вписване има само оповестително действие. Освен това се твърди, че невписването се дължи на виновно поведение на ответника.

Оспорва се възражението за недействителност на договора поради противоречие с чл.11, т.11 от ЗУЕС. Оспорва се възражението на ответника, че не дължи плащане по договора, тъй като сам бил организирал почистване и охрана на обектите си. Твърди се, че за основателността на иска е ирелевантно обстоятелството, че договорът не е подписан от останалите етажни собственици. Напротив, налице са сключени такива договори и с други етажни собственици. Ищецът се позовава на съгласие на ответника, обективирано в нот.акт №191/17.04.2007г. Оспорва се възражението, че към датата на подписване на договора не била възникнала етажна собственост като се твърди, че към датата на подписване на договора сградата е била завършена, макар със забава, която се дължи на виновното поведение на ответника. Твърди, че се дължи възнаграждение за 2014г., тъй като сградата е била въведена вече в експлоатация. Неоснователно е възражението за прекомерност на цената по договора.

Оспорва се въведеното с отговора на исковата молба възражение за насрещно вземане на Дилов инвест ООД срещу Ив Тур ООД за сумата от 20 000 лева без ДДС като неоснователно, но и поради нередовност като претенция за прихващане. Оспорва се твърдението за поето от ищеца със споразумение от 01.03.2012г. подписване на анекс със Зл.пясъци АД.

С допълнителен отговор насрещната страна ДИЛОВ ИНВЕСТ ЕООД, чрез адв.Н.Й. /приложено пълномощно към доп.отговор на л.345/, оспорват всички твърдения на ищеца. Поддържа възраженията срещу основателността на иска. Твърди се, че ответникът няма вина за липсата на вписване на договора в СВп тъй като кадастралните скици не са искани от инвеститора Ив тур ЕООД. Поддържат се възраженията за недействителност на договора, така и възраженията за самостоятелно организиране на охраната и поддръжката на обектите на ответника и общите части от самия него. Твърди се, че Дилов инвест не дължи заплащане на таксите по договора, тъй като няма взето решение на ОС на ЕС и не е одобрен размер на тези такси от него. Оспорва изпълнението на всички задължения на Ив Тур ЕООД по договора. Оспорва размерът на направените разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата за 2014г. като твърди, че същите са много под договорената такса.

За да се произнесе по спора съдът съобрази изисканото ч.гр.дело №6034/2016г. на ВРС, по което по заявление на ИВ ТУР ООД по чл.417 ГПК е издадена заповед срещу ДИЛОВ ИНВЕСТ ЕООД за сумата от 33 137.23 лева, представляващи годишна такса –неплатена за управление и поддържка на сграда в режим на ЕС за 2014г. въз основа на договор от 01.03.2012г. ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението на 01.06.2016г. до окончателното изплащане. Констатира се подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжника чрез адв.Й.. Констатира се уведомяване на заявителя за подаденото възражение на 04.07.2016г. както и депозиране на исковата молба в срока по чл.415 ГПК на 08.08.2016г., която видно от пощенското клеймо на плика е подадена по пощата в едномесечния срок на 04.08.2016г.

В съдебно заседание искът се поддържа чрез адв.В..

Насрещната страна,чрез адв.Й., оспорва иска на изложените вече основания в отговорите.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, предявен от ищеца ИВ ТУР ООД, ЕИК  *********, представлявано от Ж.Д.И. срещу ДИЛОВ ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК *********, за установяване спрямо ответника, че същия дължи на ищеца сумите: 33 137.23 лева неплатена цена /годишна такса/ за управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2014г. по ф.№25/01.05.2016г., дължими съгласно раздел II, чл.51 от Договор за управление на общи части в ЕС в апартаментен комплекс Ялта от 01.03.2012г. с нот.заверка на подписите, с падеж на задължението 30.06.2014г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 31.05.16г. до окончателното заплащане  ведно с държавните такси и разноските за адв.възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №6034/2016г. на ВРС – рег.№2859/01.06.2016г.

Искът по чл.422 ГПК е допустим, вкл. съобразно специалните предпоставки по чл.422 вр.чл.415 ГПК. 

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. Настоящата претенция предполага да бъде установено по реда на главното и пълно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът се е задължил да заплати претендираната сума, изправността на кредитора, неизпълнението от страна на ответниците и настъпилата изискуемост на вземанията по договора.

Именно във връзка с установяване наличието на валидно основание на предявеното с иска вземане, съдът следва да отчете направените от ответника чрез адв.Й., възражения за недействителност на договора за поддръжка и управление на общите части на ЕС  на апартаментен комплекс Ялта от 01.03.2012г., сключен между Дилов инвест ЕООД и Ив Тур ООД, поради противоречието му със закона. В становище по основателността на иска ответникът навежда няколко основания за недействителност на цитираното правоотношение: договорът не е основание за пораждане на задължение, тъй като не отговаря на изискването на чл.2 от ЗУЕС, изискваща сключването му в писмена форма с нот.заверка на подписите, сключен между инвеститора и отделните собственици. Възразява се относно качеството на инвеститор на Ив Тур ООД. Твърди се освен това, че договорът противоречи и на чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС, съобразно която разпоредба възлагането на дейностите по договора е правомощие на Общото събрание на етажните собственици. Липсва обективирано в писмен акт съгласие на всички етажни собственици и/или Общото събрание, за начина на ползване, предназначението и поддръжката на комплекса.

По искане на страните, съдът е събрал целият относим към спора доказателствен материал, вкл. относно характера на предмета на договора като „жилищен комплекс от затворен тип”, съгласно пар.1, т.3 от ДР на ЗУЕС.

С протоколно определение от 04.11.2016г. съдът е оставил без уважение искането за съвместно разглеждане в настоящия спор на насрещен иск за прогласяване нищожност на договор за поддръжка и управление от 01.03.2012г., поради противоречието му със закона, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Въз основа на изрично искане на ответника, с определение 02.11.2017г. съдът е спрял настоящото производство, на основание чл.229, т.4 ГПК, поради висящността на преюдициален спор по т.дело №1559/2016г. на ВОС, ТО, в което предмет на производството е и приет насрещен иск за установяване нищожността на договора за управление на ЕС от 01.03.2012г., поради противоречие със закона. Претендираното вземане произтича именно от договора, чиято валидност е била оспорена в обуславящия спор по т.дело 1559/2016г.

След възобновяване на производството, е било приобщено решение №122/06.11.2019г., постановено по к.т.дело №1830/2018г. на Първо т.о. на ВКС, с което е отменено изцяло решението по в.т.дело №52/2018г. на ВнАС, с което е потвърдено решение No-724/06.11.2017 година, постановено по т.д.№1559 на ВОС, с което е бил отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд както и насрещния иск за нищожност на договора. С цитираното решение на ВКС се прогласява нищожността на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, на договора за поддръжка и управление на общи части на ЕС от 01.03.2012г.

Решението е влязло в законна сила между същите страни и на основание чл.297 от ГПК е задължително за настоящия състав. При наличие на окончателно решение, с което със сила на присъдено нещо е прогласена нищожността на договора, на който ищецът основава претенциите си за плащане на дължими суми, следва да се приеме за недоказана първата предпоставка по предявения иск, а именно наличие на валидно правоотношение, от което вземането произтича. Поради изложеното предявеният иск подлежи на отхвърляне без съдът да навлиза в обсъждане на събраните доказателства и преценка на останалите предпоставки, които се явяват обусловени.

При този изход от спора се следват разноски в полза на ответната страна на основание чл.78, ал.3 ГПК в общ размер 1 750 лв., вкл. депозити за съдебни експертизи и адв. възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и  писмени доказателства.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявен от „ИВ ТУР” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул.Морска сирена №25, срещу „ДИЛОВ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул.Съборни №11, иск с правно основание чл. 422 във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума по заповед за незабавно изпълнение №2859/01.06.2016г. по ч.г.д.№6034/2016г. на ВРС, XXXIII състав, в размер на 33 137,23 лева с ДДС (левова равностойност на 14 119 евро с ДДС), представляваща незаплатена цена (годишна такса) за 2014г., за която е издадена ф.№25/01.05.2016г., дължима по раздел II, чл.51 от Договор за поддръжка и управление на общи части на етажна собственост Апартаментен комплекс „Ялта”, „Жилищен комплекс от затворен тип”, сключен на 01.03.2012г., с нотариална заверка подписите рег.№ 1413 от 01.03.2012г. по описа на Нотариус Б.В., нотариус с район на действие РС -гр.Варна, с №124 на Нотариалната камара на Република България ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 31.05.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ИВ ТУР”ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна ДА ЗАПЛАТЯТ на „ДИЛОВ ИНВЕСТ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, сумата 1 750 лв. /хиляда седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: