№ 771
гр. Варна , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно
гражданско дело № 20213100500666 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:21 часа се явиха:
При спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, на именното
повикване в 14:21 часа, на второ четене се явиха:
Въззивникът И. Т. Я., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат П.Т., редовно упълномощена и приета
от съда от първа инстанция.
Въззиваемият „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 6460 на 06.04.2021 г. от
старши юрисконсулт Ирена Станчева, пълномощник на въззиваемата страна,
в която моли да се даде ход. Заявява, че поддържа изцяло депозирания
отговор на въззивната жалба. Няма доказателствени искания. Изразява
становище по същество на спора. Моли за присъждане на разноски, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай,
че надвишава минималния размер.
Съдът връчва препис от докладваната молба и списъка по чл. 80 от
ГПК на процесуалния представител на въззивника.
1
Адв. Т.: Моля да бъде даден ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение № 1110 от 25.03.2021 година, както следва:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
265418/25.01.2021г., подадена от И. Т. Я., ЕГН **********, с постоянен
адрес: **********************, срещу решение № 261748/21.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 3863/2020г. на ВРС, 19 с-в, В ЧАСТТА, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
лабиринт, ет.2, офис 4, съществува вземане срещу ответника И. Т. Я., ЕГН
********** с настоящ адрес гр. Варна, ул. Лира 1 за сумите, както следва:
3696,97лева, представляваща предсрочно изискуема главница дължима по
договор за потребителски кредит №1942567/11.08.2015г., сключен между
ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2018г., ведно с
приложение № 1/20.07.2018г.; 228,53 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 21.10.2017г.-20.07.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 9528/17.12.2019г. по ч.гр.д.
№20660/2019г. по описа на ВРС. Жалбоподателката е осъдена да заплати и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и
2
постановено при съществено процесуално нарушение. Счита, че в нарушение
на процесуалните правила и норми исковият съд с протоколно определение
от 25.11.2020 г. допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
издадената заповед за изпълнение на парично задължение и приел, че
обективираната в нея дата на договора за кредит „следвало да се чете
11.08.2015 г.“, за което не разполага с надлежни правомощия. Сочи, че съдът
бил задължен да извърши преценка за идентичност на претендираното
материално субективно право съобразно неговата индивидуализация,
въведена от кредитора, съответно - ищеца по иска за съществуване на
вземането. Тази преценка се извършвала въз основа на заявените основание и
петитум, а в случая не бил налице идентитет между заповедното и исковото
производство, поради което и предявената и уважена от първоинстанционния
съд искова претенция се явявала недопустима. Оспорва изводите на съда в
мотивите към решението, тъй като за да уважи така предявената искова
претенция съдът установил, че на 11.08.2016 г. между „Уникредит
Кънсюмърс Файненсинг" ЕАД и жалбоподателката бил сключен договор за
потребителски кредит № 2379376, който бил одобрен на 10.08.2016 г. Твърди,
че изводите на съда противоречали на събраните по делото доказателства. От
представения препис от договор за паричен заем било видно, че същият е с
номер 1942567 и бил сключен през 2015 г. Твърди, че чл. 12, ал. 6 и ал. 7 от
общите условия на процесния договор за потребителски кредит са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.15 ЗЗП. Независимо, че общата норма
на чл. 99 ЗЗД не изисква такова съгласие за цесията, специалните норми на
чл. 143, т. 15 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗПК го изисквали при договорите за
потребителски кредит. В договора не била предвидена реципрочна
/равноправна/ възможност/клауза за потребителя, което създавало значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по този договор.
Нямало и данни тези неравноправни клаузи да били уговорени индивидуално,
респективно да не са били изготвени предварително от кредитора "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и поради това ответникът да е имал възможност
да влияе върху съдържанието им (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), поради което и на това
основание клаузите се явявали неравноправни. Поради изложеното счита, че
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД не е имал законовата възможност
да прехвърли на ищеца с договора за цесия процесните вземания срещу
ответника, тъй като договорът за кредит не предвиждал такава валидна
3
възможност. Вещото лице било извършило обследване и дало своето
заключение по договор за паричен заем от 10.08.2015 г., а не процесният
такъв от 11.08.2015 г. , т.е. оспорва да са ангажирани надлежни доказателства
относно размера на претендираните вземания по процесният договор от 11-та
дата. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че процесният кредит е
валидно обявен за предсрочно изискуем чрез уведомление на ищеца, връчено
чрез ЧСИ - П.И.. Съдебният изпълнител бил връчил изявление за извършено
прехвърляне на вземания без уведомлението да съдържа изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. А, отделно не можело да
бъде прието, че самото уведомление се явявало редовно връчено по реда на
чл. 47 от ГПК. В депозирания пред ВРС писмен отговор жалбоподателката
изрично оспорила сключването на застраховка към договора за кредит и че
дължи заплащане на суми по същата. Счита, че предвид липсата на
ангажирани доказателства за реално сключена застраховка по кредита съдът
следвало да приеме, че ищецът неправомерно със сумата в размер на 187,92
лв. бил погасил вземания за застраховка, а не други дължими суми по
договора за кредит. Твърди още, че първоинстанционният съд не бил
разгледал и направените от жалбоподателката възражения за допуснати
нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10, т.11 и т.12 от ЗПК. В договора за
потребителски кредит липсвала информация какво следва да съдържа
„погасителният план" съобразно чл. чл.11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. В случая
считаме, че не било спазено и изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно
договорът да е оформен на шрифт не по- малко от 12. В договора бил посочен
годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна
процентна стойност, като липсвало посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. В договора бил
обективиран погасителен план, който съдържал единствено информация
относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската, лихвата по
вноската и размера на оставащата главница, като не съдържал яснота всяка
една погасителна вноска за главница каква част от тези три компонента
поотделно включва, поради което не е налице предоставена информация на
потребителя относно начина на разпределение на вноската между различните
неизплатени суми съгл. изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК. В тази връзка
твърди, че на основание чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски
4
паричен кредит е недействителен, тъй като не отговарял на част от
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във въззивната
жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е
правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд не бил извършвал
поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение,
а в мотивите на решението си бил заключил, че видно от представения
договор за кредит сумите по него са идентични със заявените в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и според съда се касаело
Възражението на въззивника, че договорът не отговаря на изискванията на
чл.10, ал.1 от ЗПК също е неоснователно. Оспорва твърденията за това, че
липсвали доказателства за сключването на процесния договор, относно
неговата действителност, както и възраженията по отношение на настъпилият
ефект от договора за цесия. Твърди, че всички оплаквания на въззивника по
отношение на валидността на договора за кредит били напълно
неоснователни и недоказани. В конкретния случай съдържанието на договора
било пределно ясно и потребителят се бил съгласил с него. Кредитодателят
бил изпълнил договорното си задължение и бил предоставил на длъжника
заемната сума в размер на 5500 лева, посочен бил и общият размер на
задължението, а именно сума в размер на 8214,70 лева, платима на 72 броя
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 114,09 лева. Уговорен бил ГЛП
от 10,99% и ГРП 15,33%. С оглед на което в тежест на въззивника -
заемополучател била да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставения му заем, ведно с договорените лихви в
сроковете уговорени в договора, които факти не били доказани. Моли се по
тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Адв. Т.: Поддържам жалбата. Запозната с определение № 1110 от
25.03.2021 г. на съда и нямам възражения.
Нямам доказателствени искания. Представям и моля да приемете
списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
5
Правя възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представените списъци по чл.80 от
ГПК и доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените в днешното съдебно заседание от процесуалния представител
на въззивника списък с разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна
помощ и консултантско съдействие от 21.01.2021г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения с молба с вх.№ 6460 на 06.04.2021 г. от процесуалния
представител на въззиваемата страна списък с разноски по чл.80 от ГПК,
ведно с пълномощно от 02.07.2019 г.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Т.: Моля Ви да постановите решение, по силата на което да
отмените първоинстанционното такова като неправилно и
незаконосъобразно. Считам, че съдът неправилно възприе, че исковата
претенция се явява допустима предвид обстоятелството, че е налице
разминаване между основанието заявено в заповедното и съответното
изменено в исковото производство. Считам, че не може тези различия да
бъдат отстранени по реда на очевидна фактическа грешка. Моля за решение в
този смисъл. Моля да ни присъдите сторените съдебно-деловодни разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на въззиваемия препис от съдебният протокол,
6
след изготвянето му на посочения в молбата имейл адрес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:24 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7