Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 15.07.20014г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки районен
съд гражданска колегия
в публично заседание на
Седемнадесети юни през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Председател:
Николинка Цветкова при секретаря П. К. и в присъствието на прокурора П. Ташкова,
като разгледа докладваното от съдия Николинка Цветкова гражданско дело № 766 по
описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г.И.П. ***, ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Хан Крум“ № 1 чрез адв. В.С. против Прокуратурата на
РБ, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, лично и като правоприемник на ОСлС Пазарджик,
представлявана от Главния прокурор С. Ц., с която се претендира сумата от 10 000 лева като обезщетение за неимуществени
вреди от досъдебно производство, водено според ищеца в неразумен срок по
обвинение за извършен грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със
законовите лихви от датата на постановяване на решение по КНОХД №
335/03.07.2009г. по описа на ВКС до окончателното изплащане на сумата.Ищецът твърди, че през м. ноември 1998г. съселянин му се
оплакал, че са му откраднати прасета, на които разчитал, за да изхранва
семейството си и по тази причина ходили в дома на лицето, за което имали
сведение, че е извършило деянието.Там възникнал скандал, като впоследствие било
извършено претърсване в дома на ищеца и образувано сл. дело № 2671/1998г. по
описа на ОСлС Пазарджик.С постановление от 07.12.1998г. ищецът бил привлечен
като обвиняем по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 и по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл.
20 от НК за извършването на квалифициран грабеж,
придружен с тежка телесна повреда.Следствени действия били извършвани до
началото на 1999г. и отделни следствени действия през м. май 2003г. и м.
ноември 2003г.През същия месец отново му били предявени обвинения за грабеж по
чл. 199 и чл. 198 от НК и по чл. 216 от НК за унищожаване и повреждане на чуждо
имущество, както и по чл. 339, ал. 1 от НК за незаконно притежание на самоделна
пушка и по чл. 170, ал. 1 от НК за влизане в чуждо жилище.С постановление било
спряно воденото следствено дело, след което възобновено и дадени указания за
издирване на свидетел.С постановление на прокурора делото било иззето от
водещия разследването и възложено на друг следовател.През 2007г. и 2008г. били
проведени няколко разпита на свидетели.През 2008г. на ищеца отново били
предявени същите обвинения и по чл. 214 и 213а от НК за изнудване.На 19.02.2008г.
на ищеца било предявено разследването.На 24.03.2008г. отново му било предявено
разследването.Делото било внесено в съда на 26.03.2008г., десет години след
образуването му.На 05.06.2008г. ищецът подал жалба до ЕСПЧ за нарушение на
правото му за разглеждане на делото в разумен срок и там било образувано дело №
36090/2008г.С присъда № 87 на ОС Пазарджик по НОХД № 269/2008г. ищецът бил
признат за невиновен за извършени престъпления по чл. 199 от НК, чл. 216 от НК,
чл. 214 от НК и признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 128,
ал. 2 от НК, като му било наложено наказание от една година лишаване от
свобода.Признат бил за виновен и в извършването на престъпление по чл. 129 от НК и му било наложено наказание глоба и за престъпление по чл. 339 от НК, за
което също му било наложено наказание глоба.Наказанията били определени при
условията на чл. 55 от НК, поради изминалия период от време.Ищецът обжалвал
присъдата пред АС Пловдив, който я потвърдил с решение № 27 от 17.02.2009г. по
ВНОХД № 651/2008г.По негова жалба било постановено решение № 335/03.07.2009г.
на ВКС, с което присъдата била
изменена и бил оправдан по обвинението по
чл. 129 от НК.С писмо от 12.09.2013г. бил уведомен от ЕСПЧ, че следва да
изчерпи възможностите за защита съобразно вътрешното законодателство.Ищецът
подал молба пред Министъра на правосъдието, но същият му отказал обезщетение с
мотив, че наложените наказания са при условията на чл. 55 от НК, поради дългия
период за водене на делото.Ищецът твърди, че по най-тежкото обвинение за грабеж
му се дължи обезщетение, тъй като по това обвинение бил оправдан.През
изминалите години живял в страх, че ще получи
ефективна присъда, бил в несигурност и неизвестност от изхода на
делото.Притеснявал се за семейството си и бил огорчен от несправедливото
обвинение.
В съдебно заседание по реда на чл.
214 от ГПК по искане на ищеца е допуснато изменение на иска в следния смисъл:
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с повдигнато и
поддържано обвинение за престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което е постановена влязла в сила
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 03.07.2009гг. до
окончателното изплащане.Алтернативно се прави искане да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лева за нарушаване правото му на разглеждане
на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от 03.07.2009г. до
окончателното изплащане.
По делото е постъпил писмен отговор от РП Пазарджик, с който се оспорва
иска по основание и размер.Правят се възражения относно наличието на
неимуществени и имуществени вреди за ищеца като пряк резултат от действията на
прокуратурата.Оспорва се и размера на вредите, като прекомерно завишен.С
допълнение към писмения отговор се излагат съображения за недопустимост на
предявения иск.
В съдебно
заседание явилият се представител на държавното обвинение – прокурор от РП
Пазарджик оспорва предявените искове против Прокуратурата на РБългария.
След преценка на събраните доказателства съдът
прие за установено следното:
С Постановление
от 07.12.1998г. на следовател при ОСлС Пазарджик бил привлечен Г.И.П., ЕГН **********
като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 198,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това че на 19/20.11.1998г. в с.
Боримечково, Област Пловдивска, действайки в съучастие като съизвършител с К. Д.
Д. от с. Лесичово, Н. Ц. К. от с. Калугерово и други неустановени извършители,
е отнел чужда движима вещ – тонер за сателитна антена „П.“ на стойност
30 000 лв. от владението на Р. Р.ов Г. от с. Боримечково, с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и
деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда на Г., изразяваща
се в нараняване, което прониква в черепната кухина и за престъпление по чл.
198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това че на 19/20.11.1998г. в с.
Боримечково, Област Пловдивска, действайки в съучастие като съизвършител с К. Д.
Д. от с. Лесичово, Н. Ц. К. от с. Калугерово и други неустановени
съизвършители, е отнел чужди движими вещи – сателитна антена, марка „Колумбия“,
черно бял телевизор „Елена“, двукасетъчен радиокасетафон и 1 бр. прасе около 50
кг., всичко на обща стойност 1 000 0000 лв. от владението на Бончо Павлов С.
от с. Боримечково, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила и заплашване.Взета му е мярка за неотклонение „парична гаранция“.На
същата дата Г.И.П. е разпитан в качеството на обвиняем по повдигнатите му
обвинения.След проведени следствени действия с постановление от 26.11.2003г. ищеца отново е
бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро
във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 216, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 от Н, чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, чл. 198, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, чл.
170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1-во и 2-ро от НК и е
разпитан по тези обвинения.След 2007г. по воденото досъдебно производство са
извършвани допълнителни следствени действия, вкл. разпити пред съдия и на
19.02.2008г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем за посочените
престъпления и допълнително за
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 от НК,
а на 19.02.2008г. му е предявено разследването.На 26.03.2008г. срещу ищеца е
внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
198, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1
от НК, по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 214, ал. 2, т. 1
във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 2-ро от НК.С
определение на съда от 01.04.2008г. по образуваното ВНОХД № 269/2008г. по описа
на Пазарджишкия окръжен съд е потвърден отказ на ОП Пазарджик с постановление
от 13.02.2008г. по сл. д. № 267-I/1998г. по описа на ОСлС Пазарджик, с което не е дадено разрешение на Г.П.
за пътуване извън пределите на РБългария.По делото са проведени три съдени
заседания и същото е приключило с присъда № 87 от 14.11.2008г., с която Г.И.П.
е бил признат за виновен и осъден за престъпления по чл. 128, ал. 2 във вр.к с
ал. 1 от НК, по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр.
2-ро от НК, като наказанията са определени при условията на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б“ от НК.Със същата присъда Г.И.П. е признат за невиновен и оправдан по
обвиненията за извършени престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
198, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
по чл. 216, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1
във вр. с чл. 213а, ал. 2, т. 3 и 4 от НК.С определение на съда от 03.11.2008г.
е отменена наложената с постановление от 06.03.2008г. на ОП „забрана за
напускане на пределите на страната“ на подс. Г.И.П..Присъдата е обжалвана от Г.П.
чрез пълномощника му пред ПАС и е потвърдена с решение № 27 от 17.02.2009г. по
ВНОХД № 651 по описа за 2008г. на Пловдивски апелативен съд.По жалба на Г.П.
въззивното решение № 27 от 17.20.2009гг. по ВНОХД/2008г. на ПАС е отменено в
частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за
извършено престъпление по чл. 129 от НК и същият е признат за невиновен и
оправдан по това обвинение.В останалата част въззивното решение е оставено в
сила.
Не се спори
по делото, а и от приложените писмени доказателства е видно, че ищецът чрез
пълномощника си е подал жалба № 36090/08 пред Европейския съд по правата на
човека с оплакване за продължителност на воденото срещу него наказателно
производство, която жалба е била обявена за недопустима, тъй като
вътрешноправните средства за защита не са били изчерпани според изискването на
чл. 35, § 1 от Конвенцията с оглед промените във вътрешното законодателство.
Ищецът е
подал заявление № РС-13-624/30.09.2013г. в Министерство на правосъдието, което
е било разгледано от Специализирано звено на Инспектората към ВСС, извършена е
проверка и е съставен Констативен протокол от 20.01.2014г.Заявлението е
отхвърлено като неоснователно на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, тъй
като продължителността на производството не надхвърля разумния срок.Изложени са
съображения, че с решението по НОХД № 269/2008г. на ОС Пазарджик е приложена
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при изрично приемане на срока на
досъдебното производство за прекомерен и с оглед на това е намалено наложеното
на заявителя наказание под най-ниския предел.Този подход бил възприет и в
окончателното решение на ВКС, което съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека представлявало достатъчна и ясна компенсация на признато
нарушение на правото на гледане и решаване на делото в разумен срок.
От приложеното по делото свидетелство за
съдимост на ищеца е видно, че същият е бил осъден по одобрено от съда
споразумение от 24.04.2008г. на РС Пазарджик по НОХД № 969/2008г. за
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК на пет месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок
от три години.
Като
свидетел по настоящето дело е разпитан Емил Банчев, който познавал ищеца
отдавна и знаел, че бил обвинен в грабеж.Според показанията на свидетеля ищецът
преживял тежко периода, през който се водело наказателното производство срещу
него, притеснявал се за изхода му, за семейството си и за себе си, ако го
осъдят и отиде в затвора.Оплаквал се, че не може да пътува и в чужбина, тъй
като имал забрана.Притесненията на ищеца били през целия период докато го
оправдали.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
В
исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето дело ищецът е
изложил обстоятелства за проведено наказателно производство срещу него,
приключило с оправдателна присъда по обвиненията за извършени престъпления по
чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.Изложил е и обстоятелства за подадено
заявление в Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение, което
било отхвърлено като неоснователно на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.В
настоящето производство ищецът претендира обезщетение от незаконното му
обвинение за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК и по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за което е оправдан с
влязла в сила присъда.В тази насока ищецът чрез пълномощника си прави и
уточнение в съдебно заседание и изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК.Твърденията
си в исковата молба за претърпени неимуществени вреди – несигурност от изхода
на наказателното производство и страх, че ще бъде ефективно осъден, притеснения
за семейството му, ако отиде в затвора и огорчение, че несправедливо е обвинен
в извършването на грабеж, ищецът обосновава именно с главното според него и най-тежко
обвинение в извършването грабеж. С оглед
на това настоящият състав на съда намира, че предявения иск против
Прокуратурата на РБългария за причинени неимуществени вреди следва да се квалифицира
по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ /редакцията на закона преди изменението, обн. в
ДВ, бр. 98/2012г., която е действащата материално-правна разпоредба към момента
на влизане в сила на постановената оправдателна присъда и пораждане на правото
на ищеца на обезщетение на това основание/.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът
действително е търпял неимуществени вреди през периода на воденото наказателното
преследване срещу него за извършени престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.За
тези престъпления ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от
07.12.1998г. на следовател при ОСлС Пазарджик, като в случая наказателното
производство е продължило повече от десет години до влизане в сила на
постановената оправдателна присъда по повдигнатото обвинение.Разпитаният по
делото свидетел установи отрицателните последици за физическото, емоционално и
психическо състояние на ищеца, които той е търпял вследствие на наказателното
преследване срещу него.Същият е изпитвал страх и несигурност от изхода на
наказателното производство, изпитвал е притеснения за семейството си, как ще се
справят без него, ако бъде осъден ефективно, не е имал и възможност да напуска
страна с оглед наложената му забрана за това.
При тези
данни съдът намира, че е доказана причинната връзка между търпените вреди от
ищеца и действията на прокуратурата, която е повдигнала и през един
продължителен период от време е поддържала обвинение против него за тежко
умишлено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК.
Предвид гореизложеното
и като взе предвид претърпените от ищеца душевни страдания през периода на
воденото наказателно производство срещу него съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 3000 лева.В
съотвествие със задължителните указания, дадени с тълк. решение № 3 от
22.04.2005г. на ВКС, т. 11 съдът взема предвид при определяне на обезщетението
и броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на
извършените деяния, за които е осъден ищеца, съпоставени с тези, за които е
оправдан, причинната връзка между незаконността на всяко от обвиненията, за
които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди – болки и
страдания, като ги преценява с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52
от ЗЗД.В тази насока съдът съобрази, че за обвинението в квалифициран грабеж на
вещи по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК, придружен със средна или тежка телесна
повреда, действително се предвижда най-тежко наказание – от 5 до 15 години
лишаване от свобода, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от
имуществото на виновния.
При
определяне на посочения размер на обезщетението от 3 000 лева съдът взема
предвид и обстоятелството, че през релевантния за делото период против ищеца е
образувано и водено и друго наказателно производство за престъпление по чл.
129, ал. 1 от НК, което е приключило със споразумение от 24.04.2008г. по НОХД №
969/2008г. по описа на РС Пазарджик, с което му е определено наказание от пет
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, поради което част от
претърпените от ищеца неимуществени вреди, описани в исковата молба, не са
резултат само от воденото наказателно производство, предмет на настоящето дело.Предвид
комплексния характер на неимуществените вреди и невъзможността те да се
разграничат при наличието на две паралелно водени наказателни производства през
продължителен период от време, съдът определя обезщетението по справедливост,
съобразявайки изхода и на двете производства.По тези съображения съдът намира
иска за основателен и доказан до посочения размер от 3 000 лева, за който
размер следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания размер от 10 000
лева искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.Относно
допустимостта и основателността на алтернативно заявения иск съдът намира, че
не дължи произнасяне с оглед изхода по главния иск.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава и без
покана.Съгласно чл. 86 от с. з. длъжникът дължи лихва от деня на забавата.В
конкретния случай се дължи лихва от датата на влизане в сила на постановената
оправдателна присъда с решение на ВКС № 335/03.07.2009г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за ДТ
съобразно уважената част от иска в размер на 3 лева.Разноски за адвокатско
възнаграждение не се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за
заплатено такова.
По изложените
съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със
седалище и адрес: **** 2-Съдебна палата, представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати на Г.И.П., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес: ***** чрез адв. В.С. обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ /редакцията на закона преди
изменението, обн. в ДВ, бр. 98/2012г./ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху тази сума от 03.07.2009г. до окончателното й
изплащане, както и направени по делото разноски в размер на 3 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3000 лева до
претендирания размер от 10 000 лева, както и за законната лихва върху тази
разлика, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: