№ 1183
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501899 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.
С решение №901004/23.08.2021 г. по гр. д. №265/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград, е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”, с
ЕИК: *********, да заплати на: Д. Х. Б., с ЕГН: **********, сумата от 130
000 лева, като част от така посоченото обезщетение в размер на 250 000 лева,
съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на
смъртта на нейния син А. В. Б., с ЕГН: **********, ведно със законната лихва,
считано от 28.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен предявения иск над уважения размер до предявения размер от 200
000 лв. и е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху иска за
периода от 07.06.2018 г. до 27.06.2018 г. включително; В. А. Б., с ЕГН:
**********, сумата от 130 000 лева, като част от така посоченото
обезщетение в размер на 250 000 лева, съставляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие
неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на неговия син А. В.
Б., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над уважения размер
до предявения размер от 200 000 лв. и е отхвърлена акцесорната претенция за
законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018г. до 27.06.2018г.
включително; Д. Т. Ц., с ЕГН: **********, сумата от 50 000 лева, като част от
1
така посоченото обезщетение в размер на 200 000 лева, съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на
смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над
уважения размер до предявения размер от 100 000 лв. и е отхвърла
акцесорната претенция за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г.
до 27.06.2018 г. включително; Х. В. Б., с ЕГН: **********, сумата от 50 000
лева, като част от така посоченото обезщетение в размер на 150 000 лева,
съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на
смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г. до
окончателното изплащаме на сумата, като е отхвърлена акцесорната
претенция за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г. до
25.08.2019г. включително; М. В. Б., с ЕГН: **********, сумата от 30 000 лева,
като част от така посоченото обезщетение в размер на 150 000 лева,
съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпил в резултат на
смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над
уважения размер до предявения размер от 50 000 лв. и акцесорната претенция
за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г. до 25.08.2019 г.
включително; Ю. С. Ъ., с ЕГН: **********, сумата от 30 000 лева, като част
от така посоченото обезщетение в размер на 150 000 лева, съставляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, настъпили в резултат на
смъртта на А. В. Б., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск над
уважения размер до предявения размер от 50 000 лв. и акцесорната претенция
за законна лихва върху иска за периода от 07.06.2018 г. до 25.08.2019 г.
включително. Решението на Окръжен съд – Благоевград е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ответника ЗАД „ДаллБогг:
Живот и здраве” - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, с ЕИК:
*********.
САС е сезиран с въззивни жалби от двете (групи) страни, участвали в
производството по гр.д. 265/19 г. по описа на ОС Благоевград.
Посоченото решение е обжалвано от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве”, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодните за
уважителни части – за присъдените суми в полза на Д. Х. Б. и В. А. Б. над
80 000 лв. до 130 000 лв., за присъдените суми в полза на Д. Т. Ц. и Х. В. Б. над
5 000 лв. до 50 000 лв., за присъдените суми в полза на М. В. Б. и Ю. С. Ъ. над
5 000 лв. до 30 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваните
части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
2
несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, първоинстанционният
съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение, като в тази насока не се е
съобразил с конкретните обстоятелства по случая и принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че анализът на
ангажираните от страна на ищците доказателства не обосновава
присъждането на обезщетение в определените от съда завишени размери за
претърпените неимуществени вреди. Заявява се, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, с които се установява съпричиняване съгласно чл.
51, ал. 2 ГПК на процесното ПТП от страна на водача Щ.. В тази насока се
излагат конкретни твърдения за нарушения на правилата за движение по
пътищата, които са допринесли за настъпване на вредосносния резултат. Моли
се решението да бъде отменено в обжалваните части, като присъдените
обезщетения бъдат намалени. Претендира се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана въззивна
жалба от страна на Д. Х. Б., В. А. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С. Ъ., действащи
чрез процесуалния си представител, срещу неизгодните за тях отхвърлителни
части от първоинстанционното решение, съответно с които са отхвърлени
претенциите на Д. Х. Б. и В. А. Б. за сумите над 130 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лв., на Д. Т. Ц. за сумата над 50 000 лева до
пълния предявен размер от 100 000 лв., на М. В. Б. и Ю. С. Ъ. за сумите над 30
000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лв. Във въззивна жалба се
излагат съображения, че неправилно в противоречие със събраните
доказателства, установяващи завишен интензитет на търпените
неимуществени вреди, е определен размера на дължимите обезщетения за
претърпените неимуществени вреди. В тази насока се изтъква и нарушение на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли се да бъде отменено в обжалваните части
първоинстанционното решение и да бъде присъден пълния претендиран
размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира се присъждане
на сторените съдебни разноски.
В установения от закона срок Д. Х. Б., В. А. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С.
Ъ., действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на
въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”. С отговора последната
се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Моли се в
обжалваните части от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” решението да бъде
потвърдено.
Също в установения от закона срок ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”,
действащ чрез процесуалния си представител, е депозирало съответно отговор
на въззивната жалба на Д. Х. Б., В. А. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С. Ъ.. С
отговора последната се оспорва като неоснователна по подробно изложени
съображения. Моли се в обжалваните части от тези ищци в
първоинстанционното производство решението да бъде потвърдено.
Първоинстанционното съдебно решение не е обжалвано от ищеца Х. В.
3
Б.. Същото е влязло в сила за присъдените обезщетения съответно на Д. Х. Б.
и В. А. Б. за сумите от по 80 000 лв., на Д. Т. Ц., Х. В. Б., М. В. Б. и Ю. С. Ъ. за
сумите от по 5 000 лв., поради което в тези части то е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящото въззивно производство е висящо, след като с решение №
419/27.06.2024 г. по гр. д. № 1262/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. е отменено
поставеното от друг състав на апелативния съд въззивно решение
№982/03.07.2022 г. по в. г. д. № 40/2022 г. Съгласно задължителните указания
на ВКС въззивният съд следва да формира собствени решаващи мотиви,
съгласно разясненията по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК и при съобразяване на указанията по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по
тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ВКС, като обсъди в тяхната съвкупност всички
допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз
основа на което да изложи свои, точни и ясни, фактически и правни изводи по
предмета на спора.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени субективно съединени осъдителни иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
4
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното
застрахователно събитие на 07.06.2018 г.– до сумите от по 80 000 лв. за Д. Х.
Б. и В. А. Б., както и за сумите от по 5000 лв. за Д. Т. Ц., Х. В. Б., М. В. Б. и Ю.
С. Ъ. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически
факти) на предявените осъдителни искове са установени със сила на
пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващите обезщетения, както и дали е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата
степен, ако е налице такова.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението е
необходимо да се отчетат претърпените от пострадалия болки и страдания
вследствие на причинена смърт на близък, степента на близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, момента и начинът на
извършване на противоправното деяние и обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта, претърпените от ищците психически страдания от
загубата на близкия, неговата възраст, действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие - средата на 2018 г. Освен това от
значение е и високият нормативно определен лимит на обезщетението за
настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”, независимо от броя на пострадалите
лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ в релевантната редакция на тази правна норма). В
този смисъл е и трайната съдебна практика, която е доразвита в постановени
от ВКС редица решения.
Безспорно е установено в първоинстанционното производство, че
ищците Д. Б. и В. Б. са родители на починалия А. Б. на 07.06.2018г., ищецът Х.
Б. - негов брат, а ищците М. Б. и Ю. Ъ. - негови баби, По отношение на
ищцата Д. Ц. се установява по категоричен начин, че същата е приятелка на
починалия А. Б., с когото живеели на семейни начала.
5
Установява се, че с влязла в сила на 28.09.2020 г. присъда № 7 от
03.10.2019 г., постановена по НОХД № 59/2019г. по описа на Окръжен съд -
Смолян, че подсъдимият С. А. К. е признат за виновен за това, че на
07.06.2018г., около 19.00 часа, в с. Търън, община Смолян, на път Н-86 от
РПМ, км 115+700, с посока на движение към гр. Смолян, като водач на МПС,
при управление на т.а. марка/модел „Мазда 121”, с peг. № ********, е
нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, не е контролирал непрекъснато управлявания от него т. а. и чл. 77 от
ЗДвП, като въпреки заслепяването му от насрещното слънцестоене не е
намалил скоростта на движение, като продължил да се движи с 50 км/ч и
въпреки възникналата необходимост да спре, поради наличието на пешеходец
и аварирал автомобил на пътя, не е спрял, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на А. В. Б., поради което и на основание
чл. 343, ал. 1, б. „в”, предл. първо НК във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. трето
НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58, ал. 1 НК е осъден на
„лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1
НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен
срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
От приетите от първоинстанционния съд, като компетентно изготвени и
неоспорени от страните, първоначално и допълнително заключение на
комплексната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че смъртта на А. В. Б. се дължи на дихателна недостатъчност
вследствие на тежката масивна мастна емболия на белите дробове и
травматично-хеморатичния шок. Мастната емболия е причинена от счупване
на множество кости и размачкване на подкожна мастна тъкан и други меки
тъкани. Описаните травматични увреждания е възможно да са получени по
начин, както се съобщава в делото и материалите по ДП, а именно при
претърпяно ПТП - блъскане на пешеходец с последващо притискане в задната
част на микробус, като всички установени травматични увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от А. В. Б. на 07.06.2018г. ПТП. В
момента на удара пострадалият А. Б. е бил изправен зад товарния автомобил
„Форд”, като е стоял в лявата половина на автомобила с лице към него и с
гръб към движещите се в същата посока автомобили.
По отношение на причините за настъпване на процесното ПТП от
техническа гледна точка се изтъква, че са закъснение от 5,38 секунди и липса
на данни за ефективно предприети действия от страна на водача за спиране на
т. а. „Мазда” при наличие на техническа възможност за това. Сочи се, че са
налице липса на предприети ефективни действия от водача на т.а. „Мазда”,
както и за спиране на автомобила с максимално спирачно закъснение или за
заобикаляне на спрелия микробус „Форд Транзит” при наличие на техническа
възможност за това. От доказателствата и мотивите към Присъда № 7 от
03.10.2019г„ постановена по НОХД № 59/2019г. по описа на Окръжен съд -
Смолян, по безспорен начин е установено, че няма действия от водача Щ. за
поставяне на предупредителен светлоотразителен триъгълник на дистанция
6
зад микробус „Форд Транзит”, указващ авария на пътя, и че не е включил
аварийните светлини. Още с първото спиране, водачът Щ. е могъл да паркира
микробуса пред входа на гаража, намиращ се до тротоара вдясно от
движението му, с което е щял да извади автомобила извън обхвата на лентата
за движение в посоката към гр. Смолян. При предприемане на смяната на
гумата на микробуса „Форд Транзит” в обхвата на мястото на удара върху
лентата му на движение, което не е било предназначено за това и е било
непосредствено преди втори завой в участъка от пътя, технически веднага е
следвало да означи автомобила с включване на аварийни светлини. Преди да
започне демонтаж на предната гума, водачът Щ. е следвало да се означи, като
облече светлоотразителна жилетка, изисквана в аварийния комплект на
автомобила, и веднага да постави светлоотразителен триъгълник на дистанция
над 35,00 метра от задната част на автомобила - дистанция, съобразена с
предстоящото движение на пешеходците зад автомобила, около мислената
среда на лентата, в която е спрял микробуса „Форд Транзит”. Заслепяване от
слънцето единствено се твърди от водача на т. а. „Мазда”, като влиянието на
такова заслепяване технически не е било потвърдено от конкретно извършен
следствен експеримент. Към часа и датата на ПТП е било установено, че
водачът на т.а. „Мазда” е разполагал с пряка, неограничена към пешеходците
пред спрелия т.а. „Форд” от минимум 74,30 метра. За минимално разстояние
на виждане с дължина 73,40 метра и „Опасната зона” е с дължина от 34,00
метра (при управление със скорост от 49,8 км/ч). В конкретните пътни условия
е съществувала техническа възможност на водача на т. а. „Мазда” да
предотврати настъпването на ПТП със спиране, чрез своевременното
задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение.
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и
неоспорена от страните, съдебно химико-токсикологична (токсикохимична)
експертиза, се установява, че установеното наличие на наркотично вещество в
кръвта на Б. /кетамин/ му е приложено след настъпване на ПТП, в хода на
оказаната му медицинска помощ. Липсата на други, установени наркотични
вещества и техни метаболити в кръвната проба от лицето показва, че към
момента на настъпване на произшествието (07.06.2018г. около 19.00 часа) А.
В. Б. не е употребил наркотични вещества.
При обсъждане на КСМАТЕ и съдебно химико-токсикологична
експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка
на всички събрани по делото доказателства, като са отговорили подробно на
всички поставени релевантни въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира
също обсъдените експертизи.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели С. С. Щ., С. С. Щ., С. А. К., които са участници в
процесното ПТП, се установява, че пострадалият А. Б. останал да помага за
сменянето на спуканата предна гумата на автомобила, като свидетелят С. С.
Щ. отишъл да търси триъгълника, за да го поставят по-надолу, както е по
7
правилник. Другият свидетел С. С. Щ., който бил водачът на авариралия
микробус се заел със смяната на гумата. В този момент А. Б. бил застанал зад
колата, не извън обсега на колата, като помагал на свидетеля С. С. Щ. да
разтоварят инструментите. Автомобилът бил ситуиран максимално плътно до
банкета, като имало друга паркирана кола в банкета, т.е. нямало как
автомобилът да бъде преместен извън платното. Признава се, че никой не е
сложил светлоотразителни жилетки, като такива е имало в колата. Самото
ПТП е станало преди свидетелят С. С. Щ. да намери триъгълника, като ударът
е настъпил за не повече от минута от момента, от когато спрели на пътното
платно за смяна на гумата. Поддържа се, че аварийните светлини на
авариралия автомобил били включени. Видимостта е била перфектна, с много
хубаво време, светло, като автомобилът бил спрян след един завой с много
дълга права, която е достатъчна, за да може да се реагира. Според свидетелят
С. А. К., който е признат за виновен с влязла в сила присъда за причиняване на
процесното ПТП, непосредствено преди да настъпи ПТП-то бил заслепен от
пряката слънчева светлина, поради което не могъл навреме да забележи
спрелия автомобил и го ударил.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Е. Х. М., Л. М. Й., Й. Г. В. и Д. С. П., последният
първи братовчед на ищцата М. Б., се установява, че семейство Б.и са добро и
сплотено семейство, в което липсвали кавги и неразбирателства. Към датата
на процесното ПТП родителите на починалия Д. и В., неговия брат Х. и баба
М. живеели в едно домакинство, а другата баба на А. - Ю. живеела в същото
село, но в друга къща. Към този момент А. живеел в гр. Пловдив на семейни
начала с приятелката си Д. Ц., които планирали сватба. След инцидента
семейството на А. станало много тъжно, като на погребението му същите били
съсипани. След погребението майката на А. и неговите баба редовно били
виждани от свидетелите разплакани и често посещавали гроба му. Всички
негови близки страдали много, затворили се е себе си и тежко понасяли
трагедията. Починалият и неговия брат Х. били много близки. А. много
помагал на брат си Х., който по-трудно се справял в учебния процес, бил
важна подкрепа и добър пример за него. Х. много тежко понесъл смъртта на
брат си, изолирал се от мъка и се разболял от високо кръвно. Преди смъртта си
А. помагал на бабите си, които разчитали на него. Бабата Ю. е болна жена,
която от рано останала без съпруг, като А. и Х. ходели всяка година да й
добиват дърва в близката гора, помагали й при подготовката за зимнината. А.
отделял голяма внимание на бабите си, били много близки, като след смъртта
му те се изолирали и не желаели да контактуват с никого. Към момента на
инцидента А. живеел около две години с неговата приятелка Д.,в гр. Пловдив.
Преди това Д. отишла при А. в Англия, след което се върнали в България, за да
може тя да завърши образованието си. С А. имали ясни планове за бъдещето
си, планували сватба, както и това да си закупят жилище в гр. Пловдив. След
инцидента при всяко прибиране в с. *** Д. посещава семейството на А., което
тя всячески подкрепяла в тъгата им, въпреки че и на нея й било много тежко.
8
Според свидетелските показания на всички посочени свидетели ищците
приели много тежко смъртта на А., били непрежалими в мъката си, към
момента на разпита им близките му не са превъзмогнали загубата и
продължават да изпитват душевни страдания.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите в
посочените части, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски
логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства. Освен това субективните възприятия на свидетелите Е. Х. М.,
Л. М. Й., Й. Г. В. и Д. С. П. за последиците върху психиката на ищците и
изживените от тях болки и страдания са непосредствени.
Относно дължимото обезщетение на родителите Д. Б. и В. Б.:
Човешкият живот е безценно благо, като паричното обезщетение следва
справедливо да обезщети мъката на пострадалия. За ищците Д. Б. и В. Б.
загубата на техния син, е огромна емоционална травма, която ще ги съпътства
винаги. Като съобрази силната емоционална връзка между родителите и
починалия, отношенията на обич и привързаност между тях, начинът, по
който смъртта им се е отразила, младата възраст на починалия - 23 г.,
интензитета и продължителността на преживяваните душевни болки и
страдания и техния необратим характер, икономическата обстановка и
стандарта на живот в страната към момента на настъпване на вредите –
средата на 2018 г., нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване
на неимуществени вреди, както и съдебната практика по аналогични случаи,
въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди на родителите на починалия възлиза на сумата от по 130 000 лв.
Изводите на първоинстанционния съд относно размерът на паричното
обезщетение в полза на Д. Б. и В. Б. съвпадат напълно с изводите на въззивния
съд.
Относно дължимото обезщетение на Д. Ц., с която починалият е
живял на съпружески начала:
Кръгът от лицата, които имат право да претендират неимуществени
вреди от непозволено увреждане поради смъртта на свой близък, са
определени в задължителната практика на ВКС. Със задължителната си
тълкувателна практика, обективирана в ПП № 4/1961г. на ВС и ПП № 5/1969г.
на ВС, Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг или лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи, взетото за отглеждане и осиновяване, но още
неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018 г., постановено по т. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
9
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. У.1961 г. и Постановление № 5
от 24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните
доказателства в първоинстанционното производство, че от повече от две
години, преди настъпване на смъртта на А. Б., същият е живял на съпружески
начала с ищцата Д. Ц., като двамата са били планирали сватбено тържество и
закупуването на общо семейно жилище. Според свидетелските показания,
които въззивният съд кредитира, връзката между А. и Д. е била много силна,
като двамата били гаджета още от ранните си тийнейджърски години, когато
учили в гр. Благоевград. Към момента на разпита на свидетелите Д. не е
спряла да посещава семейството на А. и да си бъдат взаимно опора в този
труден за тях момент, сполетял живота им. От показанията на свидетелката Л.
Й. се установи, че „... на Д. й било много тежко след инцидента, което
наложило посещение при психолог и дълъг прием на лекарства... ”. Като
съобрази силната емоционална връзка между нея и починалия, отношенията
на обич и привързаност между тях, начинът, по който смъртта му й се е
отразила, младата възраст на починалия - 23 г., интензитета и
продължителността на преживяваните душевни болки и страдания и техния
необратим характер, икономическата обстановка и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на вредите – средата на 2018 г.,
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, както и съдебната практика по аналогични случаи,
въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди на Д. Ц. възлиза на сумата от 50 000 лв. Изводите на
първоинстанционния съд относно размерът на паричното обезщетение в полза
на тази ищца съвпадат напълно с изводите на въззивния съд.
Относно възраженията на застрахователното дружество за липсата
на активна легитимация на ищците Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ., както и относно
евентуалното възражения за обвързващия характер на § 96, ал.1 ЗИД на КЗ
относно лимит на застрахователно обезщетение:
Съобразно задължителното тълкуване, дадено с цитираното вече ТР
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на
правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени
вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република
10
България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз
равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица,
извън изброените в Постановление № 4/61г. и Постановление на 5/69г., следва
да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). Подчертано е, че особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия. Посочено е, че създаването на трайна и дълбока
емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на значителни
морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се намират в
семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса на
нормативна уредба рестриктивното изброяване на хипотези на такава
привързаност би било лишено от законово основание, а примерното
изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското
многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение
за неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на принципа за
справедливост, следва да се допусне като правна възможност обезщетяването
и на други лица, извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само
в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е
изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи
значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето.
В разглеждания, а това ясно е посочено и в мотивите на решение №
419/27.06.2024 г. по гр. д. № 1262/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., е налице
формирана сила на пресъдено нещо за наличието на особено близка и трайна
житейска връзка по смисъла на ТР 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС между
11
ищците Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ. от една страна и починалия А. Б. от друга. Ето
защо настоящият състав на въззивния съд следва да зачете безспорно
установената (с решението на окръжния съд) материалноправна легитимация
на тези трима ищци.
Неоснователно е възражението на ответното застрахователно дружество
при условията на евентуалност за съобразяване на размера на обезщетението
за неимуществени вреди с предвиденото в § 96, ал.1 ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101 от
2018 г.) ограничение от 5000 лв. Тази сума е по-малка от посочените в чл. 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката
"Гражданска отговорност". Чл. 9, ал. 1 от нея предвижда следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане минимална застрахователна сума 1 000
000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите
на посочената директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл. 492
КЗ, съгласно който задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми
(лимит на отговорност): 1. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2
100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstвkвs tiesas Senвts (Латвия), член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и
член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. В решението се пояснява, че държавите
членки трябва да упражняват своята компетентност при спазване на правото
на Съюза и разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяване
при произшествия при използването на моторни превозни средства, и не
могат да лишат посочените в решението директиви (Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24 април 1972г. относно сближаване на законодателствата на
държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението
за сключване на такава застраховка, Втора директива 85/5/ЕИО на Съвета от
30 декември 1983 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки,
свързани със застраховките „Гражданска отговорност” при използването на
моторни превозни средства и Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от
12
14.05.1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки
относно застраховките „Гражданска отговорност” при използването на
моторни превозни средства) от тяхното полезно действие. Посочено е, че ако
националните законодатели бяха били свободни, когато счетат за нужно, да
определят в националното право за всяка отделна категория установени вреди
максимални гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми
по чл. 1, пар. 2 от Втора директива, посочените минимални гарантирани суми,
и следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно действие.
Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища и учреждения в страните членки, в т.ч. за всички съдилища и
учреждения в Република България, които са длъжни да съобразят даденото
тълкуване на правото на ЕС в мотивите и диспозитива на решението по
преюдициално запитване, както е предвидено и в чл. 633 ГПК. Съдът е
длъжен при прилагане на относимата норма от българския закон да я тълкува
по начин, който да осигури постигането на целите на посочените директиви
съобразно даденото от СЕС задължително тълкуване. Доколкото с § 96, ал. 1
ЗИД на КЗ (ДВ, бр.101 от 2018г.) дължимото обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” се ограничава само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5, то съгласно даденото от СЕС тълкуване тази разпоредба противоречи на
правото на ЕС и поради това не следва да се прилага при разглеждане на
произтичащи от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
претенции за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие. В
този смисъл е и практиката на ВКС – например решение № 50086/28.11.2022г.
по т. д. 1252/2021 г., ТК, II ТО, която изцяло се споделя от настоящия състав
на съда.
Относно дължимото обезщетение на брата Х. Б.:
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните
доказателства в първоинстанционното производство, че смърт на А. Б. се е
отразила изключително негативно на психиката на неговия брат, който след
случилото се много тежко преживява сполетялото го нещастие. Според
свидетелските показания, които въззивният съд кредитира, братът на А. Б. - Х.
Б., много тежко приел загубата на своя единствен брат, когото силно
боготворял и вземал за пример в живота си, а след неговата смърт — „... Х.
загубил ореола в живота си ……”. Като съобрази силната емоционална връзка
между двата братя, отношенията на обич и привързаност между тях, начинът,
по който смъртта на А. се е отразила, младата възраст на починалия - 23 г.,
интензитета и продължителността на преживяваните душевни болки и
страдания и техния необратим характер, икономическата обстановка и
стандарта на живот в страната към момента на настъпване на вредите –
средата на 2018 г., нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване
на неимуществени вреди, както и съдебната практика по аналогични случаи,
13
въззивният съд намира, че справедливото обезщетение за неимуществените
вреди на Х. Б. възлиза на сумата от 50 000 лв. Изводите на
първоинстанционния съд относно размерът на паричното обезщетение в полза
на този ищец съвпадат напълно с изводите на въззивния съд.
Относно дължимото обезщетение на бабите М. Б. и Ю. Ъ.:
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните
доказателства в първоинстанционното производство, че между А. и неговите
баби М. Б. и Ю. Ъ. е имало силна емоционална връзка, които до неговото
израстване полагали грижи във връзка с неговото отглеждане и възпитание.
Според свидетелските показания, които въззивният съд кредитира, двете баби
на А. и до момента на разпита им не могат да превъзмогнат загубата на своя
внук. Като съобрази силната емоционална връзка между тях, отношенията на
обич и привързаност, начинът, по който смъртта на А. им се е отразила,
младата възраст на починалия - 23 г., интензитета и продължителността на
преживяваните душевни болки и страдания и техния необратим характер,
икономическата обстановка и стандарта на живот в страната към момента на
настъпване на вредите – средата на 2018 г., нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди при причиняване на неимуществени вреди, както и
съдебната практика по аналогични случаи, въззивният съд намира, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди на М. Б. и Ю. Ъ.
възлиза на сумата от по 30 000 лв. Изводите на първоинстанционния съд
относно размерът на паричното обезщетение в полза и на тези ищци съвпадат
напълно с изводите на въззивния съд.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
загиналия:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това
на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
14
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014
г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането
като неблагоприятен резултат. В разглеждания случай е безспорно установено,
че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът т. а. марка/модел
„Мазда 121” - С. А. К.. Отделно от това от показанията на свидетелите С. С.
Щ. и С. С. Щ. се доказва, че същите не са имали време да поставят
светлоотразителен триъгълник и светлоотразителни жилетки, тъй като
непосредствено след аварирането и спирането на т. а. „Форд Транзит“ е
настъпил инцидентът. В тази насока обоснова първоинстанционният съд е
изтъкнал, че загиналият А. Б. не е имал задължение да носи
светлоотразителна жилетка, тъй като такова задължение е вменено на водача
на съответното МПС - по аргумент на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП. Ако спряното
пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът,
когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със
светлоотразителна жилетка. Ето защо е несъстоятелно възражението, че тъй
като Б. е бил без светлоотразителна жилетка, по този начин е съпричинил
вреждането си. Неоснователно се явява и релевираното възражение относно
обстоятелството, че загиналият А. Б. е употребил наркотично вещество -
кетамин, като по този начин сам е поставил живота и здравето си в опасност.
От кредитираната съдебно химико-токсикологична експертиза се установява,
че установеното наличие на наркотично вещество в кръвта на Б. /кетамин/ му
е приложено след настъпване на ПТП, в хода на оказаната му медицинска
помощ, както и липсата на други установени наркотични вещества и техни
метаболити в кръвната проба от лицето. Освен това дори и да се приеме
хипотетично, че е налице съпричиняване от страна на водача на т.а. „Форд
Транзит” - С. Щ., то същото е неотносимо към настоящия случай, тъй като
делото е образувано по претенции за обезщетение от близките и роднините на
починалия А. Б., за когото се установи, че с действията си по никакъв начин не
е допринесъл за настъпване на процесния инцидент от 07.06.2018 г. Ето защо в
случая и според въззивния съд за настъпването на претърпяното от него
увреждане, довело до летален изход, не е допринесло неговото поведение.
Поради всичко гореизложено, правните изводи, до които настоящата
съдебна инстанция достига, съвпадат изцяло с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, решението да бъде потвърдено в обжалваните от
страните части. В тази насока разгледаните въззивни жалби на ищците и
ответното застрахователно дружество са неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивниците - ищци не следва да се
присъждат сторените разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273
15
ГПК, поради неоснователността на въззивната им жалба. Поради изложеното
следва да останат за тяхна сметка и сторените разноски в предходното
касационно производство. Поради неоснователността на въззивната жалба и
на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, на това дружество също не се
дължат разноски. Единствено ищецът Х. Б. не е обжалвал
първоинстанционното решение, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи адвокатско възнаграждение за
предоставената му безплатна правна защита. Въззивният съд определя
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за указаната безплатна
правна помощ на Х. Б. в размер на 1000 лева. Този размер действително е под
минималния размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не високата правна и
фактическа сложност на въззивното производство, обстоятелството че не са
събирани доказателства и Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части решение №901004/23.08.2021 г.
по гр. д. №265/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал.
2 ЗА ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК:********* да заплати
на адв. Е. Б. от САК, сумата от 1000 лева – за осъществено безплатно
процесуално представителство във въззивното производство на Х. В. Б., с
ЕГН: **********.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” - ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, с ЕИК: *********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16