Определение по дело №366/2020 на Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………2020 г.                                                                                             гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав

на седми февруари 2020 г., в закрито заседание

в следния състав:       

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

 

като разгледа докладваното от председателя

административно дело №366 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалби подадени от Б.Б.Б. *** и  Виктор Бузев, в качеството му на Главнен архитект на гр. Варна, срещу Заповед № ДК-11-ВН-03/16.01.2020 г. на началника на регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна за отмяна на Разрешение за строеж № КНС-05/16.12.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Варна за строеж: „Второстепенни постройки на допълващото застрояване – летни кухни“ с обща застроена плащ от 51,50 кв.м. и обща разгърната застроена площ от 51,50 кв.м., находящ се в УПИ ХVІ – 46, кв.1 по влезлия в сила действащ регулационен план на вилна зона местност „Лазур“, землище на с. Константиново.

Съдът след преценка на материалите по делото и жалбата на арх. Бузев достигна до следните изводи:

Съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., изм. и доп., бр. 25 от 2019 г.) сочи, че за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в ал. 2 изчерпателно са посочени кои са заинтересувани лица по ал. 1 на чл. 149 ЗУТ.

Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Съгласно чл. 215, ал. 5 ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм., бр. 101 от 2015 г., доп., бр. 13 от 2017 г., изм., бр. 25 от 2019 г.)в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересуваните лица. При това ново законодателно разрешение органът, издал разрешението за строеж няма право да обжалва заповедта по чл. 156, ал. 3 ЗУТ.

По отношение на Главния архитект заповедта на Началника на РДНСК, издадена в производство по чл. 156, ал. 3 от Закона за устройство на територията се явява контролен административен акт. Като издател на контролирани в това производство индивидуални административни актове Главният архитект няма право на административно оспорване на процесната заповед, тъй като не засяга, не нарушава нито застрашава негови законни права, свободи и интереси в качеството му на административен орган, а доколкото вменява задължения, те се основават на специалните разпоредби на ЗУТ, регламентиращи, както неговите правомощия да издава административни актове така и правомощията на началника на РДНСК в производството по обжалването на тези актове. Отделно от горното процесната заповед подлежи на обжалване от заинтересованите лица, чийто кръг е определен в нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, като гл. архитект не е измежду изчерпателно посочените лица, които имат право да оспорват посочения в ал. 1 от същата разпоредба индивидуален административен акт. Преди изменението на разпоредбата на чл. 215, ал. 5 ЗУТ с ДВ бр. 25 от 2019 г. бе посочено изрично, че органът, издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта по чл. 156, ал. 3, което правомощие в актуалната редакция е отречено. Лица, които са правно легитимирани да обжалват Заповед № ДК-11- ВН-02/22.02.2019 г. на Началника на РО НСК Варна са възложителите посочени в отмененото разрешение за строеж, по реда предвиден в чл. 156, ал. 4 във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

Призоваването на Дирекцията за национален строителен контрол, и органът, издал разрешението за строеж, така както е посочено в чл. 215, ал. 5 ЗУТ, не е идентично с правото на жалба и наличието на активна процесуална легитимация на гл. архитект да оспорва актовете постановени в производството по чл. 156, ал. 3 ЗУТ.

Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от акта, или за които този акт поражда задължения. Съгласно тази разпоредба и чл. 120 от Конституцията на Република България съдебното оспорване в административния процес представлява процесуален ред за разрешаване на спорове между граждани и организации от една страна и администрацията от друга, възникнали по повод издадени от администрацията административни актове, а не между различни административни органи в това им качество. Горният принцип е залегнал и в приложимия специален закон- ЗУТ, изрично определящ кръга на заинтересованите лица с право на жалба.

Предвид изложените съображения жалбата на архитект Бузев се явява процесуално недопустима поради липса на активна процесуална легитимация по отношение на оспорващия и като такава следва да се остави без разглеждане. Въпросът за допустимостта на жалбата се следи служебно от съда като положителна процесуална предпоставка за разглеждането й, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

             

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Виктор Бузев, в качеството му на Главнен архитект на гр. Варна, срещу Заповед № ДК-11-ВН-03/16.01.2020 г. на началника на регионална дирекция за национален строителен контрол – Варна за отмяна на Разрешение за строеж № КНС-05/16.12.2019 г., издадено от Главния архитект на Община Варна за строеж: „Второстепенни постройки на допълващото застрояване – летни кухни“ с обща застроена плащ от 51,50 кв.м. и обща разгърната застроена площ от 51,50 кв.м., находящ се в УПИ ХVІ – 46, кв.1 по влезлия в сила действащ регулационен план на вилна зона местност „Лазур“, землище на с. Константиново.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №366 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Варна, в тази му част.

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба пред ВАС по реда на Глава ХІІІ от АПК.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: