Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 09.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря БОРЯНКА
ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5491 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба, подадена от РАЙКОМЕРС
КОНСТРУКШЪН ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Д- р Петър Дертлиев № 129, представлявано от изпълнителния директор И* Х*М*, с която са
предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
259, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 327, ал.1 от ТЗ против АБВ- РУСЕ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. М* № 30, бл. Е*, вх.
А, ет. 1, представлявано от управителя В* С* С*за заплащане на 16 845.12 лв. с ДДС,
от които: 4 230.00 лв. – неприспаднат аванс по фактура № 1060/19.02.2018 г. по Договор
№ 2018773/23.01.2018 г. и 12 615.12 с ДДС остатък за плащане по фактура №
**********/28.05.2018 г., издадена по Договор № 2018791/16.02.2018 г., както и
иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 309 от ТЗ за заплащане на неустойка
в размер на 2523.02 лева по чл. 14 от Договор
№ 2018791/16.02.2018 г. Претендира се законна лихва върху главницата, считано
от завеждането на исковата молба до окончателното им заплащане, както и
сторените от ищеца разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание ищецът оттегля иска за заплащане на
думата 12 615.12 с ДДС остатък за плащане по фактура № **********/28.05.2018 г.,
издадена по Договор № 2018791/16.02.2018 г. за горницата над 2831.49 лева-
остатък след извършено извънсъдебно прихващане от страна на ответника по
издадена от него фактура № 1097/30.05.2019 год.
Ответникът дава отговор.
Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение и за извънсъдебни
прихващания от 03.04.2018 год. и 03.05.2018 год., чрез които, според него е
налице извънсъдебно признание от страна на ищеца, че няма претенции за наличие
на задължения от страна на ответника в качеството на изпълнител по подписания
договор. Счита, че не дължи претендираната неустойка.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено фактическа
страна следното:
Страните
не спорят, че на 31.01.2018 год. е сключен Договор № 2018773, по силата на
който на ответника е възложено извършване на строително- монтажни работи за обновяване
на целодневна детска градина в гр. Ц* К*- Етап 1 и 2, съгласно остойностена
количествена сметка по Приложение 1. В изпълнение на договора, ищецът превел на
ответника 5000.00 лева аванс, за който е издадена фактура № 1060/19.02.2018 г.
от страна на ответното дружество. От приложените по делото доказателства е
видно, че във фактура № 1067/03.05.2018 год., с която се приемат извършени от
ответника СМР, е приспаднат аванс по
фактура № 1060/19.02.2018 год. в размер на 770.00 лева без ДДС. Така
неприспаднатият остатък към датата на изготвяне на съдебно- икономическата
експертиза, според вещото лице е в размер на 4230.00 лева. Ответникът дължи
връщане на тази сума, тъй като договорът е прекратен с изявление на ищеца по
Договор № 2018773/23.01.2018 год., поради неизпълнение на възложените на
ответника СМР, извън приетите с протоколи за установяване и заплащане на
натурални видове СМР № 1/03.04.2018 год. и № 2/03.05.2018 год. (л. 55 от гр.д.
29070/2019), получено от ответника на 11.06.2018 год. Съдът не споделя доводите
на ответното дружество, обективирани в изявление до управителя на ищцовото
дружества, приложено на лист 60 от гр.д. 29070/2019, че сключеният договор бил
прекратен по взаимно съгласие с Анекс № 1 към този договор, с който са
предоговорени и изменения в обема на СМР. Уговорка за прекратяване на договора
и постигане на взаимно съгласие в този смисъл въобще липсват в цитирания анекс.
Обратно- съдът намира, че е налице неизпълнение в срок на поетите от ответника
задължения по договора и основание по чл. 20, ал. 4 за развалянето му от
изправната страна при неизпълнение от ответника. Той не ангажира доказателства,
че е бил изправна страна по договора и своевременно е изпълнил възложените СМР,
съобразно уговорените срокове. Освен това ответникът не спори, че е получил
авансовото плащане, както и че тази сума не е била предмет на извършените между
страните прихващания на 03.04.2018 год. и 03.05.2018 год., както и след
предявяване на иска през месец юни 2019 год. (последното извършено едностранно
от ответника, но признато в съдебно заседание от процесуалния представител на
ищеца).
Страните
не спорят също и, че на 02.05.2018 год. са подписали Анекс 1 към договора, с
който споразумяват, че обемът на възложените СМР се намалява, че на 02.06.2018
год. между страните по договора е съставен и подписан Констативен протокол за
изпълнената по него работа.
По
този договор ответникът е издал следните фактури: № 1060/19.02.2018 г. за
авансово плащане на стойност 6000.00 лева с ДДС; № 1064/03.04.2018 г. на
стойност 24 282 68.00 лева с ДДС за изпълнение на СМР; № 1067/03.05.2018 г. с
приспадане на част от авансовото плащане (в размер на 770.00 лева) на стойност
12 795.67 лева с ДДС.
Ответникът
е издал следните фактури за наем на фасадно скеле по устна договорка с ищеца,
както следва: № 1075/09.07.2018 г. на стойност 1 260.00 лева с ДДС и №
1077/02.08.2018 г. на стойност 756.00 лева с ДДС.
Страните
не спорят и че на 16.02.2018 год. са сключили Договор № 2018791, с който
ищцовото дружество се задължава да доставя необходимите материали за
изпълнението на обект Извършване на строително- монтажни работи за обновяване
на целодневна детска градина в гр. Ц*К*- Етап 1 и 2, съгласно Приложение 1. По
този Договор ищецът е издал следните фактури за плащане, подписани и приети от
ответника: № **********/03.04.2018 г. на стойност 10710.00 лева с ДДС; №
**********/03.05.2018 г. на стойност 6066.16 лева с ДДС и №
**********/28.05.2018 г. на стойност 19687.08 лева с ДДС.
По
тези Фактури са извършени следните плащания и прихващания:
1.По
фактура, издадена от АБВ- Русе ЕООД под № 1064/03.04.2018 г., прихванати със
Споразумение за прихващане, сключено между страните на 03.04.2018 г., сума в
размер на 10 710.00 лв. с ДДС, представляваща задължение за плащане на АБВ- Русе
ЕООД към ищеца по фактура № **********/03.04.2018 г.-На 04.04.2018 г. от страна
на Райкомерс Конструкшън ЕАД са платени по сметка на АБВ- Русе ЕООД 13 167.97
лева. Така по посочената фактура е налице остатък в размер на 404.71 лева, представляващ
гаранция за добро изпълнение по Договор № 2018773/23.01.2018 г., който се
възстановява до 1 година след подписване на Акт образец 16 за обекта.
2.По
фактура, издадена от АБВ- Русе ЕООД под № 1067/03.05.2018 г., прихванати със
Споразумение за прихващане, сключено между страните на 03.05.2018 г., сума в
размер на 6 066.16 лева с ДДС, представляваща задължение за плащане на АБВ-
Русе ЕООД към ищеца по фактура № **********/03.05.2018 г. На 10.05.2018 г. ищецът
е платил по сметка на ответника 1 444.86 лева. Така по посочената фактура е
налице остатък в размер на 5 284.62 лева, от които: 228.66 лева- гаранция за
добро изпълнение по Договор № 2018773/23.01.2018 г., който се възстановява до 1
година след подписване на Акт образец 16 за обекта, а 5 055.96 лева-
остатък за плащане по посочената фактура.
Следователно
към момента на подаване на исковата молба неплатена от ответника е издадената
от ищеца фактура № **********/28.05.2018 г. по Договор № 2018791/16.02.2018 г.
на обща
стойност 19
687.08 лв. с ДДС. Ответникът не е възстановил получения аванс по прекратения
договор, който поради този факт не е прихванат и за който е издал фактура №
1060/19.02.2018 г. за сумата 6000.00 лева с ДДС. Авансът е приспаднат частично
за сумата 770.00 лева, поради което остава дължима сумата 4230.00 лева.
Към
настоящия момент, според заключението на приетата и неоспорена от страните по
делото експертиза и допуснатото изменение на иска, задълженията на ответника са
в следните размери:
-2831.49
лева по фактура № **********/28.05.2018 год.
-2523.02
лева- неустойка по чл. 14 от Договор № 2018791/16.02.2018 год. и
-4230.00
лева- неприспаднат и невъзстановен аванс, платен от ищеца на ответника по Договор
№ 2018773/31.01.2018 год.
Неустойката
по чл. 14 от посочения договор се дължи при забава на дължимо плащане по раздел
ІІ от договора, според който възложителят (ответникът) се задължава да изплати
на изпълнителя (ищеца) цена в размер на 36617.72 лева без ДДС в 10- дневен срок
от подписване на договора. Забава очевидно е налице, предвид датите на
извършените от ответника плащания и сключените споразумения за прихващане.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна страна
следното:
Сделките,
сключени между страните, са търговски, тъй като отговарят на изискванията на
чл. 286, ал 1 от ТЗ- сключени са от търговци и са свързани с упражняваното от тях
занятие. Съгласно чл. 293, ал. 1 за действителността на сделката е необходима
писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
Ищецът
е изпълнил своите задължения да достави
уговорените стоки, за което съставил фактури. Съгласно нормата на чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на
търговските сделки не е необходима писмена форма. В ТЗ е регламентирано задължение на продавача
да издаде фактура по искане на купувача, какъвто е конкретния случай, а по
съгласие на страните, и други документи. Представените данъчни фактури са
първичен счетоводен документ, съгласно чл. 7 от ЗСч. Те съдържат задължителните
реквизити: наименование, номер, дата на издаване, предмет и стойностно
изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя. Фактурите
са подписани от съставителя.
Въз
основа на горните съображения съдът приема претенциите на ищеца за основателни в
посочените в исковата молба размери и направеното изменение на иска.
С
поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което
следва да заплати направените от ищеца разноски. Ищецът е направил следните
разноски: 774.72 лева за държавна такса, 252.00 лева- депозит за възнаграждение
на вещото лице. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 1100.00
лева. Ответникът прави възражение за неговата прекомерност. На основание чл.
78, ал. 8, чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът дължимото
възнаграждение е в размер на 1360.81 лева. Ищецът претендира 1100.00 лева.
Поради изложеното ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 2126.72 лева .
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
АБВ- РУСЕ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*,
ул. М* № *, бл. Е*, вх. *, ет. *, представлявано от управителя В* С* С* да
заплати на РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С*, бул. Д- р П*Д* №*, представлявано от изпълнителния директор
И* Х* М* сумите: 2831.49 лева- остатък след прихващане и плащане по
фактура № **********/ 28.05.2018 год., издадена по Договор № 2018791/16.02.2018
год., 2523.02 лева- неустойка по чл. 14 от Договор № 2018791/16.02.2018
год. и 4230.00 лева- неприспаднат и невъзстановен аванс, платен от ищеца
на ответника по Договор № 2018773/31.01.2018 год., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска- 23.05.2019 год. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
АБВ- РУСЕ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*,
ул. М*№ *, бл. Е*, вх. * ет. *, представлявано от управителя В* С* С* да
заплати на РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Д- р П* Д* № *, представлявано от изпълнителния
директор И* Х*М* сумата
2126.72 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: