Р Е Ш Е Н И Е
№ / ,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти тричленен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. М.Иванова-Даскалова
2.
Станислава Стоева
при
секретар Пенка Михайлова с участието на
прокурор Александър Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2153 по описа
за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ при
ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА срещу Решение №1091/05.08.2022 г.,
постановено по НАХД № 809/2022 по описа на Районен съд – Варна, с което е
отменено НП № 03-153/22.12.2021г., с което на М.С.И. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/лева, на основание чл.59
от ЗРА за извършено административно нарушение на чл.19, ал.1 от ЗРА.
В касационната жалба
се оспорва Решението на РС-Варна като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалния и на
материалния закон. Издадени били от компетентни лица, с изискуемото съдържание
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН бил връчен на жалбоподателя и в него нарушението
било индивидуализирано в достатъчна степен, за да може да разбере обвинението и
да упражни правото си на защита. При постановяване на решението РС-Варна не
обследвал доказателствата по делото и неправилно пренебрегнал написаното в АУАН
и в НП, че И. в качеството на капитан на риболовния кораб декларирал улов от
130кг миди и 20кг рапани, което се разминавало значително с установеното по
време на инспекцията количество от 2870кг, което е значително повече от
декларираното. Неправилно РС заключил, че при проверката не е било установено точното
количество на улова. Дори да е имало отклонение при изтеглянето на улова с
ръчното кантарче, това отклонение е минимално и не може да бъде 2870кг.,
каквото е установеното количество улов, който не е деклариран. Поради това
правилно било преценено, че риболовния дневник е воден неправилно от капитана
на риболовния кораб, тъй като в него са били отразени вид и количество улов,
които се разминават значително с установения от контролните органи. Претендира
се отмяна на Решението на РС-Варна и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено.
Ответникът – М.С.И. в
съдебно заседание се представлява от адвокат, който оспорва жалбата. По
съществото на спора твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на
ответника по чл.19, ал.1 от ЗРА, вместо по чл.19, ал.3 от ЗРА, тъй като в случая
се установило, че риболовен дневник се води от капитана на кораба, а в него не били
посочени коректно вида и количеството на улова. Изтъква, че проверяващите са теглили улова с
ръчен кантар и не са го установили точно, поради което и съдът не установил
точното количество на уловените миди, тъй като при трал, който се влачи по
дъното в мрежите попадали всякакви боклуци. След като улова не бил установен
точно , не можело да се направи и преценката за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Поради това моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, но
неоснователна. Моли решението на РС-Варна да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по
чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради
което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, Решението на РС подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на съдебният акт, а
за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. Доводите в жалбата са за наличие на основания за отмяна на съдебният
акт по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Решението е валидно и
допустимо.
РС не е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване
на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на
мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е
постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са
призовани редовно за съдебното заседание, разпитан е като свидетел
актосъставителя и допуснатия по искане на защитата свидетел – работещ на
кораба, който присъствал на пороверката. Съдът приобщил материалите от
преписката и представените от страните писмени доказателства и след като
пълномощниците на страните са заявили, че няват други доказателствени искания,
правилно счел делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и
гласни доказателства и е даден ход на съдебните прения. Поради това не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на
делото и при постановяване на решението на ВРС. В него установяванията за
релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното
производство пред АНО са основани на преценка по отделно, но и в съвкупност на
всички писмени и гласни доказателства и са формирани правни изводи. Решението е
мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му предвидено в чл.348
ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК.
Проверката за
правилността на приложението на материалния закон бе извършена с оглед
фактическите установявания на ВРС, предвид забраната за нови такива в чл.220 от АПК. В решението е посочено установеното от доказателствата, както следва: На 18.08.2021г.
от 19:30 часа до 20:30 часа по сигнал на Гранична полиция и след завръщане от
риболовен излет във водите на Черно море в пристанище „Родопа 1“ била извършена
инспекция на риболовен кораб с външна маркировка ВН4377 и име „Скаймен",
собственост на „Скаймен 7“ООД, с капитан и правоспособен рибар – М.С.И.. По
делото е установено, че резултатите от проверката са отразени в доклад №031-320-089,
че с кораба е извършен стопански риболов на черна морска мида с бийм трал с
уловени по данни на капитана И. 700кг. миди, а намерени на борда от проверяващите
още касети пълни с улов с общо тегло около 3000кг., измерено от служителите на
ИАРА. Установено е, че в дневника е деклариран улов само на 130кг черна морска
мида и 20кг рапани, с които данни се разминавал улова установен при проверката
на кораба на брега.
РС
установил, че това е квалифицирано като нарушение на чл.19, ал.1 от ЗРА, за
което на капитана на кораба е съставен АУАН и на основание чл.90, ал.1 от ЗРАК
уловът от 3000 кг черна морска мида бил върнат обратно в Черно море, че срещу акта
не постъпили възражения и въз основа на него на 22.12.2021г. е било издадено НП
№03-153 от началника на отдел „Рибарство и контрол – Черно море-гр.Бургас към
ГДРК към ИАРА-гр.Бургас, с което на М.С.И. на основание чл.59 от ЗРА е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.
РС
направил извода, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, от компетентни лица. Той заключил, че при извършената проверка не е било
установено точното количество на процесния улов, тъй като намерил обемният
принцип използван от проверяващите за неподходящ метод за измерване, защото давал
само ориентировъчна представа за количеството. С тези съображения РС отменил
НП, тъй като намерил, че посочването на точното количество е изискуемо
съобразно чл.19, ал.3, т.3 вр. ал.1 от ЗРА. Като допълнително съображение за отмяна
на НП изтъкнал, че разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗРА вменява задължение на
жалбоподателя да води риболовен дневник и тъй като в процесния случай такъв дневник
бил воден, направил извода, че нарушението неправилно е квалифицирано в АУАН и
в НП като такова по чл.19, ал.1 от ЗРА, а трябвало да е нарушение на чл.19,
ал.3 от ЗРА, която вменявала задължение за точно записване на количество на
улова. За чл.19, ал.3 от ЗРА въззивният съд посочил, че съдържа три различни
хипотези, за което нямало преценка на административнонаказващия орган, което препятствало
съда да преквалифицира нарушението, тъй като в НП фактите не съдържали съставомерен
белег на нарушението по чл.19, ал.3 от ЗРА.
Касационната
инстанция намира за неправилни решаващите изводи на въззивния съд, с които е
отменено НП. Тези изводи противоречат на установените от доказателствата факти
и обстоятелства за улова. След като РС установил, че по данни на капитана И. са
били уловени 700кг. миди, а в дневника той декларирал улов само на 130кг черна морска мида и 20кг рапани, а на борда
проверяващите установили още касети пълни с общо около 3000кг. черна морска
мида, безспорно частта от черната морска мида около 2870кг когато е била
уловена не е била заведена в риболовния дневник. Административнонаказателната разпоредба,
на основание на която с НП е наложена глобата на капитана и правоспособен рибар
– М.С.И. е чл.59 от ЗРА, която предвижда за лицето, което не води
риболовен дневник налагане на глоба в размер от 200 до 500лв., съответно
имуществена санкция в размер от 800 до 1600лв. РС приравнил изпълнителното
деяние на това нарушение на липсата въобще на риболовен дневник. Точното
прилагане на чл.59 от ЗРА обаче включва и изпълнителното деяние, изразяващо се
в незавеждане в риболовния дневник на част от добития улов. За да се приеме, че
не е налице извършено нарушение по чл.59 от ЗРА, следва при проверката на
кораба да е установено, че в риболовния дневник е заведен улова по видове и
количества, както разписва чл.19, ал.1 от ЗРА. По аргумент от това всяко
неизпълнение на задължението за вписването в дневника на улова по видове и
количество, както е добит при извършване на стопанския риболов, съставлява „не
водене на риболовния дневник“. С оглед на това в противоречие с установеното от
доказателствата липсващо записване в риболовния дневник на установен на кораба
улов по вид и приблизително количество е направил извода, че щом е имало такъв
дневник на кораба, той е воден от капитана на кораба както изисква ЗРА и
конкретно чл.19, ал.1 от ЗРА. Поради това касационният състав намира за
правилно квалифицирано извършеното от капитана нарушение свързано с воденето на
дневника, поради което правилно и законосъобразно за него е съставен АУАН и
издадено НП.
На
основание чл.19, ал.2 и чл.20 от ЗРА министърът на земеделието и горите е издал
Наредба № 43 от 20.04.2006г. за реда за водене на риболовен дневник /за краткост
Наредбата/. Съгласно чл.4, ал.1 от Наредбата при извършване на стопански
риболов с риболовен кораб риболовният дневник се води от капитана или
упълномощено от него лице. От представените по делото доказателства –
удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река
Дунав правилно в случая е установено от актосъставителя и от наказващия орган,
че правилно капитана на кораба – М.И. е субекта извършил конкретното деяние.
Неправилно
РС направил в решението извода, че не е установено точното количеството на
улова. Видно от свидетелските показания на свидетеля Личев количеството на
улова в касетките е било точно по 20кг., което се потвърждава и от доклада на
инспекцията на риболовен кораб /л.15 от делото на ВРС/. По преписката е
представен снимков материал, от който е видно, че количеството на уловените
миди категорично не е 130кг., дори и уловените миди да не са изчистени.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в жалбата твърдение, че дори
ръчният кантар на проверяващите да е дал отклонение, то няма как да възлиза на 2870кг.
С оглед начина на измерване на количеството уловена черноморска мида, обективно
в АУАН и в НП установеното на кораба количество е описано като възлизащо общо
на „около 3000кг.“. С оглед значителната разлика между заведеното в риболовния
дневник количество от 130кг. и намерения на кораба улов от около 3000кг.,
неоснователно въззивния съд постановил отмяна на НП със съображения за
необективност на приложения обемен принцип и ръчен кантар за измерване на наличното
на кораба количество миди. Освен това в Закона за рибарството и аквакултурите и
Наредба №43 от 20.04.2006г. не поставя изискване за метода, по който да се
измерва и установява количеството на улова.
В случая
не се касае за незавеждане в дневника на няколко килограма улов, а за стотици
килограми нерегистриран в дневника улов, поради което конкретното деяние не се
отличава като такова с явно незначителна обществената опасност и не е може да
се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Поради
това изцяло съобразно процесуалните и материални разпоредби на ЗРА и на ЗАНН е
проведено производството по съставяне на АУАН и издаването на НП, с което е
ангажирана отговорността на лицето, притежаващо разрешително за стопански
риболов, което на дадения кораб е задължено за воденето на риболовния дневник. НП
е издадено от компетентен орган, в необходимата форма и съдържание, в сроковете
в ЗАНН, за нарушение, което е доказано, че е извършено от обективна и
субективна страна от лицето, на което е наложено предвиденото в чл.59 от ЗДДФЛ
административно наказание глоба в минималния размер от 200лв., разписан в
санкционната част на тази административно-наказателна разпоредба, тъй като не
са налице обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН. ВРС е следвало да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди НП.
Касационният
състав намира НП за правилно и законосъобразно, постановено в производство
проведено при спазване на правилата в ЗАНН, с осигурена възможност на
привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита по
предвидения в закона ред, а наложеното с него административно наказание „глоба“
за определено съобразно предвидения от законодателя минимален размер, което е съответно
на обществената опасност на нарушението и извършителя му и достатъчно за
постигане на целите за които се налага - индивидуална и генерална превенция.
Предвид
гореизложеното касационната жалба следва да бъде уважена и на основание чл.
348, ал.1, т.1 от НПК следва да бъде отменено Решението на въззивния съд като
постановено при неправилно приложение на закона и вместо него да бъде
постановено ново, с което НП да бъде потвърдено.
При този
изход на спора своевременно направеното искане пред въззивния съд за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на ИАРА-гр.Бургас е основателно и следва да
бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН ответникът М.С.И. следва
да заплати на ИАРА сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Водим от
горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1091/05.08.2022г., постановено по НАХД 809/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№03-153/22.12.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.
Бургас, към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА.
ОСЪЖДА М.С. *** с ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури - гр.Бургас сумата от 80лв.(осемдесет лева)
за юрисконсултско възнаграждение за производство пред РС-Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.