Р
Е Ш Е
Н И Е № 260000
гр. Враца, 03.01.2025
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 08.10.2024
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ДИНЕВ
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ДИНЕВ
т.д.№137 по описа за 2020г. и за се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.432, ал.1 КЗ
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД от П.Г.И., ЕГН **********,
с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.С.Ч. ********, със седалище и
адрес на управление *****.
В исковата молба се
твърди, че на 05.08.2020г. Р.В.Р. е управлявал лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Голф" с рег.№ВР *** СС на път ІІ-15 Враца-Оряхово. На км.18+200
до с.Баница поради движение с несъобразена скорост водачът губи контрол над автомобила
и се блъска в дърво, вследствие на което е причинена смъртта на Н. Б.Т., която
ищецът отглеждал и възпитавал.
Твърдението на ищеца
е, че произшествието е настъпило по изключителна вина на водача, който е
нарушил изброени в исковата молба разпоредби на ЗДвП и е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със съобразена с пътната
обстановка скорост и е контролирал непрекъснато превозното средство. Твърди се,
че деянието е извършено виновно и по непредпазливост. За случая е образувано ДП
№692/2020г. на РУ-Враца и пр.пр.№1232/2020г. по описа на ОП-Враца.
Ищецът твърди, че
причина за смъртта на Н. Т. са получени множество несъвместими с живота травми,
намиращи се причинна връзка с ПТП.
Нататък в исковата молба
се твърди, че ищецът е преживял изключително тежко загубата на детето си, което
е отглеждал и възпитавал от първите й глътки въздух и с което свързвал всичките
си надежди за бъдещето. Между двамата съществували трайни връзки, чувства и
отношения. Майката на загиналата и
ищецът живеели заедно на семейни начала и плод на любовта им били трите им
деца. Поради стечение на обстоятелствата ищецът не успял да ги припознае,
въпреки намерението си. Битът и начинът на живот в семейството са идентични с
традиционните - в рамките на уседнала семейна среда, при силни взаимни връзки
между родителите и децата, като те били свързани с емоционална и икономическа
зависимост. След смъртта на другите две деца на ищеца Н. останала единственото
му дете и единствен лъч светлина. Макар че не е вписан като баща на Н. в акта й
за раждане, ищецът я отглеждал от деня на раждането й, тя го възприемала като
баща, а той нея - като дъщеря и така ги възприемали и околните. Скръбта, която
ищецът понесъл от смъртта на детето, е огромна и ще го съпътства през целия му
живот. Новината за случилото се причинила на ищеца емоционален шок, прераснал в
депресивно състояние, той е съкрушен, ходи постоянно на гроба й, страда от
безсъние, с всеки изминал ден осъзнава, за загубата е безвъзвратна,
самоизолирал се е, няма желание да се вижда с приятели, не разговаря с никого,
чувства, че животът му е изгубил смисъл и няма да изпита щастието да се радва на внуци.
Нататък в исковата
молба се сочи, че лекият автомобил "Фолксваген Голф" е имал при ответника
валидна застраховка "Гражданска отговорност" със срок на валидност от
09.03.2020г. до 08.03.2021г., поради което на 25.09.2020г. ищецът предявил
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
на която ответникът отговорил с отказ.
По този начин е
обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 200
000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на Н. Т., ведно със законната лихва от дата на увреждането -
05.08.2020г. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си
адв.М. Г. ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск. Ответникът оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП.
Ответникът твърди, че
ищецът и пострадалата са живели на различни адреси, което изключва
съществуването на семейна връзка като между баща и дъщеря.
В отговора се
настоява, че претенцията е в противоречие с ППВС №5/1969г. и ППВС №4/1961г.
относно правото на обезщетение на отглеждащия неосиновено дете, излага правните
си съображения за това и цитира съдебна практика.
Ответникът оспорва
иска и по размер, за който поддържа, че е прекомерно завишен.
В отговора се прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, която е била
пътник в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол
и/или наркотици, и е била без поставен предпазен колан.
Ответникът сочи, че
периодът, за който се претендира лихва, не е съобразен с чл.380 и чл.497 от КЗ.
Подадена е допълнителна
искова молба, с която се оспорва отговора на ответника и въведеното възражение
за съпричиняване.
В открито съдебно
заседание на 21.09.2021 г. делото е докладвано и е отменено определението с
което е допуснато привличането на трето лице-помагач и са събрани допуснатите
доказателства с изключение на разпита на допуснатите свидетели.
В хода на делото обаче като трето лице помагач
на страната на ищеца е встъпил Р.В.Р.,***.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва иска.
Трето лице помагач чрез процесуалния си
представител оспорва иска.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С присъда от 18.04.2022 г. по НОХД 462/2021 по описа
на ОС – Враца третото лице помагач Р.В.Р., роден на ***г. в гр. Враца, живущ ***,
българин, българско гражданство, неженен, с основно образование, неосъждан,
безработен, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 05.08.2020г.
около 20.00 часа на път ІІ-15 /Враца-Оряхово/ на км. 18+200 /преди входа на
с.Баница/, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф" с peг. № ВР *** СС, собственост на Д.В.Р. ***, без да има
необходимата правоспособност и в нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, движейки се с превишена скорост от 122 км/ч при разрешена
такава от 90 км/ч за конкретния пътен участък предизвиква ПТП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на едно лице-Н. Б.Т., с ЕГН ********** и
средни телесни повреди на друго лице Л. Б.А., с ЕГН **********, изразяващи се в
следното: Счупване на шиповидните израстъци на 6-ти до 1-ви гръдни прешлени,
което му е причинило трайно затруднение на движението на снагата; счупване на
дясна лопатка, което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен
десен крайник; счупване на лява яблъчна кост, пода на лява орбита и средната
стена на горно челюстната пазуха, което представлява счупване на челюст;
счупване на тилната кост с наличие на надлежаща разкъсно-контузна рана,
представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, поради което и на
основание чл. 343, ал. 4, вр. ал.3, пр.4, б."б", пр.1, вр. ал.1,
б"в" вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл.54 от НК му е наложено
наказание.
Присъдата е обжалвана
и Решение № 257/03.07.2023 г. по ВНОХД № 864/2022 г. по описа на САС е изменена
присъда от 18.04.2022 г. по НОХД 462/2021 по описа
на ОС – Враца в частта за наказанието.
Решение №
257/03.07.2023 г. по ВНОХД № 864/2022 г. по описа на САС е отменено в частта в
която е било изменено първоначално наложеното от ОС Враца наказание с Решение №
319/03.06.2024 г. по нак. дело № 973/2023 по описа на ВКС, II НО.
Не се спори наличието на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" за л.а."Фолксваген Пасат" и за
настъпване на събитието в срока на покритие на застрахователната полица.
От приетото като доказателство на л 68 от
делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх. №
У-12-23/15.04.2021 г. по описа на кметство с. ***, община Бяла Слатина, обл.
Враца и удостоверението за съпруга и родствени връзки изх. № У-12-24/15.04.2021
г. по описа на кметство с. ***, община Бяла Слатина, обл. Враца на л. 69 от
делото се установява, че ищецът не е вписан като законен баща на починалата Н.
Б.Т..
От приетото като доказателство на л. 66 от
делото удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 881/14.04.2021 г. по
описа на община Враца се установява, че бащата на Н. Б.Т. е неизвестен.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелят Т.С. е
разпитан по делегация по ЧНД №300/2024
г. по описа на Районен съд гр. Бяла
Слатина.
От показанията на свидетеля Т.С., които настоящият съдебен състав
кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се
установява, че същият познава ищеца от 2006 г. от когато ищецът живее в с. *** и
детето му Н. Т. - откакто тя е била 6-7
годишна. Ищецът идвал при свидетеля за да му иска пари на заем за детето си.
Според свидетеля ищецът се грижил добре за детето си. Те били в нормални добри
отношения между баща и дете. Хвалил се с дъщеря си, че е красива, че общува с
него, че й помага. Ищецът бил известен с това, че пазарува и да се яде и да се пие, но за
детето се е грижил.
В последните години ищецът работил в
гр. София свидетелят по-рядко го виждал. Ищецът продължава да работи в София по
строителството и към момента на разпита.
Н. считала ищеца за свой баща. Ищецът
често ходел в с. Баница, защото по едно време Н. живеела там с майка си. След
смъртта на дъщеря си Н. ищецът изглеждал опечален, натъжен, съсипан, а когато свидетелят
му изразил съболезнованията си ищецът се разплакал.
От показанията на свидетелката А. С., сестра на ищеца, които настоящият
съдебен състав кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно
дадени, ни и преценени с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелката,
се установява, че свидетелката познава свидетелката познава починалата Н.
Т.. Според свидетелката брат й е биологичен баща на починалата, не е чувала
друг да е биологичен баща на детето. Отношенията между ищеца и детето били добри
и като на родител и дъщеря. Свидетелката познава и майката на почналата Н. Т. -
Б.Т. В. а след брак – К.,***. Ищецът и Б. В. живеели на семейни начала, имали още две деца,
които са починали. Едното дете имало порок на сърцето, а другото още като бебе
в гр. София починало. Загиналата в процесното ПТП Н. Т. е третото дете на ищеца
и Б.Т..***, в гр. София повечето време, защото ищецът работел повече там. Ищецът П.И. не искал да припознае Н., за да получава
майката детски помощи в по-висок размер,
но се грижел за Н. Т.. Майката на Б. понеже била с диабет Н. не искала да я
остави и да дойде при свидетелката да работи като помощник сервитьор след раздялата
на ищеца П. и Б.. Ищецът П.И. и Б.Т. *** и в квартира в гр. София. Н. се обръщала
към ищеца П. с "тати". Нямало е друг мъж в живота на Н., който тя да
припознава като баща. След като П. и Б. се разделиха, Н. поддържала контакт с
баща си. Той я издържал, но имал и моменти, когато не е давал. Преди катастрофата
Н. поискала златни обеци и ищецът й ги купил. Н. идвала и в дома на баща й в
гр. Бяла Слатина.
Според свидетелката
когато ищецът П. разбрал за катастрофата с Н., той не можел да приеме новината,
не можел да приеме смъртта на детето си. Повишил кръвно налягане, идвала
линейка в с. Баница за него и за Б.. Според свидетелката това, че ищецът П.И. и
Б.Т. не били постоянно заедно, това е попречило на връзката между Н. и П.. Той
изпращал пари на Б., за да се грижи за Н., тъй като тя беше с бронхиална астма.
Според свидетелката
и към момента на разпита ищецът не се чувства добре. Когато се събират на празници
с деца, той се натъжава. Казва, че по това врече е трябвало да има внуци, но
това няма да му се случи. Цялата рода на Б. приемала ищеца. Те и досега поддържали
контакти и той помага на семейството й. Към момента на разпита
ищецът П. не е показал, че е превъзмогнал загубата на Н.. Започнал постоянно да
пие и да казва, че това е от мъка и само така може да си поплаче. Ищецът през повечето
време живее в гр. София, където работи. Не живеел на един адрес с починалата Б.,
защото тя иначе нямаше да получава детски надбавки. П. не живеел изцяло и
постоянно с Н. и Б.. От години си живее в гр. София. Ако е имал различна
адресна регистрация на Н. и Б. е било, за да се получават социални помощи. Свидетелката не може да посочи от кога П. и Б. са
разделени. Вижда се с брат си, когато дойде в гр. Бяла Слатина - по празници,
когато той реши - може през два дни, може и след шест месеца. Поддържа
връзка с брат си и по телефона.
От показанията на свидетелката Б.К., които настоящият съдебен състав
кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени, но и при
отчитане на евентуалната заинтересованост на свидетелката се установява, че същата
е майка на починалата Н. Т., а ищецът П.И. е биологичен баща на починалата. Н. и ищеца поддържали
взаимоотношения като баща и дъщеря, като той я е вземал ваканцията, бяха в
добри отношения. Свидетелката и ищеца имали три
деца, които починали. С ищеца живяли заедно 10 години в едно домакинство. Н.
наричала ищеца "татко". В с.Баница свидетелката живеела при майка си
заедно с ищеца и Н.. След на свидетелката с ищеца, ищецът продължил да се вижда
с Н.. Помагал финансово, ходил е в училището й, питал е учителите как върви
училището. Починалата Н. Т. празнувала Коледа и Бъдни вечер с баща си, а Нова
година - с майка си. След смъртта на Н. Т. ищецът се променил, все още трудно
изживява смъртта на детето си. Според свидетелката не може да се каже, че ищецът
П.И. е изоставил Н. Т.. Вземал я ваканциите, на празници, ходила е при него и
при баба си.
Свидетелката
познава третото лице помагач Р.Р. и цялата му фамилия. Когато
свидетелката живеела заедно с ищеца живеели в София. Знае, че ищеца има къща и
в с.*** и в гр.Бяла Слатина, но след като не живее с него не знае къде точно
живее той. След 2009г. свидетелката се върнала в родната къща на майка си и
баща си в с.Баница.
Починалата
дъщеря на свидетелката казвала, че е празнувала Бъдни вечер и Коледа в София с
баща си, там той е имал квартира, там е ходила.
Ищецът
припознал само първото дете с от свидетелката. Когато Н. се родила ищецът го
нямало и работил при майка си в Италия и затова не можал да припознае Н.. Свидетелката
знаела, че П. е бащата, той също знаел, че е бащата и преценили, че не е нужно
да установяваме бащата по съдебен път.
Свидетелката
познава третото лице помагач Р.Р.,***. Всички деца в селото са приятели. Според
свидетелката Н. се познава с Р. може би от една година преди инцидента, като
всички деца често се събират заедно.
От показанията на свидетеля Н. Н., които настоящият съдебен състав
кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се
установява, че същият познава загиналата Н. след 2018 , чрез Д.Р. – брат
на третото лице помагач. Свидетелят и Н. излизали в една компания. Свидетелят не познава ищеца П.И. и изобщо
родителите на загиналата Н. Т.. Тя не е споделяла със свидетеля какви са
отношенията й със семейството й. Свидетелят е в добри отношения със семейството
на Д.Р.. Знае, че Н. Т. и Д.Р. имали връзка и тя била постоянно с него. Свидетелят
не знае къде е живяла Н. и никога не и е ходил на гости. Срещали се пред къщата
на брата на трето лице помагач. Свидетелят виждал Н.
Т. по центъра на селото, в дома на Д.Р.. Д.Р. от две, три години работи в гр.
София, но живее в гр. Враца.
От показанията на свидетеля В. Т.– баща на
третото лице помагач Р.Р. се
установява, че Н. живеела с майка си. Майка й се грижела за нея.
Според свидетеля баща й не се интересувал от нея, нито бил в селото. Свидетелят
не познава ищеца П.Г.И.. От показанията на свидетеля се установява, че често е
помещавала дома му, а 10 дни преди смъртта си Н. живеела в дома му, тъй като по
това време мейка й била в болница. Това често се случвало. Свидетелят не знае
ищецът да е полагал грижи за Н.. Тя не говорела изобщо за него. Не е идвал в
селото да я търси, свидетелят не го е виждал да търси детето си. Н. казвала, че
баща й живее с друга жена някъде в белослатинските села. Не знае синът му –
третото лице помагач Р.Р. да е бил
санкциониран за нарушения, свързани с ЗДвП и преди катастрофата да е управлявал
автомобил.
От показанията на свидетеля Д.В.Р. се установява, че свидетелят е брат
на третото лице помагач - Р.В.Р., но с брат си живеели в с. Баница, в различни
къщи. Познава Н., която била приятелка на свидетеля и е от с. Баница. С течение
на времето имали по-близки отношения с нея, излизали. Всички знаели, че третото
лице помагач Р.Р. няма шофьорска книжка.
Свидетелят излага в
показанията си че починалата Н. Т. живеела при него, но настоящият съдебен
състав не кредитира показанията в тази си част тъй като се опровергават от
показанията на останалите разпитани свидетели – Б.А., М.Б., С.С., майката и
сестрата на ищеца, които дават показания, че починалата е живеела с майка си.
Дори свидетелят Д.Р. в показанията си посочва, че Н. и майка й живеели на
квартира в най-различни къщи в с. Баница, без ищеца.
От показанията на
свидетеля се установява, че майката на Н. и ищеца се разделили, когато Н. била
10 годишна и от тогава тя не живее с него.
Н. се познавала с
брата на свидетеля – третото лице помагач Р.Р..
Настоящият съдебен
състав не кредитора показанията на свидетеля в частта че седмица преди смъртта
си Н. се била скарала с майка си и искала да избяга, тъй като от показанията на
бащата на свидетеля се установява, че причината в последните 10 дни от живота
си да бъде в неговата къща е, че по това време майката на Н. Т. била на
болнично лечение.
Според свидетеля майката
на Н. била постоянно по болниците, но дъщерята полагала грижи за нея, доколкото
дори свидетелят водил Н. до болница е Монтана да я види. Случвало се Н. да иска
пари от майката на свидетеля, който били нужни за майка й по време на болничен
престой. Свидетелят на познава ищеца. Според свидетеля за Н. ищецът бил един
чужд човек и не полагал никакви грижи нея.
От показанията на свидетелката С. Т.– майка на
третото лице помагач Р.Р.,
се установява, че iщецът бил известен като баща на Н., но по закон не бил неин баща. Познава
ищеца от малък. В момента живеел в с. *** или в гр. Бяла Слатина. Н.
живееше в с. Баница. От 20 години не живеел в с. Баница. Според свидетелката Н.
не приемала ищеца като баща, но искала от него пари за рокля, а ищецът не могъл
да й ги изпрати защото нямал пари. Н. говорела пред свидетелката лошо за ищеца.
Казвала, че е боклук, че се жени на всеки двa
дни, че майка й също се е женела на всеки два дни. Н. била близка със синовете
на свидетелката и излизала с дъщерята на свидетелката. Майката на Н. се
интересувала за дъщеря си и питала как е, когато била в дома на свидетелката.
Н. сама ходела и се
прибираше от училище в с. Баница. Н. живееше на квартира в с. Баница, където
смени три квартири. Когато майка й била в болница оставала в дома на свидетелката.
От показанията на свидетелката М.Б., които настоящият съдебен състав
кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се
установява, че същата живее от 2017 г. с. Баница. Там има магазин, който е от 2017 г.
Познава третото лице помагач Р.Р., както и семейството му. Знае горе долу къде
им е къщата. Не е очевидец на ПТП. Няма спомен да е виждала Р.Р. да управлява
автомобил преди инцидента. Знае, че починалата Н. Т. е живяла с майка си, която
се казва Б.. Не познава бащата на Н. Т. и го видяла за първи път на
погребението й. Преди смъртта на Н. Т. свидетелката познавала лелите, които са
сестри на майката на Н., но не и баща й. свидетелката е виждала и двамата братя
на майката на Б.. Всички полагали грижи за Н.. Купували храна, правели подаръци,
майка й си я гледаше. Бащата никога не е пазарувал от магазина на свидетелката,
не знае дали е правил подаръци на Н.. Н. е била клиентка в магазина на свидетелката
и с клиентите не поддържали близки отношения. Къщата в която Н. живеела в с.
Баница с майка си била на около четири - пет км от магазина който държи
свидетелката. Свидетелката знаем, че за известен период от време Н. била на квартира,
но заедно с майка си.
От показанията на свидетеля Б.А., които настоящият съдебен състав
кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се
установява, че същият е баща на другия пострадал в процесното ПТП – Л.А..
Свидетелят е виждал
Р. да управлява автомобил в селото, както преди инцидента, така и след
инцидента. Не знае дали Р. има шофьорска книжка. Не познава лично Н.. Знае, че
тя живеела с майка си.
От показанията на свидетелката С.К.С., които настоящият съдебен състав
кредитора като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени се
установява, че същата живее в с. Баница и познавам третото лице помагач Р.Р.. Виждала
го е да управлява автомобил. Свидетелката е очевидец на процесното ПТП тъй като
се е возила в автомобила. Познава трето лице помагач Р.Р. и починалата Н.
Тачева. С нея и с Р. бяхме приятели и се събирахме в една компания,
разговаряли. Преди катастрофата свидетелката виждала третото лице помагач Р.Р. да
управлява автомобил, въпреки че нямал свидетелство за управление на МПС. Свидетелката
не знае дали останалите пътници са знаели, че третото лице помагач Р.Р. не е
правоспособен водач на МПС.
От заключението на
вещото лице инж. Г.П.В. по допуснатата САТЕ,
изслушано по делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно,
безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, механизма на настъпване на ПТП:
На 05.08.2020 год. около 20,00 часа на път II-15, км.18 +200 гр. Враца - гр. Оряхово, в
землището на с. Баница, преди входа на селото е станало ПТП, при което лек
автомобил, марка „Фолксваген”,модел Голф - с peг. № ВР*** СС
управляван от Р.В.Р. ЕГН ********** ***, при движението си по пътя в посока гр.
Враца - гр. Оряхово - на прав участък от пътя с наклон на спускане до около 1%
напуска пътното платно в ляво по посоката си на движение и след преминаване на
лентата за насрещно движение, напуска платното за движение на ППС и с дясна
странична част се удря в масивно дърво, находящо се след банкета и водосточна
канавка от лявата страна на пътя на 4,2 м.в ляво от левият ръб на пътя, гледано
в посока неговото движение, обръща се по таван на купето, преплъзва се по него
и се установява в покой на място отразено в Протокола за оглед и фотоалбума -
обърнат по таван върху канавката с насоченост на предна част в посока платното
за движение на ППС.
ПТП-то е станало в светлата част от
денонощието със слабо преваляване на дъжд и мокро пътно платно с нормална
видимост на прав участък от пътя, непосредствено след ляв по посока на
движението на лекия автомобил завой с лек наклон на спускане до около 1%,.
Според вещото лице лекият автомобил марка
„Фолксваген”, модел Голф - с peг. № ВР*** СС
се е движил по път II-15,км.18
+200 в посока гр. Враца - гр. Оряхово.
Движил се е в дясната лента в участъка на ПТП
.
В момент след преминаване центъра на завоя,
автомобила вследствие на движение със скорост от около 121,7 км/ч. и вероятно
сечене на завоя, и неправомерни действия на водача му с органите за управление
на автомобила - рязко подаване на газ и въртене на кормилния кръг губи
напречната си устойчивост, а водача контрол върху управлението му, при което
автомобила излязъл на правия участък в лежим на загубена напречна устойчивост,
продължава движението си неконтролируемо, транслационно и ротационно в посока
лентата за насрещно движение, преминава по диагонал през нея под ъгъл от около 5-7° в посока левият затревен банкет, навлиза в
него и слез изминаване на разстояние от около 30 м. по него, с предно ляво
колело попада във водосточната канавка, удря се с него във външната стена на
канавката със скорост от около 72 км/ч., което довежда до рязко завъртане на
автомобила, спрямо вертикалната си ос, в посока обратна на часовата стрелка,
при което заден мост изпреварва преден мост и в този момент, завъртян по ъгъл
от около 130 - 150° спрямо началното си направление и с насоченост на дясна
странична част в посока масивното дърво се удря с нея в областта на задна дясна
страница в него.
Вследствие на този удар в неподвижно
препятствие - дърво, автомобила губи линейната си скорост в дървото, като
линейната скорост се преобразува в ъглова спрямо предният мост в посока обратна
на часовата стрелка, предният мост продължава движението си в тази посока,
повръща се с предна лява гума отново в канавката, удря се във вътрешната и
страна и в този момент автомобила, вследствие на ъгловата скорост и препятствие
за движение на предно ляво колело се преобръща около надлъжната си ос през лява
странична част по таван на купе, приплъзва се по купето от около 8 м. по
затревената канавка и се установява в покой, обърнат по таван на купе на място
отразено в Протокола за оглед и фотоалбума към него.
Според вещото лице скоростта на движение на лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел Голф - с peг. № ВР*** СС в
условията на настъпилото ПТП, при пресичане на осовата линия на пътя в режим на
загубена напречна устойчивост е била около 121,7 км/ч. Скоростта на движение на
лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел Голф - с peг. № ВР*** СС в
момента на напускане на платното за движение на ППС, през левия му ръб е била
около 99,3 км/ч., а към момента на удара в дървото е била около Vy= 72 км/ч.
Според вещото лице технически съобразената скорост на движение на
лекия автомобил при преминаване през завоя с радиус на кривата мерена в центъра
на завоя от 290 метра в условията на настъпилото ПТП, при която лекия автомобил
няма да загуби напречната си устойчивост е била 133,2 км/ч.
Вещото лице е приело, че скоростта на движение
на лекия автомобил при движението му в условията на завоя е била около и по
висока от 141 км/ч.
Вещото лице е дало заключение, че при
съпоставяне на технически съобразената скорост на движение на лекия автомобил
от около 133,2 км/ч., при която лекия автомобил би преминал през завоя, без
загуба на напречна устойчивост и запазване на движението по траекторията на
кривата в дясната лента със реалната скорост на движение по кривата на завоя от
около 141 км/ч. може да се направи технически извод, че лекия автомобил се е
движил по кривата на завоя със реална скорост от около 141 км/ч., която скорост
надвишава технически съобразената, която е довела до загуба на напречната устойчивост
на лекия автомобил след преминаване през центъра на завоя.
Вещото лице е посочило, че водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност при движение на лекия автомобил със
скорост от 90 км/ч. максимално разрешена за участъка на ПТП да премине през
завоя, без загуба на напречна устойчивост на автомобила, да запази траекторията
си на движение и продължи движението си в полагащата му се лента за движение и
предотврати настъпилото ПТП.
Вещото лице е направило извода, че при скорост
на движение на лекия автомобил от 90 км/ч., максимално допустима за участъка на
ПТП, лекия автомобил нямаше да загуби напречната си устойчивост и ПТП - то е
било предотвратимо.
Вещото лице е приело,
че от техническа гледна точка, причини за
настъпилото ПТП са субективни действия от страна на водача на лекия автомобил с
педала за подаване на газ на лекия автомобил, довели до достигане на скорост от
около 141 км/ч. водеща до загубата на напречна устойчивост на лекият автомобил
при движение в условията на ляв за него завой при максимално допустима от
техническа гледна точка - 133,2 км/ч. и максимално разрешена 90 км/ч.
Ищцата Н. Б.Т. ЕГН **********, по време на
настъпилото ПТП е бил пътник в лекия автомобил, седящ на задна дясна седалка -
зад водача на автомобила.
Вещото лице е дало заключение, че на тази
седалка има фабрично - заводски монтиран в лекия автомобил триточков
обезопасителен инерционен колан. Разяснило е, че предпазните колани не
защитават посоката и движението на главата и крайниците на пътника.
Вещото лице е разяснило, че съгласно
експертната практика, ефективноста на коланите е при максимална скорост до
около 60 - 65 км/ч. В конкретния случай предвид механизма на настъпване на ПТП,
ударният процес е при страничен удар в дясна страна на лекия автомобил в зоната
на задна дясна страница в неподвижво препятствие - дърво и почти
перпендикулярен на надлъжната ост на лекия автомобил,при което колана губи
предназначението си в момента на инициалния удар.
Според вещото лице няма данни в материалите по
делото при реализираното ПТП, пътника от задна лява седалка, зад шофьора да е
влизал в съприкосновение с водача на автомобила и другите пътници в автомобила,
да се е придвижвал свободно в купето, или да е изпадал от него по време на
преобръщане на автомобила до установяването му в покой, обърнат по таван.
Вещото лице е посочило, че в последствие след
инициалния удар на лекия автомобил в дървото, автомобила влиза в режим на
въртене около вертикалната си ос и преобръщане около надлъжната си ос при което
върху тялото на возещия се на задна лява седалка - ищец, продължават да
действат разнопосочни по направление и сила инерционни сили, вследствие на
което части от тялото влизат в съприкосновение с части от вътрешността на
купето- лява вътрешна част, таван на купето, които съприкосновения не могат да
бъдат ограничени от предпазния колан, при което получава, отразените в СМЕ
наранявания.
Въз основа на
изложеното вещото лице по САТЕ е направило извода, че към момента на реализираното ПТП пътника на задна
дясна седалка е била с поставен предпазен колан.
От заключението на
вещото лице д-р Р.А.-съдебен лекар СМЕ, изслушано по
делото, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно,
безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че по механизъм травмите който е получила
пострадалата се държат на инициалния удар на дясна странична част на лекия
автомобил в дървото. Към момента на инициалния удар, направлението на
инерционната сила действаща върху тялото на пострадалата, седяща на задна дясна
седалка е била насочена почти перпендикулярно на оста на лекият автомобил в
направление от ляво на дясно, стремяща се да залепи тялото на пострадалата във
вътрешната страна на дясната част на купето. При това движение на тялото на
пострадалата са получени травмите в областта на главата. Според вещото лице тези
травми не могат да бъдат предотвратени или намалени от предпазния колан, тъй
като те излизат от неговото предназначение.
Вещото лице е обсъдило СМЕ на труп
№89/2020год., от която се установява, че на 06.08.2020 г. в 09,00 ч. е извършен
оглед и аутопсия върху трупа на Н. Б.Т. *** като при огледа и аутопсията е
установено:“ ... Под брадата вдясно се установява лентовидно кафеникаво
охлузване с размери 2/0,3см. По лигавицата на долна устна срединно и вдясно се
установяват 2 линейни рани с кръвонаседнали ръбове и дължина до 1см... На десен
лакът има хирургично обработена рана зашита с два атравматични конеца в стадий
на оздравяване с дължина 1см. ... Глава - отпрепарираха се меките тъкани на
черепа, като се установи кръвопопиване на същите вдясно челно и вляво тилно на
площ по около 8/6см. ... като се установи кръвоизлив под същите по конвекситета
на дясното мозъчно полукълбо. ... Установи се счупване преминаващо през дясната
предна черепна ямка, турското седло, средна и задна черепни ямки вляво с
вълнообразен ход между челната кост вдясно и тилната кост вляво ... Трахеята е
зацапана с пенеста кръв каквато се намери в бронхите и бронхиолите. Белите
дробове са без сраствания, сравнително плътни с нормална форма и големина,
сивкавобелезникав цвят, суховати с хлътнали тъмно виолетови полета. ...
счупване на лява ключица в средна трета ... Далака е със сивкав цвят ,гладка
капсула, нормална форма и размер. На срез пулпата не се стърже с гърба на ножа.
Същият е с разкъсване през хилуса като в коремната кухина в същата област се
намери около 200мл тъмна течна кръв. Черния дроб е с кафявочервен цвят,
нормална форма и размер, гладка повърхност, равномерна плътност, остър ръб. ...
Открита черепно мозъчна травма - счупване на основата на черепа с кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки на дясното мозъчно полукълбо; кръвопропиване на
меките тъкани на черепа; аспириране на кръв от белия дроб; разкъсно контузии
рани по лигавицата на долна устна; охлузване под брадата; мозъчен оток с
вклиняване. Коремна травма - травматично разкъсване на далака с кръвоизлив в
коремната кухина. Счупване на лява ключица. Причината за смъртта на Т. е
откритата черепно мозъчна травма довела до състояние несъвместимо с живота.
От посочената СМЕ на труп е видно, че смъртта
на Т. е посочената черепно мозъчна травма довела в своята еволюция до
общомозъчен оток с вклиняване и последваща компресия и парализа на жизнено
важни мозъчни центрове-дихателен и сърдечно съдов.
Вещото лице е дало заключение, че установените
при аутопсията травматични увреждания отговарят да бъдат получени от удари с
или върху твърд тъп предмет, като същите могат да бъдат получени в условията на
ПТП - травма в купето на лек автомобил.
Вещото лице е дало заключение, че е налице е
пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания и настъпилата
смърт.
Вещото лице е обсъдило протокол №274 Т на СХЛ
при ЦСМП - Плевен – от който е установено, че в кръвта на Р. не е изолиран
етилов или друг алкохол по газ хроматогравски метод. Посочило е, че в досъдебното
производство няма данни, че на Р. са взети биологични материали, които да бъдат
изследвани за употреба на наркотични вещества.
Предвид на изложеното настоящият съдебен
състав приема за установено, че третото лице помагач Р.В.Р. не е управлявал
автомобила под въздействието на алкохол или наркотични вещества.
От заключението на вещото лице д-р Б.К.
по допуснатата СПЕ, изслушано по делото, което настоящият съдебен състав
кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се
установява, че ищецът П.Г.И. е преживял Остра стресова реакция в резултат от
смъртта на Н. Т., която се изразява: тревожност потиснатост, разстройство на
съня, плач и тъга за нея. Острата средства реакция на И. е преминала в
Разстройство на адаптацията, което се изразява в невъзможността му да изпълнява
обичайните си задължения. Разстройство на адаптацията е подложило около 1, 2
месеца. Медикаменти не е вземал. Имал е подкрепа на близките си, които са му
помогнали да преодолее психотравмата.
Според вещото лице Към момента на
настъпване на психотравмата в П.И. е настъпила Остра стресова реакция, която е
преминала разстройство на адаптацията, но към момента на изготвянето на
заключението на вещото лице е психически здрав. Останал е споменът на загубата
на дъщеря му. Болестни психологически преживявания няма.
Вещото лице е посочило, че Острата
стресова реакция и разстройство на адаптацията са невротични разстройства. След
втория месец постепенно, с отдалечаване във времето, в освидетелствания
започнала да се намалява интензивността на психотравмата и симптоматиката е от
звучала. Острата стресова реакция и разстройство на адаптацията в
освидетелствания са настъпили непосредствено след смъртта на дъщеря му и имат
причинно следствена връзка със загубата й.
Дало е заключение, че е налице
причинно следствена връзка между състоянието му и смъртта на Н. Т..
В открито съдебно заседание при
защитаване на заключението и приемането му пред първоинстанционния съд вещото
лице е посочило, че при изготвяне на заключението ищецът е съобщил, че е
биологичен баща на детето. Според вещото лице ищецът е емоционално привързан
към починалата Н. Т.. Според вещото лице не може да се отграничи страданието,
което ищецът е изживял от загубата на другите си 2 биологични деца от това,
което е преживял от загубата на Н. Т.. Вещото лице е посочило, че е изготвила
заключението си въз основа на анамнестични данни, които са съобщени от ищеца.
Вещото лице е посочила, че е извършила
и стандартен тест и е установила, че към момента на прегледа психогенната
реакция е преминала, а за ищеца е останала само спомена за претърпяната загуба
като според вещото лице реакцията на ищеца за претърпяната загуба е обща и за 3
деца, които е загубил, включително Н. Т..
При така установеното от фактическа страна
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на
застрахователно правоотношение на ответника, механизма на настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията които е
претърпял, размера на претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже че е
заплатил обезщетението или да представи други факти и обстоятелства, изключващи
отговорността му.
От влязлата в сила присъда от 18.04.2022 г. по
НОХД 462/2021
по описа на ОС – Враца се установява, че третото лице помагач Р.В.Р., роден на ***г.
в гр. Враца, живущ ***, българин, българско гражданство, неженен, с основно
образование, неосъждан, безработен, с ЕГН **********, на 05.08.2020г. около
20.00 часа на път ІІ-15 /Враца-Оряхово/ на км. 18+200 /преди входа на
с.Баница/, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф" с peг. № ВР *** СС, собственост на Д.В.Р. ***, без да има
необходимата правоспособност и в нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, движейки се с превишена скорост от 122 км/ч при разрешена
такава от 90 км/ч за конкретния пътен участък предизвиква ПТП, по
непредпазливост е причинил смъртта на едно лице-Н. Б.Т., с ЕГН **********.
От представения и приет като доказателство по
делото констативен протокол с пострадали лица, че установява, че на процесната
дата – 05.08.2020 г. е настъпило ПТП с участието на водача на МПС Р.В.Р. при
което е пострадал и ищеца, който е бил пътник на лявата задна седалка на
автомобила.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета САТЕ се установява,
че ПТП е настъпило на завой на пътя, водачът е управлявал автомобила със
несъобразена скорост. Според вещото лице от техническа гледна точка, причини за
настъпилото ПТП са субективни действия от страна на водача на лекия автомобил с
педала за подаване на газ на лекия автомобил, довели до достигане на скорост от
около 141 км/ч. водеща до загубата на напречна устойчивост на лекият автомобил
при движение в условията на ляв за него завой при максимално допустима от
техническа гледна точка - 133,2 км/ч. и максимално разрешена 90 км/ч.
Водачът – ТПЛ Р.Р. е загубил контрол върху
автомобила, автомобилът се е завъртят, напуснал пътното платно и се ударил в
дърво като при настъпване на удара в дървото скоростта на автомобила била 72
км/ч.
От показанията на свидетел – очевидец по
делото и от констативния протокол за ПТП с пострадали лица се установи, че починалата
Н. Т. е пътувала в автомобила
От заключението на вещото лице инж. В. се
установи, че същата е била с обезопасителен колан.
Не в установено водачът да е употребил алкохол
или наркотични вещества.
От констативния протокол за ПТП с пострадали
лица обаче водачът е бил неправоспособен а от показанията по делото свидетел Д.В.Р.
се установява, че починалата е знаела, че третото лице помагач Р.Р. е
неправоспособен водач.
По делото не се спори за наличието на
застрахователно правоотношение на ответника и водача на МПС, поради което и
този факт не се нуждае от доказване по делото.
Изготвен е констативен протокол в който е описан и механизма и увреждания на
ищцата.
Предвид на изложеното по делото са налице
доказателства за наличието на всички елементи на фактическия състав за
ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Относно направеното възражение за
съпричиняване настоящият съдебен състав намира че по делото е доказано че
ищецът се е возила на задната седалка на автомобила като е носил поставен
предпазен колан, поради което и с това си поведение е не допринесъл за
вредоносния резултат.
По делото обаче се установи, че починалата е
знаела, че Р. Р. е неправоспособен водач на МПС, поради което и
настоящият съдебен състав намира, че е налице съпричиняване на това основание.
По делото ос новия спорен моемт е дали ишецът
е активни легитимиран да търси обезтешение за неимушествеи вреди.
По
делото е установено с оглед удостоверението за родствени връзки на загиналата Н.
Т., че същата е записана като родена от неизвествен баща. Установи се по делото
от показанията на свидетелите, че в обществото ищецът е бил известен като баща
на позналата Н. Т.. Съшият е живял с нея до раздялата си с майката на
починалата, но видно от показанията на свидетелите Т.С., А. С. и Б.К.
ищецът се грижил за детето си в рамките на възможностите си. От заключението на
вещото лице по изслушаната СТЕ се установява, че ищецът страда по еднакъв начин
от смъртта и на трите си деца, включително и Н. Т., поради което и настоящият
съдебен състав намира, че ищецът е изградил с починалата отношения както със собствено
дете, поради което и е активно легитимиран да заведе иска.
При определяне на размера на претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания настоящият съдебен състав съобрази, че Н.
Т. е била последното живо дете на ищеца, загубата й е довела до остра стресова
реакция, която е преминала в разстройство на адаптацията продължило около 1-2
месеца, но към момента на изготвяне на заключението на вещото лице иешцът е
психучеси здрав, без болестни психически състояния, интензивността на
психотравмата е намаляла и симтоматиката е отзвучала, поради което и намира, че
справедливия размер на обезщетението възлиза на сумата от 80000 лв., която сума
следва да бъде намалена с 10 % поради съпричиняване от страна на починалата,
която се возил в автомобила след като е знаела, че е управляван от
неправоспособен водач, поради което и намира, че искът за обезщетение на
претърпени неимуществени реди следва да бъде уважен за сумата от 72 000
лв. и отхвърлен до пълния размер от 200 000 лв.
По иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за забава.
Ответникът е изпаднал в забава след 13.10.2020 г. с постановяване ма отказа за
изплащане на обезщетение в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за
обработка на щетата, от подаването. на
претенцията с приложени към нея документи за настъпването на ПТП, поради което
и настоящият съдебен състав намира, че претендираната законна лихва за забава
на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде присъдена след 13.10.2020 г., като
за периода 05.08.2020-12.10.2020 г. намира иска за неоснователен.
С оглед изхода на делото и направеното искане
на ищеца се дължат разноски.
Същият е освободен от задължението за
заплащане на държавна такса и разноски, и след като не е направил разноски не
следва да му се присъждат такива.
На адвоката представлявал ищцата и предоставил
безплатна правна помощ следва да се присъдят 36 % от дължимото по исковете
адвокатско възнаграждение от 5530 лв. което възлиза 1990,80 лв.
На съда следва да се присъдят 2880 лв.
държавна такса съобразно уважената част от иска и 270 лв. разноски за вещи лица
и 10,80 лв. разноски за свидетели или общо сумата от 3160,80 лв.
С оглед изхода на делото на ответника се
следват 64 % от направените от ответника 500 лв. разноски за вещи лица, които
следва да бъдат възложени на ищцата или 320 лв., както и 51,20 лв. от
разноските за разпит на свидетел или общо сумата от 371,20 лв. разноски по
делото за вещи лица и свидетел.
По делото ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение, поради което и ищцата следва да понесе 64 % от направените 6810
лв. разноски за адвокат или сумата от 4300,80 лв. адвокатско възнаграждение с
ДДС. Възнаграждението е почти в минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не
прекомерно върху които да се начисли и 20 % ДДС в размер на 860,16 лв. или да
се присъди общо 5160,96 лв. адвокатско възнаграждение.
Общият размер на разноските които следва да
понесе ищцата включващи разноски за вещи
лица свидетел и адвокат възлиза на сумата от 5532,16 лв.
На третото лице помагач не се следват разноски
с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
вписан в Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***да заплати на П.Г.И., ЕГН **********, представляван от
пълномощника си Адвокатско дружество „Ч., П. и И.", БУЛСТАТ ***, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат С.С.Ч. от САК сумата от 72000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в следствие на смъртта на Н. Т., починала
при ПТП от 05.08.2020 г., ведно със законната лихва на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, считано от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на присъдената
сума като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 200 000 лв. и претенцията за присъждане на обезщетение
за забава за периода 05.08.2020 г до 12.10.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, вписан в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***да
заплати на адв. И.С.М. - САК, № *** и служебен адрес ***сумата от 1990,80 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА
вр. Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА П.Г.И., ЕГН **********,
представляван от пълномощника си Адвокатско дружество „Ч., П. и И.",
БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат С.С.Ч. ***“ АД, вписан в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***сумата
от 5532,16 лв. – разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, вписан в
Търговския Регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***да
заплати на Окръжен съд Враца сумата от 3160,80 лв. държавна такса и разноски за
вещи лица и свидетел, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението е постановено при участието
на Р.В.Р., с ЕГН **********, с адрес ***
– трето лице помагач на страната на ответника.
Съдия: