Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
03.05.2011 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди и
единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА-АТАНАСОВА
при участието на секретаря В.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №851 по описа за 2010 година, за да се произнесе,
съобрази :
Производството
е по реда на чл.15 във връзка с чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита
от домашно насилие.
Постъпила
е молба от Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч, чрез юрисконсулт Н. против
Д.Г.Д. и Е.М.Д.,***, в която изтъква, че Дирекцията работи по случая на
четирите деца на семейство Д. – С.Д.Д., ЕГН-**********; Д.Д.Д., ЕГН-**********;
Е.Д.Д., ЕГН-********** и В.Д.Д., ЕГН-**********. Твърди, че С. е завършила едва
трети клас, Д.-първи клас, а другите две деца изобщо не са посещавали учебни
занятия към момента. В тази връзка била получена информация от 29.09.2009 год.
от РИО-гр.Ловеч, че децата не са записани в нито едно училище в Ловешка област
за учебната 2009/2010 год.
С
друго писмо от 27.10.2009 год. от РИО-гр.Плевен в Отдел “Закрила на детето” към
Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч също ги информирала, че в базата данни
на РИО-гр.Плевен децата С., Д., Е. и В. не фигурират да се обучават в училищата
и на Плевенска област за учебната 2009/2010 год.
С
писмо изх.№ХП-5363/25.11.2009 год. на Община-гр.Ловеч е подадена информация, че
децата са записани в индивидуална форма на обучение в СОУ”Бачо Киро”-гр.Летница
с изключение на навършилата 16 годишна възраст С., която по ЗНП е навършила
възрастта за задължително обучение. От записването децата не са се явявали на
насрочените дати за изпити по предметите от учебния план, за което
свидетелствали данните от СОУ”Бачо Киро”-гр.Летница.
Споменава,
че с писмо изх.№РД-2608/19.05.2010 год. на РИО-гр.Ловеч и последващо писмо
изх.№3419/25.05.2010 год. на РИО-гр.Плевен се затвърждавало обстоятелството, че
към момента на подаване на първоначалната молба по ЗЗДН с дата 17.05.2010 год.
и допълнението към нея от 25.05.2010 год. бил спазен законоустановеният
едномесечен срок по смисъла на чл.10, ал.1от Закона по отношение спазване на
фактическия състав, визиран в чл.2, ал.1, а именно : “Домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна среда или във фактическо
съпружеско съжителство”. В конкретният случай считат, че е налице принудително
ограничаване на личното право на децата – С.Д.Д., ЕГН-**********; Д.Д.Д., ЕГН-**********;
Е.Д.Д., ЕГН-********** и В.Д.Д., ЕГН-********** за достъп до образование от
страна на техните родители – Д.Г.Д., ЕГН-********** и Е.М.Д., ЕГН-********** в
рамките на срока, визиран в чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
Като
съобрази всичка наведени писмени доказателства, на основание чл.15 от ЗЗДН,
моли съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защита и да наложи
мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН спрямо Е.М.Д., ЕГН-********** и Д.Г.Д.,
ЕГН-**********, като родители на пострадалите лица : С.Д.Д., ЕГН-**********; Д.Д.Д.,
ЕГН-**********; Е.Д.Д., ЕГН-********** и В.Д.Д., ЕГН-**********, изразяващи се
в следното : 1/.по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – да се задължат Е. и Д.Д. да се
въздържат от извършване на домашно насилие по отношение ограничаване на личното
право на достъп до образование спрямо техните четири деца; 2/.по чл.5, ал.1,
т.2 от ЗЗДН – да се отстранят Е. и Д.Д. от съвместно обитаваното от тях жилище
в с.Дренов, Ловешка област, ул.”Райна Княгиня”№26; 3/.по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – да се забрани на Е. и Д.Д. да приближават съвместно обитаваното от тях
жилище в с.Дренов, Ловешка област, ул.”Райна Княгиня”№26.
Счита, че налагането на гореизложените мерки
произтичало от факта, че принудително било ограничено личното право на децата
за достъп до образование от техните родители. Е. и Д.Д. се противопоставяли на
опитите на всички институции да бъдат задоволени образователните потребности на
децата.
В
съдебно заседание молителят, чрез процесуалния си представител, поддържа молбата,
така както е предявена и моли съда, след като съобрази всички наведени по
делото писмени доказателства да постанови решение и да издаде незабавна заповед
по смисъла на чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Д.
и Е.Д. се явяват лично като в хода на делото се представляват от адв.Н., който от името на доверителите си изтъква
категоричното им становище, че факта, че децата не посещават училище по никакъв
начин не може да се квилифицира като домашно насилие. Намира, че молителят по
никакъв начин не е доказал факта, че децата не посещават училище. По тези
съображения моли молбата, с която съдът е сезиран да бъде отхвърлена, като им
се присъдят съдебно-деловодните разноски.
Настоящият
съдебен състав като съобрази становищата на пълномощниците на страните, както и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, по вътрешно убеждение и в
съответствие с нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема
за установени следните факти :
Ответниците
по молбата Д.Г.Д. и Е.М.Д. са родители на децата : С.Д.Д., родена на *** ***,
видно от удостоверение за раждане от *** ***; Е.Д.Д., родена на *** ***, за което е
представено удостоверение за раждане от *** ***; Д.Д.Д., роден на *** ***,
съгласно удостоверение за раждане от *** *** и на В.Д.Д., роден на *** ***,
видно от удостоверение за раждане от *** ***.
За
да иска налагане на мерките за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1-3
от ЗЗДН молителят Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч се позовава на
представеното като доказателство по делото писмо вх.№ЗД-0409/0138 от 29.09.2009
год., от което се установява, че РИО-гр.Ловеч уведомява Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Ловеч, че по техни данни подлежащите на задължително обучение С.,
Д., Е. и В. Димитрови Д. ***, не са записани в нито едно училище в Ловешка
област за учебната 2009/2010 год.
Налице
е и писмо вх.№ЗД-04/0001 от 27.10.2009 год. на РИО-гр.Плевен, адресирано отново
до Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч, с което са уведомени, че в тяхната
база данни няма доказателства лицата Д.Д.Д., Е.Д.Д., В.Д.Д. и С.Д.Д. да се
обучават в училищата на Плевенска област през учебната 2009/2010 год.
Със
случаят на семейство е запознат и Кмета на Община-гр.Ловеч, който с писмо
вх.№ЗД-0811/0065 от 25.11.2009 год. се е обърнал до Директора на Дирекция
“Социално подпомагане”-гр.Ловеч, че след започване на учебната 2009/2010 год. е
направено запитване към РИО-гр.Ловеч и РИО-гр.Плевен дали децата на семейство Д.
са записани като ученици в някое от училищата на двете области. Полученият
отговор показвал, че на територията на Ловешка област децата не са записани
като учиници, но относно изискана инфирмация от родителите, на електронната
поща на Община-гр.Ловеч постъпил отговор от тяхна страна, че Д., Е. и В. са
записани като ученици в индивидуална форма на обучение в СОУ”Бачо
Киро”-гр.Летница, а дъщеря им С. е навършила 16-годишна възраст и не подлежала
на задължително обучение. От направеното запитване до Директора на училището,
получили отговор, че Д., Е. и В. действително са записани в СОУ”Бачо
Киро”-гр.Летница, но до момента не са се явявали на насрочените дати за изпити
по част от учебните предмети от учебния план. Опитите на Директорът на
училището да осъществи контакт с родителите се оказал неуспешен и в крайна
сметка ставало ясно, че децата не се обучават и в индивидуална форма.
Въз
основа на събраната информация и констатираните факти в съответствие със
законовите правомощия, които има по чл.47 и чл.48 от ЗНП, бил съставен Акт
№А0147/10.11.2009 год. за установяване на административно нарушение против Д.Г.Д.,
представен като доказателство и по настоящото дело.
Обстоятелството, че децата Д., Е. и В.Д. са
записани по молба на бащата в индивидуална форма на обучение съдът установява и
от писмо изх.№ЗД-0409/0004 от 11.01.2010 год. на Директора на СОУ”Бачо
Киро”-гр.Летница, от което се разбира, че на първите изпити по музика,
изобразително изкуство и физическа култура и спорт учениците не са се явили. На
същите не им е издадена служебна бележка, че са записани, тъй като родителите
не са идвали в училище от датата на подаване на заявленията за желание децата
им да бъдат записани в училище. До м.януари 2010 год., когато е съставено
писмото на Директора на училището, по нейните думи никой от семейството не е
посещавал училището, поради което и на заседанието на ПС в края на м.януари
учениците щели да бъдат гласувани за отпаднали.
Съдът
изслуша всяко едно от децата, при условията на чл.15, ал.1 от Закона за закрила
на детето, като С.Д., в съдебно заседание от 23.02.2011 год. поясни, че е
най-голямата и е на 17 години. Обучава се в къщи при родителите си, понеже не
иска да ходи на училище, защото там било много лошо и ги тормозили. Искали пари
от майка и от баща й. Ходила е на училище в с.Вълчи трън, кагато била в трети
клас и след това в четвърти клас само в началато. Детето поясни, че в училище
нямало добри отношения със съучениците си. Учителите не се държали много добре
с нея и в нейния клас се чувствала много зле. В класът й били ученици повече от
малцинствата, като тя не се чувствала, че е в България. Не била доволна и
затова помолила баща си да ги отпише от училище, заедно с брат й и сестрите й.
В къщи родителите им ги обучавали нормално, като баща им преподавал по
география, история, математика, а майка им ги обучава на италиански език.
Сестра
й Е.Д. поясни на съда, че е на 13 години и е ходила само един ден на училище.
Училището било в с.Вълчи трън, но било ужасно и всичко и направило лошо
впечатление. Уточни, че в детска градина не е ходила, като тогава родителите й
са се грижила за нея. Баба и дядо й не са я гледали в никакъв случай. По думите
й в къщи учат докато се изморят, като им оставало малко време да играят. Лично
тя играела шах и участвала в мното състезания. Имала бронзов медал, което било
много важна награда за нея.
В
проведеното на 30.03.2011 год. съдът изслуша и останалите две даца като
14-годишният Д.Д. подчерта, че е ходил само една седмица на училище. Не си
спомня много, тъй като това било отдавна, катого бил на 10 години. Бил в първи
клас. Не му харесало училището, тъй като учителите нищо не ги учили. Посещавал
училището в с.Вълчи трън, но то не му липсвало. На въпрос, зададен му от съда,
тъй като на въпроси на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч не желаеше да
отговоря, детето спомена, че когато порасне ще се занимава с шахмат и ще стане
козар. Когато станел гросмайстор щял да ходи на международни турнири по шахмат.
Най-малкото
дете В. заяви, че е на 11 години и никога не е посещавал училище, а и няма
такова желание. Желанието му е да стане козар, което много му харесвало.
При
наличието на тази фактическа обстановка и в съответствие с отменителното
Определение №27/11.01.2011 год. по гр.дело №584/2010 год. по описа на ВКС на
РБългария настоящият съдебен състав приема, че молбата, с която е сезиран е
подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и е допустима. Разгледана по същество
съдът счита, че следва да я остави без уважение, тъй като не са налице
основания, за да бъдат взети спрямо децата на семейство Д. мерки за защита по
чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните
жертви от конкретен акт на домашно насилие, като в настоящото производство
съдът не може да разрешава спорове за родителски права и за личните отношения
между родителите и децата. Не следва да се преценява по никакъв начин
родителските, възпитателски качества, както и моралният облик на съответния
родител или да се събират доказателства по други дела, каквото искане бе
направено от пълномощника на ответниците относно назначаването на комплексна
съдебно психолого-психиатрична експертиза, коато за се извърши с косвени
доказателства по други дела, а не чрез освидетелсване не родителите.
По
делото липсват преки доказателства относно актове на физическо, психическо, емоционално
насилие от страна на ответниците върху техните деца, тъй като не бяха
ангажирани гласни доказателства в тази насока
на свидетели очевидци. Факт е, че действително децата не посещават
училище нито в Ловешка, нито в Плевенска област, за което бяха представени
писмени доказателства, неоспорени от ответниците, но само тези писма на
РИО-гр.Ловеч и РИО-гр.Плевен до Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч не
могат да дадат основание на съда да приеме, че се касае за лица, пострадали от
домашно насилие. В тежест на молителя бе да докаже и да убеди с всички
допустими по ГПК доказателствени средства /чл.13, ал.1 от ЗЗДН/, че са
извършени неправомерни действия спрямо децата, че са ограничавани личните им
права и най-вече това на достъп до образование. Няма представени протоколи,
доклади и други актове, издадено от Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч,
които съдът да приеме като годни доказателства по смисъла на чл.13, ал.2, т.1
от ЗЗДН. Единствено съдържащото се по делото предписание изх.№32-9102/0008 от 24.07.2008
год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч не може да се
възприеме като годно доказателствено средство, тъй като то има по-скоро
задължителен характер спрямо родителите, но не е актуално, поради което съдът
не може да приеме само въз основа на това предписание какви са действителните
отношения в семейството към настоящия момент.
Не
на последно място съдът счита, че мерките за защита от домашно насилие,
посочени от молителя по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН не са адекватни на
търсената и целяна защита, защото съдът не може в това производство да задължи
извършителя на домашно насилие да се въздържа от извършването му с оглед
мярката за защита по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, тъй като в хода на процеса
Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч не доказа кой е извършителя и кога е
извършено домашно насилие, подробно дефинирано в чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
Неадекватна е и предлаганата мярка за защита по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН за
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, тъй като това е
предмет на друго исково производство /за ограничаване или лишаване от
родителски права/, където се преценяват родителските качества на всеки един от
родителите, каквито права съдът няма в настоящото производство. Едно евентуално
отстраняване на родителите от жилището, в което те живеят заедно с децата си
няма да е в интерес на последните, тъй като не е ясно кой ще се грижи за тях,
предвид влошените отношения между ответниците и бабите и дядовците на децата.
Още по-малко отговаряща на действителните отношения е и третата предлагана
мярка за защита да се забрани на извършителя да приближава пострадалото лице и
жилището, тъй като това означава децата да се лишат от непосредствените грижи
на своите родители, които по тяхно мнение са най-добрите им учители.
С
оглед на това съдът намира, че молбата, с която е сезиран от Дирекция “Социално
подпомагане”-гр.Ловеч против Д. и Е.Д. за издаване на заповед за защита и за
налагане на мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН спрямо Е.М.Д., ЕГН-**********
и Д.Г.Д., ЕГН-**********, като родители на пострадалите лица : С.Д.Д., ЕГН-**********;
Д.Д.Д., ЕГН-**********; Е.Д.Д., ЕГН-********** и В.Д.Д., ЕГН-**********,
изразяващи се в следното : 1/.по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – да се задължат Е. и Д.Д.
да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение ограничаване на
личното право на достъп до образование спрямо техните четири деца; 2/.по чл.5,
ал.1, т.2 от ЗЗДН – да се отстранят Е. и Д.Д. от съвместно обитаваното от тях
жилище в с.Дренов, Ловешка област, ул.”Райна Княгиня”№26; 3/.по чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗДН – да се забрани на Е. и Д.Д. да приближават съвместно обитаваното от
тях жилище в с.Дренов, Ловешка област, ул.”Райна Княгиня”№26, следва да се
остави без уважение.
При
този изхода на процеса, държавната такса и разноските по делото следва да се
заплатят от молителя, но тъй като молбата е подадена за защита на лица, които
не са навършили 18-годишна възраст, то съгласно императивната разпоредба на чл.11,
ал.3 от ЗЗДН не следва да се заплаща както държавна такса по сметка на ЛРС,
така и съдебно-деловодни разноски на ответниците.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ГР.ЛОВЕЧ,
ул.”Търговска”№24 за издаване на заповед за защита и за налагане на мерки по
чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН спрямо Е.М.Д., ЕГН-********** и Д.Г.Д., ЕГН-**********,***,
като родители на пострадалите лица : С.Д.Д., ЕГН-**********; Д.Д.Д., ЕГН-**********;
Е.Д.Д., ЕГН-********** и В.Д.Д., ЕГН-**********, изразяващи се в следното :
1/.по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – да се задължат
Е. и Д.Д. да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение ограничаване
на личното право на достъп до образование спрямо техните четири деца;
2/.по
чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН – да се отстранят Е. и Д.Д. от съвместно обитаваното от
тях жилище в с.Дренов, Ловешка област, ул.”Райна Княгиня”№26; и
3/.по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – да се забрани
на Е. и Д.Д. да приближават съвместно обитаваното от тях жилище в с.Дренов,
Ловешка област, ул.”Райна Княгиня”№26,
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Г.Д., ЕГН-********** и на Е.М.Д., ЕГН-**********,***
за заплащане на съдебно-деловодни разноски, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
Решението
може да се обжалва пред ЛОС в 7-мо дневен срок от връчването му, на основание
чл.17, ал.1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :