Решение по дело №1312/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 377
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Теодора Ангелова Карабашева
Дело: 20221100601312
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев

Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Хр. Люцк. Ап.
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100601312 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава XXI-ва от НПК.
С присъда от 13.12.2021 г., постановена по НОХД № 19630/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 6-ти състав, подсъдимият В. Я.И. е
признат за виновен в извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от четири
години.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от служебния защитник
на подсъдимия И. – адв. И.И. и допълнение към нея. Излагат се доводи, че
присъдата е неправилна, тъй като повдигнатото обвинение не било доказано
по несъмнен и категоричен начин. Критикува се подхода на съда във връзка с
неполагане на необходимите усилия за откриването и участието на
подсъдимия по делото, с което било нарушено и правото му на лична защита.
Твърди се, че първоинстанционният съд е неправилно е оценил показанията
на свидетелите О.Г. и И., както и че е извършена неправилна оценка досежно
1
назначената в производството техническа експертиза. Счита се, че
наложеното наказание е явно несправедливо предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се да бъде
постановена нова присъда, с която подсъдимия И. да бъде признат за невинен
по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно, иска се да бъде
редуцирано така наложеното наказание или да бъде приложен по-леко
наказуем състав по НК. Алтернативно, моли се за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
В открито съдебно заседание на 13.05.2022 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от
категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния
ред. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и
събирането на нови доказателства.
Пред въззивната инстанция подсъдимият И. не се явява, като правото му
на защита е гарантирано чрез служебния му защитник – адв. И.. Съдът
прецени, че доколкото подсъдимият е бил щателно издирван, не е посочил
уважителни причини за своето отсъствие, като същевременно е
представляван от защитника си, не са налице пречки за даване ход на делото
и са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.
В хода на съдебната прения защитата заявява, че поддържа въззивната
жалба и всички изложения в нея съображения. Аргументира тезата, че
обвинението не е доказано по категоричен начин и че подсъдимия следва да
бъде оправдан. Посочва, че първоинстанционният съд е нарушил правото на
защита на подсъдимия и не е положил всички необходими усилия за
намирането и участието му, поради което моли присъдата да бъде отменена, а
делото върнато на СРС. Алтернативно, сочи, че е налице хипотезата на чл. 55
и наказанието следва да бъде редуцирано на 1 година „Лишаване от свобода“,
което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Представителят на СГП заявява, че актът на първата нинстанция е
правилен и законосъобразен, както и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат отмяна на постановената присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с
2
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за
установено следното:
Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от
първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата, е
пълен, всеобхватен и изчерпателен. Районният съд е спазил изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения
защо е кредитирал конкретни доказателствени материали, а други не.
Изводите на решаващия съд почиват на вярна интерпретация на
доказателствата по делото, след детайлна съпоставка помежду им. Целият
събран по делото доказателствен материал е обсъден внимателно, като съдът
е отделил спорните от безспорните факти и е кредитирал показанията на тези
от тях, които са последователни и вътрешно непротиворечиви. Изводите на
първостепенния съд се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция,
като към същите няма и какво да се посочи допълнително.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по
делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от
районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация
на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
като по същество се свежда до следното:
Подсъдимият В. Я.И., с ЕГН: **********, **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, не
работи, с адрес: гр. София, ул. „****, център „Конкордия“ бил ученик в ПГТ
„Макгахън“ – гр. София, заедно със съучениците му - свидетелите К.Х. И. и
Д.Е.С.. На 23.01.2019 г., след приключване на часовете в училище, около
14:00 часа, подсъдимият И. и съучениците му се разхождали по бул.
„Витоша“, в близост до метростанция „Сердика“. Преди подлеза под
„Ларгото“ видели пострадалия Д.Д.Д., който седял пред археологическите
разкопки на Средновековна Сердика. Подсъдимият видял, че Д. държи в
ръката си мобилен апарат, приближил се към него с намерението да му го
отнеме. Двамата свидетели помислили, че подсъдимият го познава и го
последвали. В изпълнение на замисленото подсъдимият И. заговорил Д. и се
приближил плътно до него. Уверявайки се, че непознатият не подозира
замисленото, подсъдимият И. внезапно изтръгнал мобилния телефон, заедно с
калъфа, от ръцете на Д. и побягнал. Свидетелят И. и свидетелят С. го
3
последвали. На спирка „Халите“ свидетелят И. се качил на автобус № 86, а
свидетелят С. – на автобус № 78 и двамата се прибрали вкъщи.
По същото време, в продължение на замисленото, подсъдимият И. се
отправил към заложната къща, находяща се на ул. „Лазар Михайлов“ № 13, за
да заложи мобилния телефон. Тъй като заложната къща не работила,
забелязал, че в близост до нея, до магазин от веригата „Примаркет“, стояло
непознато на подсъдимия лице – свидетелят М.Д.С.. Подсъдимият се
приближил към свидетеля и му предложил да му продаде мобилния апарат за
сумата от 80.00 лв. Свидетелят се съгласил и купил мобилния телефон, като
заплатил на подсъдимия исканата сума. Междувременно пострадалият Д.Д.Д.
сигнализирал органите на СДВР за извършеното престъпление.
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от
него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните
доказателства, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите К. И. (л. 81 от съдебното производство), Д. С. (л. 82 от съдебното
производство), М.С. (л. 113 от съдебното производство) и О.Г. (л. 72 от
съдебното производство), вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК; писмени доказателствени средства и способи за
доказване – протоколи за доброволно предаване, протокол за разпознаване на
лица (л. 62-63 от ДП) с приложени фотоалбуми и снимки; протокол за оглед
на веществени доказателства, съдебно-оценителна експертиза (л.119-123 от
ДП); съдебно-психиатрична и психологични експертизи (л.96-105), съдебна-
видеотехническа експертиза (л.142-148 от ДП); писмени доказателства –
справки от мобилен телефон, справка за съД.ст, и другите писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно
следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода
на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за
достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Оплакванията за некридитиране на заключението от проведената
експертиза лицево разпознаване, както и на показанията на свидетелите О.Г. и
4
К. И. по делото са неоснователни. Контролираният съд подробно е мотивирал
защо следва да се даде вяра на тези доказателствени източници. В хода на
съдебното производство са събрани, проверени и внимателно обсъдени както
обвинителните, така и оправдателните доказателства, като не е налице
превратна или не според действителното им съдържание оценка. Контролът
за достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и
гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда за
изследваното събитие. От подложените на проверка видеозаписи, в
съпоставка и в синхрон с показанията на свидетелите Г., С., С. и И., се
установява, че изображенията на две от лицата, наобиколили седящия
пострадал, съдържат информация, позволяваща индивидуализация на част от
общите признаци, характеризиращи заснетите лица, които ги определя като
годни за разпознаване. След сравнителен анализ изводът на експерта е, че
лицата на изследваните изображения са именно свидетелите К. И. и Д. С..
Единствената причина, поради която подсъдимият И. не е конкретно
идентифициран от вещите лица се дължи само на обстоятелството, че
извлечените изображения не отговарят на изискванията за провеждане на
лицево-идентификационно изследване, но това не дава основание за
некридитиране на същото. Решаващо значение и извод за авторството на
престъплението в процесния случай оказват показанията на свидетелите К. И.
и Д. С., които са логични и последователни, както и показанията на
свидетелите Г. и М.С., като последният без колебание разпознава именно
подсъдимия И. като лицето, което му е предложило да закупи от него
инкриминирания мобилен телефон. Кредитираните от районния съд
експертни заключения настоящата инстанция намира на свой ред също за
обективни, компетентни, пълни и ясни, относими към предмета на доказване
в настоящото производство, поради което въззивният съд не намери
основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на
специални познания на експертите. Наведените твърдения от защитата, че с
показанията си в настоящия наказателен процес свидетелят И. се е опитал да
прикрие собственото си участие в деянието е лишено от логика, доколкото от
данните по делото е видно, че по отношение на същия вече е било образувано
наказателно производство, като то е приключило, а стойността на взетата
колоконка от пострадалия Д. е била изплатена в цялост. Не могат да бъдат
споделени доводите на защитата още повече и поради обстоятелството, че
5
показанията на И. изцяло се подкрепят и от останалия доказателствен
материал по делото, а именно показанията на свидетелите С., Г. и С.,
заключението на експертизата за лицево разпознаване, като свидетелят С.
също е бил непосредствен очевидец на извършеното. Съдът намира за важно
да отбележи, че на още по-силно основание следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелят И. и поради обстоятелството, че въз основа на
проведените комплекси съдебно-психиатрична и психологична експертиза се
установява, че свидетелят е с нормални интелектуални способности, може да
дава достоверни показания по делото и не са налице индикации,
затрудняващиго правилно да възприема фактите относно противоправното
деяние. Досежно показанията на свидетеля О.Г., настоящият състав изцяло
поддържа мотивите на контролирания съд, с които той кредитира показанията
. Не е налице твърдяното нарушение, доколкото макар и доказателственият
източник да се явява косвен по своя характер, той не е послужил като
единствена основа за изграждане на убеждението и извода на съда, напротив
– съпоставен е с останалите доказателства по делото като вътрешно
непротиворечив и съответстващ на същия, поради което и правилно първата
инстанция се е позовала на показанията на свидетеля Г.. Следва да се посочи,
че тази цялостна взаимовръзка и хармония между доказателствените
източници дава възможност и първостепенният съд е получил увереност да не
кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън
възможната причинно-следствена последователност. В заключение
въззивният съд намира, че установените от районния съд релевантни факти не
са резултат от едностранчива и/или превратна интерпретация. Несъгласието
от страна на защитата с възприетото по фактите не може да послужи за
обосноваване на теза за допуснати процесуални нарушения при анализа на
доказателствата, след като контролираният съд е спазил процесуалните
правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, както
и е гарантирал равни възможности на страните да участват в процеса.
Несподеляеми са възраженията на защитата за нарушено лично право на
защита, свързани с твърдението, че не били положени необходимите усилия
подсъдимият И. да бъде открит и да участва в развилото се наказателно
производство. В хода на досъдебното производство В.И. е участвал лично,
като постановлението за привличане на обвиняем му е предявено на
25.07.2019 г. и е можел да бъде открит от компетентните органи. В
6
последствие и още първостепенният съд е установил, че подсъдимия вече е
напуснал посочения адрес за призоваване без да уведоми за това
компетентните органи и въпреки положените усилия за установяването му,
новото му местоживеене е останало неизвестно. Опитите на
първоинстанционния съд да открие подсъдимия и да осигури личното му
участие са продължили в хода на цялото провеждано съдебно производство,
но същите са останали безуспешни, доколкото призовките са се връщали в
цялост със забележка, че лицето е напуснало адреса и нов такъв не е известен.
Следва да се посочи, че въззивната инстанция също извърши опити за
откриване и осигуряване личното участие на подсъдимия, но те също
завършиха без успех. В конкретния случай В.И. е знаел за повдигнатото му
обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е бил уведомен за
образуваното досъдебно производство. Не е взел участие в съдебната фаза от
процеса и не е уведомил правосъдните органи за промяна на адреса.
Изложеният хронологичен преглед на фактите и обстоятелствата налага
извод, че подсъдимият се е укрил от правосъдните органи, което е причина за
неучастието му в разглеждането на първоинстанционното съдебно
производство. Като е напуснал адреса, на които е могъл да бъде открит и е
посочил за призоваване без да е уведомил ръководно-решаващия орган за
новото си местопребиваване, подсъдимият В.И. ясно и недвусмислено е
манифестирал отказа си от правото си на лично участие в наказателния
процес, а първостепенният съд е направил правилен и законосъобразен извод
за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК. В този смисъл са и
Решение № 60169 от 19.11.2021 г. на ВКС по н. д. № 651/2021 г., III н. о., НК
и Решение № 42 от 25.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 100/2020 г., II н. о., НК,
както и Решение на СЕС от 19.05.2022 г., постановено по дело C‑569/20 по
преюдициално запитване от Специализирания наказателен съд на Република
България.
Деянието на подсъдимия И. законосъобразно е било квалифицирано
като грабеж по основния състав на чл. 198, ал. 1 НК. От обективна страна, на
23.01.2019 г. той е отнел (като е прекъснал упражняваната до този момент
упражняваната фактическа власт и е установил своя такава) от владението на
Д. Д., без негово съгласие, чужди движими вещи (мобилен телефон, марка
„Самсунг“, модел „Галакси Джей 5“ на стойност 392.00 лв., ведно с калъф за
мобилен телефон на стойност 10.00 лв. или на общата стойност от 402.00 лв.),
7
собственост на пострадалия Д. с намерението противозаконно да ги присвои,
като употребил сила за това – издърпал от ръката на пострадалия мобилния
телефон, ведно с калъфа му, и побягнал с вещите. Субективно проявеното към
това деяние отношение на дееца разкрива не само наличието на пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. І-во НК, но преследване на специфичната
съставомерна цел на извършителя – противозаконно да присвои предмета на
престъплението, разпореждайки се с него в своя или чужда полза, но при
всички положения - във вреда на собственика. Как деецът се е разпоредил с
отнетото имущество след прекъсване на фактическата власт на неговия
владелец, е въпрос, който не засяга вече реализираните признаци на
престъплението по чл. 198, ал. 1 НК.
В жалбата са наведени оплаквания за явна несправедливост на
наложеното наказание, като защитата изтъква, че в процесния случай са
налице многобройни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи
приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Наложеното с присъдата
наказание (3 години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание
чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години), според
въззивната инстанция е законосъобразно определено и справедливо
индивидуализирано. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са били
отчетени чистото съдебно минало на дееца, младата му възраст и невисокия
интензитет на упражнената принуда, но то не следва да се разглеждат като
изключителни или пък многобройни, респектино и обуславящи
приложението на чл. 55 от НК. Първата инстанция е акцентирала върху
няколко обстоятелства с оттегчаващ характер, а именно, че деянието е
извършено на публично място, в светлата част на деня, както и
обстоятелството, че при срещата си с извършителя пострадалото лице е било
седнало на терена, т.е. защитните му фунцкии са били силно ограничени. В
допълнение настоящата инстанция намира за редно да отбележи, че следва да
се отчете и обстоятелството, че при осъществяването на деянието
пострадалият е бил обграден от няколко лица, а той е бил сам, което в
допълнение намалява възможността да се предпази от непознатите лица. Тези
белези завишават обшествената опасност на извършения грабеж. Именно като
е дал превес на смекчаващите отгорността обстоятлества,
първоинстанционният е определил наказание в минималния предвиден от
законодателя размер, а именно 3 години „Лишаване от свобода“ и с оглед
8
целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, е постановил отлагане на
изтърпяването му не за срок от 5 години, както твърди защитата,а а за срок от
четири, т.е. отново не е наложен максималния установен по чл. 66 от НК
срок. Касае се за въпроси, отсъдени в полза на дееца по максимално
толерантен начин, които дори в рамките на въззивната му жалба не могат да
бъдат решени още по-благоприятно за него, поради което и нстоящият
съдебен състав не открива основания за ревизиране на същото. За него
въззивното производство е проведено по реда на чл. 317 НПК вр. чл. 269, ал.3
от НПК в негово отсъствие поради обстоятелството, че след повдигането на
обвинението на досъдебното производство, подсъдимият се е укрил и е
напуснал адреса, посочен при привличането като обвиняем. Въпреки
проведеното щателно издирване, подсъдимият не е установен и призован за
датата на съдебното заседание както пред първоинстанционния, така и пред
въззивния съд. Отправеното възражение срещу прилагането на разпоредбата
на чл. 269, ал.3 НПК и разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия
е неоснователно. Първата инстанция е положила всички усилия да осигури
личното участие на подсъдимия И. в производството, като по тази причина
делото е отлагано многократно. Едва след изчерпване на възможностите за
неговото намиране, съдът е пристъпил към разглеждане на делото в отсъствие
на подсъдимия, поради което и настоящата инстанция намира, че правото му
на лично участие и защита в производството не е нарушено.
При тези съображения и след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на атакувания акт,
настоящият състав не установи допуснати процесуални нарушения, поради
което и с оглед изложените съображения, същият следва да бъде потвърден, а
подадената жалба оставена без уважение като неоснователна. мотивиращи
неговата отмяна, нито основания за неговото изменение. Обективната истина
по делото е изяснена с наличните доказателствени средства и способи.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд, Наказателно отделение, II-ри въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.12.2021 г., постановена по НОХД №
19630/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 6-ти състав.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10