Р Е Ш
Е Н И Е
№ 28/23.01.2019 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на осемнадесети януари две и деветнадесета
година, в състав
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар
В*** и с участието на прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 606/2018г. по описа на Административен
съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от "М*** “ А***, със седалище и адрес на управление гр.С*** , , ж.к.“О*** к***“ бл.* , вх.* , ет.* , ап.* , представлявано от Г.М.Ш., чрез пълномощника адв.М.К.,***, срещу решение № 364/10.10.2018 г., постановено по АНД № 370 по описа за 2018 г. на Районен съд Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 12 – 000999/09.02.2018 г., издадено от директора на Дирекция "ИТ"/ДИТ/ Монтана, с което за нарушение на чл. 415, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416, ал.2 във вр.с чл.415, ал.2 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с процесуалните правила. Оспорва се съставомерността на констатираното деяние и се твърди, че неправилно е ангажирана отговорността дружеството на соченото основание. Искането от съда е за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, не изпращат представители.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Монтана дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият касационен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд Монтана е потвърдил наказателно постановление № 12-000999/09.02.2018 г., издадено от директора на ДИТ Монтана, с което за нарушение на чл. 415, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал.5 във вр.с чл.451, ал. 2 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на нарушителя. По същество е намерил, че дружеството с бездействието си е осъществило от обективна страна състава на административното нарушение, визиран в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от КТ „Работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения…“, тъй като не е представило необходимите документи, изискани от контролните органи в посочените от тях срокове, нужни за извършване на проверка, тоест не е оказало съдействие на ДИТ за спазване на трудовото законодателство и противозаконно е попречило на контролния орган да изпълни служебните си задължения. Наложената имуществена санкция е намерена за правилно определена в абсолютния размер предвиден от законодателя, с оглед на което издаденото наказателно постановление е потвърдено.
Решението на първата инстанция е неправилно, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 402, ал. 2 от КТ дружеството - работодател е длъжно да оказва съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие - неизпращане на представител на определената дата при контролните органи и непредставяне на изисканите документи. Това бездействие неправилно е възприето от АНО като противозаконно възпрепятстване на контролен орган да изпълни служебните си задължения и създава пречки, а именно - да извърши проверка за спазване на трудовото законодателство. Такова би било налице при активно действие от страна на дееца, изразено в препятстване на контролния орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, конкретно - в препятстване извършването на проверка за спазване на трудовото законодателство, каквото не е установено в производството. За пълното следва да се посочи, че твърдението, че дружеството е осуетило проверката не са събрани достатъчно годни доказателства, още повече, че дружеството е със седалище в гр.С*** , а няма данни да е търсено на този адрес от служители на ДИТ, като изключим изпращани на този адрес писма с обратна разписка, които дори не са връчвани навреме. Поради което посочената като нарушена разпоредба на чл. 415, ал. 2 от КТ, по разбиране на настоящия съдебен състав не е осъществено от обективна страна.
В подкрепа на това становище се явява съдебната практика по нормата на чл. 270, ал. 1 от Наказателния кодекс. Последната регламентира състав на престъпление, който се осъществява чрез изпълнително деяние, състоящо се именно в "противозаконно пречене" на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си. Както при процесното административно нарушение, така и при посоченото престъпление изпълнителното деяние се състои в "противозаконно пречене" да се изпълнят служебни задължения. По отношение на посоченото престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК е установена категорична и непротиворечива съдебна практика, съгласно която начинът на извършване на деянието може да бъде изразен в различни фактически форми, но само на активно действие, препятстващо органа на властта да изпълни задълженията си.
След като е налице бездействие от страна на дружеството, то не може да бъде приравнено и не е равнозначно на противозаконно пречене на контролния орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, което законът регламентира като административно нарушение по чл. 415, ал. 2 от КТ. Затова бездействието на дружеството не покрива признаците на административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 2 от КТ.
Като е наложил на дружеството имуществена санкция на основание нормата на чл. 415, ал. 2 от КТ, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон за деяние, което не е съставомерно по този текст.
По така изложените съображения решението на районния съд се явява неправилно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК, Административен съд Монтана
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 364/10.10.2018 г., постановено по АНД № 370/2018 г. по описа на Районен съд Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 12-000999/09.02.2018 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: