МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 376/2018
г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав
Девненският районен прокурор е внесъл в Районен съд -
Девня обвинителен акт по обвинението на И.П.И., ЕГН: ********** за това, че:
1. На 23.10.2017 г. в гр. Девня, обл. Варна, противозаконно унищожил чужди
движими вещи – стъклопакет 20 мм. с размери 1,6/0,65 м. на „външна двукрила
отваряема врата“, на стойност 57,41 лв., стъкло единично 6 мм. 1,6/0,65 м., 11 пана с размери
48/8 с., стъклодържач 4 м., стъкло с размери 1,6/0,65 м. и 2 броя стъклодържачи
на „две двойни вътрешни отваряеми врати“ на стойност 120,27 лв., всичко на
стойност 177,68 лв., собственост на „***“ АД, гр. Девня – престъпление по чл.
216 ал. 1 от НК.
2. На 23.10.2017 г. в гр. Девня, обл. Варна, в административната сграда на
„***“ АД, гр. Девня, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По настояване на подсъдимия
и неговия защитник, съдебното следствие по настоящото дело е проведено по реда
на глава двадесет и седма в хипотезата на чл.372 т.1 от НПК, като съдът е
одобрил заявеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие да не се изслушва
вещото лице, изготвило СОЕ в хода на досъдебното производство.
В хода на съдебното
следствие подс. И. дава обяснения, в които заявява, че с намиращ се наблизо
конус е счупил едно единствено стъкло на входната врата, тъй като е искал да
излезе, но никой не го е пускал, а вратата е била заключена. В последната си
дума заявява, че съжалява, че е счупил стъклото, но се е налагало, защото е
нямало как да излезе.
Защитникът на подсъдимия намира
деянието за несъставомерно по чл. 325 от НК, като твърди, че подсъдимият не е
имал умисъл да нарушава обществения ред, а просто е искал да излезе извън
административната сграда на „***“АД. По отношение на деянието по чл. 216 от НК
счита, че предвид ниската стойност на щетите същото представлява маловажен
случай и моли за налагане на санкция по чл. 216 ал. 4 от НК.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението изцяло, намира го за безспорно доказано
въз основа на показанията на свидетелите К.К., К.Г., Д.П., Л.С., А.С., М.С. и С.С.,
както и на заключението на видео - техническата и лицево – идентификационна
експертиза. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен по тези обвинения, като
намира деянията за съставомерни по чл. 216 ал. 1 и чл. 325 ал. 2 от НК.
Предлага за първото престъпление да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, а за второто за срок от една година, които да
бъдат групирани по правилата на чл. 23 от НК, а изтърпяването на общото най –
тежко наказание да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 23.10.2017 г. сутринта пред административната
сграда на „***“АД гр. Девня, намираща се в промишлената зона на гр. Девня
започнал протест на множество жители на с. Чернево срещу изграждането от страна
на дружеството на депо за неопасни отпадъци в землището на селото. Част от протестиращите
дошли с автобуси, а други с леки автомобили. На протеста присъствали и членове
на инициативния комитет, създаден с цел недопускане на изграждането на депото,
сред които бил и подс. И.И.П..
Тъй като пред сградата на „***“АД започнали
да се струпват много хора, на място били изпратени полицейски служители от РУ –
Девня с цел опазване на обществения ред и недопускане на нарушения. На място
пристигнали и журналисти от различни медии, за да отразят събитието.
Протестиращите скандирали срещу
ръководството на дружеството, като част от тях в това число и подсъдимия се
насочили към централния вход на административната сграда и настоявали да влязат
вътре и да се срещнат с изпълнителния директор на дружеството С.Н.с. Пред вратите
се намирали полицейски служители и служители на охранителната фирма на
дружеството, които не допускали протестиращите вътре. Подс. П. се намирал пред
останалите протестиращи и блъскал силно по вратата на централния вход викайки
„Майка ви стара, слизайте, стига сте се крили като мишки“. В резултат на
ударите той счупил стъклото на входната врата при което наранил ръката си и от
нея започнало да тече кръв. Първоначално протестиращите не били приети от изпълнителния директор, но
след пристигането и намесата на кмета на Община Девня в сградата били допуснати
свид. В.Г. – Председател на инициативния комитет, подс. И.П. и свид. К.М.. След
като влезли във фоайето на сградата кметът С. Ш. им съобщил, че изпълнителния директор
ще се срещне само с един от тях. За да се срещне с ръководството на завода се
качил свид. В.Г. заедно с кмета на града. Ядосан, че не е допуснат до срещата,
подс. П. взел един оранжев конус, който се намирал до банкомата, находящ се във
фоайето на сградата и размахвайки го нанесъл няколко удара по стъклата на вратите,
които се намирали от вътрешната страна /т. нар. междинни врати/. След намеса на
охраната подсъдимия оставил конуса, но продължил да вика и да ръкомаха. Въпреки
присъствието на полицаите той продължил с непристойните си действия, като застанал
пред междинните врати и започнал да ги рита с крак. След това започнал да обикаля нервно из фоайето, като излязъл
в междинното пространство между двете врати и отново взел два оранжев конуса. С
единия от тях счупил стъклото на дясната вътрешна врата, хвърляйки го срещу
нея, а замахвайки с другия счупил стъклото на външен неотваряем прозорец,
намиращ се вляво от външната врата. След това протестиращите отвън граждани,
чрез силно издърпване отворили плъзгащата се външна врата и подс. П. излязъл
извън сградата. Действията му били възприети от всички присъстващи лица –
протестиращи граждани, полицейски служители, охранители.
След проведената среща между свид. В.Г. и изпълнителния
директор на „***“АД протеста приключил и протестиращите се разотишли.
На същия ден бил направен оглед на
местопроизшествието и фотоснимки.
В резултат на действията на подс. П. били
унищожени следните вещи: стъклопакет 20 мм. с размери
1,6/0,65 м. на „външна двукрила отваряема врата“, на стойност 57,41 лв., стъкло
единично 6 мм. 1,6/0,65 м., 11 пана с размери 48/8 с., стъклодържач 4 м.,
стъкло с размери 1,6/0,65 м. и 2 броя стъклодържачи на „две двойни вътрешни
отваряеми врати“.
В хода на досъдебното производство за
определяне стойността на отнетото имущество е била назначена СОЕ, чието
заключение – неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, сочи обща оценка на унищожените вещи в размер на 177, 68
лева.
С протокол за доброволно предаване от
13.11.2019 г. били приобщени USB устройство /флаш
памет/, съдържащи два броя видеофайла – записите от охранителните видеокамери
на „***“АД гр. Девня.
С писмо изх. № 951/02.11.2019 г. от страна
на „***“АД бил DVD носителq съдържащ 1 бр. видеофайл – запис на Централната
емисия „Новини“, излъчена в ефира на Нова тв на 23.10.2017 г.
Същите били предоставени за експертно
изследване, като в хода на досъдебното производство е назначена видео –
техническа и лицево -. идентификационна експертиза, от заключението на която се
установява следното:
1. След извършен
преглед на видеофайла с име „***7“ /находящ се на USB устройство, предадено доброволно от свид. К./ се
установило, че той е цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху
твърдия диск на видео – охранителната система на „***“АД. Не са установени
следи от манипулация/намеса върху записаната информация.
2. След извършен
преглед на видеофайл с име „IMG_4006“ /находящ се на
същия носител/ се установило, че той е цифров презапис от оригиналните файлове,
записани в паметта на мобилен телефон, с който е презаснет възпроизведен на
монитор видеозапис. Установени са следи от манипулация/намеса върху записаната
информация.
3. От извършения
преглед на 1 бр. DVD-R „@work“ /предоставен от „**“АД/ се установило, че той е
цифров обработен презапис от оригиналните файлове, записани върху записващо
устройство. Установени са следи от манипулация/намеса върху записаната
информация.
4. Резултата от
сравнителния анализ, проведен от вещото лице позволява да се направи извод, че
на горепосочените фотокопия /сн. от 1 до 58/ е заснето едно и също лице,
посочено като подс. И.И.П..
Изслушано в с.з. вещото лице уточнява, че
двата записа, находящи се на предоставеното USB устройство - име „***“ и име „IMG_4006“ се припокриват.
Т.е. същите са с абсолютно идентично съдържание. На въпрос на прокурора вещото
лице отговаря, че няма как да има нещо изрязано или добавено на записа от
мобилния телефон, предвид идентичността му с този от оригиналните файлове. На
въпрос на съда вещото лице уточнява, че е приел наличието на следи от
манипулация/намеса върху два от изследваните файла, предвид факта, че същите са
презапис на оригинални записи.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
приема за установена след анализ и преценка по отделно и в съвкупност на всички
събрани гласни и писмени доказателства, както и на заключенията на извършените
в хода на досъдебното производство експертизи, кредитирани от съда като
компетентно и обективно изготвени .
Фактите относно случилото
се пред и в административната сграда на „***“АД гр. Девня на 23.10.2017 г.
сутринта са безспорно установени, тъй като има преки очевидци на случилото се в
лицето на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Преки
доказателства, че подсъдимият е автор на деянията описани в обвинителния акт се
съдържат в показанията на следните свидетели: К.К. /който макар и да не е
присъствал лично на случващото се във фоайето на сградата е наблюдавал
видеозаписите от охранителните камери/, К.Г., Д. ., А.С., М.С., С.С., Н.Я. /в
показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство приобщени към
доказателствата по делото чрез прочитане по реда на чл. 281 ал. 5 от НПК – със
съгласието на подсъдимия и неговия защитник/, И.В. /в показанията му дадени
пред съда и пред орган на досъдебното производство приобщени чрез прочитане по
искане на защитата и със съгласието на подсъдимия/, В.С. /в показанията му,
дадени пред орган на досъдебното производство, прочетени след служебно
констатирано от съда противоречие със заявеното в съдебна зала/. Всеки един от
тези свидетели заявява, че е видял подс. П. да чупи стъкла. Показанията на тези
свидетели съдът напълно кредитира, тъй като са непосредствени и
представляват първични доказателства по смисъла на чл. 104 от НПК, отразяват
преките впечатления на лица, присъствали на място и възприели непосредствено и цялостно развитието
на събитията. Показанията им са последователни, логични, взаимно
непротиворечиви, кореспондират помежду си.
В пълен унисон с
твърденията на тези свидетели е установеното от видео – техническата и лицево –
идентификационната експертиза, съгласно която именно подс. И.И.П. е лицето,
което чупи стъклата на външната и вътрешната врата във фоайето на
административната сграда на „***“АД гр. Девня. До това заключение вещото лице е
достигнало след сравнително изследване на оригиналния запис от охранителните
видеокамери /за който сочи, че не е манипулиран и няма следи от външно
въздействия/ и предоставен му сравнителен снимков материал на подсъдимия. Тук
следва да се отбележи, че съдът кредитира и заключението в частта му касаеща
експертното изследване на другите два записа, тъй като „манипулацията/външната
намеса“ върху тях не е от такова естество, че да доведе до неистинност на
съдържащата се в тях информация. Вещото лице заяви пред съда, че е дал такова
заключение, доколкото се касае за „презаписи“, а не за оригинални файлове.
Изследването от вещото лице видеозаписи безспорно установяват, че нещата са се
развили не както подсъдимия твърди, а както заявяват горепосочените свидетели.
Счупването на повече от едно стъкло, ритането, блъскането и замерянето на
стъклените врати и прозорци ясно сочи, че подсъдимият е сторил това в изблик на
гняв и невъздържаност, а не за да излезе навън.
Наличните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме, че подс.
П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
216 ал. 1 от НК и такова по чл. 325 ал. 2 пр. 2 от НК. Двете престъпления са
извършени в условията на идеална съвкупност, като подсъдимият едновременно е
целял да демонстрира явното си неуважение към обществото и пренебрежителното си
отношение към установения правов ред, както и да унищожи чуждо имущество,
собственост на „***”АД. Твърденията му, че се е почувствал едва ли не задържан
или лишен от възможността да се придвижва свободно и затова е счупил „само едно
стъкло”, за да излезе от сградата са неистинни. Това ясно личи от установеното
от видеотехническата експертиза, а и се установява от показанията на
разпитаните свидетели. Всеки един от горепосочените свидетели, както вече бе
отбелязано, сочи именно подсъдимия като
автор на счупването на стъклата. Заявлението на трима свидетели – близки до
подсъдимия, че не са видели или не са чули да се чупят стъкла не значи, че това
не се е случило. Видно от огледния протокол и приложения към него фотоалбум е,
че счупените стъкла са повече от едно, като по вратите и прозорците има и други
поражения, като побитости, извадени уплътнения, счупени стъклодържачи и др. По
делото липсват каквито и да било данни, че някой друг освен подсъдимия е чупил
каквото и да било в сградата на „***”АД. При наличието на тези доказателства
съдът няма как да приеме, че подс. П. е счупил само едно стъкло, защото е искал
да излезе. За умисъла на едно лице се съди не от неговите заявления, а от
обективно предприетите от него действия. А тези на подсъдимия ясно говорят за
неговите намерения да унищожи чуждите вещи, като в същото време демонстрира
своето отношение към обществените порядки.
Безспорно е, че
поведението на подсъдимия е непристойно, грубо
нарушава обществения ред и е израз на явно неуважение на обществото. Нещо
повече – действията на подсъдимия са застрашавали и телесната неприкосновеност
на намиращите се в непосредствена близост лица, в това число и полицейски
служители. Тези действия, макар и да представляват
„израз на емоциите му” или „изблик на недоволство” са в дълбок разрез с
установения в обществото морал и порядък. Същите са израз на открито неуважение
към личността на околните граждани, на невъздържаност, буйство и неприличие.
Деянието на подсъдимия надхвърля представите за случай на обикновена
укорима постъпка, извършена неволно или незлонамерено. Чрез него подс. П. е демонстрирал явно неуважение към обществото и
пренебрежение към общоприетите норми на поведение, като причините, които са го
провокирали по никакъв начин не оправдават поведението му. Действията му са станали достояние на широк кръг лица, в
това число и полицейски служители и охранители, като дори тяхната намеса той не е преустановил непристойното си
поведение. По този начин той е демонстрирал, че не се смята за обвързан
със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към
тях с явно пренебрежение.
Деянието осъществено
от подс. П. се отличава с изключителна дързост защото: „Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват,
изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други
обществени или лични интереси; когато с действията на подсъдимия се
скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление“. Хулиганските
действия на подсъдимия се изразяват в буйство, викане, ритане, чупене с ръце и
с помощни средства. Характерът, интензивността и продължителността на
действията на подсъдимия дават основание за квалификацията им като изключително
дръзки. Въпреки присъствието на полицейски служители, намесата на охранителите,
опита на кмета на града да потуши напрежението подс. П. не е преустановил
непристойните си действия, а напротив – те са ескалирали като накрая са
приключили с чупенето на две стъкла почти едновременно с помощта на двата
конуса. По този начин подсъдимият е демонстрирал чувство за безнаказаност,
липса на всякакви задръжки, незачитане на чуждата собственост, игнориране на
установените правила за обществен ред и спокойствие.
При
преценката относно съставомерността на деянието по чл. 216 ал. 1 от НК от
обективна страна, съдът намира за неоснователно застъпеното от защитата
становище за маловажност на деянието. Факта на възстановяване стойността на причинените
увреждания не променя констатацията, че с деянието са нанесени множество
увреждания като са деформирани и изпочупени няколко врати и прозорци на
сградата, при което извод за липса или незначителност на вредоносните последици
не може да бъде обоснован. При това, начина на извършване на деянието – на
публично място в присъствие на много други лица, и с демонстративно проявена
невъздържаност, сочи на хулигански подбуди в поведението на подсъдимия, както
бе обяснено по – горе. Съотнасянето на така изтъкнатите характеристики на
деянието към възстановяването на щетите определено не обуславя преценка за
маловажност на деянието. Действително, стойността на увредената вещ е
значително по-ниска от минималната работна заплата в страна, но само заради
тази му характеристика, случаят не позволява да се преценява като маловажен по
смисъла на чл. 93 т. 9 от НК. Поведението на подсъдимия определено не може да
се дефинира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, напротив - неговата характеристика
е на такова с по-висока степен на обществена опасност. Стойността на предмета
на престъплението в конкретния случай не би следвало да е единственият критерий
за определяне на случая като маловажен, поради което съдът не споделя тезата на
защитата в тази връзка. Ниската стойност
на унищоженото имущество и възстановяване на неговата парична равностойност
следва и е отчетено при определяне на наказанието на подсъдимия.
От
субективна страна и двете деяния са извършени умишлено, при форма на вина пряк
умисъл, чрез съзнавани, целенасочени и целени действия и намерения от една
страна да се да се унищожи чуждо имущество, а от друга – да се демонстрира явно
пренебрежение към установения в държавата ред и обществени порядки.
Предвид
всичко гореизложено съдът прие, че подс. П. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 216 ал. 1 от НК, както и по чл. 325 ал. 2 от НК, поради което го призна за виновен по възведените срещу него
обвинения.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на слаби емоционални и волеви
задръжки от страна на подсъдимия, недооценяване на сериозността на извършеното
и възможните последствия от негова страна, незачитане на установения в страната
правов ред и неприкосновеност на собствеността.
При определяне размера
на наказанието, съдът прецени степента на обществената опасност на извършените от
подсъдимия деяния, която определи като сравнително невисока, като взе предвид ниската
стойност на унищоженото имущество и възстановяването на щетите от подсъдимия и
отчете причините, които са провокирали подсъдимия да извърши противоправни
действия.
Като невисока бе
преценена от съда и степента на обществена опасност на извършителя, предвид
чистото му съдебно минало, липсата на други криминални прояви и добрите му
характеристични данни.
Всички тези
обстоятелства съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, поради което и с оглед липсата на отегчаващи такива определи
наказанията му в минимален размер. За всяко едно от деянията, извършени от
подсъдимия съдът му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
като на основание чл. 23 ал. 1 от НК групира така наложените наказания и му
наложи едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца.
Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи
формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения правопорядък, не
обосновават нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото, за да бъде
превъзпитаван и поправян в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало
на подсъдимия, но и социалния му статус,
липсата на изрични лоши характеристични данни, неговата трудова
ангажираност обосновават приложимост на института на условното осъждане. С оглед
на това и на основание чл.66 ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието на подс. П. с минимален изпитателен срок от три години.
Съдът
счете, че с това именно наказание ще се изпълнят
най-добре целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – не
само ще се накаже подсъдимия за извършените престъпления, но и ще му се
въздейства възпиращо и превъзпитателно. Именно това наказание съдът намира за
справедливо и адекватно на извършените престъпления и подходящо да повлияе
поправително на осъдения към спазване на законите и добрите нрави, а така също
и да въздейства респектиращо върху другите членове на обществото.
На основание чл.189
ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия и направените в хода на досъдебното
производство разноски.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: