Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на осемнадесети май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Ц.като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 655 по описа за 2018г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от Т.Ц.Ц., ЕГН**********,***
против Ж.Г.С., ЕГН**********,***. В
исковата молба се твърди, че страните по делото живеят съвместно на семейна
начала от 2002г. в ***, ***. Твърди, че от съжителството им имат родени две
непълнолетни деца Д.Т.Ц., ЕГН ********** и Ц.Т.Ц., ЕГН **********. Твърди, че
от месец октомври на 2017г. Ж.С. започнала да закъснява вечер, а понякога
въобще не се прибирала. Твърди, че в началото на месец ноември на 2017г.
ответницата си изнесла своите лични вещи и напуснала жилището, като заявила на
ищеца, че започва да живее с друг мъж, живущ ***. Твърди, че децата останали да
живеят при ищеца в ***, като родителските грижи върху тях изцяло се поели от
него, а пък контактите с майка им се осъществявали само по телефона. Твърди, че
при опитите на ищеца разговаря с Ж.С. за сключване на споразумение по реда на
чл. 127 ал. 1 СК, винаги тези разговори завършвали със скандал и изказвания, че
тя вече живее с друг мъж и не желае да продължи съвместния живот с ищеца, без
да дава отговор за упражняване на родителските права на децата. Твърди, че тя
му казвала, че тъй като в момента живее в жилището на другия мъж няма
възможност децата да я посещават там. Моли, родителските права върху родените
от съвместното съжителство две деца Д.Т.Ц., ЕГН ********** и Ц.Т.Ц., ЕГН **********,
да се предоставят на ***Т.Ц.Ц. ЕГН **********, 2. МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Д.Т.Ц.,
ЕГН ********** и Ц.Т.Ц. , ЕГН **********, да бъде определено на адреса на
жилището в което живеят в момента- ***, ***, 3.
РЕЖИМЪТ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между децата Д.Т.Ц., и Ц.Т.Ц. и *** Ж.Г.С., ЕГН **********,
да бъде определен, както следва: всяка последна събота и неделя от месеца, като
за последна се счита седмицата, в която има и събота и неделя в този календарен
месец, в събота и неделя от 09.00 ч. до 17.00ч. в неделя, като вземането и
предаването на децата ще се извършва на адреса на ***, без преспиване на децата
при ***. 4.Моли, семейното жилище, находящо се в с. *** да се предостави за ползване на ***Т.Ц.Ц.. Моли, ***
Ж.Г.С. да бъде осъдена да заплаща на
детето Д.Т.Ц., чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в
размер на 150.00лв. и на детето Ц.Т.Ц.,
считано от датата на фактическата раздяла 10.11.2017г. до настъпването на
законови причини за нейното изменяне или прекратяването ѝ, заедно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащането ѝ Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата по делото, в който оспорва изложеното в исковата молба на Т.Ц. по
отношение на твърденията му, че е напуснала по собствено желание семейното
жилище и се е дезинтересирала от децата
си. Твърди, че причината за това е, че била изгонена от Т. и се принудила да
напусне семейното жилище. Твърди, че била принудително ограничена от него да не
вижда и поддържа връзка с децата си. Твърди, че от съвместното си 13- годишно
съжителство, без сключен граждански брак с Т.Ц., имат две деца -***Ц.Т.Ц. и Д.Т.Ц.,
които са на 13 навършени години ученици в седми клас в ***. Твърди, че до
началото на месец декември живеели заедно със децата в ***, на който адрес е
регистрирана и фирмата й. Твърди, че се занимава като едноличен собственик на
капитала на ***, ***, с продажба на автомобили втора употреба внос от
Швейцария. Твърди, че последните три години, между тях имало сериозни проблЕ.свързани
със лабилното психическо състояние на Т. и непрекъснатия психически тормоз,
който ѝ оказвал , поради което била взела решение да се разделят. Твърди,
че говорила с него многократно, обяснявайки му, че имат проблеми, които трябва
да се решат, но той така и не приел нищо от казаното от нея сериозно. Твърди,
че проблемите им се въртяли главно около неговото здравословно състояние.
Твърдял, че е болен и изпитвал постоянна нужда да ходи по доктори, да си прави
всякакви видове изследвания, твърдо убеден, че е болен и то от толкова рядка
болест, че никой доктор не е в състояние да я открие и излекува. След като си
направил всички възможни изследвания ( по няколко пъти) прибегнал до услугите
на нетрадиционната медицина, ходейки по билкари, врачки и дори екстрасенси. Твърди, че си мълчала и не му казвала нищо
относно тези „лечители”, защото се надявала, че сам ще се убеди, че му няма
нищо и е здрав за годините си мъж. Но вместо положението да се подобри станало
обратното. Твърди, че броят на направените изследвания се увеличил, посещенията
при „лечители” също. Всичко друго останало на заден план и не го интересувало.
Твърди, че към средата на месец ноември 2017г. вече им било трудно да водят
нормален разговор и повечето се превръщали в скандали. Твърди, че след края на
поредния такъв, когато на дата
21.11.2017г. му казала, че не може и не иска повече да живее с него. Твърди, че
първоначално той се съгласил, но в последствие се озлобил и започнал да я
заплашва. Търпяла и се стараела да не обръща внимание,за да няма разправии и
стълкновения с него, особено пред децата докато не уредят последствията от
раздялата си. Твърди, че на 09.12.2017г. нещата излезли извън контрол. Същата вечер децата били
поканили приятели вкъщи да се почерпят за рождения им ден, който бил на седми декември.
Били в къщи и всичко било нормално,
докато не се наложило да закара до тях едно от децата, дошли на гости. Когато
се върнала, на вратата я посрещнал Т., видимо нервен и неспокоен. Казал ѝ
бързо да се качва в колата, защото е станало нещо много лошо и трябва да излязат
спешно. Притеснила се, че децата ще останат сами, но той я уверил, че няма да
се бавят. Твърди, че се качила се с него в колата, той карал и тръгнали в
посока Ловеч. Питала го непрекъснато какво се случило и къде отиват, но не получила
никакъв отговор. Спирал на няколко пъти, обвинявайки я, че си има любовник и
ако иска да си види децата, трябвало да си признае. Твърди, че я заплашвал, че
ще я хвърли в пещера край някакви
ловешки села, където никой нямало да я намери. Молела го да спре и да се
приберат, но той ѝ казал да млъква, в противен случай щял да се забие
челно в някое дърво, за да умрат и двамата. Твърди, че след известно време
казал, че се прибират докато реши какво да прави. Прибрали се. Децата заспали
успокоени, че всичко е наред. Твърди, че
след няколко часа Т. отново ѝ казал да се качва в колата, като
този път ѝ показал, че е взел голям нож с него. Помолила го да се
приберат, и след това отказала да говори с него, докато държи нож. Твърди, че
след известно обикаляне по улиците ѝ казал, че сега се прибират, но щял
да намери начин да си получи заслуженото и щом няма да е с него, няма да е с
никой, защото ще я унищожи. Твърди, че не спала цяла нощ, а на сутринта изобщо
не ѝ било добре и два дни не е ставала от леглото, освен до тоалетна.
Твърди, че Т. ѝ казал, че щом се движи значи вече е добре и трябва да се
маха. Когато се опитала да излезе, взел и счупил телефона ѝ и казал, че
ако излезе изобщо няма да има къде да се прибере. Твърди, че от този момент той
започнал системен психически, емоционален и икономически тормоз върху нея и
децата. Твърди, че след изгонването ѝ от жилището и прекъсване на
контакта ѝ с децата, последвало и ограничаването на правото ѝ да
работи в собствения си имот и в
собствената си фирма, под принуда и заплахи от негова страна. Твърди, че
първоначално била в общи познати, а в последствие отишла да живее в дома на Й.А.Д.,
с когото в момента е в близки отношения и живеят на съпружески начала. Твърди,
че след като Т. научил къде и с кого живее, ѝ заявил, че няма какво да се
разбират, че тя няма нищо и не може да претендира за нищо от имуществото на
фирмата ѝ, че всичко е негово и нямало значение какво пише на документите
за собственост. Заявил ѝ, че вече нямат нищо, включително и деца и освен
това ѝ е събрал багажа в найлонови торби и ако не го прибере до два дни,
щял да го изгори. Твърди, че оттам насетне започнали допълнителните проблЕ.с Т..
Озлобен от връзката ѝ със Й., той започнал да я заплашва и да пречи на
бизнеса ѝ. Твърди, че не ѝ давал да чува и вижда децата. Твърди, че
не са били с нея и не е разговаряла насаме с тях от м.12.2017 до настоящия
момент. Твърди, че получавала непрекъснато заплахи и закани от Т., най-вече
чрез телефонни обаждания лично от него. Всеки ден чувала обиди и заплахи по
нейн адрес. Твърди, че Т. манипулира и настройва децата негативно спрямо нея,
казвайки им, че не той я е изгонил, а тя е избягала с друг човек и ги е
изоставила, защото не ги обича вече. Твърди, че ходи нощем пред дома ѝ,
като в автомобила си вози и децата и крещи и я обижда. Твърдял пред всичките
ѝ познати, че от години го „гласи” и е искала да го „отрови” и „умори”,
за да му вземе „имането” и всичко. Мислела, че като не отговаря на заплахите
му, Т. ще се успокои и ще може да разговарят като нормални, зрели хора. Твърди,
че той злоупотребил със счетоводните ѝ документи и всички търговски
книжа, които откраднал и укрил от офиса ѝ. Твърди, че продал без да има
пълномощно 12 автомобила и тогава тя подала жалба на 26.01.2018г. в РП Плевен,
по която се извършва проверка със изискване на документацията за продажбите от
КАТ. Твърди, че познати от Брестовец я информирали, че в имота ѝ всичко
се руши от него и се изнасят мебели, камери, повреждат се автомобили, части от
автомобили и т.н. Твърди, че нямат граждански брак и недвижимия имот в ***, находящ се на ***е лична собственост на
ответницата, поради което след подаване на жалбата до РП, взела мерки за охрана
на имота и имуществото си като сключила договор със СОТ 161. Твърди, че всяка
нощ психическия тормоз продължава, тъй като Т. ходи и крещи нощем пред блока или изпраща негов
приятел да я следи. Твърди, че срещу нея непрекъснато се подават жалба пред най-
различни държавни институции - МВР , НАП РИОСВ. Твърди, че на 15.02.2018г.
около 9:30ч. сутринта получила позвъняване от служител на СОТ 161, че има
активирани датчици и се включва аларма на имота ѝ на ул.”Ловешка”2 в ***.
Когато стигнала в Брестовец, колата на СОТ 161 я чакала отпред и влезли задно
със служителите. Твърди, че тъй като трябвало да се монтира допълнителна
техника се разбрали да дойдат за монтаж около 11-11:30ч. Тя останала на адреса
заедно с приятеля ѝ Й. Д.. Твърди, че когато отишли от охранителната
фирма се наложило да отвори портала, за да влезе колата с оборудването. Тогава
видяла Т.Ц. да чака отстрани до входа на съседната автокъща с черен джип марка ***с
per. номер ***, но след като видял, че колата на СОТ влиза вътре в двора на
ответницата Т. си тръгнал, говорейки по телефона с някого. Твърди, че около
половин час по-късно в имота ѝ отишли служители на РИОСВ-Плевен, на
проверка по подадена срещу нея жалба от Т.Ц., когото са го поканили като
жалбоподател да присъства, но той е отказал. Твърди, че в сигнала я е клеветил,
че разкомплектова коли, излезли от употреба, продава части от същите, гори
инертни материали като преработено масло и др. Твърди, че служителите И.Б.Х., С.Д.Я.
и Р.И.И. от ***започнали проверка на място по точките от постъпилия при тях
сигнал. Малко по- късно около 13:00ч. при нея отишла и нейната приятелка М.Т.,
заедно със сина си, който тъкмо била взела от училище и който учи в един клас с
нейните деца. В 13,15 часа , след тях се появил същият черен джип ***управляван
от Т., в който се возели децата на задната седалка, а отпред на пасажерското
място седяла С.К.(която е собственик на фирмата, ползваща съседния на нейния
имот, и която живее с Б.Ц. - брат на Т. и собственик на този имот). Твърди, че
спрял отпред пред оградата на двора и започнал да свири с клаксона на джипа
доста продължително. След като видял, че няма реакция от страна на всички хора,
преместил джипа от другата страна на пътя и свалил единия от синовете им - Ц..
Казал му нещо и го оставил да пресече пътя сам, за да дойде при нея в имота.
Детето влязло и тя го посрещнала.
Твърди, че то я подминало и влязло в къщата. Започнало да оглежда и да говори
на глас с телефон в ръка. Твърди, че след това казало „Оф-ф, ще ти дам мама” и ѝ
подал телефона от който се чувал гласа на Т., който казвал „не те ли пускат, ще
се обадя на 112” . Попитала го какви ги говори , а той ѝ отвърнал ,че
сега ще звънне на тел. 112 да съобщи, че е заключила детето, пребила го е от
бой, взела му е телефона и не го пуска да си тръгне. Твърди, че това било
безумно, още повече, че в съседната стая проверяващите пишели проколи и
извършвали проверката, а в стаята били тя, нейния син и детето на М.- Н., което
е съученик на синовете й. Твърди, че
детето е било заставено и принудено от баща си да влезе при нея, за да разиграе
този фарс и по този начин да създаде предпоставки баща му да се оплаче в полицията.
Твърди, че когато го попитала защо прави
така? Детето й заявило, че не му е никаква и когато тя се опитала за го
успокои,и да му говори, то започнало да да крещи, че има издадена заповед и
забрана да не го доближава. А след това заявило на униформените, че щом не
искат да я арестуват веднага, значи са в интимни отношения с ответницата.
Започнал да крещи: „ Курво и на тия двамата ли си правила свирки, кои знае
какво си им обещала щом не искат да те арестуват.“ Твърди, че тези думи били
крещяни по нейн адрес пред децата ѝ. Твърди, че отишъл до сина им Ц.,
извикал го и казал.“ Ела тате да кажеш пред полицая майка ти как те заключи и
те би и ти счупи телефона. Твърди, че детето било много уплашено, приближило се
с наведена глава и когато той отново настойчиво го попитал: „ Кажи така ли е
?“, детето казало „ ДА“. Твърди, че
кварталният я помолил да не реагира и тръгнал с Т. към джипа, обяснявайки му да
подаде писмен сигнал щом счита, че има нещо нередно. Твърди, че продължили работа със СОТ-а и
малко по-късно отишъл кмета на ***. Р.И., който е запознат с проблемите с Т..
Твърди, че отишъл да обсъди с нея текущата ситуация, защото бил разбрал от
кварталния, че Т. е изгонил и ***на ответницата. Попитал я на кой се водят
колите и се учудил, че все още има останали автомобили в двора й, защото е
видял, че много от автомобилите в имота са изкарани на камиончета, в посока
Ловеч и посока Плевен. Предлагали са му да си закупи изгодно Нисан Джук, но той
е отказал, въпреки че съседа на Т. *** - С.Д.е споделил,че е закупил много
изгодно (за 20 000лв) джип марка ***. Твърди, че му отговорила, че е едноличен
собственик и след кражбата на документите и активите на фирмата ѝ, някой
фалшифицира документи и се разписва вместо нея. Твърди, че тогава при тях
отишла леля М., собственик на съседния до нея имот - денонощна бензиностанция.
Тя се учудила, че още не е разпитвана от полицията във връзка със това какво е
видяла да се случва в имота на ответницата. Помолила СОТ да свали записите от
камерите като доказателство за обидните думи и агресивността му към нея и към
децата. След случилото се той си заминал към града. Твърди, че на 17.02. заедно
със нейния приятел отново били в имота на ответницата в ***, тъй като разчиствали
след кражбите и погромите, които е нанесъл на имота ѝ. В 14.30часа като
пристигнали, жената на брата на ищеца С.К.демонстративно пред нея звъннала по
телефона и уведомила, че току що е пристигнала. След около пет минути той
отишъл отнякъде. Моли да бъде отхвърлен иска на ищеца и да бъдат предоставени
родителските по отношение на децата на ***, като на ***бъде определен режим на
лични контакти съобразен с желанието на децата , възрастта им и училищните им
ангажименти.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото нямат сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство, видно от представените по
делото Удостоверения за раждане, по акт за раждане № 2041/10.12.2014г. и №
2040/10.12.2014г. на Община-Плевен са родители на децата Ц.Т.Ц. и Д.Т.Ц..
Не е спорно между страните, че Ж.С.
е едноличен собственик на капитала и управител на ***и като такава реализира
доходи от внос и продажба на автомобили. Осигурителния доход на Ж.С. е в размер
на 510 лв. видно от справка/л.60 от делото/.
Видно от Справка/л.58-59 от
делото/ Т.Ц. е в трудово правоотношение, считано от 05.01.2018г. с Е.Плевен с
осигурителен доход в размер на 1122,73 лева за м.01.2018г. От Служебна бележка
№ 1/11.04.18г. е видно, че реализирания по трудовото правоотношение доход за
м.февруари 2018г. е 845 лева, а за м.март-1300 лв. Съгласно представения Тредов
договор № 1/05.01.18г. трудовото
правоотношение на Т.Ц. е сключено при трудово възнаграждение в размер на 1300
лв. месечно.
Видно от Справка от МДТ при
Община Плевен е, че Ж.С. е декларирала като нейна собственост следните
недвижими имоти: Къща, находяща се в ***, ***с РЗП 130 кв.м., лятна кухня 28
кв.м. и гараж 23 кв.м.; Къща, находяща се в ***, ***с РЗП 59 кв.м., навес 8
кв.м. гараж 36 кв.м. Липсва декларирано движимо имущество.
Установява се от представените
нотариални актове/л.72-73 от делото/, че Ж.Г. е собственик на Урегулиран
поземлен имот с площ от 1050 кв.м., находящ се на ***в ***, заедно с
построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж без посочени РЗП, както
и на Поземлен имот с площ от 1049 кв.м., находящ се в *** заедно с построените
в него жилищна сграда, гараж и две стопански постройки.
От Справка от МДТ при Община
Плевен се установява, че Т.Ц. е декларирал като собствени следните недвижими
имоти: Апартамент, находящ се в ***с РЗП 119,78 кв.м., който е в съсобственост с В.М.Ц. и Б.Ц.Ц.;***, с
РЗП 49,35 кв.м., лятна кухня 32 кв.м., гараж 18,00 кв.м., второстепенна
постройка 65 кв.м. имота е деклариран като съсобствен с В.М.Ц. и Б.Ц.Ц.;***
заедно с вила с РЗП 39,00 кв.м.
Със Заповед за незабавна защита №
11/19.02.2018, издадена по гр.1185/2018г. по описа на РС-Плевен са постановени
мерки за закрила по чл.5, ал.1 от ЗЗДН като е задължен Т.Ц. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Ж.С., Ц. Ц. и Д.Ц.. Забранено е на Т.Ц. да
приближава Ж.С., жилището, което тя обитава в ***, ***и местоработата й в ***, ***на
по-малко от 100 метра до влизане в сила на съдебното решение по делото. На
съдът е служебно известно, че с Решение от 20.02.2018г., постановено по
в.гр.д.238/2018г. по описа на ОС-Плевен, е отменена издадената заповед за
защита по отношение на децата Д.и Ц., като е прието, че не е доказано
осъществено по отношение на тях домашно насилие от ***Т.Ц..
От изслушването на децата Д.и Ц. Ц.по
реда на чл.15 ЗЗДет. се установява, че учат в седми клас на *** гр.Плевен. Преди
раздялата на страните по делото са живяли заедно с двамата си родители в ***, а
през седмицата пребивават в ***при ***по бащина линия, която им помага в
подготовката с учебния материал. Страните по делото са разделени от
17.12.2017г. Детето Д.посещава допълнителни частни уроци по математика.
Такстата за един час е 7 лева. Ходи 3 пъти седмично заедно с брат си Ц.. Ц.
посещава и уроци по литература 2 пъти в седмицата. Баща им осигурява по 5 лв.
джобни на дете и ако ги изхарчат, отново им се допълва до 5 лева, като децата си
ги спестяват и не ги харчат. След раздялата, *** не им е давала джобни пари, а
преди това им е давала. Определения режим на лични контакти с *** по
привременните мерки им харесва. Желаят да живеят с баща си, а да се срещат с ***.
И преди раздялата на страните, децата през седмицата са живеели в ***при ***по
бащина линия. Споделят, че *** ги е била и твърдят, че ***не ги е бил.
Съдът кредитира показанията на
св. В.М., въпреки че е заинтересована от изхода на спора като майка на ищеца по
делото. Показанията ѝ са преки, логични и в съответствие с останалите,
събрани по делото доказателства, включително и с твърденията на ответницата. От
тях се установява, че след като страните по делото формирали съпружеско
съжителство, около 10 години живели заедно със св.М.. След това, те се
преместили с децата да живеят в ***, но децата продължили през седмицата да
живеят в ***заедно със св.М.. Тя им помага в подготовката с уроците, тъй като е
бивш учител. Децата са споделяли, че желаят да живеят с ***. *** не ги била
търсила след разялата до м.март 2018г. Св.М. живее сама в голям апартамент 110
кв.м. където има условия за децата, а още по-добри условия са осигурени за
децата в домът на ***в ***. Единия имот в ***, който е собственост на Ж.С. е
прехвърлен от св.М. след разделянето на по-голям имот. В този имот се помещава
автокъщата, чрез която осъществява търговска дейност Ж.С.. В имота има сграда с
две стаи и коридор, но не са създадени условия за живеене. След раздялата на
страните Ж. е звъняла веднъж на домашния телефон на св.М., но тя като видяла,
от кой телефон е търсена, не отговорила на повикването. Веднъж провели разговор
със ответницата, в който тя е поръчала на св.М. да предаде нещо на друга жена.
Не е имало разговор свързан с децата. Понастоящем ищеца Т. *** с жена на име К..
Имало е случаи, в които *** е била децата и св.М. ѝ е давала съвети да не
го прави. В случаите, когато *** е вземала децата за лични контакти винаги ги е
водила по разни равлечения, но не и в домът, в който живее понастоящем.
От показанията на св.В.Г., които
съдът кредитира като преки, незаинтересовани и логични се установява, че когато
децата са родени, те са живели в ***в домът на ***по бащина линия. След като
станали в предучилищна възраст, родителите и децата се преместили да живеят в ***.
Родителите са разделени от м.декември 2017г. При един от конфликтите между тях, Ж.С. се обадила на
съпругата на свидетеля за случващото се между тях и останала в домът им няколко
дни, след което се прибрала в ***, но след това напуснала окончателно. Ж.С. *** 2 къщи- едната е тази, в която се
помещава автокъщата. Другата къща е необитаема и не става за живеене. Децата са
споделели, че желаят да живеят с баща си. След раздялата на страните, грижа за
децата полагат ***и неговата майка. По време съвместното отглеждане на децата
основно *** се е грижила за тях, а ***не се е ангажирал много. Дори когато е
искал нещо да бъде направено от децата, той е казвал на *** да се погрижи за
това. Преди раздялата децата са наричали баща си „Т.“, а сега го наричат
„тате“. Той е станал по-ангажиран и отговорен за тяхното отглеждане и
възпитание. Децата са се почувствали обидени от това, че *** след раздялата на
родителите не е осъществявала конакти с тях и дори за нова година не им се
обадила, а им пратила по електронен път поздравление. Понастоящем ищеца Т.
съжителства с друга жена, която има дете. И двамата родители са се занимавали
съвместно с бизнеса за продажба на коли. След 2007-2008г. Т. е получил някакво
стомашно заболяване, във връзка с което си е правил множество изследвания,
посетил е много лекари. Ползвал е активно дори по няколко пъти в седмицата
помощ от лечители, занимаващи се с алтернативна медицина. Ж. и техните приятели
са го съветвали, че не е в негов интерес да посещава такива лечители. Преди
раздялата на родителите, *** е ходела на родителски срещи на децата, а след
това- ***. Децата са споделяли за конфликт между родителите, случил се в
автокъщата. Споделяли са, че майка им ги е била.
Съдът дава вяра на показанията на
св.М.Т.. Те са преки, непосредствени, логични, непротиворечиви и в съответствие
с останалия, събран по делото доказателствен материал. От тях се установява, че
по време на съвместното съжителство между родителите, основно *** е пролага
грижа за децата, дори някой хора си мислели, че е самотна майка. След раздялата
на страните, ***е препятствал контактите на *** с децата, както и контактите на
св.Т. с тях, въпреки, че нейния син учи в един клас с децата. ***е забранявал на
децата да контактуват и с нейния син. Ищеца е блокирал на телефоните на децата
входящите повиквания от телефона на ***. Децата искат да продължат да си живеят
и след раздялата на родителите в тяхната си къща- в тяхната си стая, така както
и преди. Желаят да запазят стария си начин на живот. ***задоволява всякакви
прищявки на децата. Купува им скъпи вещи и игри. *** е правила опити преди
постановяване на привремени мерки по делото да осъществи контакт с децата-
ходела в училище, но ***ги водел и вземал от там и не допускал контакт. От Ж. е
чувала, че Т. носи нож и я е заплашвал. Ж. е била много уплашена- не можела да
стане от леглото. Когато успяла, напуснала Т.. Ищецът има натрапчиви мисли, че
е неизлечимо болен, прави си множество изследвания, посещава много лекари и
екстрасенси. След определяне лични контакти на децата с ***, първите 2 пъти ***е
препятствал осъществяването им, но след това е започнал да допуска контактите.
Първоначално децата са били резервирани, но постепенно се отпуснали. Децата са
споделяли, че ***ги е карал да лъжат в съда. Децата споделили, че ***искал от Ж.С.
по 50000 лева на дете за да се съгласи, тя да упражнява родителските права. Т.
обещавал на св.Т. да ѝ купи скъп телефон и дори автомобил, за да не
свидетелства в съда. Ж. живее понастоящем при приятеля си Й. в апартамент,
който се състои от две стаи, баня и тоалетна. В автокъщата и другата къща в
Брлестовец, които са собственост на Ж.С., няма условия за живеене.
Съдът кредитира показанията на
св.Й. Д., въпреки, че е заинтересован от изхода на спора, като съжителстващ на
съпружески начала с ответницата по делото. Показанията му са непротиворечиви,
преки и в съответствие с останалите, представени по делото доказателства. От тях се установява, че съжителства с
ответницата от м.декември 2017г. Познава страните по делото от повече от две
години във връзка с установени с тях бизнес отношения. Св.Й.ов е придружавал Т.Ц.
при посещенията му на лечители. Това се случвало поне два пъти в месеца. След
раздялата на страните по делото, Ж.С. и Й. Д. често били заплашвани и обижД.от Т.Ц.
включително и в присъствието на децата. ***не позволява на децата да се срещат
със св.Д.. Свидетеля няма собствени деца и съжителства с ответницата в
гарсониера. Счита, че жилището позволява децата да живеят при тях и е
положително настроен за това. Т. носи постоянно нож и Ж. се страхува от това.
Съдът възприема заключението на
съдебно-психологическата експериза като компетентно, безпристрастно и
обосновано. От него се установява, че от анализът на резултатите от проведеното
психологично изследване е видно,че децата се чувстват добре при настоящето
статукво, което не е съществено различно от начина им на живот преди раздялата
на родителите им, а именно през седмицата да живеят при ***си, а съботите и
неделите на *** в семейната им къща, в която казват,че са свикнали и заявяват
предпочитание ситуацията им да не се променя. Децата мотивират избора си с
потребността си от неизменчивост на средата, както и с това,че ***е
по-либерален в стила си на възпитание и задоволява в по-голяма степен
материалните им потребности и обезпечава значимите за юношеската възраст
занимания, свързани с електронни игри и телефони. *** е изтласкана на по-заден
план, тъй като задава повече правила и изисквания и е по-строга във
възпитателния си подход. Естествено и нормално психологично изводимо децата се
привързват в по- голяма степен към този родител, който осигурява повече
свобода, използва по-малко ограничения и рестрикции във възпитанието,
съобразява се и задоволява в по-голяма степен детските желания, осигурява
повече материални блага в смисъла на придобивки на желани от децата вещи като
игри и телефони, свързани с предпочитаните им занимания за възрастта.
Предпочитанието им към ***им се засилва и от факта,че се намират в етап от
възрастово развитие, в който се развива идентификацията с еднополовия родител с
усвояване и подражание на присъщите за пола социални роли, интереси и занимания
/споделят и за предпочитание да прекарват време в автокъщата при баща си /.
Следва да се отчете и отбележи и факта,че в юношеската възраст, в която се
намират децата е характерен и силно изразен стремежа им към независимост и
себеутвърждаване с поривност на подбудите за поведение, недостатъчно рационално
обмисляне и оценка на последици от действията и постъпките си, които са
доминирани от афективна логика и са свързани с отхвърлянето на норми и правила,
задавани от авторитети в лицето на родители и учители. Изразен е стремежът към
по-голяма независимост и автономност при функционирането с противопоставяне на
изисквания като част от процеса на себеувърждаване. Тази тенденция допълнително
определя негативното отношение на децата към ***, която е формирана като
ценностова нагласа у тях в периода след раздялата на родителите им, тъй като тя
е възприемана от тях като по-строгия родител, респективно е налице причина да
бъде отхвърлен за сметка на по-либералния и по-малко ограничаващ ги с
изисквания и правила родител. Анализът на данните от делото и проведените
изследвания дават основание да се подкрепи хипотезата за започнал формиращ се
процес на родителско отчуждение спрямо ***, който след възстановените регулярни
контакти на децата с нея съгласно решение на съда за привременни мерки, е
започнал да търпи обратно развитие. Показателни за това са коментарите на
едното от децата- Д.: ,При мама ме притеснява, че преди ме биеше за забележки в
училище, за оценки, ако счупим нещо, с ритници в гърба..не помня, бил съм
малък, не помня колко малък..наказвала ни е с брат ми в банята на тъмно, не
помня защо...пети клас след една родителска среща, на която се бяха оплакали от
нас с брат ми, не помня за какво, мама ни би- удари на Ц.главата в стената....
Ако живеем с мама, нещата ще станат по-зле , не мога да кажа защо!" Тези
немотивирани рационално и абсурдни твърдения са израз на защитно поведение,
което говори за осъществена манипулативна повлияност върху позициите на детето
от страна на отчуждаващия родител, в случая ***, тъй като детето не може да
конкретизира случка, свързана с преживяна конкретна и детайлно представена
ситуация, респективно не може да обоснове това заявено в краен и абсурден вид
насилие, което се твърди,че *** е нанасяла върху децата си и това е характерна
проява на PAS синдрома. Ако тези събития реално са се случвали, от това
произтича,че ***също носи отговорност с това,че бидейки пасивен наблюдател не е
направил необходимото, за да прекрати тези твърдяни системни прояви на насилие
върху децата, а именно не е сезирал съответните компетентни органи.
Към момента на изследване
емоционалната връзка на децата с *** е налична, тя не е отхвърлена е
представите им като родител, към който са привързани и от чието присъствие имат
потребност, не се противопоставят на контакти с нея, удовлетворени са от
времето, което прекарват съвместно. Анализът на данните показва, че
емоционалната връзка и контакти с *** са били нарушени и възпрепятствани
първоначално на база създавани фактически пречки за осъществяването им /
блокирване на телефонния й номер от ***на телефоните на децата с оглед тя да не
осъществява контакти с тях / и на практика липса на директни и индиректни
такива за период от 3 месеца /декември 2017г-март 2018г./ . Експертизата отчита,че
причина за сформирания към онзи момент синдром на родителско отчуждение спрямо ***
е позицията и поведението на ***спрямо отношенията и контактите на децата с ***,
а именно чрез заявявани негативни коментари по нейн адрес пред тях по повод
връзката й с друг мъж с нарушаване на авторитета й на родител в техните
представи и ангажирането им с проблематика, която е между самите родители, чрез
пасивното му отношение към проблема с не само липса на насърчаване на
контактите им с *** , но и чрез активно отчуждаващо поведение, включващо
осуетяване на контактите им с нея. Самите деца при интервюто заявяват,че е
имало случаи, в които са искали да осъществят контакт с майка си и това им е
било забранено от ***/ пример за това е случая на 01.05.2018г./ Пасивната
позиция на ***, който не е насърчавал срещите на децата с ***, не се е старал
да поддържа позитивния й образ и не е предприемал действия да съхрани
уважението на детцата спрямо нея като родител независимо от междуличностните им
конфликти , в които децата не би следвало да бъдат въвличани и да бъдат макар и
индиректно провокирани да заема страна. ***изразява негативни ценностови
позиции и коментари, отнасящи се до съжителя на ***,обвинявайки,че тя е
причината да се разпадне семейството, тъй като е имала отношения с друг мъж. ***не
е „нормализирал“ ситуацията, а е насърчил негативизма и прекъсването на
връзката с *** като е правил коментари за тези събития и е ограничавал
контактите на децата с майка им. В този смисъл по индиректен механизъм с
пасивност и незаемане на позиция или с негативни коментари ***е съдействал за
формиране на процес на отчужденост на децата спрямо ***.
Децата са психично незрели
субекти и в преценката и оценката си за събития и отношения към хора се влияят
от близките в обкръжението си, с които живеят и макар и несъзнателно
пресъздават техните позиции. Това е така по причина,че хората в настоящето им
близко обкръжение, с които живеят, удовлетворяват базисните им физиологични и
психологични потребности и един несамостоятелен изцяло при функционирането и
психично незрял субект с привична емоционална и социална незрялост, емоционална
лабилност и променливост на отношенията и позициите и с липса на достатъчно
житейски и социален опит, за да оценява обективно и рационално факти и
обстоятелства, какъвто е детето, е предразположено да оценява едностранно като
възприема и пресъздава позициите, на хората, които полагат непосредствени грижи
за него. При изградено чувство за комфорт и сигурност в семейната среда на ***и
***по бащина линия, която е важен присъстващ в ежедневието им субект и на чиято
помощ те разчитат при подготовката си за училище, постепенно прекъснати контакти,
респективно възможности за удовлетворяване на потребностите им от *** във
времето, в съчетание с възрастовите особености на развитие при осв. деца,
интересите и потребностите им на този етап от психичното им развитие, е логично
изводимо да се формира дистантност и отчужденост спрямо ***.
Към момента на изследването им
при децата е възстановено амбивалентното отношение към нея, тя не е категорично
и безалтернативно отхвърлена в представите им и не е изключена от представите
им за семейството им. Връзката с *** е била нарушена, но не е
прекъсната.Споделят за преживявана обида спрямо нея, тъй като смятат,че ги е
била изоставила в следствие отношенията си с друг мъж, от което чувство ***своебразно
се е възползвал и го е задълбочил с негативни коментари и оценки по адрес на ***,
както и допълнително съдействал за затвърждаване на негативната настройка на
децата спрямо нея, ограничавайки контактите им. Към момента не са налице
убедителни данни за наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо нея с
отхвърляне и крайни негативни чувства спрямо нея. От съдържанието на
проведеното интервю и тестовите изследвания се вижда,че е налице емоционална
връзка с ***, децата имат потребност от нейното присъствие и не го желаят но
визразяват предпочитания към запазване на досегашния си начин на живот, който
включва съжителство с ***и бабата, изразяват несигурност към новата среда на ***,
но и заявяват потребност да имат по-чести контакти с нея, чувстват се
удовлетворени от времето и начина, по който го прекарват с нея. Споделят,че към
момента нейното отношение към тях е по-добро от това, което е било в миналото,
по- малко рестриктивно и изискващо. Децата преживяват объркване при
необходимост да заявят категорично предпочитание към някой от родителите си,
предпочитат те да са заедно, но ако не е възможно, изразяват предпочитание да
бъде запазено настоящето статукво. Като негативна последица от конфликта между
родителите си при двете деца освен зародил се синдром на родителско отчуждение,
който към момента е преодолян в следствие на постепенно възстановените контакти
с ***, е формиран и т.нар конфликт на лоялност, който е по-изразен при Ц..
Поставени в позицията на т.нар. конфликт на лоялност между родителите си, те
заемат в по-голяма степен позицията на по-либералния в отношението си към тях
родител и този, с когото понастоящем живеят. Поставени в конфликт на лоялност,
децата се идентифицират с потребностите на този родител, с когото живеят, тъй
като се увеличава страхът от загубването и на него. Д.заявява предпочитание към
баща си като обвързва избора си с желанието да се запази статуквото на
досегашното му ежедневие и начин на живот, а Ц. директно заявява,че е объркан и
не знае при кого от родителите си предпочита да бъде, желае родителите му да
бъдат заедно. Поради това посочва различни избори пред социален работник, съдия
и психолог. Неориентираността и нестабилната му позиция са свързани и изводими
от конфликта на лоялност, между двамата родители, в който се намира и който е
обичаен при ситуация на раздяла на родителите и необходимост децата да правят
избор между тях.
От
представените по делото социални доклади към момента на изготвянето им се
установява, че основните грижи за децата се полагат от ***. Осигурени са пълноценно
хранене, подходяща според възрастта и сезона облекло, здравеопазване и лично
пространство на двете деца. Децата и ***са в добро здравословно състояние. Няма
наличие на остри хронични заболявания, които да създават риск за здравето и
живота. Здравно осигурени са. Личен лекар на децата е д-р П.Ц./педиатър/ с
практика в 2ДКЦ гр.Плевен. Децата са клинично здрави, редовно посещават детска
консултация при ОПЛ. Семейството не страда от хронични и вирусни заболявания.
Жилището в *** е къща. По нотариален акт къщата е наследствена. През зимния
период жилището се отоплява с климатици. За нуждите от топла вода живущите
използват бойлер. Къщата се състои от кухня с хол има вита стълба, която води
към горните две стаи и коридор. Детската стая е обзаведена с всичко необходимо
за две момчета-легла, шкаф. Спалнята е обзаведена с легло, две бюра за
момчетата. За децата има осигурено достатъчно място за лично пространство.
Стаите са обзаведени с функционално обзавеждане, с много добри материално битови
условия за отглеждане на деца. Към настоящият момент в жилището живеят децата -Д.и
Ц. с техния баща- Т.. Ж.С. живее на адрес: ***. Жилището е гарсионера. По
нотариален акт е на Й.А.Д.. Състоящо се от кухня, спалня ,тоалетна и баня
заедно. За нуждите от топла вода и отопление се използва ТЕЦ. Жилището е
оборудвано с всичко необходимо за едно домакинство. Ж.С. е със средно
образование. Управител е на фирма "***. Дейността на фирмата е свързана с
внос и износ на автомобили втора употреба. Споделя за доходи около 500-800лв.
месечно. Т.Ц. е с висше образование. Завършил е Стопанска академия ***
"-гр.Свищов със специалност -"счетоводство и контрол". Г-н Ц.
споделя ,че от 20 години има общ бизнес с Ж.С.. Бизнеса е свързан с продажба на
коли втора употреба. Към момента работи във фирма ***на длъжност
консултант-продавач. Има сключен трудов договор с месечна заплата в размер на
1300лв. Роднинските връзки на децата са с В.Ц.- ***по бащина линия на децата. Ц.
и Д.са ученици в ***в ***. Добре се справят с учебния материал. Не споделят за
проблЕ.в училище или със съучениците си. Всеки ден Т.Ц. кара с колата децата от
*** до училище и обратно. Понякога децата остават при В.Ц./***по бащина
линия/.Г-жа Ц.е бивша учителка и много помага при подготовка на домашните
задачи на децата. Децата ходят на частни уроци по математика и литература. По
математика ходят двамата. На седмица плащат по 40 лв. за частни уроци по
математика. Ц. ходи допълнително на частни уроци по литература. На седмица се
заплаща 20лв. на месец 80лв. Децата не посещават други уроци/курсове свързани с
допълнително заплащане. Децата не ползват стол в училище. Всеки ден баща им
дава по 5лв. за закуска. Касае се двама братя -близнаци, които са силно
привързани един към друг. Децата са емоционално привързано към баща си.
Заявяват своето желание да бъдат отглежД.и възпитавани от него.
Детето Ц. споделя, че майка му
често пъти го е била поради различни поводи-ниска оценка, забележка, не
спазване на правилата в дома и др. Боя се изразява с юмруци, шамари. Често пъти
*** е изричала думите, че "Тя ги е
родила, тя ще ги убие". Споделя, че често ги е обиждала. Ц. не споделя да
е наказван/бит от баща си. Детето споделя още, че майка му основно е обръщала
внимание на самата себе си. На тях не им е обръщала достатъчно внимание. Детето
не е общувало с майка си от 2 месеца, защото тя не се обажда. Момчето споделя,
че от 5 клас събота/неделя е при родителите си ,а през седмицата е при ***си. Ц.
категорично заявява, че желае да живее при баща си. При него се чувства добре и
е спокоен. Осигурено му е всичко необходимо. За майка си споделя ,че не иска да
я вижда. Не желае да контактува с нея. Причината е нейното лошо отношение,
когато са живяли заедно. Детето Д.Ц. споделя пред социален работник
следното: Майка му не се обажда. Не
изразява тъга от това. Споделя ,че тя много лошо се е държала през времето,
когато са били заедно. "Всеки ден ни биеше, когато бяхме малки".
Много им се е карала, обиждала, когато имат забележки в училище или слаби
оценки. За тройка ги бие с ритници и юмруци "Ще ни изгони от дома, дрехите
ще ги даде на други деца". Д.Ц. заявява категорично ,че иска да остане при
баща си. Не желае да се вижда с майка си.
След постановяване на привременните
мерки по делото, децата отново продължават да изразяват желание да бъдат отглежД.в
семейната среда на ***. Откакто има определен режим на лични контакти с ***,
детето Д.споделя, че той се изпълнява и *** ги взема в сряда и събота- ходят в
МОЛ-а, на кино, ходили са в гр.Ловеч за празника на града. Разговорите с *** са
на тема делата и какво се случва в домът на децата и ***. След раздялата на
страните по делото, *** се държи по-добре с децата по тяхно мнение. *** споделя,
че съм момента на изготвяне на социалния доклад живее в гарсониера, но счита,
че не се е пробелм децата да живеят при нея. Обитаваното от Ж.С. е собственост
на нейния съжител Й. Д. и се състои от кухня, спалня, баня и тоалетна заедно. Ж.С.
е със средно образование и е управител на ***. Т.Ц. има завършено висше
образование със специалност „счетоводство и контрол“. Взето е становище, че е
от значение децата да контактуват с двамата си родители и контактите да са
редовни, тъй като *** и ***контактуват по различен начин, ролите им не са
еднакви и не са взаимозаменяеми. По-добър резултат би се постигнал ако разумно
се разпределя времето, прекарано с всеки един от двамата родители.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи:
По искът с правно основание чл.127, ал.2 СК
Съгласно
чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето
от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се
решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на
детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение
на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този
иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата, родителите на които не са
в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. При
разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения,
относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното
упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на
детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай възниква
спорът, при кого ще живее детето. След като се
определи при кой от двамата родители ще живее то, този родител ще упражнява и
родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно
упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне
местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските
правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при
разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита
интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при
разрешаването на такъв спор.
При решаването на настоящия спор следва винаги да се изхожда от интересите
на детето, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества,
полагане на грижи и умения за възпитание на детето, възраст и пол на детето,
привързаност между детето и родителите.
Всички тези обстоятелства следва да се преценят съвкупно и с оглед на
събраните по конкретното дело доказателства.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването на родителските права
върху родените от съжителството им деца, съдът следва да съобрази, множество
обстоятелства от разнообразно естество, по-важните от тях съгласно ППВС №1 ОТ
12.11.1974 Г. ПО ГР. Д. № 3/1974 Г., са:а) Възпитателски качества на
родителите. б) Морален лик на родителите, в) Грижи и отношение на родителите
към децата. г) Желанието на родителите, д) Привързаност на децата към
родителите, е) Полът на децата. *** е
по-пригодна от ***да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да
отглежда и възпитава момчетата ,ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от
значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени
родителски грижи.,з) Помощта на трети лица, и) Социално обкръжение, к)
Жилищно-битови и други материални условия на живот.
Възпитателски качества на родителите. Тук спадат образованието, културата,
политическите възгледи, мирогледът и другите качества на личността на отделния
родител. Същественото обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление
от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради
това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да
им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. В настоящия
случай ,съдът намира че макар по делото да се доказа, че ***е с по-висока
степен на образование, *** проявява по-добри умения и възпитателски качества,
което се установи от факта, че тя основно е полагала грижи за децата при
съвместното съжителстване на страните по делото. *** е била тази, която е
осъществявала ежедневна грижа и възпитание, а ***е имал дистанцирано поведение
и отношение към възпитанието на децата, като често е възлагал именно на *** да
провежда възпитанието на децата. Не е спорно между страните, че основна роля в
това и по време на съвместното съжителство на страните и понастоящем след
тяхната раздяла има ***по бащина линия, чиято помощ и авторитет не се отрича от
страните по делото.
Друго значимо обтоятелство е грижата
и отношението на родителите към детето. Под грижи за децата се разбират личните
усилия на родителя във връзка с отглеждането му, надзора и възпитателските
похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради това от значение е
отношението към детето. Децата следва да останат при този родител, който е
полагал и полага по-голЕ.грижи за тях. В настоящия случай не е спорно, че до
раздялата на страните *** се е грижила основано за децата заедно с тяхната ***по
бащина линия, а ***не е полагал съществени лични усилия при отглеждането и
възпитанието им.
Желанието на родителите също е важно обстоятелство, което съдът е длъжен да
прецени при решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските
права. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата след раздялата е
указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителският
дълг. Не е израз на грижа към децата искането на родители, който чрез това
търси изгоди. Двамата родители желаят да
полагат грижи за децата и да упражняват родителските права по отношение на тях,
което следва да бъде оценено положително. В настоящия случай, обаче съдът
намира, че и на двамата родители един от аргументите да искат упражняването на родителските
права по отношение на децата е възможността на упражняващия родителските права
родител да упражнява влияние върху другия родител, във връзка с уреждане на имуществените
им отношения, свързани със съвместната
им търговска дейност по продажба на автомобили. В тази връзка бяха събрани
доказателства- свидетелски показания, както и твърдения, изложени от децата
пред съдебно психологическата експертиза, че ***поставя предоставянето на
упражняването на родителските права по отношение на децата в пряка връзка с получаване
на част от автокъщата или съответна сума пари. В този смисъл, съдът намира, че
желанието за уражняване на родителските права от ***по отношение на децата не може
да бъде оценено еднозначно. Още повече, че видно от гореизложените съображения,
той не е имал особено активно поведение по упражняване на родителските права
при съвместното съжителство на страните по делото.
Привързаност на децата към
родителите е друг критерий. Взаимната привързаност на родителите и децата е
важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се
осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата,
когато в основата им лежи взаимната привързаност на възпитател и възпитаник. От
изслушването на децата, както и от съдебно-психологическата експертиза и
изготвените социални доклади беше
установено, че децата са привързани повече към ***. От съдебно-психологическата
експертиза е видно, че към момента на изследване при децата Д.и Ц. Ц.не се установяват
убедителни данни за наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо ***.
Анализът на данните по делото и проведените изследвания показва,че са били
налице маркери за формиращ се такъв и причина за това е отношението и
позицията, заемана от ***спрямо нея и ситуацията.При децата към момента е
възстановено амбивалентното отношение към ***, тя не е категорично и
безалтернативно отхвърлена и не е изключена от представите им за семейството
им. Връзката с *** е била нарушена, но не е прекъсната, но предпочитанията на
двете деца са за съжителстване с ***.
Полът на децата също е от значение. *** е по-пригодна от ***да отглежда и
възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Децата
Д.и Ц. са от мъжки пол, поради което ***е наравно пригоден с *** да упражнява
родителските права. Възрастта на детето е от значение, когато наред с другите
обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска
възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се
нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи *** е по-пригодна от ***за
отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието,
особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от ***.
Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от
нуждата от определени родителски грижи. Д.и Ц. са във възраст, в която не се
нуждаят от непосредствена майчина грижа, тъй като нито са пеленачета, нито са в
първите години на живота си. Децата са родени през 2004 г. и понастоящем са на почти
14 години. Те са в юношеска възраст и в тази възраст те ще имат нужда от
непосредствен надзор от ***.
Възможността родителите да разчитат на помощта на трети лица, когато
двамата родители или родителят, на когото се предоставя упражняването на
родителските права работи по трудов договор или
упражнява собствен бизнес, може да бъде допълнително обстоятелство за
възможност за лични грижи на родителя. Тук е мястото да бъде обсъден въпроса за
лицата, на които биха могли да разчитат двамата родители при отглеждането и
възпитанието на детето. Не е спорно между страните по делото, както и се
установява от всички събрани гласни доказателства- свидетелските показания на
всички, разпитани по делото свидетели, както и социалните доклади и
съдебно-психологическата експертиза, че водещ авторитет и подпомагаща грижата
за децата е ***по бащина линия. Децата са живели заедно с нея до предучилищна
възраст, а след това дори при съвместното съжителстване на страните, както и
понастоящем през седмицата децата живеят в ***при ***по бащина линия. От
съдебно-психологическата експертиза се установи, че децата възприемат тази ***като
част от семейството си. По делото липсват данни за такава подкрепа и активно
съдействие при отглеждането на децата от ***и дядото по майчина линия. Предвид
изложеното, съдът приема, че ***има по-добра и адекватна подкрепа в
отглеждането на децата от други лица.
Социалното обкръжение на родителя, който ще упражнява родителските права
следва да бъде преценен при оценката на родителския капацитет на родителите.
Социалната среда, в която предстои да живеят децата при раздяла на родителите,
е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави
упражнението на родителските права. Под обкръжение се разбират членовете на
семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето,
неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. От това се
определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се
осигури на децата здрава социална среда. По делото не се събраха достатъчно
доказателства, от които да бъде направен извод най-вече за качествата на
съжителстващите с двамата родители лица. Установи се, че *** съжителства със
св.Й. Д., когото децата познават, но имат негативно отношение спрямо него,
макар той да изразява желание и готовност, децата да съжителстват заедно с него
в собственото му жилище. Установи се, че ***също има формирано ново съжителство
с друга жена, за чиито качества не се събраха данни. Липсват доказателства за негативно отношение на децата към новата
съжителка на ***.
Съдът приема, че ***има достатъчно добри жилищно-битови и други материални
условия на живот. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са
важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за
правилното формиране на личността. Това се установява от приетите по делото
социални доклади, както и от ангажираните доказателства за реализираните от
страните доходи, които са достатъчни за осигуряване на подходящи условия за
живот на децата Д.и Ц. при ***. Съдът намира, че *** не разполага на настоящия
етап подходяща жилищна среда, в която да съжителства заедно с децата. Понастоящем тя живее в гарсониера,
собственост на съжителстващия с нея Й. Д.. Жилището се състои от кухня, спалня
и баня с тоалетна общо, видно от изготвените социални доклади, както и от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. *** изразява
намерение да отглежда децата в това жилище, като счита същото за подходящо.
Съдът намира, че липсва възможност двете деца да бъдат отглежД.в гарсониера,
където *** съжителства с мъж, различен от ***на децата. В хода на производтво бяха изложени
твърдения, че тя е собственик на два жилищни имота в ***. Този факт се доказа
представените нотариални актове, но от разпитаните свидетели се установи, че в
единия имот практически се развива дейността на автокъщата, а другия имот се
нуждае от ремонт и в текущото му състояние е невъзможно да бъде използвано за
живеене. *** не ангажира доказателства да е предприела действия по привеждане
на притежаваната от нея къща в *** в годна за живеене. Липсват дори твърдения в
този смисъл. Не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, *** да
е предприела действия по наемане на жилище, подходящо за отглеждане на децата. Децата
дори не са посещавали настоящият дом на ***. При осъществяваните между тях
лични контакти, те са извършвани винаги на други публични места, но не и в
домът на ***, за което няма ограничение. По този начин, те не са могли да
придобият непосредствени впечатления и евентуално да привикнат в тази среда на ***.
Предвид всичко гореизложено и в съответствие със заключението на социалната
институция в гр.Плевен, която има преки наблюдения върху децата, желанието на
децата да продължат да живеят на същото място и с ***, както и изложеното от
съдебно-психологическата експертиза, съдът приема, че с оглед най-добра защита
интересите на децата Д.и Ц., е необходимо да бъде определено
местоживеене на децата при ***и упражняването на родителските права на този
етап да бъде предоставено на ***, като се определи подходящ режим на лични
отношения на *** с децата. Досежно това, кому да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата Д.и Ц., съдът
съобрази, че и двамата родители желаят да упражняват родителските си права. По
преценка на съда, *** има по-добри възпитателски качества макар да е била
по-строга с децата и да има данни, че ги е била. не се доказа по делото ***да е
упражнявал насилие върху децата. *** е полагала повече грижи за децата при съвместното
им съжителство. ***едва след раздялата на страните е започнал по-активно да
упражнява родителските си права. От друга страна, децата са добре адаптирани в
средата на ***, включваща и ***по бащина линия, желаят да запазят този си начин
на живот и да осъществяват контакти с маката, но да живеят с ***. Децата са
добре адаптирани в тази обстановка, привързани са към ***и ***по бащина линия.
В интерес на децата е да не се прекъсват биологичната, социалната и
емоционалната връзка дете-родител с ***, поради което трябва да се осигури
възможност същата да осъществява и поддържа контакти с тях. С оглед на това, на
основание чл. 127, ал.2 от СК следва да бъде определен режим на лични отношения
на *** с децата, който да даде възможност да се укрепи емоционалната
привързаност на децата към ***, както и да има възможност тя да упражнява
влияние върху тяхното развитие. Установи се по делото, че децата приемат добре
определения режим лични контакти с майкта по постановените по делото
привременни мерки. Поради изложеното съдът намира, че контактите между децата и
*** следва да бъдат 2 пъти в седмицата, като по-честия контакт следва да
способства за преодоляване на насложилите се негативи между тях, както и за
активно участие на *** в живота на децата. Осъществяването на личните контакти
с *** е необходимо с оглед нормалното и пълноценно израстване и формиране
личността на децата, изграждане на необходимата ценностна система и
способността им за адаптиране към обществено-социалния живот. Съдът приема, въз
основа на изложеното, че на *** Ж.С. следва да се определи следния режим на
лични контакти с децата Д.и Ц.: Всяка
сряда след приключване на учебния процес, в случай, че децата са първа
смяна на училище от 14,00 часа до 19,00 часа вечерта като *** взема децата от
училище и ги връща по местоживеенето им и от 8,00 часа до 12,00 часа, в случай,
че децата са втора смяна на училище, като *** взема децата от местоживеенето им
и ги води на училище, а в неучебно време
от 9,00 до 16,00 часа като *** взема децата от местоживеенето им и ги връща пак
там, както и всяка събота за времето
от 9,00 часа до 19,00 часа, като *** ги взема от местоживеенето им и ги връща
пак там, както и един месец през лятото,
когато не съвпада с годишния отпуск на ***, на рожденния ден на децата- 07.12 всяка четна календарна година и на коледните празници всяка нечетна
година- при ***, великден- всяка
четна година- при ***. Съдът намира, че
по този начин ще бъде дадена възможност с общи активности между *** и децата
през активната част на деня да бъде поддържана емоционална връзка между тях.
Понастоящем съдът намира, че в средата на *** не са осигурени условия за
преспиване на децата при нея, тъй като практически, тя обитава една стая и
кухня заедно със съжителстващото с нея лице.
С оглед становището на съда за
предоставяне на упражняването на родителските права на ***, *** следва да бъде
осъдена да осигурява месечна издръжка за децата Д.и Т.. Съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а съгласно нормата на чл.142, ал.1 и ал.2 от СК пък предвижда,
че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. По делото не се събраха
доказателства за реализираните от *** доходи, а само за осигурителния доход,
върху който тя внася огигуровки, който е в размер на минималната работна
заплата от 510 лева. Не е спорно, обаче между страните, че тя реализира доходи
от търговска дейност по продажба на автомобили. Не са наведени твърдения за
липса на достатъчно доходи. *** следва да бъде осъдена да заплаща на всяко от
децата ежемесечна издръжка, който размер съдът съобразява с възрастта на
децата, необходимостта от транспортирането им между *** и гр.Плевен, разходите,
които се извършват за допълнителни уроци по математика и литература по около 80
лв месечно за всяко от децата, съобразно изготвения социален доклад, както и
данните от изслешването на децата. Съдът намира, че необходимата издръжка на
всяко от децата за месец е в размер на 300 лв., които следва да бъдат осигурени
от двамата родители по равно. *** следва да бъде осъдена да заплаща на всяко от
децата по 150 лв. месечно чрез техния баща и законен представител, като тази
издръжка следва да бъде платима до 25 – то число на съответния месец, за който
се отнася издръжката, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на
законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените деловодни разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение в размер на 530,00 лв.
При
този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
РС-Плевен, ДТ върху присъдената издръжка
в размер на 432,00 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
РЕШИ :
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Д.Т.Ц., ЕГН ********** при ***Т.Ц.Ц., ЕГН**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Ц.Т.Ц., ЕГН ********** при ***Т.Ц.Ц., ЕГН**********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Д.Т.Ц., ЕГН **********, на ***– Т.Ц.Ц.,
ЕГН**********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Ц.Т.Ц., ЕГН **********, на ***– Т.Ц.Ц.,
ЕГН**********,***.
ОСЪЖДА Ж.Г.С., ЕГН**********,*** да заплаща на детето Д.Т.Ц.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.Ц.Ц., ЕГН**********,***,
месечна издръжка в размер на 150,00 лева, платима до 25 – то число на съответния месец, за който се
отнася издръжката, считано от датата на
влизане в сила на настоящото решение до настъпване на законни причини за
нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ж.Г.С., ЕГН**********,*** да заплаща на детето Ц.Т.Ц.,
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.Ц.Ц., ЕГН**********,***,
месечна издръжка в размер на 150,00 лева, платима до 25 – то число на
съответния месец, за който се отнася издръжката, считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до настъпване на законни причини за нейното изменяне или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
на детето Ц.Т.Ц., ЕГН ********** с *** Ж.Г.С.,
ЕГН**********,*** както следва: Всяка сряда след приключване на
учебния процес, в случай, че децата са първа смяна на училище от 14,00 часа до
19,00 часа вечерта като *** взема децата от училище и ги връща по
местоживеенето им и от 8,00 часа до 12,00 часа, в случай, че децата са втора
смяна на училище, като *** взема децата от местоживеенето им и ги води на
училище, а в неучебно време от 9,00
до 16,00 часа като *** взема децата от местоживеенето им и ги връща пак там, както и всяка събота за времето от 9,00
часа до 19,00 часа, като *** ги взема от местоживеенето им и ги връща пак там, както и един месец през лятото, когато
не съвпада с годишния отпуск на ***, на
рожденния ден на децата- 07.12 всяка четна календарна година и на коледните празници всяка нечетна
година- при ***, великден- всяка
четна година- при ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
на детето Д.Т.Ц., ЕГН ********** с *** Ж.Г.С.,
ЕГН**********,*** както следва: Всяка сряда след приключване на
учебния процес, в случай, че децата са първа смяна на училище от 14,00 часа до
19,00 часа вечерта като *** взема децата от училище и ги връща по
местоживеенето им и от 8,00 часа до 12,00 часа, в случай, че децата са втора
смяна на училище, като *** взема децата от местоживеенето им и ги води на
училище, а в неучебно време от 9,00
до 16,00 часа като *** взема децата от местоживеенето им и ги връща пак там, както и всяка събота за времето от 9,00
часа до 19,00 часа, като *** ги взема от местоживеенето им и ги връща пак там, както и един месец през лятото, когато
не съвпада с годишния отпуск на ***, на
рожденния ден на децата- 07.12 всяка четна календарна година и на коледните празници всяка нечетна
година- при ***, великден- всяка
четна година- при ***.
ОСЪЖДА Ж.Г.С., ЕГН**********,*** да плати на Т.Ц.Ц., ЕГН**********,***
сумата от 530,00 лв. за направени по
делото разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж.Г.С., ЕГН**********,***, да заплати на РС-Плевен ДТ
върху присъдената издръжка в размер на 432.00 лв., както и 5.00 лв. – в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: