Р Е Ш Е
Н И Е
№154
гр. Несебър, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери
Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа гр. д. № 1105 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От
ищците „Ю.”
ЕООД, А.И.К. и И.Г.К. е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС,
с който се иска отмяната на решенията от събранието от 16.10.2019г. на общото
събрание на Етажната собственост комплекс „А.” – гр. О., с административен
адрес в гр. О., Южен плаж, представлявана от председателя на управителния съвет
„И.П.И.С.” ЕАД. Ищците сочат, че са собственици на самостоятелни обекти в
сградата в режим на етажната собственост. Развиват съображения за нарушена
процедура по свикването и провеждането на общото събрание. Твърдят за нарушения
на изискванията на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Обръщат внимание, че решенията са гласувани
без да се направи преизчисление на кворума. Решението по т. 1 от дневния ред се
оспорва с доводите, че формулираната точка от дневния ред не съдържа възможност
за вземане на решение. Сочи се, че е налице липса на решение, но по тази точка
са взети две други решения, без да са включени в дневния ред – за удължаване на
срока за събиране на вноските, за събирането им по съдебен път, за изменение
размера на вноските. Решението по т. 3 се оспорва като взето в нарушение на чл.
17, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС – без необходимото мнозинство. По т. 4 от дневния ред
се сочи, че е налице липса на критерий, който да обвързва управителния съвет
във връзка с „най-добра оферта” за ремонт. По т. 6 от дневния ред се твърди, че
липсва решение. Навежда се, че с решението по т. 7 от дневния ред са приети
„полезни разходи”, които следвало да стане с мнозинството по чл. 17, ал. 1, т.
3 от ЗУЕС. Твърди се, че то не е спазено. Развиват се съображения за нарушения
на чл. 51 от ЗУЕС при приемане на решението по т. 9 от дневния ред. Излага се,
че решението по т. 10 от дневния ред противоречи на императивната разпоредба на
чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС. Развиват се съображения за неяснота на решението
по т. 11 от дневния ред. Същото се оспорва като взето в нарушение на
императивните разпоредби на ЗУТ. Сочи се, че не е спазен редът за обявяване на
протокола. С тези доводи от съда се иска отмяна на оспорените решения.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците Етажната собственост комплекс „А.” – гр. О., с
административен адрес в гр. О., Южен плаж, представлявани от председателя на
управителния съвет „И.П.И.С.” ЕАД, е подаден отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва. Сочи се, че е спазена процедурата по свикване на общото
събрание. Развиват се съображения в тази насока. Прави се извод, че са спазени
изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от ЗУЕС. Твърди се, че от протокола може
да се изведе кворумът и мнозинството, с което са взети решенията. Излага се, че
не е налице нарушение и на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли
предявените искове. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения,
взети на от 16.10.2019г. от общото събрание на Етажната собственост комплекс „А.”
– гр. О., с административен адрес в гр. О., Южен плаж. Във връзка с така
предявения иск в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на
самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост
и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е
докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както
следва: при спазване на чл. 12, чл. 13 ЗУЕС, на изискванията за кворум, че са
взети решения, включени в дневния ред, че са спазени изискванията за вземане на
решенията с необходимото мнозинство, както и изискванията на чл. 50, ал. 1, т.
1 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС.
От учредителен акт
от 15.12.2015г. (на л. 11 – л. 14 от делото) се установява, че „Ю.” ЕООД е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 53045.503.299.1.31 по
кадастралната карат и кадастралните регистри на гр. О. – апартамент В2 в
сградата в режим на етажна собственост. И.К. е собственик на апартамент В-4 с
идентификатор 53045.503.299.1.33 (видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 63, том IV, рег. № 5167, дело № 650 от 24.07.2015г. на
помощник-нотариус при нотариус Чуткина – на л. 84 – л. 86 от делото). А.К. – на
апартамент В-3 с идентификатор 53045.503.299.1.32 (видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 64, том IV, рег. № 5169, дело № 651 от
24.07.2015г. на помощник-нотариус при нотариус Чуткина – на л. 81 – л. 83 от
делото). Последният е собственик и на друг апартамент в сградата (видно от
нотариален акт на л. 15 – л. 17 от делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен
иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните
актове на общото събрание. Това следва от
характера на производството, което е исково и съдът дължи
произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д.
№ 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав
счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за
незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба.
Възраженията на ищците най-общо могат да се разделят на две групи: 1. нарушена процедура
по свикването и провеждането на общото събрание; 2. нарушени изисквания за
приемане на всяко едно от отделните решения. Във връзка с тези възражения съдът прави следните
фактически и правни изводи:
По възраженията за нарушена процедура по свикването и провеждането на общото
събрание:
На първо място с исковата
молба се акцентира върху нарушения на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. От ответника е
приложен протокол от 07.10.2019г. (на л. 96 от делото), с който се удостоверява
залепването на същата дата в 16:00 часа на поканата за свикване на ОС на
етажната собственост (на л. 93 – л. 94 от делото) на входната сградата. В
протокола са посочени дата и час за провеждане на събранието – 16.10.2019г. от
15:00 часа. Протоколът е подписан от С.С.– пълномощник на председателя на УС на
ЕС и М.М.(охрана и поддръжка на комплекса – видно от показанията на св. Жечев).
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана
от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на
поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват
общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде
насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на
поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й. В
случая поканата за общото събрание (на л. 96 от делото) е изготвена от надлежен
субект по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС – законен представител на
председателя на УС на етажната собственост. Поканата е подписана от него.
Същата е изготвена 07.10.2019г. (повече от 7 дни преди насрочената дата за
провеждане на събранието – 16.10.2019г.). Към поканата е съставен и протокол за
датата и часа на поставянето, подписан от надлежно лице по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС – съставителят на поканата. Подписването на протокола от още едно лице,
което не е собственик в ЕС, по никакъв начин не го опорочава, тъй като според
чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е достатъчно същият да бъде изготвен и подписан от
лицето, което свиква събранието – в случая управителя на ЕС. Полагането на
подпис от още едно лице е допълнително доказателство за надлежно изготвяне на
протокола, като подписите върху този протокол не са оспорени от страните. Ето
защо съдът намира, че събранието е свикано по надлежен начин, при спазване на
чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Поставянето на покана се потвърждава и от показанията на
св. Жечев, който на 07.10.2019г. се е намирал в сградата и е видял залепена
покана на стъклената врата, на която се залепят уведомления. Нещо повече този
свидетел потвърждава, че е получил поканата и по електронен адрес
(доказателство в тази насока е извадка от електронен адрес на л. 95 от делото).
В дневния ред изрично е вписано, че се съставя от председателя на УС на ЕС,
поради което съдът приема за неоснователни възраженията, че не е видно кой
свиква събранието. Не може да се приеме и възражението, че е недопустимо
председателят на управителния съвет да свиква общо събрание. Вярно е, че чл.
12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС дава правомощие за свикване на ОС на „управителния
съвет”, но последният е колективен орган и се представлява от своя председател
– арг. от чл. 23, ал. 3 от ЗУЕС. Нещо повече – по делото е представен протокол
от проведено събрание на управителния съвет от 07.10.2019г. (на л. 91 от
делото). От него е видно, че именно управителният съвет е взел решение да се
свика общо събрание при определен дневен ред. На председателя на УС е възложено
да изпрати покана до имейлите на етажните собственици. Не се споделят доводите
на ищците, че този протокол не следва да се цени, тъй като не фигурира в
изпратените до тях документи за свикване на общото събрание. Става въпрос за
вътрешен акт от заседание на управителния съвет, за който липсва задължение да
бъда изпращан до всички собственици, а освен това този акт носи подписите на
лицата, които са участвали на събранието. От своя страна подписите не са
оспорени. Поради тази причина и като взе предвид всички доказателства по
делото, съдът достигна до извод, че посоченият протокол следва да се кредитира.
Не представлява нарушение и липсата на час на поставяне на поканата, който да
фигурира в самата нея. По арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС за посочване на часа на
поставяне на поканата се съставя протокол, а такъв е наличен. Следователно
изискването на този текст е спазено. По арг. от чл. 13, ал. 1, изр. 2 от ЗУЕС
протоколът следва да се състави и подпише единствено от лицата, които свикват
общото събрание (в случая председателят на УС). Подписът на още едно лице
обаче, което не е собственик, ползвател или обитател по никакъв начин не
опорочава процедурата. Както се посочи полагането на този подпис е единствено допълнително
доказателство за надлежно изготвяне на протокола.
Не може да се приеме
за нарушение на процедурата и посоченото в исковата молба, че липсва
преизчисление с оглед кворума на процентите на гласувалите. Това е така, тъй
като в протокола изрично е вписано, че на събранието са присъствали
представители на 77,63 % от общите части на сградата. Впоследствие при вземане
на отделните решения е посочвано колко от тези 77,63 % са гласували за, колко
против и колко „въздържали се”. Ето защо от протокола по ясен начин може да се
изведе както кворумът на събранието, така и мнозинството за вземане на
отделните решения. Липсата на преизчисляване на представлява нарушение, тъй
като това е въпрос единствено на математически операции, които могат да бъдат
извършени както от участвалите в събранието, така и от съда и страните по
делото.
В заключение съдът
намира за необходимо да посочи, че във връзка с процедурата по свикване и
провеждане на общото събрание се кредитират всички писмени доказателства,
представени от ответника с изрична молба в първото съдебно заседание (на л. 89
– л. 130 от делото). В тази връзка не се споделят доводите на ищците, че е
настъпила преклузия за представянето на тези доказателства. В практиката си
върховната инстанция многократно е имала повод да се произнесе в насока, че
преклузия за представяне на доказателства (извън случаите на чл. 147 от ГПК)
настъпва едва след изготвяне на окончателния доклад по делото и изчерпване на
доказателствените искания на страните във връзка с него (напр. Определение №
500 от 01.08.2017г. по т.дело № 305/2017г. по описа на II
търг. отделение, Решение № 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на IV гр. о., Решение № 700 от 06.12.2010г. по гр.д. №
304/2010г. на III гр. о.). Това се е случило в първото съдебно заседание
по делото, в което са представени и доказателствата, поради което не е
настъпила сочената от ищците преклузия. Напълно в унисон с тези изводи на съда
е действащата законодателна уредба. Следва да се обърне внимание, че
разпоредбата на чл. 133 от ГПК до изменението с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. е била в следния смсиъл: „Когато в
установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не
направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи
доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по
чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това
по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства”. След цитираната промяна и към момента
посоченият текст е придобил следния вид: „Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ
или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства”. Очевидна е волята на законодателя да премахне от
текста на чл. 133 от ГПК непосочването на доказателства и непредставянето на
писмени доказателства. Следователно самият законодател е предвидил, че
непредставянето на доказателства в срока за отговор не води до преклузия за
представянето им в първото съдебно заседание. Посочената преклузия настъпва
именно в това съдебно заседание – след изготвяне на окончателния доклад по
делото. В подобна насока и най-новата практика на ВКС – Решение № 80 от
02.06.2020г. по гр.д. № 4031/2019г. по описа на IV
гр. о. на ВКС, Решение № 312 от 07.01.2020г. по гр.д. № 1083/2019г. по описа на
IV гр. о. на ВКС, в които е направено разграничение между
бързото производство и общия исков процес, като е прието, че в общия исков
процес (какъвто е настоящият) без приемането на окончателния доклад по чл. 146,
ал. 2 от ГПК не настъпва преклузията за представяне на доказателства.
По възраженията за
нарушени изисквания за приемане на всяко едно от отделните решения:
Не се констатират
посочените в исковата молба пороци на решението по т. 1 от дневния ред. Видно
от дневния ред по т. 1 е следвало да се вземе решение по доклад на председателя
на УС за внесените годишни вноски за 2019г. и образуване на съдебни дела против
етажни собственици, които не са заплатили вноските си. По тази точка е приет за
сведение отчетът на председателя на УС, удължен е крайният срок за плащане на
вноските – до 31.12.2019г. и е прието да се заведат дела против длъжниците при
неплащане в този срок. Т.е. общото събрание е действало изцяло в рамките на
предвиденото в дневния ред. Вземането на решение за събиране на вноските по
съдебен път е било заложено в дневния ред, като няма пречка общото събрание да
приеме събиране по този път след като се даде преди това възможност за
доброволно погасяване на вноските. Ето защо не е налице соченото отклонение от
дневния ред.
По т. 3 в дневния
ред е заложено да бъде разгледана постъпила молба от управителя на „А. 13” ЕООД
за опростяване на задължения на дружеството към ЕС, извършени от ЕС за
образуване на съдебни дела за дължимите и незаплатени от „А. 13” ЕООД годишни
вноски за минали периоди за поддръжка и управление на общите части. По
постъпилата молба общото събрание е взело решение „А. 13” ЕООД да заплати в
срок до 31.10.2019г. направените от ЕС разноски по делото за адвокатски хонорар
и 50 % от ДТ, а останалите 50 % от ДТ етажната собственост да получи от съда
съгласно чл. 78, ал. 9 от ГПК, като по този начин страните да уредят напълно и
окончателно спора. Липсва соченото в исковата молба „опрощаване” на задължения.
Точно обратното – общото събрание е приело, че задълженията следва да се
заплатят от съответното дружество и е определило срок за това. Спестяването на
разноски – 50 % от дължимата държавна такса е обвързано единствено с
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 от ГПК, която предвижда, че при приключване на
делото със спогодба половината от заплатената държавна такса се връща на ищеца.
Т.е. прието е не да се опрощават задължения на „А. 13” ЕООД, а етажната
собственост да се възползва от правото си по чл. 78, ал. 9 от ГПК. Поради тази
причина за вземане на решението не е било нужно мнозинство от 75 на сто идеални
части от общите части.
По т. 4 от дневния
ред общото събрание е взело решение УС на ЕС да събере оферти за довършване на
ремонта на терасата съгласно техническото решение, предложено от Г. Ж.и П. П.и
да възложи изпълнението на изпълнителя с най-добра оферта. Съдът не споделя
доводите в исковата молба, че е налице незаконосъобразност на това решение.
Самият управителен съвет има право на известна свобода по текущите въпроси,
свързани с управлението на общите части. В чл. 23, ал. 1 от ЗУЕС са му дадени и
конкретни правомощия в тази насока, сред които това по чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС да изготвя годишния план за извършване на ремонти, реконструкции,
преустройства и други дейности в сградата, както и отчети за изпълнението им.
Следователно самият законодател е дал възможност на управителния съвет да взема
решения, свързани с ремонтите, като е предвидил и съответната отговорност за
това със задължението да се дават отчети. Ето защо с решението на общото
събрание управителният съвет не е освободен от отговорност. На същия е дадено
правомощия да прецени коя е „най-добрата” оферта, а това правомощие също ще подлежи
на контрол. Налага се извод, че с решението по т. 4 от дневния ред не е
допуснато нарушение на ЗУЕС.
Действително по т. 6
от дневния ред не е взето валидно решение, тъй като в протокола от общото
събрание не е отразено какво се приема. Липсата на решение обаче не е причина
за отмяна, тъй като за съда не съществува правомощие да задължи общото събрание
да вземе каквото и да е решения. На оспорване подлежат само позитивните
решения, а липсата на решение не може да бъде атакувана. В тази насока е и
практиката на ВКС – Определение № 778 от 23.10.2014г. гр.д. № 5867 от 2014г. по
описа на IV гр. о. на ВКС. В посоченото определение е прието, че е
недопустим иск срещу решение, за което няма данни да е прието. Ето защо в тази
част исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, като предявена по
недопустим в тази му част иск.
По т. 7 от дневния
ред е взето решение за монтиране на устройство за чипове за контролиран достъп
на двата асансьора, както и за монтиране на метални ажурни врати в началото (от
източната и западната страна) на външното стълбище, намиращо се от южната
страна на сградата. В чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗУЕС е предвидено специално
мнозинство за вземане на решение от общото събрание за извършване на полезни разходи
- 75 на сто идеални части от общите части. По арг. от пар.
1, т. 12 от ДР на ЗУЕС „Полезни разходи” са разходите, с които се увеличава стойността на сградата при
преустройства и ремонт на общите части, не са нормативно предвидени и са извън
разходите за необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване. В случая
решението за монтиране на ажурни врати е взето с мнозинство 77,62 % идеални
части от общите части, поради което за него възражението на ищците е
неоснователно само на това основание. Решението за монтиране на чипове за
контролиран достъп на двата асансьора е взето с мнозинство 68,78 %. Съдът
намира, че разходите за монтиране на устройство за чипове за контролиран достъп
са „полезни”
по смисъла на цитираната по-горе норма, тъй като са свързани с ремонт на общи
части (асансьорната уредба), не са нормативно предвидени, не представляват
необходим (няма данни да съществува изискване асансьорните уредби да са с
контролиран достъп) и неотложен ремонт, нито основно обновяване по смисъла на
пар. 5, т. 66 от ДР на ЗУТ вр. пар. 1, т. 10 от ДР на ЗУЕС. Безспорно с
извършения ремонт ще се увеличи стойността на сградата, доколкото се монтира
допълнително устройство в асансьорите. Ето защо посоченото решение е следвало
да се вземе с мнозинство над 75 % от общите части на сградата и след като е
взето с по-ниско мнозинство следва да бъде отменено само на това основание.
По т. 9 от дневния
ред общото събрание е определило годишна такса за поддръжка и управление от 190
лв. на собственик/обитател. Взето е решение за малките апартаменти, за които ОС
приема, че се обитават от по 2 души годишната такса да е в размер на 380 лв., а
за големите апартаменти, за които ОС приема, че се обитават от 4 души годишната
такса да е 760 лв. Прието е размерът на годишните такси за дружеството
председател на управителния съвет да е 50 % от таксите по т. 1, тъй като
апартаментите на дружеството не са довършени. Взети са решения таксите да се
дължат считано от 01.01.2020г. със срок на плащане 31.01.2020г., а за 2019г.
таксите са дължими съгласно влязло в сила решение на ОС от 05.08.2016г.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС предвижда, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който
живеят. Ето защо решението на общото събрание в първата си част е
законосъобразно и отговаря на тази разпоредба (определена е такса в размер на
190 лв. на собственик/обитател). Съдът намира, че решението е незаконосъобразно
в своята втора част. Наличието на собственик или обитател, който пребивава в
даден апартамент, е фактически въпрос, който следва да се определи по обективен
начин. Съдът намира, че общото събрание на ЕС няма правомощие да приема в кой
апартамент колко души пребивават. Както се посочи това е фактически въпрос,
който следва да се установява към всеки конкретен момент. Ето защо решението по
т. 9.1 от протокола от общото събрание, в своята втора част е незаконосъобразно
и взето извън правомощията на общото събрание, което не е компетентно да
определя колко обитатели ще има в определен апартамент. Още повече, че от
решението не става ясно кои апартаменти са „малки” и кои „големи”, което го прави и
напълно неясно. В тази част решението по т. 9.1 от протокола следва да бъде
отменено.
Решението по т. 9.2
от протокола е взето с необходимото мнозинство по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС, като е
посочена и причината за това решение – недовършеност на апартаментите. Ето защо
съдът не споделя доводите за неговата незаконосъобразност. Нормата на чл. 51,
ал. 3 от ЗУЕС е изрична и предвижда мнозинство 50 процента от общите части в
сградата, като не е предвидено да се изваждат процентите на лицето, в полза на
което е извършено намалението на таксите. Следователно необходимото мнозинство
е спазено и решението е законосъобразно. В т. 9.3 от протокола също са взети
законосъобразни решения, които определят срока за заплащане на дължимите такси.
Съдът не споделя
доводите за незаконосъобразност на решението в частта му, в която е посочено,
че за 2019г. таксите са дължими съгласно решение от 05.08.2016г. В тази част не
е взето решение, а в протокола се съдържа единствено уточнение по въпроса какви
такси следва да са се заплащат за 2019г. Този въпрос е правен и зависи от това
какви решения на общото събрание са действали за 2019г. С протокола не е взето
ново решение, поради което липсва основание за отмяна на отразеното в него.
По т. 10 от дневния
ред общото събрание е приело, че се определя размер на вноските за фонд „Ремонт
и обновяване”, дължими за 2020г., в размер на 10 лв. месечно, умножени по
процента прилежащи идеални части към съответния апартамент. Определен е и краен
срок за плащане – 31.01.2020г. По арг. от чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС за фонд „Ремонт и обновяване” се набират ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна
заплата за страната. В случая е заложен минимум на вноската от 10 лв. на месец,
който е съобразен чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, като е определено тази сума да
се умножава по идеалните части, притежавани от всеки собственик (отново при
спазване на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС). В чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС не се
съдържа алгоритъм за определяне на вноските, като единствено се въвежда
изискване общото събрание да се съобрази с идеалните части на отделните
собственици, което в случая е сторено. Поради изложеното решението напълно
отговаря на цитираната норма и възраженията за неговата незаконосъобразност са
неоснователни.
По т. 11 от
протокола общото събрание е приело решение да се извърши вътрешно преустройство
и промяна на предназначението на ресторант, представляващ СОС с идентификатор №
53045.503.299.1.91, като е възложено на председателя на УС да подпише
декларация, която да послужи пред община Несебър. В случая е взето решение, че
общото събрание не възразява да се извърши съответното преустройство. Само по
себе си такова решение не е незаконосъобразно, доколкото обективира мнението на
общото събрание на ЕС. Съдът намира, че в настоящото производство не следва да
се разглежда въпросът дали това съгласие на общото събрание е достатъчно, за да
се спази процедурата по ЗУТ. Този въпрос следва да се постави в съответното
административно производство по ЗУТ пред компетентния административен орган,
който притежава нужните компетенции да реши какви документи да изиска за
съответната процедура. Ето защо с приемането на решението не са нарушени права
на собствениците в етажната собственост и няма основание същото да бъде
отменяно на сочените в исковата молба основания.
Претендираните нарушения на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС не могат да обосноват
отмяна на решенията на ОС. Според цитираната норма председателят на
управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола.
За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния
съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се
посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола
от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с
оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите
по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено
с поставяне на съобщението. Спазването на тази норма е от съществено значение
за срока, в който може да се иска отмяна на решенията на ОС (арг. от чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС). В случая от ответника е представен протокол (на л. 107 от
делото), видно от който съобщението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е поставено на 23.10.2019г.,
а исковата молба е депозирана на 22.11.2019г. Т.е. безспорно срокът за
оспорване на решенията е спазен и дори да са допуснати нарушения на чл. 16, ал.
7 от ЗУЕС, те не са нарушили правата на ищците.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че
предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане в часта, в която се
атакува решението по т. 6 от дневния ред, а производството по делото следва да
бъде прекратено в тази част. Решението по т. 7 от дневния ред следва да бъде
отменено в частта му, в която е гласувано монтиране на устройство за чипове за
контролиран достъп на двата асансьора, а решението по т. 9.1 от дневния ред
следва да бъде отменено в частта му, в която е гласувано малките апартаменти,
за които ОС приема, че се обитават от по 2 души годишната такса да е в размер
на 380 лв., а за големите апартаменти, за които ОС приема, че се обитават от 4
души годишната такса да е 760 лв. Останалите решения,
взети на проведеното общо събрание следва да бъдат потвърдени, а предявените
срещу тях искове - отхвърлени.
При този изход на спора на всяка от страните следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част от исковете. В полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв. – платен
адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В полза на
ищеца „Ю.”
ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. -
платен адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от исковете. В полза на
тримата ищци (доколкото няма уточнение кой от тях е заплатил държавната такса)
следва да се присъди сумата от 10 лв. – разноски за платена държавна такса, съразмерно
на уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Ю.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***,
А.И.К., ЕГН **********,***, И.Г.К., ЕГН **********,***, срещу собствениците от Етажната собственост комплекс „А.” – гр. О., с
административен адрес в гр. О., Южен плаж, представлявани от председателя на
управителния съвет „И.П.И.С.” ЕАД, с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за
отмяна поради незаконосъбразност на решението по т. 6 от проткол от общото
събрание, проведено на 16.10.2019г., като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1105/2019г. по описа на Районен съд Несебър в тази му част.
ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост, предявен от „Ю.” ЕООД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление ***, А.И.К., ЕГН **********,***, И.Г.К., ЕГН
**********,***, решението по т. 7 от проткол от общото събрание,
проведено на 16.10.2019г. на Етажната собственост комплекс „А.” – гр. О., с
административен адрес в гр. О., Южен плаж, в частта му, в която е гласувано монтиране
на устройство за чипове за контролиран достъп на двата асансьора, както и
решението по т. 9.1 от протокола - в частта му, в която е гласувано малките
апартаменти, за които ОС приема, че се обитават от по 2 души, годишната такса
да е в размер на 380 лв., а за големите апартаменти, за които ОС приема, че се
обитават от 4 души, годишната такса да е 760 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен
от „Ю.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***,
А.И.К., ЕГН **********,***, И.Г.К., ЕГН **********,***, за отмяна всички
останали решения от 16.10.2019г. на Общо събрание на Етажната
собственост комплекс „А.” – гр. О., с административен адрес в гр. О., Южен
плаж, представлявана от председателя на управителния съвет „И.П.И.С.” ЕАД, като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
управление на етажната собственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ю.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***,
А.И.К., ЕГН **********,***, И.Г.К., ЕГН **********,***, да заплатят на собствениците от Етажната собственост комплекс „А.” – гр. О., с
административен адрес в гр. О., Южен плаж, представлявани от председателя на
управителния съвет „И.П.И.С.” ЕАД, сумата 350 лева,
представляваща направени по делото разноски – платено възнаграждение за един
адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост комплекс „А.” – гр. О., с
административен адрес в гр. О., Южен плаж, представлявани от председателя на
управителния съвет „И.П.И.С.” ЕАД, да заплатят на „Ю.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 50 лв., представляваща платено възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците от Етажната собственост комплекс „А.” – гр. О., с
административен адрес в гр. О., Южен плаж, представлявани от председателя на
управителния съвет „И.П.И.С.” ЕАД, да заплатят на „Ю.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***,
А.И.К., ЕГН **********,***, И.Г.К., ЕГН **********,***, сумата от 10 лв.,
представляваща платена държавна такса, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: