Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 221

Гр.Габрово, 30.04.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и втори април ................................... през две хиляди и деветнадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................. и в присъствието на прокурора ...................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 375 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя К.Ф.С. от с.Бисерци е обжалвал Наказателно постановление № 18-0892-000764, издадено на 01.02.2019 година от Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Една година”, наложени на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както и с отнемане на 10 контролни точки – същото постановено съгласно Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Обн. ДВ бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013г.; изм. брой 44/2015 г.; изм. и доп. бр. 28/04.04.2017 г., в сила от 4.04.2017 г.; бр. 26 от 23.03.2018 г.). По съображения, изложени в подадената жалба, жалбоподателят е счел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговото изменяване – чрез намаляване на наложените наказания до минималните размери, предвидени в санкционната норма на закона за всяко едно от тях.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото писмо, с което жалбата е изпратена до съда, от страна на същата са направени искания за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателя e правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „С”, „ТКт”, „В”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „ПП” при ОД на МВР – град Разград.

Вечерта на 15 срещу 16.12.2018 година С. гостувал в дома на свои познати в гр.Габрово, където (около 02,00 часа на 16.12.2018 година) употребил около 150 мл. твърд алкохол. Около 03,40 часа на 16.12.2018 г., докато се прибирал към жилището си с управляван от него лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д” с Рег. № К 15-61 АТ, с който се придвижвал по ул. ”Чардафон” в посока на ул. ”Никола Войновски” в същото населено място, той бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР Габрово. След спирането на МПС, което било осъществено на ул. „Чардафон”, до № 2, полицейските служители предприели действия по установяване на самоличността на водача. Въз основа на представените от него документи те констатирали, че МПС било управлявано от страна на жалбоподателя К.С., който бил във видимо добро състояние, но с дъх на алкохол. Поради посоченото обстоятелство той бил поканен да се подложи на проверка за наличие на такъв с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с Инв. № ARBB-0025. Жалбоподателя се съгласил. Извършената проверка приключила с положителен резултат, тъй като уреда отчел наличието на 1,14 промила алкохол в издишания от С. въздух. Жалбоподателя не оспорил показанията на техническото средство и се съгласил с тях, без да поиска да се извърши допълнителна проверка чрез кръвна проба, в съответствие с указанията в подписаният и получен от него талон за медицинско изследване № 0008831, който бил издаден от св. Д.И.. Поради изложеното на С. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – Серия Д, № 921702, който бил подписан и получен от жалбоподателя без той да изложи възражения по отношение на неговото съдържание. Заедно със съставянето на този акт е било иззето и притежаваното от водача свидетелство за управление на МПС. Впоследствие въз основа на този акт и останалите материалипо образуваното административно-наказателно производство, е издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

 Разписката в приложеното копие от наказателното постановление на л. 9 от делото сочи, че същото е получено лично от жалбоподателя на 26.03.2019 г. Жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 01.04.2019 г., или преди изтичането на визирания в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за получаване на това постановление. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за изменяване на обжалваното постановление.

За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко законосъобразен следва да бъде самият акт за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Актът, който е в основата на обжалваното наказателно постановление, безспорно се явява такъв, тъй като е съставен от компетентен (по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) автор при спазване на съответната процедура, свързана с установяване на нарушението от фактическа страна и съдържа всички  реквизити, които са предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Същият е съставен в деня за откриване на нарушителя, който съвпада с датата за извършване на самото нарушение, поради което кореспондира на изискванията, установени с нормата на чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление също се явява съобразено с давностните срокове, предвидени в тази разпоредба, тъй като е издадено преди изтичането на предвиденият в нея шестмесечен срок от момента за съставянето на акта. Нарушението е и санкционирано според предвидения от закона ред. Съдържанието на НП сочи, че то отговаря на предвиденото в нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Заедно с това то също се явява издадено от надлежен орган, тъй като от отбелязването в неговата титулна част и приложената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи може да се заключи, че Началника на Сектор “ПП” при ОД на МВР Габрово е бил компетентно лице във връзка с неговото издаване по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Данните в приложените писмени материали от административно- аказателната преписка, водят до заключение, че жалбоподателя К.С. е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Предприетото на 16.12.2018 г. управление на автомобила от негова страна не е предмет на спор, а свързаните с него обстоятелства се установяват както от изявленията на самия жалбоподател, така и от показанията на разпитаните свидетели. Поради това следва да се приеме, че той е осъществил състава на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от обективна страна, тъй доказателствата сочат, че на тази дата е управлявал автомобила след употреба на алкохол, чиято концентрация (надвишаваща посочената в чл. 5, ал. 3, т. 1 на ЗДвП такава) от порядъка на 1,14 промила е била установена чрез резултатите от проведен тест с одобрено и предназначено за същата цел техническо средство, съгласно нормативно предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) от закона ред. Безспорно е, че данните за нея не са получени чрез химическо лабораторно изследване. Това обстоятелство няма значение за изводите относно съставомерността на самото нарушение, тъй като подобно изследване (съобразно указаното в чл. 3а, т. 1 и т. 2 от  Наредба № 1) се явява задължително ако водача откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; не приеме техните показания или се намира във физическо състояние, което не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. К.  С. е положил подпис в приложения на л. 11 от делото талон, че приема показанията на техническото средство, поради което резултатите от теста с него обосновано са отчетени като доказателство за употреба на алкохол и нейната степен на концентрация, съгласно предвиденото в нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1. От писмените материали, които са приложени на л. 13, е видно, че техническото средство е било преминало през предходна периодична проверка във връзка с неговата изправност, а при това положение и срока на нейната валидност (шест месеца, считано от 29.10.2018 г.) отчетените чрез същото нива на алкохолна концентрация следва да се считат за меродавни. Жалбоподателя е съзнавал не само, че е употребил алкохол, но и факта, че (при неговия вид и явно немалко количество) самата употреба ще доведе до превишаване на минималните стойности, установени във връзка с квалифициране на предприетото след това управление на автомобила като административно нарушение по смисъла на закона. Поради изложеното той явно е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.

Освен за определени правилно по вид, съдът намира, че наложените за нарушението наказания се явяват законосъобразни и по отношение на техните размери. Това се отнася не само за глобата, но и за наказанието, свързано с лишаването на С. от правото да управлява МПС, които (заради обективно отчетената концентрация над 0,8 промила) напълно кореспондират на предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не само за абсолютно определената (по смисъла на закона) стойност на самата глоба, но и по отношение на продължителността на конкретния период, през който жалбоподателя е бил лишен от възможността да упражнява въпросното право. Всяко едно от тези две посочени наказания няма предвиден минимум и максимум, и поради това липсва обективна възможност за тяхната промяна дори при съществуването на смекчаващи обстоятелства, които не са били взети под внимание от наказващия орган. Отнемането на 10 контролни точки също е определено в пълно съгласие със законовите изисквания, след като се предвижда изрично за налагане в чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. при наличието на извършено нарушение по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, или при обстоятелства, каквито са безспорно констатирани в настоящия случай. Въз основа на тези съображения съдът счита, че няма основания, които да налагат нито изменяването, нито отмяната на обжалваното постановление и намира, че последното (като правилно, обосновано и законосъобразно) следва да се потвърди.

Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 пр.1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0892-000764, издадено на 01.02.2019 година от Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на К.Ф.С. ***, ЕГН **********, са били наложени ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 1000 / хиляда / лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА – на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; както и ОТНЕМАНЕ на ДЕСЕТ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ – последното постановено в съответствие с Наредба Із-2539 от 17.12.2012 година за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................