Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262047 Година 21.07.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: ГЕРГАНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №13580 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 55
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът Ц.Г.Н. ЕГН **********,***, чрез адв. К.К., със съдебен адрес:***, иска от
съда, да се постанови решение, с което да осъди „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 47, чл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я.
Ч., да й заплати: 200 лева
платени при липса на основание по клаузата за възнаградителна лихва по договор
за потребителски кредит № ********, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда, до
окончателното й изплащане; 200 лева платени при липса на основание по
клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит ********, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В хода производството при
условията на чл.214 от ГПК, ищецът е изменил исковите си претенции, като сумата
представляваща недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ********/07.10.2015 г., да се счита предявена в размер на 87,97 лева, а
сумата представляваща
недължимо платена по
клауза за
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за заем № ********/07.10.2015
г., да се счита предявена в размер на 108,32 лева, и девете ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Ищецът твърди,
че между нея в качеството й на
кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София в качеството на кредитодател, бил подписан
договор за потребителски кредит № ********.
Твърди, че към договора
било сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
изразяващи се в следното: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата
на падеж: улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средство. За
предоставянето на г.нар. „допълнителни услуги“ следвало да бъде допълнително
заплатена сума. при определен размер на вноската.
Твърди, че договор за
потребителски кредит № ******** е недействителен. В нарушение чл.11, ал.1, т.9
от Закона за потребителския кредит (ЗПК), в договора не били посочени условията
за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това. тъй като клаузата за
възнаградителна лихва била недействителна (нищожна) и от тук несъществуваща,
поради противоречието й с добрите прави, то практически не било изпълнено
изискването на коментираната разпоредба, да бъде посочен размерът на лихвата по
договора и начинът на нейното прилагане. Затова и с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
В нарушение на чл.11,
ал.1. т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния
процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е
формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК,
определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в
заем сума) и общите разходи по кредита. Последните били регламентирани в §1.
т.1 ДР ЗПК и по своето същество представлявали годишен процент на разходите
(ГПР) (чл.19. ал.1 ЗПК). В ГПР. съгласно законовата дефиниция, се включва
възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.)
свързани с кредита. В договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима
сума. Липсата на тази яснота водела до извод, че в договора няма разписани ясни
правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя
и от какви пера е съставена. Това означава, че договорът е недействителен с
оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК.
В договора не фигурирала
информацията по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК - за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Липсата на тази информация съгласно чл.22 ЗПК е санкционирано с
недействителността му. Договорената възнаградителна лихва в договора била
нищожна, поради противоречието й е добрите прави. Противоречаща на добрите
нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени -
двукратния размер. В конкретния случай, възнаградителната лихва надвишавала три
пъти законната.
Клаузата за заплащане на
възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречала на материалния закон
и на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Възнаграждението не се дължало на
основание чл.10а ЗПК. Касаело се за „услуги“, които са свързани с усвояване и
управление на кредита. Усвояването е действие по договаряне и получаване на
парични средства, а по управление - действия, свързани с изплащането на вече
формираното задължения. От този вид са договорените в споразумението услуги.
След като законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за
действия свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението за
т.нар. „допълнителни услуги“ не се дължи. Не се дължи и на основание чл.10а,
ал.4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида. размерът и
действието за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги.
Петте услуги в договора не били ограничени, като размер за всяка една и
от тях и като действие.
Твърди, че начисляването
на възнаграждението за т.нар. „Пакет допълнителни услуги“ по своето същество
представлявало разход по кредита по смисъла па чл.19. ал.1 ЗПК, с което се
надвишавало ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза е нищожна
(чл.19. ат.5 ЗПК). Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. ГПР изразявало „общите разходи по
кредита“. Те били детайлно регламентирани в §1. т.1 ДР на ЗПК и включвали освен
всички такси, комисионни и др.под, но и разходи за допълнителни услуги свързани
с договора за кредит. В допълнение, чл.19, ат.1 ЗПК допълва, че това са и
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Казано с други думи,
възнаграждението за т.нар. „пакет за допълнителни услуги“, прикрива разходи,
които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване е санкционирано от
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпорежда, че всякакви клаузи, които
имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона за нищожни. В
случая това е налице.
От изложеното до тук се
установявало, че клаузата за възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на
възнаграждение за пакет допълнителни услуги били нищожни на две групи основания
- поради цялостна недействителност на договора и поради самостоятелното им
противоречие па добрите нрави, материалния закон и нищожност поради заобикаляне
на закона.
ОТВЕТНИКЪТ„ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк. И. П., с отговора на исковата молба заявява,
че не оспорва сключването на договор за кредит с ищеца с посочените в исковата молба параметри.
Твърди,
че видно от представените стандартен европейски формуляр и допълнителна
преддоговорна информация, предоставени на ищеца в най-ранния етап на
преддоговорните отношения с ответника, искане за отпускане на потребителски
кредит, съдържащо заявените от кредитополучателя параметри, стандартен
европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, предоставен на
ищеца непосредствено преди подписване на процесния договор за кредит, още преди
встъпване в договорни отношения с ответника, на ищеца е предоставена цялата
необходима за нея информация, съдържаща всички параметри на продуктите, които
дружеството предлага на своите потребители. Отделно от изискуемите по ЗПК и ЗЗП
документи, ищеца е получил и допълнителна преддоговорна информация, включваща
информация относно допълнителните услуги, които дружеството предлага и от които
потребителите могат да се възползват. Параметрите на предложението, посочено в
стандартния европейски формуляр, било направено въз основа конкретно искане на
ищеца. Видно от приложеното към делото копие на искане за отпускане на
потребителски кредит, именно кредитополучателят е поискал да сключи договор за
кредит с определени параметри, като същият е имал възможност да вземе
информирано решение въз основа на представения му СЕФ и допълнителна
преддоговорна информация дали желае сключване на договор за кредит, с какви
параметри следва да бъде то, дали да сключи договора с ответника или с друго
дружество, като е разполагал с цялата му необходима информация, за да направи
своето волеизявление и да депозира същото при дружеството.
Твърди, че ищецът е
получил, попълнил и подписал общо 3 документа преди подписването на самия
договор за кредит. Общите условия на дружеството, които съдържали отново
информация досежно предлаганите от него продукти, също се намирал във видно
място във всеки офис на компанията. Т.е. същият е получил цялата му необходима
информация, възползвал се е от възможностите, които дружеството предлага.
Твърди, че във
връзка със сключения договор за кредит ищецът е правил периодични плащания по
същия. Така на 02.12.2015 година е погасил първата вноска по кредита, с дата на
падеж същия ден (35.77 лева главница; 44.60 лева възнаградителна лихва; 54.16
лева възнаграждение за пакет). На 18.01.2016 година ищецът е направил пълно
предсрочно погасяване на кредита, като е внесъл сума в размер на 1451.90 лева.
С тази сума ищецът е погасил: втората вноска съобразно погасителния си план (37
лева главница; 43.37 лева възнаградителна лихва; 54.16 лева възнаграждение за
пакет, с просрочите от 16 дни), 1227.23 лева остатъчна главница; 12.27 лева
обезщетение за предсрочно погасяване, съобразно правилата на ЗПК; 22.45 лева
текуща възнаградителна лихва към датата а предсрочната изискуемост; 54.16 лева
текущо възнаграждение за пакет; 1.26 лева лихви за просрочие.
Оспорват се твърденията
на ищеца в исковата молба като се излагат доводи за това, както следва:
Относно твърденията, че
процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като в противоречие с чл.
11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в същия не били посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент.
Относно
твърденията, че уговорената в процесния договор лихва противоречала на добрите
нрави.
Относно твърдението, че
процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като в същия не бил
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите, като липсвала
и яснота как бил формиран.
Относно твърдението, че
целият договор за кредит бил недействителен, тъй като в същия не бил включен
размерът на възнаграждението, дължимо съобразно подписаното от ищеца отделно
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Че сключеното от ищеца
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит № ******** противоречи на чл. 10а, ал. 2 и 4 от закона за
потребителския кредит.
Че не е налице
противоречие и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК поради това, че в
Договор за потребителски кредит № ******** не били посочени видът, размерът и
действието, за което било начислено възнаграждението за допълнителните услуги.
На основание чл. 78, ал.
5 ГПК прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния
размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения, като моля да вземете предвид и
измененията на Наредба 1, направени с ДВ. бр.45 от 15 Май 2020 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от изложеното от страните по делото, същите
не спорят, че между тях е бил сключен договор за паричен заем № № ********/07.10.2015 г., като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца бил предоставен потребителски паричен заем в
размер на сумата
от 1300,00 лева, при годишен лихвен процент в размер на 41,17%, годишен процент
на разходите – 49,90% или общо сума за погасяване в размер на 1 928,88 лева и
срок за погасяване на заема 24 месеца, с размер на месечната погасителна вноска
от 80,37 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция
по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено
каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква -
лихва.
Във връзка с условията за прилагане
на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява
същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а
оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може
да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 41,17%. Ето защо, нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намриа, че този пропуск сам
по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Нарушение е налице и тъй като в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият от 49,90%. В този порядък следва да се
посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе,
остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена
дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен
извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
С оглед
изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което
договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното
по-горе във връзка с възраженията за недействителност,
съдът
намира, че са недействителни клаузите за възнаградителна лихва и за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за заем № ********/07.10.2015 г., а
платеното по тях от страна ищеца се явява платено без оснтование.
С оглед на гороното
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца претендираните сума в
размер на 87,97 лева представляваща недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ********/07.10.2015 г. и сума
в размер на 108,32
лева представляваща недължимо платена по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги
по договор за заем № ********/07.10.2015 г., и девете ведно със законната лихва от датата на предявяване исковата молба в съда
до окончателното и изплащане.
По отоншение на разноските:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени
са доказателства за плащане на 100,00 лева
държавна такса.
Претендира се и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, възлиза на 300,00
лева/представляващо минимален размер съгласно наредбата/, за
всеки иск или 600,00 лева двата предявени и уважени обективно съединени иска, които
следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД, „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 47, чл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С. Н., И.
Г., О. Л. и Я. Ч., да
заплати на Ц.Г.Н. ЕГН
**********,***, чрез адв. К.К., със съдебен
адрес:***, сумата от 87,97(осемдесет и седем лева и 97 ст.) лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна
лихва по договор за паричен заем № ********/07.10.2015 г. , ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 108,32(сто и осем лева 32
ст.) лева представляваща недължимо платена по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги
по договор за заем № ********/07.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата
молба – 20.10.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 47, чл.53Е,
вх.В, ет.7, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я. Ч., да заплати на Ц.Г.Н. ЕГН **********,***, чрез адв. К.К., със съдебен адрес:***, сумата от 100,00(сто)лева представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 47, чл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С. Н., И. Г., О. Л. и Я.
Ч., да заплати на адвокат К.К.
***, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 600,00(шестстотин)лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.