№ 947
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100902044 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Г.Г.“ ЕООД твърди, че бил в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не можел да погаси изискуемото си
задължение, произтичащо от търговска сделка и обективирано във фактура №
**********/16.01.2023 г., в размер от 8 214 лв., както и публичноправните си
задължения за главница и лихва към държавата в размер от 469 052,27 лв. и
към общината в размер от 4 970,15 лв. Наред с това сочи, че бил
свръхзадължен, тъй като не притежавал активи, а също и че не осъществявал
търговска дейност (вж. уточнителна молба от 29.11.2023 г.) Ето защо
търговецът моли съда да открие спрямо него производство по
несъстоятелност на някое от заявените основания.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молителят е търговско дружество, регистрирано на 19.01.2016 г. с
предмет на дейност, свързан основно със строителство и строително-
ремонтни дейности.
Според представената от молителя справка, издадена от НАП, към
23.11.2023 г. търговецът има изискуеми публичноправни задължения към
държавата за главница и лихва в общ размер от 468 826,94 лв. (311 759,09 лв.
– главница и 157 067,85 лв. – лихва), а към Столична община –
публичноправни задължения за данък за МПС и за лихва в общ размер от
4 967,22 лв. Заключението на СИЕ потвърждава съществуването и на
посоченото от молителя частноправно задължение към „Г..М.“ ЕООД за
възнаграждение по договор за изработка съгласно фактура № 12/16.01.2023 г.,
чийто падеж е настъпил към 21.08.2023 г.
Данни за погасяване на горепосочените задължения към момента на
1
приключване на съдебното дирене няма.
От изложеното може да се заключи, че търговецът има изискуеми и
непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 и т2 ТЗ .
Следва да се даде отговор на въпроса дали неизпълнението на тези
задължения се дължи на неговата неплатежоспособност или евентуално – на
свръхзадължеността му.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. Тази презумпция не беше оборена от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на приетата
СИЕ, а напротив - установи се, че дружеството не притежава право на
собственост върху недвижими имоти, нито други активи, вкл. парични
средства (притежаваните от него МПС според вещото лице са с нулева
балансова стойност в резултат от приложена амортизация). Поради това
ликвидността на търговеца към настоящия момент е нулева и
дружеството не може да погасява изискуемите си задължения. Налице е и
декапитализация и пълна зависимост на търговеца от неговите кредитори,
което е установимо от отрицателните коефициенти за автономност.
При тези факти може да се направи извод, че по отношение на
молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо
понятие. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на
състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е
източник на доходи и няма изразено намерение да я възстанови (същият
няма нито нает персонал, нито активи, с които да стори това). Изложеното
дава основание на съда да приеме, че състоянието на неплатежоспособност не
е временно, а необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се
открие производство по несъстоятелност на това главно основание.
Съществуването и на състояние на свръхзадълженост, установимо от
коефициентите за автономност и задлъжнялост, е ирелевантно с оглед
въвеждането на това основание за откриване на производство по
несъстоятелност като евентуално.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
По аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. За
определянето й съдът следва да издири този времеви момент, в който
едновременно са били налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
Установява се, че молителят има изискуеми непогасени
публичноправни задължения, част от които са предмет на Ревизионен акт №
Р-22221019001738-091-001/05.12.2019 г. и Ревизионен акт № Р-
22221020001621-091-001/26.03.2021 г., а друга – произтичащи от декларации
по ЗДДС и ЗКПО, както и задължения във връзка с осигурителните
отношения и подоходното облагане.
Тъй като установените с ревизионен акт данъчни задължения подлежат
на принудително изпълнение след изтичане на 14 дни от връчване на акта,
освен ако е постановено спиране на изпълнението му, то обстоятелството
дали двата посочени в справката ревизионни акта са обжалвани, е по принцип
2
ирелевантно, тъй като търговецът дължи изпълнение по тях до отмяната им
(чл. 127 ДОПК). В настоящия случай обаче към датата, на която
задълженията, установени с ревизионните актове, е следвало да бъдат
изпълнени съгласно чл. 127, ал. 1 ДОПК, търговецът вече е имал други
изискуеми и непогасени публичноправни задължения, поради което датата на
неплатежоспособността следва да се отнесе към тях, а не към момента, в
който е следвало да бъдат изпълнени установените с ревизионните актове
задължения.
Видно от справката, издадена от НАП, най-старото непогасено
публичноправно задължение към държавата за главница (извън
задълженията, установени с ревизионните актове) е с падеж 27.08.2018 г. и
доколкото същото е падежирало по-рано от публичноправните задължения
към общината и частноправното задължение, произтичащо от договора за
изработка, същото следва да послужи за определяне на началната дата на
неплатежоспособността, ако към момента на падежирането му
дружеството е било във влошено финансово състояние (в заключението на
СИЕ е посочено задължение за корпоративен данък с по-ранен падеж, но
цитираната от вещото лице справка от НАП към 11.04.2024 г. не е налична и
това препятства съда да кредитира заключението в тази част).
Според данните в ГФО за 2018 г. дружеството е било с референтна
ликвидност, но основните краткотрайни активи, включени в баланса, са
парични средства в брой (391 хил.лв.), чието съществуване не се
установява по безспорен начин. Ето защо и при липса на други данни за
добро финансово състояние, което би позволило на молителя да погаси
изискуемите си задължения през 2018 г., съдът приема, че към момента на
спиране на плащанията през същата година е настъпила и
неплатежоспособността на търговеца. Този извод се подкрепя от
обстоятелството, че в следващите години ликвидността на търговеца
продължава да спада и той окончателно преустановява своята дейност.
Поради изложеното датата на неплатежоспособността следва да се
определи в деня, следващ изтичането на срока за доброволно плащане на
най-старото падежирало непогасено главно задължение през 2018 г., а именно
28.08.2018 г. (наличието на по-ранни задължения за лихва не следва да е
определящо за настъпването на платежоспособността в по-ранен момент,
доколкото същите са в неголям размер, а и погасяването на главниците на
тези акцесорни задължения сочи на способност за удовлетворение на
кредиторите, макар и със забава).
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните писмени доказателства се установява липса на средства
за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не са
привнесени и в дадения с определението от 14.06.2024 г. срок, което налага и
спиране на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 28.08.2018 г.
3
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Г.Г.“
ЕООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Г.Г.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА „Г.Г.“ ЕООД, ЕИК *******., в несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 2044/2023 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от
вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно
ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на
производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
УКАЗВА на „Г.Г.“ ЕООД , ЕИК *******, в едномесечен срок от
вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови
правоотношения в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, като представи по делото удостоверение за
предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на
търговеца.
ОСЪЖДА „Г.Г.“ ЕООД , ЕИК *******, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4