Определение по дело №507/2018 на Районен съд - Берковица

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ГР.БЕРКОВИЦА, 07.05.2019 г.

Гр.д. 507/2018 година

        

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

 

         Постъпила е молба от адв. Б.И. – пълномощник на ответника Х.К.Н. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В предоставения срок ищецът Е.И.Н. чрез пълномощника си адв. К.Б. взема становище за неоснователност на молбата. Съдът намира, че не се налага разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.

         След като се разгледа гр.д. № 507/2018 г. по повод постъпилата молба, съдът констатира следното:

Предявен е негаторен иск, с който ищецът е претендирал ответникът да премахне построените от него :1.част от постройка, залепена към западния близнак от двуетажната двуфамилна жилищна сграда с идентификатор 03928.512.135.1.1, чиято РЗП надвишава 24 кв.м и 2.част от масивна бетонна ограда, чиято височина надвишава 0,6 м и е залепена перпендикулярно за северозападната стена на пристроената сграда към западния близнак и която разделя имота на две половини в западната му част.

В съдебно заседание на 30.01.2019 година ищецът е направил изявление, че оттегля иска си в частта за постройката. Ответникът е взел становище, че не възразява в тази част производството да бъде прекратено, но че ще претендира разноски.

В постановеното по делото съдебно решение, съдът не е се е произнесъл по това искане. Настоящата молба е подадена в срока за обжалване на решението и се явява допустима и основателна.

Формирано е искане както за присъждане на разноски на ответника на основание чл.78, ал.4 ГПК, така и за намаляване размера на присъдените разноски, отчитайки прекратената част от производството.

Молбата е основателна. В производството ищецът е заплатил разноски за заплащане на ДТ в общ размер на 55.00 лева, 280.00 лева за възнаграждение за вещо лице и 600.00 лева за адвокатско възнаграждение. С решението си съдът е присъдил цялата сума от 938.92 лева. Следва да се приеме, че половината от тази сума е недължима на ищеца, поради оттеглянето на единия иск – това е сума за половината ДТ, за половината възнаграждение за вещо лице и 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Същевременно ответникът е направил разноски само за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. По Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения това възнаграждение е за един защита по един иск. След като съдът приема обаче, че ищецът е направил разноски за два иска, един от които е оттеглил, поради което съдът редуцира претенцията му за разноски наполовина, то следва да се приеме, че дължи наполовина и направените от ответника разноски във връзка с прекратената част от производството.

Като констатира, че постановеното на 25.02.2018 година в решение подлежи на изменение, на основание чл.248 ГПК съдът

        

О П Р Е Д Е Л И  :

 

         ИЗМЕНЯ постановеното на 25.02.2019 година решение в частта за разноските, както следва :

 

ОСЪЖДА Х.К.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Н. с ЕГН **********,*** направените в производството разноски в размер на 469.41 лева.

 

ОСЪЖДА Е.И.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.Н. с ЕГН **********,***  направените в производството разноски в размер на 150.00 лева на основание чл. 78, ал.4 ГПК.

 

         Определението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :