РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Балчик, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20223210200008 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод подадена жалба от „Водоснабдяване и
канализация Добрич”АД,ЕИК****,със седалище и адрес на управление в
****,представлявано от инж.Т.Г., срещу Наказателно постановление№МН-СИБ-21-121 от
26.11.2021г. на Началника на Регионален отдел”Метрологичен Надзор Североизточна
България” на Главна Дирекция”Метрологичен Надзор”при Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор,с правно основание в разпоредбите на чл.58Д и сл. от
ЗАНН.
Жалбата е подадена,директно в Районен съд-Добрич. С изрично разпореждане е
изискана цялата административна преписка от АНО. В Районен съд-Добрич е образувано
АНХД№1410/2021 по описа на ДРС.С Разпореждане№3 от 04.01.2022год.производството по
делото е прекратено и преписката е изпратена по подсъдност на Районен съд-Балчик.В
Районен съд-Балчик,жалбата и преписката са получени с Рег.№72 на 10.01.2022год., като е
образувано настоящото производство.
В жалбата си,жалбоподателят твърди,че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Твърди, че е неправилно и издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения.Твърди,че са налице условията на чл.28 от ЗАНН.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление,като
незаконосъобразно.
Редовно призовано,дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание
от процесуален представител, а именно юрисконсулт Е.Т.. Процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа жалбата, оспорва издаденото наказателно
1
постановление,като неоснователно и незаконосъобразно. Претендира направени деловодни
разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от П.К.Т.-началник на
Регионалния отдел-гр.Варна на Главна Дирекция”Надзор на пазара”, към ДАМТН.
Представено е писмено становище по жалбата,от Р.К.С.-Главен експерт-юрист в
ДАМТН, в което се оспорва жалбата. Твърди се, че наказателното постановление е
законосъобразно и като такова се моли съда да го потвърди. Претендират се направени
деловодни разноски,под формата на юрисконсултско възнаграждение,и се прави възражение
за прекомерност относно размера на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,чрез своя представител Началник РО-
П.Т.,оспорва жалбата,като твърди,че същата е неоснователна и недоказана.Твърди,че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва
изцяло да бъде потвърдено. Поддържа искането за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото,като свидетел е разпитан актосъставителя В. Д. М..
Представени и приети са писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.08.2021год. свидетелката В.М. извършва проверка в обект-водопроводно
отклонение с водомерен възел в склад на магазин“А.“, намиращ се в *****. Установено е, че
дружеството което осъществява присъединяване на недвижимите имоти и потребителите
към питейно-битовите, стопански и обществени нужди на територията на гр.Балчик е
дружеството-жалбоподател.
При проверката е установено, че за непрекъснатото измерване на обема на вода, с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5 от Закона за измерванията,
дружеството-жалбоподател, използва монтиран на описания обект водомер тип
ВТСВ30СРБ/Р, произведен в Беласица-Петрич, с инд.№00 40611/2008, с абонат А. ЕООД,с
клиентски №12104. Установено е, че водомера е в употреба, монтиран е на водопроводното
отклонение с водомерен възел в шахта на посочения адрес, свързан е към водопроводната
мрежа, осигурява подаване на питейна вода към водопроводната инсталация на абоната и
измерва количеството потребена вода от абоната.
Върху описания водомер е поставен знак за одобрен тип. Към момента на проверката,
показанието за измерената ползвана вода е в размер на 5873 куб.м.
В хода на проверката, свидетелката М. извършва външен оглед на гореописания
водомер за наличие на знак за последваща проверка.Свидетелката установява, че върху
водомера няма поставен знак за последваща проверка на средство за измерване в употреба.
Свидетелката В.М., преценява, че дружеството-жалбоподател е допуснало
административно нарушение на разпоредбата на чл.44 т.4във вр.чл.43 ал.1 от ЗИ.С оглед на
2
това,свидетелката М. съставя Акт за установяване на горепосоченото административно
нарушение под №ВН 1129 на 29.09.2021г.,който акт е връчен на представител на
дружеството-жалбоподател.Постъпило е възражение срещу съставения АУАН от страна на
дружеството-жалбоподател,но административно наказващия орган е приел същото за
неоснователно.
Въз основа на образуваната административна преписка,Административно-
наказващия орган издава Наказателно постановление№МН-СИБ-21-121 на 26.11.2021г. с
което за твърдените административни нарушения на жалбоподателя е наложено
административно наказание, а именно Имуществена санкция в размер на 200 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и доказва от събраните
писмени и гласни доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Наказателното постановление е връчено на 02.12.2021г.,видно от обратната пощенска
разписка.Жалбата е регистрирана в деловодството на Районен съд-Добрич с Рег.№12687 на
10.12.2021год.Жалбата е подадена по пощата и видно от отбелязването,това е станало на
09.12.2021год.
Спазен е седемдневния срок от съобщението. Жалбата е подадена в
законоустановеният срок и е допустима за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на
Регионален отдел-Варна на ГД „НП”към ДАМТН,упълномощен с това правомощие,съгласно
заповед№ А-33/14.01.2019 на Председателя на ДАМТН.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Според съда, жалбата срещу процесното наказателно постановление е допустима, а
по същество неоснователна.
В АУАН и в НП, като нарушени са вписани нормите на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал.
1 от Закона за измерванията. Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически
обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по
чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
В разглеждания случай, настоящият състав на съда приема, че както в АУАН, така и
в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират
извършеното, като нарушение на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията.
И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било
3
извършено нарушението, поради което оплакванията, за съществени процесуални
нарушения, не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН, и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН
задължителни реквизити. В акта са описани всички факти и обстоятелства, които са от
значение за ангажиране на административно наказателната отговорност на търговското
дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
подведени като нарушение на нормата на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като
правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно
постановление.
Съдебният състав не споделя доводите на жалбоподателя, че описанието на
обстоятелствата около твърдяното нарушение били неясни и непълни, като също така
липсвали доказателства относно твърдяното нарушение.
Безспорно е, че в случая се касае за надзорна проверка на лице, което използва
средство за измерване по смисъла на чл. 5 от Закона за измерванията в посочения обект –
водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двор,намиращ се в гр.Балчик,и това е
ясно описано и в АУАН, и в НП и която надзорна проверка е извършена на 05.08.2021 г. от
определени от председател на ДАМТН длъжностни лица, съгласно приложената по делото
Заповед № А-54/03.02.2021 г. на Председател на ДАМТН.
Посочено е и че дружеството, което осъществява присъединяване на недвижимите
имоти и потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и
водоснабдяване с вода за питейно-битови, стопански и обществени нужди на територията на
гр.Балчик е „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, следователно монтираният
водомер във водопроводното отклонение на посочения обект се използва от същото
дружество за непрекъснато измерване на обема на доставената вода, която преминава през
водомера с цел осъществяване на търговски плащания. Т.е. средството за измерване –
водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.
Безспорен е фактът, че в случая е извършен метрологичен надзор на използваното от
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД средство за измерване – водомер.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, т. 4 от ЗИ пределно ясно
регламентира, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват
средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, а съгласно чл. 43, ал.
1 от ЗИ, последващата проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се
удостоверява със знаци за последваща проверка.
Така, според настоящия състав, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано с
всички негови съставомерни признаци и това описание и съответно правна квалификация,
не създават никаква неяснота, за какво точно нарушение е санкционирано дружеството.
В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е описано къде, кога и в кой обект наказаното
лице използва средство за измерване – водомер, с цел осъществяване на търговски плащания
4
по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без знак за последваща проверка на средството за измерване в
употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Както вече бе отбелязано по-горе, посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, т.
4 от ЗИ задължава лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без
знаците по чл. 35 – знак за одобрен тип средство за измерване, по чл. 39, ал. 1 – знак за
първоначална проверка или по чл. 43, ал. 1 – знак за последваща проверка, ако такава е била
извършена, т.е. по същество забранява използването на средства за измерване без такива
знаци, като в конкретния случай се касае безспорно за знак по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като
описанието му кореспондира с посочените като нарушени материалноправни норми. Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че количеството на потребената вода и
нейната стойност са правно ирелевантни обстоятелства, тъй като не са елементи от състава
на нарушението,като все пак съдът следва да посочи,че както в АУАН,така и НП е посочено,
че водомерът се използва правилно и по предназначение от санкционираното дружество за
непрекъснато измерване на обема на доставената вода за абоната, с цел осъществяване на
търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ .
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта
с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни
обстоятелства, не е проведено и разследване.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против
вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило
объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога е
извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на
защита против наказателното постановление,както и дали в законноустановените срокове е
било издадено то.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуална страна.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът
установи следното:
Както вече бе посочено съгласно разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ лицата, които
използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без
знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, а съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ, последващата
проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за
последваща проверка.
Съгл.чл.85,ал.1 от ЗИ Физическо лице, което не изпълнява задълженията си по чл. 44,
се наказва с глоба от 100 до 300 лева, като за същото нарушение, когато е извършено от
5
едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500
лева съгл.чл. 85, ал. 2 от ЗИ .
На „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД е наложена имуществена санкция за,
нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като на основание чл. 85, ал. 2 от ЗИ е
наложена имуществена санкция в размер на 200,00/двеста/ лева.
Дружеството, което осъществява присъединяване на недвижимите имоти и
потребителите към водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и
водоснабдяване с вода за питейно-битови, стопански и обществени нужди на територията на
гр.Балчик е „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, следователно монтираният
водомер във водопроводно отклонение на посочения обект се използва от същото дружество
за непрекъснато измерване на обема на доставената вода, която преминава през водомера с
цел осъществяване на търговски плащания, с оглед на което средството за измерване-
водомер, попада в приложното поле на чл. 5 от ЗИ.
В съответствие с така установеното, проверяващите достигнали до извода, че
водомерът се използва правилно и по предназначение от „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД за непрекъснато измерване на обема на доставената вода за абоната А. ЕООД, с
цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, което отразили във
фиш от надзорната проверка,на лицата които доставят електрическа енергия или вода,в
случая на ВИК-Добрич-район Балчик- наименование на СИ-Водомери.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от длъжностни лица при
РО МН Североизточна България към ГД МН със седалище в гр.Варна, ,като разпитаната в
с.з.свидетелка-актосъставител М.,посредством своите непосредствени възприятия,
придобити в хода на надзорната проверка и чийто показания са последователни и логични и
се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост.
Няма основание да не се дава вяра на този свидетел, нито да се счита, че неговите
показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, още повече
че липсва индиция за тяхната заинтересованост,независимо от служебната зависимост с
наказващият орган. Показанията кореспондират с наличните писмени доказателства .
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена.При така
установената фактическа обстановка съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз
основа на него НП нарушение по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ за доказано.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.
Законосъобразно за извършеното нарушение е санкционирано ЮЛ.
Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да
бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на
6
задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени
противоправни прояви. В случая дружеството-жалбоподател е юридическо лице.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 85, ал. 2 от ЗИ е в размер от 200 до 500
лв. Наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а
именно – 200 лева.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните
съображения:
В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид.
Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици не е основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално.
Обстоятелството,че нарушението е първо и дружеството няма извършени други
нарушения е по съществото си смекчаващо отговорността обстоятелство, което има
значение при определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая,
и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна и не представлява административно нарушение.
Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението.
Следва да се има предвид и значимостта на охраняваните с нарушената материално
правна норма обществени отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията. В случая се касае за нарушение на норми, които гарантират
точност и достоверност на измерванията. Касае се да средство за измерване /водомер/ на
потребена вода с цел осъществяване на търговски плащания по чл. 5 от ЗИ, поради което
настоящия съдебен състав не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
Основателна е претенцията на възивната страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание действащата норма на чл.63Д ал.4 от
ЗАНН-„В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование“, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.25А ал.3 от Наредба за заплащане на правната помощ, като
бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на Държавна Агенция за метрологичен
и технически надзор-****,разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.(петдесет лева), с оглед обстоятелството, че по делото е представено само писмено
7
становище по същество на спора, без участие в съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 във вр ал.2 т.5 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление№МН-СИБ-21-121 от
26.11.2021г. на Началника на Регионален отдел-Североизточна България на Главна
Дирекция”Надзор на пазара”при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,с
което за констатирано на 05.08.2021г. в обект,представляващ водопроводно отклонение с
водомерен възел в склад на магазин“А.“,намиращ се в *****,Балчишка община Добричка
област,с абонат А. ЕООД,с клиентски номер 12104, административно нарушение на чл.44
т.4във вр.чл.43 ал.1 от Закона за измерванията,на„Водоснабдяване и канализация
Добрич”АД,ЕИК****,със седалище и адрес на управление в ****,представлявано от
инж.Т.Г.,е наложено административно наказание,Имуществена санкция в размер на
200лв.(двеста лева),като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич”АД,ЕИК****,със седалище и
адрес на управление в ****,п.к.9300,представлявано от инж.Т.Г. да заплати на Държавна
Агенция за метрологичен и технически надзор-****, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева(петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно пред Административен съд-Добрич в
четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8