Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр.Габрово, 25.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО............... в открито
съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : И. ЦОНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина Церовска и в присъствието на прокурор Стоян Петков –
прокурор в ОП Габрово, като разгледа докладваното от председателя к.н.а.д. № 120 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Изпълнителен
директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ /ИА“МН“/, с адрес ***, депозирана чрез Р.Р. – пълномощник, Ст.инспектор в ИА“МО“, против Решение
№ 376 от 29.07.2019 г. на Районен съд гр.Габрово, постановено по АНД № 397 по
описа за 2019 година. С обжалваното Решение е отменено Наказателно
постановление/НП/ № 27-210 от 08.02.2019 г., издадено от Заместник директор на
ИА“МО“, с което НП за допуснато нарушение на чл.86, ал.1, т.3, във вр. с чл.81,
ал.2, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/ от Д.Н.Д. ***, ЕГН **********, на длъжност
„медицински фелдшер“ в ЦСМП - Габрово, на основание чл.229, ал.1, във вр. с
чл.235 от ЗЗ на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева.
С така депозираната
касационна жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение,
постановено от ГРС по АНД № 397/2019 г. , с което е отменено НП № № 27-210 от
08.02.2019 г., издадено от Заместник директор на ИА“МО“, като неправилно и
незаконосъобразно, както постановено при неправлино приложение на закона, по
смисъла на чл.348, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.63, ал.1 от ЗАНН. В съдебно заседание касационният жалбоподател не
се представлява от упълномощен представител.
Ответната
по жалбата страна – Д.Н.Д., редовно призован се явява лично и с адвокат Я.,
който изразява становище за неоснователност на касационната жалба, в която
насока излага и доводи.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата. Решението на Районен съд – Габрово следвало да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице –
страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната
жалба е неоснователна.
Районният
съд е приложил правилно закона. Настоящият състав на Административен съд –
Габрово споделя изцяло достигнатите от въззивния съд правни изводи, довели до отмяна
на обжалваното Наказателното постановление.
Посочените пред настоящата касационна инстанция доводи
или основания обосноваващи неправилност или незаконосъобразност, съответно
съставляващи основания за отмяна на решението на ГРС, са неоснователни. ГРС е
изложил подробни мотиви по отношение на всички възражения изложени от
жалбоподателя пред тази инстанция. Правилно, както е отбелязъл съдът,
обжалваното НП е постановено при съществено нарушение на процесуалния закон,
неотстранимо в съдебната фаза, което е довело до ограничаване правото на защита
на Д., т.к. по никакъв начин същият не е бил наясно какво точно нарушение му се
вменява да е извършил, което процесуално нарушение е основание за отмяна на НП.
В частност за да отмени
обжалваното НП, съставът на ГРС постановил обжалваното решение е приел, че посочената като нарушена правна норма не съдържа конкретно
правило за поведение, а регламентира правата на пациентите, които следва да
бъдат съблюдавани при предоставяне на медицинска помощ. Не съдържа и конкретен
фактически състав на административно нарушение. Актосъставителят и
административно – наказващият орган са се задоволили само с нейното посочване,
без да са цитирали разпоредби на медицински стандарти, които са били нарушени.
Не са посочили правното задължение за действие, което да позволи на съдът да направи
преценка дали описаната в наказателното постановление фактическа обстановка
съставлява административно нарушение.
Следва да се посочи, че съгласно чл.80, ал.1 от
Закона за здравето, качеството на медицинската
помощ", съставляваща принцип по чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда
на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за "достатъчност на
медицинската помощ", с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете
и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински
стандарти. Предвид на това, посочената в НП като нарушена норма на чл. 86, ал.1, т.3 – правото на достъпна
и качествена медицинска помощ, във вр. с чл.81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа
конкретен състав на административно нарушение, а регламентира един от
принципите посочени в чл.81, ал.2 от ЗЗ на правото на всеки български гражданин
на достъпна медицинска помощ, този на зачитане на неговите права и само нейното
посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената
разпоредба следва да се прилага във връзка с чл. 80 от ЗЗ, чрез
посочване на конкретното нормативно установено задължение от съответния
утвърден медицински стандарт, което наказващия орган приема, че е нарушен. В НП са изписани наложилите се в практиката
характеристики за качеството, своевременност и достатъчност на медицинската
помощ. Тези характеристики обаче не са медицински стандарт, приет по реда на чл. 6 от ЗЛЗ, нито са
правила. Правилата би следвало да бъдат приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и на лекарите по дентална медицина, който регламентира, че правилата се приемат от Българския лекарски съюз,
който ги предлага за утвърждаване от министъра на здравеопазването. Едва след
утвърждаването им от него те стават задължителни за практикуващите лекари.
Такива правила за добра медицинска практика за лекарите няма публикувани.
Липсата на такива позовавания на разписани правила за дължимо поведение, прави
невъзможно осъществяването на контрол от страна на съда, дали конкретни
действия или бездействия осъществяват състава на административно нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА, при реализирането на административнонаказателната отговорност е
недопустимо административнонаказателните норми да се прилагат по аналогия или
да се тълкуват разширително. Неизписването на всички фактически и правни
основания, въз основа на които наказващият орган е извел своите изводи, относно
наличието на елементите на посоченото в НП административно нарушение се явява
процесуално нарушение, което е съществено по своя характер и което засяга освен
правото на защита на сакционираното лице, но и правомощието на съда да извърши
проверка до колко действителната воля на органа е постановена в съответствие
със закона.
За да е налице коректно, ясно и
точно описание на нарушението, следва в АУАН и НП да е посочено кои точно
медицински стандарти или добри медицински практики е следвало да бъдат
приложени от лекуващия доктор в хода на лечението на пациента и кои конкретно
алгоритми на съответните стандарти и в какъв времеви момент. Липсата на такива
изрични позовавания за конкретния случай, прави невъзможен и съдебния контрол
за тяхното изпълнение. Допуснатите лекарски грешки следва да се санкционират,
но при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на
административно наказателните актове, които се издават в тези случаи.
С оглед казаното, настоящият състав на касационата
инстанция споделя изцяло мотивите на ГРС, с които същият е отменил обжалваното
пред него НП, поради което и на основание чл. 221, ал.2, изр.2 от АПК тези
мотиви не следва да бъдат преповтаряни.
По
изложените съображения се налага извода, че липсват основания за отмяна на
решението на ГРС. Районен съд – Габрово, като е постановил решение, с което е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, е постановил правилен, валиден
и допустим съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376 от 29.07.2019 г. на Районен съд
гр.Габрово, постановено по АНД № 397 по описа за 2019 година, като правилно и
законосъобразно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.