Р Е Ш Е Н И Е
№ 3873/27.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на тридесети септември
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3967 по описа за 2014
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Д.Я.Ж. с ЕГН ********** и З.П.Ж. с ЕГН **********
срещу Д.С.А., А.Г.А. И С.Г. * с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ИЩЦИТЕ са
собственици на недвижим имот с идентификатор *.26 в местността „*“ с площ от
903 кв.м., трайно предназначение - земеделска земя, начин на трайно ползване -
овощна градина и граници с поземлени имоти с идентификатори: *.107, *.8, *.550,
*.24, *.7.
В хода на процеса, на 19.12.2015 г. е починал ищецът Д.Я.Ж., поради
което на основание чл. 229, ал. 1 т. 2 и на чл. 227 ГПК са конституирани, като
ищци на негово място неговите наследници П.Д.Ж., ЕГН ********** и Я.Д.Ж., ЕГН **********
В исковата молба ищцовата страна твърди, че * Д.Ж., като наследодателка на Д.Ж. е придобила недвижим имот,
представляващ имот с площ 896 кв.м., намиращ се в м-ст
„*“, землището на кв. * гр. Варна, съставляващ лозе-овощна градина, по силата
на съдебна спогодба по гр.дело № 574/1995г. по описа на ВРС, вписана в СВ - Варна. Легитимирайки се на
основание същата съдебна спогодба, * Ж. се снабдява с констативен нотариален
акт за собственост на имота, в който е индивидуализират, като лозе-овощна
градина с площ от 896 кв.м. в местността „*” (бивша „*“) в землището на гр. Варна,
кв. *, съставляващо имот пл. № 10 по проекто-плана на
„*“, в зона за земеделско ползване. Излага се в исковата молба, че в настоящия
момент имотът е отразен в кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008
година на ИК на АГКК, като имот с идентификатор *.26 в местността „*“, с площ
от 903 кв.м., трайно предназначение -земеделска земя, начин на трайно ползване
- овощна градина, и граници: поземлени имоти с идентификатори *.107, *.8, *.550,
*.24, *.7. Твърди се, че от началото на 1995 година и понастоящем ищците
владеят несмущавано и непрекъснато визирания имот.
Мотивират правния си интерес от предявяването на иска с твърденията, че на
20.03.2014 година са получили от Агенция по кадастъра - служба Варна писмо
изх.№24-3859/18.03.2014 година, с което са уведомени, че от първия ответник е
подадено заявление вх. № 94-3567/06.02.2014 година, с което се желае отразяване
на промяна в кадастрална карта, състоящо се в заличаване на притежавания от
ищците имот и включването му в обща административна единица - нива с площ от
2713 кв.м. в местността *, като първия ответник, както и останалите ответници,
се легитимирали пред административния орган като собственици с решение № 702/19.05.2000
година на ПК-Варна.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д.С.А. е депозирала писмен отговор на
исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че с подадено
заявление вх. № 40398/25.02.1992г. подадено до ПК-Варна, в качеството си на
наследници на Д. * *, поискали възстановяване на процесния имот, при което с
решение на поземлена комисия №702/ 2000г. им е отказано възстановяването на същия
с мотивите, че правото на собственост не се възстановява, т.к измерен имотът от
КП 1956г. е с площ 1.990 дка. По-късно узнали, че с решение на ПК - Варна
102/03.09.1993г. спорният имот е възстановен на наследниците на Д. * * - Янаки Д.
* и Д.Я.Ж.. През 2007г. предявили иск по реда на чл. 14. ал. 4 ЗСПЗЗ във връзка
с който било образувано гр. д. № 2292/2007г. по описа на PC - Варна, а исковата
молба вписана на 21.03.2007г. Предявеният иск бил уважен и на 18.12.2013г. с
Решение № 1814, по заявление 40398/25,02.1992г Общинска служба по земеделие въз
основа на влязлото в сила Решение №1637/29.12.10г. на ВОС, възстановила правото
им на собственост върху нива от 2.713 дка, находяща се в землището на * в
местност „*“, представляваща парцел 9, от масив 26, при граници за имота: пл.
26007, 355, 26010, 26015, 353, 26008, 277. Оспорва обстоятелството, че ищците
са станали собственици на имота, като са владели същия считано от 1995г., като
се позовава на разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, съгласно която давност не
е текла до 22.11.1997г.. Оспорва наведените от ищците твърдения, че владеят
имота несмущавано и непрекъснато, като твърди, че с иска предявен по ред на чл.
14 ал. 4 ЗСПЗЗ по висяща административна преписка по заявление
40398/25.02.1992г е прекъсната придобивната давност, защото исковата молба по
гр. д.№ 2292/ 2007г. била вписана на 07.12.2007г. и че от 22.11.1997г. до
07.12.2007г. не са изтекли предвидените от закона 10 години, защото владението
е било прекъснато. Оспорват се и твърдения на ищцовата страна, че е
присъединено владението на праводателката * Д.Ж..
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответниците
А.Г.А. И С.Г. * не депозират отговор.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адв. Т.
поддържат предявения иск, ответникът Д.С.А., чрез процесуалния си представител
поддържа отговора и направените в същия възражения, ответникът А.Г.А., чрез
назначения си особен представите оспорва иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от съдебно-спогодителен протокол от съдебно
заседание по гр. д. за делба № 574/1995 г. на * Д.Ж. е възложен в дял и индивидуална
собственост недвижим имот, представляващ имот с площ 896 кв.м., намиращ се в местност
„*“, землището на кв. * гр. Варна, съставляващ лозе-овощна градина.
С нот.акт № 50/1996 г., * Д.Ж. е призната за
собственик имот, описан като такъв намиращ се в м."*" (бивша „*“), а по кадастралния план на м. „*“
от 1983 г. с пл. № 10.
От приложеното на л. 49 от делото
удостоверение за наследници на * Д.Ж. е видно, че нейни наследници са Д.Я.Ж. и *
Ж.. От удостоверение за наследници на * Ж.
(л. 50) се установява, че единствен негов наследник е Д.Я.Ж..
Установи се от представеното в хода на процеса
удостоверение за наследници на Д.Я.Ж. (л. 221), че негови наследници по закон
са З.П.Ж., П.Д.Ж. и Я.Д.Ж..
От писмо изх.№24-3859/18.03.2014 година на Агенция
по кадастъра - служба Варна (л. 7) е видно, че по подадено заявление от първия
ответник вх. №94-3567/06.02.2014 година, е поискано отразяване на промяна в кадастрална
карта, състоящо се в заличаване на спорния имот и включването му в обща
административна единица - нива с площ от 2713 кв.м. в местността *.
Представено е заявление вх.№ 40398 от
25.02.1992 г. на С.Я. * (лист 136) в което под т.1 е заявена за възстановяване
нива от 3,4 дка в м."*", а по т. 4 - нива от 3,0 дка в м."*".
С решение на поземлена комисия № 702/2000г. (л.
122) отказано възстановяването на наследниците на С.Я. * на нива с площ от
1,010 дка. В местността * с мотивите, че същата нива е под номер 4 в
заявлението е установен с делбен протокол имот и измерен имотът от КП 1956г. е с площ 1.990
дка.
С влязло в сила решение № 1637/29.12.2010 г.
по въззивно гр.д.№ 1918/2010 г. ВОС е отменя решение № 2824/21.07.2010 г. на
ВРС XIV състав по гр.д.2292/07 г. и признава по отношение на ЯНАКИ Д. * и Д.Я.Ж.,
че наследодателят на ответниците С.Я. * е собственик
към момента на кооперирането на недвижим имот, представляващ реална част с площ
2713 кв.м. от нива, цялата с площ 3,4 дка, представляващ парцел 9 в масив 26 в
местността „*" в землището на кв. *, при стари граници на частта: от юг и
изток - Георги Попончев, от запад - Скули Стефанов и от север - С. Теохаров.
С решение № 1814/18.12.2013 г. Общинска служба
по земеделие - Варна признава и възстановява правото на собственост на наследниците
на С.Я. * във възстановими стари реални граници върху нива от 2.713 дка в землището
на кв. *, м. „*“, представляващ парцел 9 в масив 26 по плана на стари реални
граници, на основание влязлото в сила решение на ВОС по гр.д. № 1918/2010 г.
По делото бе приета СТЕ на вещото лице Й. Ив. В..
Съгласно заключението, в КП 1956 г. на
„Крайбрежието“ в М 1:2000 са показани двете съседни местности - „*“ и „*“, като
местността „*“ не е отбелязана в този кадастрален план. По косвени данни вещото
лице е установило, че местността „*“ е с малка площ и влиза в по-голямата „*“,
преименувана в следващите планове на „*“. Според
вещото лице е налице идентичност на м. „*“ с местността „*“, съответно с м. „*“.
Вещото лице е установило и че имотът посочен в исковата молба - ПИ с
идентификатор *.26 по кадастралната карта на Варна, кв. *, м. „*“, представлява
дял III от имота в м. „*“, предмет на делбено дело №
574/1995 г. на ВРС, XII състав. Същият е възстановен на наследници Д. * * с
Решение № 102/03.09.1993 г. на Поземлена комисия – Варна и представлява имот №
026009 по КВС на землището на кв. *, с площ 2713 кв.м. Имотът по исковата молба
е идентичен с част от имота в решение по гр.д. 2292/07 г. на PC Варна
(съответно с решение № 1637/29.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 1918/2010 г. ВОС)
и с част от имота по решение № 1814/18.12.2013 г. на ОСЗ-Варна. Парцел 9 от масив 26 в КВС на землището на *
е формиран по решение на Поземлена комисия - Варна според проведена анкета със
заявители за възстановяване на земеделски земи.
По делото бяха събрани и гласни доказателства,
чрез показанията на свидетелите * и Д. * Д..
Свидетелят Николова излага, че познава
страните по делото, познава и имота за който се спори. Д. и З. * имали имота от
1995г. Бащата на З., Д. * купил имота и като починал го оставил на Янаки и * *. Същите направили делба при която * Ж. получила
около 900 кв. м. от мястото, които подарила на Д. и З. *, които от 1995 г. до
момента го работили. Бившето име на местността било „Анадере“, после било „*“.
Според свидетелката Д. и З. * са обработвали и владели имота непрекъснато от
1995 г. до завеждане на настоящото дело.
Свидетелят Д. излага, че е братовчед на Д.Ж.. Познава
добре имота във * от 1995г. откогато двамата го обработвали. Получили го от
делба между Янаки Д. * и * Ж., която е майка на Д.Ж.. Мястото било лозе и
овощна градина. Постоянно го поддържали. Всяка година им помагал, боядисвали
колоните, слагали циментови колове, опъвали мрежи. Според показанията на
свидетеля мястото се владее от * от 1995 г. докато Д.Ж. починал.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
По наличието на правен интерес от провеждане на исковата защита съдът се
съобразява с разясненията дадени с ТР № 8/2012г. на ОСГКТК на ВКС, което застъпва разбирането, че правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост или други вещни права е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Твърди се също,
че ищците упражняват фактическата власт върху имота, придобиване на имота по
наследство, наличието на издаден нотариален акт за собственост на името на
наследодателя, който легитимира ищците, като притежатели на правото на
собственост върху поземления имот. Освен това, предвид оспореното право на
собственост на ищците от ответната страна, съдът следва да приеме, че е сезиран
с допустим за разглеждане иск.
За бъде уважен искът за установяване правото на собственост върху един
недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е необходимо ищците при
условията на пълното и главно доказване да установят предпоставките обуславящи
наличието на възникнало за тях право на собственост върху имотите по посоченото
основание – валидна правна сделка, наследство и придобивна давност. Ответниците от своя страна,
при същите условия следва да установят, предпоставките обуславящи придобиване
правото на собственост върху имотите в претендирания от тях обем на
претендираното основание – земеделска реституция и наследяване.
От приложените по делото писмени
и събраните в хода на процеса устни доказателства бе установено, че със съдебно-спогодителен
протокол от съдебно заседание по гр. д. № 574/1995 г. на наследодателката
на ищците * Д.Ж. е възложен в дял и индивидуална собственост недвижим имот,
представляващ имот с площ 896 кв.м., намиращ се в местност „*“, землището на
кв. * гр. Варна, съставляващ лозе-овощна градина. Въз основа на постигнатата
спогодба с нот. акт № 50/1996 г., * Д.Ж. е призната за собственик имот, описан
като такъв намиращ се в м. „*“ (бивша „*“),
а по кадастралния план на м. „*“ от 1983 г. с пл. № 10. Установи се от
свидетелските показания, че от 1995 г. * Д.Ж. е предоставила владението на
имота и неговото ползване на Янаки и * *, които от тогава до постъпване на исковата
молба в съда го владеят, като свой.
От представените удостоверения за наследници бе установено, че Д.Я.Ж. и * Ж. са наследници на * Д.Ж., а единствен
наследник на * Ж. е Д.Я.Ж.. Установено бе по делото и че наследници по закон на
Д.Я.Ж. са ищците З.П.Ж., П.Д.Ж. и Я.Д.Ж..
Установи се, както по безспорен начин, така и от заключението на вещото
лице, че спорния имот с идентификатор *.26 по кадастралната карта на Варна, кв.
*, м. „*“ е идентичен с имота представляващ дял III от имота в м. „*“, по
съдебно-спогодителния протокол по делбено дело № 574/1995г. на ВРС, XII състав
и нот.акт № 50/1996 г. Същият идентичен и с възстановения на наследниците на Д.
* * с Решение № 102/03.09.1993г. на Поземлена комисия – Варна имот представлява
имот № 026009 по КВС на землището на кв. *, с площ 2713 кв.м. установено бе от
експертизата и че с площта си имотът е част от имота предмет на решение №
1637/29.12.2010г. по въззивно гр.д. № 1918/2010г. ВОС по решение № 1814/18.12.2013г.
на ОСЗ-Варна.
Установи се по делото, че по реда на специалното исково производство на
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ответниците са оспорили правото на собственост на
наследниците на Д. * * ЯНАКИ Д. * и Д.Я.Ж., като с решение № 1637/29.12.2010г.
по въззивно гр.д.№ 1918/2010г. на ВОС със силата на присъдено нещо е признато правото
на наследодателя на ответниците С.Я. * на собственост
към момента на кооперирането на недвижимия имот, предмет на настоящия спор. В
резултата на установеното право на собственост към минал момент за
наследодателя на ответниците с решение № 1814/18.12.2013 г. на Общинска служба
по земеделие - Варна е признато и възстановено правото на собственост на
наследниците на С.Я. * във възстановими стари реални граници върху нива от
2.713 дка в землището на кв. *, м. „*“, представляващ парцел 9 в масив 26 по
плана на стари реални граници, в която както се установи от заключението на
вещото лице е включен с площта си от 903 кв.м. и имот с идентификатор *.26 в
местността „*”.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищците по делото не установиха при условията на пълното и
главно доказване, че са придобили правото на собственост върху имот идентификатор
*.26 по КК и КР, на посоченото основание – придобиване по наследство, тъй като
правата на наследодателите им са били отречени с решение № 1637/29.12.2010 г.
по въззивно гр.д.№ 1918/2010 г. ВОС, поради което съдът дължи произнасяне
относно възможността да придобият имота и на другото повдигнато в условията на
евентуалност основание – придобивна давност.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е
налице такова придобивно основание, следва да са се осъществили елементите от
фактическия състав на придобивната давност, а именно: 1. Да е упражнявана
фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; 2.
Тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни
права върху имота, като в чл. 69 ЗС е въведена оборимата презумпция относно
намерението за своене. Освен тези елементи е нужно, да са налице и следните
признаци на владението: да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
Предвид това, за да бъде уважен искът на ищците за установяване правото им
на собственост върху спорния недвижим имот, е необходимо същите при условията
на пълното и главно доказване да установят предпоставките обуславящи наличието
на възникнало за тях право на собственост върху имота по посоченото в
евентуалност основание – придобивна давност, а именно: че те и праводателите им
са владели несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно претендирания имот с
намерението да станат собственици непрекъснато и необезпокоявано в периода от
1995 г. до предявяването на иска. Ответниците от друга страна носят тежестта да
установят при същите условия твърденията си за спиране и прекъсване на
придобивната давност, текла в полза на ищците.
В настоящия случай бе безсъмнено и безспорно установено, че ищците са
получили фактическата власт върху имота от техния общ наследодател * Д.Ж.,
която през 1995 г. го е предала за ползване на Д. и З. * и от който момент
същите са започнали да упражняват своето
несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно владение върху него с
намерението да го своят. Същото се установи от разпита на свидетелите, чиито
показания в тази насока са безпротиворечиви помежду си, а също така кореспондират
с останалите по делото доказателства.
Спорните по делото въпроси са от кой момент в полза на ищците е
започнала да тече придобивната давност за имота и дали същата е спирана, или
прекъсвана по силата на закона, съответно с предприети от страна на ответниците
действия.
За давностното владение върху подлежащи на реституция земеделски земи,
установено от момента на влизане на ЗСПЗЗ до 22.11.1997 г., е приложима
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в
сила на тази разпоредба (22.11.1997 г.) придобивна давност не се зачита, като
от този момент започва да тече нова давност. Счита се в съдебната практика, че
с посочената норма е даден нормативен израз на принципа, че давност не тече
срещу този, който не може да защити правата си. На основание тази норма обаче,
се заличава придобивната давност изтекла само до 23.11.1997г. Ако до този
момент е възстановено правото на собственост, от тази дата може да тече нова
давност. В случаите, когато правото на собственост се възстановява след тази
дата, давността започва да тече от момента на възстановяване на правото на
собственост, защото това решение ще има конститутивно действие. Ако след уважаване на иска
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се заяви искане за издаване на ново решение по чл. 14,
ал. 7а от ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, то това искане ще има за
последица възстановяване висящността на административната процедура.
По делото няма данни, а и не се твърди ищците и техните наследодатели да
са установили владението върху имота при условията на чл. 70, ал. 1 ЗС, поради
което следва да се приеме, че необходимият им за придобиването на имота
давностен срок, започнал да тече преди и след 22.11.1997 г. е винаги 10 годишен.
От това следва, че същите не са имали правната възможност за периода от 1995 г.
до 22.11.1997 г. да придобият имота по давност, въпреки, че са го владели с
намерението да са негови собственици.
Освен това, ищците не са имали и правната възможност да придобият по
давност имота въпреки, че са продължили да го владеят и в периода след
22.11.1997г. до датата на предявяване на настоящия иск – 26.03.2014г. Това е
така, защото с предявяването на иска си по реда на чл. 14. ал. 4 ЗСПЗЗ, във
връзка с който е образувано гр. д. № 2292/2007г. по описа на PC - Варна, изтеклата
в полза на ищците придобивна давност е била прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда. Същата дата,
видно от служебно извършената справка в деловодната система на ВРС е
22.03.2007г. Тъй като, от 22.11.1997г. до датата на предявяване на иска с
правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - 22.03.2007г. не са били изтекли 10
години, фактическият състав на чл. 79 ЗС не е бил осъществен, съответно ищците
и техните праводатели не са могли да придобият имота на основание давностно
владение. В този смисъл са Решение № 584/25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на
ВКС І г.о.; Решение №383/02.11.2011 по дело №1388/2010 на ВКС, ГК, I г.о. и Решение №96/27.05.2014 по дело №5198/2013 на
ВКС, ГК, I г.о.
По изложените съображения съдът намира, че ищците не са станали
собственици на с идентификатор *.26 в местността „*” с площ от 903 кв.м.,
трайно предназначение - земеделска земя, начин на трайно ползване - овощна
градина и граници с поземлени имоти с идентификатори: *.107, *.8, *.550, *.24, *.7
и на второто повдигнатото основание – придобивна давност, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците имат
право на разноски в размер на действително реализираните такива, които са под
формата на платени възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждения. Съгласно
представените по делото списъци по смисъла на чл. 80 ГПК, същите възлизат на
747 лв. за ответника А.А. и 623,34 лв. за ответника Д.А..
Последните следва да бъдат присъдени в тежест на ищците с оглед изхода на
спора.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА ищците З.П.Ж.
с ЕГН **********, П.Д.Ж., ЕГН ********** и Я.Д.Ж., ЕГН **********
*** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между тях
и ответниците Д.С.А.,***, А.Г.А.
*** и С.Г.Я.,***, че ищците са придобили по наследство и давност правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор *.26 в местността „*“ с площ от
903 кв.м., трайно предназначение - земеделска земя, начин на трайно ползване -
овощна градина и граници с поземлени имоти с идентификатори: *.107, *.8, *.550,
*.24, *.7, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З.П.Ж. с ЕГН **********, П.Д.Ж., ЕГН ********** и Я.Д.Ж.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С.А.,*** сумата в размер
на 623,34 (шестстотин двадесет и три цяло и 34 ст.) лева, представляваща
реализирани от ответницата съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА З.П.Ж. с ЕГН **********, П.Д.Ж., ЕГН ********** и Я.Д.Ж.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Г.А. *** сумата в размер
на 747,00 (седемстотин четиридесет и седем) лева, представляваща
реализирани от ответницата съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: