№ 11794
гр. София, 12.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110167386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
С искова молба вх. № 353527/08.12.2023 г. са предявени от „Софийска
вода“ АД срещу ответника Д. С. Б. обективно съединени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника за сумата от 4 414.35 лева,
представляваща задължения за заплащане на предоставени услуги за периода
от 02.09.2019 г. до 29.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 801.20 лв. за периода
от 05.11.2020 г.-05.01.2023 г., за които суми в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32895/2023 г. по описа на
СРС, 76 с-в от 20.07.2023 г.
С протоколно определение от 31.10.2024 г. съдът е констатирал
противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и
формулирания петитум, като е дал указания на ищеца да посочи изрично 1/
Каква част от общо претендираната сума в размер 4414,35 лева претендира
като служебно начислена, поради установено незаконно присъединяване към
водопроводната инсталация и за какъв период; 2/ Каква част претендира като
реална месечна консумация и за какъв период на потребление; 3/ След
конкретизиране на главните претенции, да уточни акцесорните претенции по
чл. 86 ЗЗД, като посочи върху главница в какъв размер се начислява всяко от
мораторните обезщетения, за какъв период и каква е цената на всеки
акцесорен иск.
В изпълнение на горните указания, ищецът е подал молба от вх. №
368225/15.11.2024 г., с която е посочил, че в общо претендираната сума от
4414.35лв. са включени:
Служебно начислена, поради установено незаконно присъединяване към
водопроводната мрежа, сума в размер на 2796,64 лв,, за периода
02.09.2019 - 02.09.2020г.
Сума за реална месечна консумация в размер на 1617,71лв. за ВиК
1
услуги, предоставени през периода 28.08.2020г.- 29.11.2022г.
Не е изпълнил в цялост указанията в останалата им част, като е
посочил, че лихвите в размер на общо 801,20 лв. са начислени съгласно
описани в табличен вид фактури.
С протоколно определение от 06.02.2025 г., съдът е констатирал, че с
така направеното уточнение, се установя, че ищецът предявява два отделни
главни иска, с различен предмет на доказване, а именно:
1/ Иск за установяване дължимостта на начислена сума по корекция
вследствие на установено незаконно присъединяване към ВиК инсталацията
– който иск, съобразно трайната практика на ВКС, е има деликтно
основание, като размерът на дължимата сума се изчислява по реда на чл.37,
ал.1 по реда на чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. - така в Решение №4 от
4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК; Определение № 501
от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III г. о., Решение № 152/
6.11.2019г. на ВКС по гр. д. №4379/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 124 от
09.04.15 г. на ВКС по гр. д. № 4703/14 г., IV г. о. и др.
2/ и иск установяване дължимостта на сума за реално потребление на
ВиК услуги в имота.
В същото време в заповедното производство заявителят е предявил
една обща претенция с посочено от ищеца основание – „потребени ВиК
услуги в имота“, с каквото основание е издадена и заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Предвид изложеното, доколкото съобразно тълкувателната практика на
ВКС, изменение в основанието на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК
е недопустимо, съдът повторно е оставил исковата молба без движение с
указания до ищеца да посочи правния си интерес от предявяване на
установителен иск за сумата от 2796.64 лева - дължима за периода
02.09.2019 г. до 02.09.2020 г. на основание чл.37, ал.1, вр. чл. 35, ал.6 от
Наредба № 4, във вр. чл. 50, ал.1 от ОУ, в резултат на извършена корекционна
процедура.
Указал му е, че в същия срок следва да посочи дали сезира съда с
искане по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК – т.е. дали желае да предяви
осъдителен иск за тази сума.
Указал му е, в същия срок да конкретизира претенциите си за
мораторно обезщетение по реда на чл. 86 ЗЗД, като посочи размер и период на
забава по отношение на всяка от главниците по предявените два главни иска.
Указал му е, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба
подлежи на връщане в посочената част.
В изпълнение на дадените указания, ищецът е подал молба вх. №
61648/20.02.2025 г., с която е посочил, че независимо от начина на определяне
на размера на претендираните суми, същите са начислени за реално
потребление, поради което счита, че разполага с правен интерес от
предявяване на иска по чл. 422 ГПК и за тях.
По отношение на претенцията за мораторна лихва, страната отново е
2
представила справка в табличен вид за дължими лихви, без да формулира ясен
петитум с период и размер на дължимост по отношение на всяка от
претенциите.
Ответникът в производството – Д. Б., изразява становище за
недопустимост на предявения иск и моли производството по делото да бъде
прекратено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид горната фактическа
обстановка и съобрази доводите на страните, намира следното от правна
страна:
Съгласно установената съдебна практика /решения № 152 от
28.04.2014г. по гр.д.№ 7541/13г.на ІV гр.о., № 171 от 24.04.2012г. по гр.д. №
801/11г.на ІV гр.о., № 50 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 716/11г.на ІV гр.о., № 412
от 5.02.2014г. по гр.д.№ 2190/13г.на ІV гр.о. на ВКС и много други/ правен
интерес от предявяване на иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от
ГПК има само кредитор, който ще установява съществуването на вече
оспорено в заповедното производство вземане.
Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото
право, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Така предявения иск е продължение на защитата на кредитора по повод
направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което
не може да се променя материалноправната характеристика на вземането и с
искане съдът да се произнесе по нещо, различно от предявеното в заповедното
производство.
Съдът е длъжен да извърши преценка за идентичност на
претендираното материално право и я прави въз основа на неговата
индивидуализация по страни, период и предмет, въведена от ищеца по иска за
съществуването на вземането.
В този смисъл – недопустимо /поради липса на правен интерес/ е
производство по чл.422 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК при липса
на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и
предмета на предявения установителен иск.
В тази хипотеза съдът не може да се произнесе по иск с различна
правна квалификация от тази, въз основа на която е издадена заповедта за
изпълнение, а следва, след като констатира липса на правен интерес от
предявяване на установителния иск, да прекрати производството с
последиците спрямо заповедта по чл. 410 ГПК съгласно т. 13 от ТД №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, доколкото в настоящото исково производство е
предявен за разглеждане иск, целящ да установи съществуването на вземане в
полза на ищеца на основание, различно от заявеното в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /сума, дължима на деликтно основание –
начислена по реда на корекционна процедура вследствие на установено
незаконно присъединяване, а не сума, дължима на основание реално
потребление/, съдът намира, че производството по делото следва да бъде
3
прекратено поради липса на интерес от установителен иск по реда на чл.
422 ГПК в частта му, по отношение на сумата от 2796.64 лева, дължима за
периода 02.09.2019 г. до 02.09.2020 г., като издадена заповед за изпълнение
следва да бъде обезсилена в посочената част.
Производството следва да бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 2
ГПК, а заповедта за изпълнение – обезсилена, и в частта относно
претенцията по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, доколкото, въпреки
неколкократно дадените от съда указания, страната не е отстранила
констатираните нередовности.
В останалата му част – по отношение на иска за установяване
дължимостта на сумата за реална месечна консумация в размер на 1617,71 лв.
за ВиК услуги, предоставени през периода 28.08.2020г.- 29.11.2022г., искът по
реда на чл. 422 ГПК се явява допустим, поради което производството по
делото следва да продължи своето разглеждане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, правно на разноски, на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, има ответникът в производството, като съдът дължи произнасяне и по
отговорността за разноски, претендирани в заповедното производство.
Ответникът е претендирал и доказал извършването на разноски в
заповедното производство за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лева, а в исковото производство – за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 820 лева.
Съразмерно на прекратената част от производството, респективно – на
обезсилената част от заповедта за изпълнение, в полза на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 310.05 – в заповедното производство и 564.98 лева
– в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по гр.д. №
67386/2023 г. на СРС, 76 с-в, в частта, относно предявения по реда на чл. 422
ГПК установителен иск с правно основание чл. 37, ал. 1, вр. чл. 35, ал. 6 от
Наредба № 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ОУ, за сумата от 2796.64 лева, дължима за
периода 02.09.2019 г. до 02.09.2020 г. – служебно начислена сума по
корекционна процедура в резултат на установено незаконно присъединяване
към ВиК мрежата, КАТО
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32895/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, в посочената
част за сумата от 2796.64 лева, дължима за периода от 02.09.2019 г. и
02.09.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по
гр.д. № 67386/2023 г. в частта относно предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 801.20 лева,
КАТО
4
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
20.07.2023 г. по ч.гр.д. № 32895/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в, в посочената
част за сумата от 801.20 лева – мораторно обезщетение за периода от
05.11.2020 г. до 05.01.2023 г.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 13017500, да заплати на Д. С. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 310.05 – разноски в
заповедното производство, и сумата от 564.98 лева – разноски в исковото
производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на постановения съдебен акт, делото да се
докладва за насрочване на открито съдебно заседание за разглеждане на
предявения иск по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 1617,71 лв. – стойност
на ВиК услуги, предоставени през периода 28.08.2020г.- 29.11.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5