Р Е Ш Е Н И Е
№ 1766
гр. Пловдив, 19.10.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на десети октомври две хиляди десет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 2018 по описа за 2023 година на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство пред първа инстанция.
Делото е образувано по оспорване обективирано в Заповед № АК-04-3 от 07.08.2023
г. на Областен управител на област с административен център Пловдив, срещу Решение № 1792, взето с протокол № 53 от редовно
заседание на Общински съвет Асеновград проведено на 12.07.2023 г..
Иска се отмяна на оспореното решение, релевират се основания за незаконосъобразност на
оспореният акт поради нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание - Областен управител на област с
административен център Пловдив, чрез юрк.Д. поддържа оспорването, претендира
разноски.
Ответникът - Общински съвет Асеновград не се представлява.
С писмено становище по делото адв. П. като пълномощник
на ответника оспорва заповедта като неоснователна. Моли да се отхвърли оспорването
и да се присъдят направените по делото разноски.
Административен
съд Пловдив, след като обсъди данните по
делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и направената проверка
за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, намира заповедта на Областен управител
на област с административен център Пловдив за процесуално допустима, а разгледано
по същество, оспорването е основателно.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
С оспореното решение Общински съвет Асеновград на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.6, ал.1 и ал.3 от
Закона за общинската собственост (ЗОС), чл.5,ал.1 и ал.5 от Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), както и
предвид фактическите основания в докладна записка с вх.№ДЗ-285/28. 06.2023 г.
на Заместник-кмет на община Асеновград обявява от публична в частна общинска
собственост два поземлени имота:
1.) ПИ №00702.508.154 по КККР на гр.
Асеновград, незастроен, целият с площ от 712 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване,
съседи: 00702.508.375, 00702.508.125, 00702.508.155, 00702.508.220 и
00702.508.159; и
2.) ПИ №00702.508.155 по КККР на гр.
Асеновград, незастроен, целият с площ от 461 кв.м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, съседи:
00702.508.154, 00702.508.125, 00702.508.120, 00702.508.220 и 00702.508.97.
Двата ПИ са включени в УПИ III,
отреден „за озеленяване и паркиране", кв.156 по подробния устройствен план
на град Асеновград, одобрен със заповед №А-19/28.01.1992 г.
Не се установява законосъобразно
проявление на посочените правни основания. Само поради фактическите основания
изложени в Докладна записка №ДЗ-285/28.06.2023 г./л.22/ на заместник кмета на
община Асеновград, общинският съвет е счел, че са изпълнени материално правните
предпоставки, визирани в чл.6, ал.1 от ЗОС, че двата ПИ са престанали да имат
предназначението си по чл.3, ал.2 от ЗОС, обуславящ публичният им характер.
Общински съвет Асеновград приема, че
след като регулацията за двата поземлени имота не е приложена и мероприятието -
озеленяване не е изпълнено, предвид факта, че в новия общ устройствен план
/ОУП/ не се предвижда отреждане за зеленина, автоматично, по силата на закона,
процесните два поземлени имота са престанали да имат предназначението,
определено им по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗОС.
Оспореното решение е единствено
предпоставено от молба вх.№14.00-2139/21.06.2023 г./л.24/ на изпълнителният
директор на „Винзавод" АД, за закупуване на ПИ с идентификатор №00702.508.154,
с цел - реализиране на инвестиционни намерения.
Намерението на частноправния субект -
„Винзавод" АД не води до наличие на отпаднало предназначение на поземлен
имот, определен като публична общинска собственост по силата на закона.
От друга страна решението не
съответства на приложимите правни норми на чл.6, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.3, ал.2
от ЗОС, посочени като правни основания по см. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗОС
определя кои имоти са публична общинска собственост. Видно от съставените
Актове за публична общиннска собственост /л.26 -28/, безспорно се установявява,
че процесните имоти се определени за публична собственост със закон - § 7, т.4
и т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и попада в разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС,
постановените решения на ОбС относно частта му, с което общинският съвет променя
предназначението и обявява от публична в частна общинска собственост на част от
поземлен имот, не са съобразени с чл. 6, ал. 1 от ЗОС, че ОбС като орган,
упражняващ правото на общинска собственост, може да вземе решение за промяна на
предназначението на имот от публична в частна общинска собственост, но само ако
имотът е престанал да има предназначението си по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Промяната
на предназначението се извършва с изменение в подробния устройствен план /ПУП/
и след неговото одобряване, а по делото не се установява това да е станало за
процесните имоти.
В разпоредбата на чл.62а, ал.1 - ал.5
от ЗУТ са регламентирани различни правни хипотези, които не са посочени като
правни основания на оспореното решение.
В чл.62а, ал.2 - ал.4 от ЗУТ е
разписана процедура за промяна предназначението на ПИ, предвидени по действащ
ОУП или ПУП за зелени площи, след обществено обсъждане и решение на общинския
съвет, прието с мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници.
В разпоредбата на чл.62а, ал.5 от ЗУТ
е разписано изключение от предходните алинеи, съгласно което предназначението
на територии и поземлени имоти, предвидени в ОУП или ПУП на урбанизираните
територии за озеленени площи, които не са реализирани, може да се променя с нов
общ или подробен устройствен план на цялото населено място или селищно
образувание, ако със схемите или план-схемите на зелената система се доказва,
че са спазени нормативите за озеленени площи.
С оглед на горепосоченото, към датата на
приемане на решението - 12.07.2023 г., няма доказателства да е налице
„отпаднало предназначение" на двата ПИ, вследствие на проведена процедура
за промяна предназначението на УПИ III - за озеленяване и паркиране, кв.156 по
ПУП на гр. Асеновград от 1992 г.
Неоснователни са наведените възражения от
страна на ответната страна, мотивирани с наличието на ОУП и отпаднало
предвиждане.
Както Върховния административен съд
застъпва в свои решения … Възможността за „промяна“ с нов ОУП или ПУП на цялото
населено място или селищно образувание на предназначението на територии и
поземлени имоти, предвидени в общите или подробните устройствени планове на
урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, изразява
трансформацията в предназначението на територия или попадащ в нея имот, отредено
по стар план, спрямо предвижданията на новия план. Предмет на ОУП са
„територии“, „устройствени зони“ и „терени“, а не „поземлени имоти“.
Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП, чийто
предвиждания са задължителни и за инвестиционното проектиране – чл. 8 и чл.
108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Доколкото и промяната по чл. 62а, ал. 5 ЗУТ се
осъществява с нов ОУП на цялото населено място, за да породи действието си, тя
трябва да бъде възпроизведена в ПУП. По този начин цялостното глобално
предвиждане на ОУП се прилага спрямо отделните ПИ, включени в пространствените
предели на общия план. Предназначението на ПИ се изменя като функция от
преотреждането на територията, в която е ситуиран, но самата промяна се
индивидуализира с ПУП.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспореното в настоящото производство Решение № 1792, взето с протокол № 53 от
редовно заседание на Общински съвет Асеновград проведено на 12.07.2023 г.. е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По
отношение на направеното искане за присъждане на разноски изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение за Областен управител на област с административен център
Пловдив същото следва да се уважи, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., изчислено съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК).
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1792, взето с протокол № 53 от редовно заседание на Общински
съвет Асеновград проведено на 12.07.2023
г.
ОСЪЖДА Общински
съвет Асеновград да заплати на Областна
администрация Пловдив, разноските по делото в размер на 100лв./сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: