Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.01.2017 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Б.Ш. и в присъствието на прокурора Николина Ангелова, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 1 138/15 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв.
Ищецът Х.П.Х. твърди в
исковата си молба, че с постановление от 22.05.2014 г. за привличане на
обвиняем и вземане мярка за неотклонение по пр.пр. № 49246/2011 г. по описа на
СРП, ДП 5408/2011 г. бил привлечен като обвиняем на 23.05.2014 г. за извършени
от него тежки умишлени престъпления по чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК за 99
броя измами. На 19.06.2014 г. бил извикан в СДВР за предявяване на материалите
по досъдебното производство. С постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 28.11.2014 г. бил привлечен отново като
обвиняем на същото основание, но вече за 119 измами. В исковата молба се
твърди, че с постановление от 29.12.2014 г. за частично прекратяване и спиране
на наказателното производство по пр.преписка 49246/2011 г. по описа на СРП
воденото срещу него наказателно производство било прекратено. Изложени са
твърдения, че се явявал пет пъти в СДВР за извършване на следствени действия
като на 23.05.2014 г. му била извършена регистрация на криминално проявено лице,
при която за търсене на татуировки по тялото му бил съблечен напълно гол.
Изложени са твърдения, че бил незаконно тормозен, изпаднал в стрес и депресия,
нямал вяра в органите на полицията и прокуратурата. Изживял изключително
болезнено противозаконните обвинения, не бил спокоен, страдал от безсъние,
невроза, постоянно силно главоболие, не се хранел, станал сприхав и затворен в
себе си. Изложени са твърдения, че останал без дом и работа, разболял се от
тежко заболяване – диабет – тип 2, исхимична болест на сърцето, високо кръвно
налягане и диабетна полиневратия. Твърди се, че тези тежки и хронични
заболявания били в пряка причинна връзка с повдигнатите му обвинения. Същият
бил унищожен физически и психически.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва върху
сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът – П.НА Р.Б.,
чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 22.05.2014 г. по прок. преписка 49 246/2011 г.,
ДП 5408/2011 г по описа на СРП Х.П.Х. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК,
затова че за времето от 13.01.2011 г. до 19.08.2011 г. в гр. София, при
условията на продължавано престъпление, с повече от две деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и подържал
заблуждение у различни лица – като в телефонни разговори се представял за
представител на фирма „М.С.“ и под предлог за разглеждане на документи и искане
на кредит поискал от тях такси в различен размер от 16 до 56 лв. и с това им
причинил имотна вреда в общ размер на 2 402 лв. Постановлението е предявено
на 23.05.2014 г. като е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
По делото е представено и постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по прок. преписка 49 246/2011
г. от 28.11.2014 г. по описа на СРП, от което се установява, че Х.П.Х. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, затова че за времето
от 06.01.2011 г. до 19.08.2011 г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление, с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и подържал заблуждение у различни лица – като в
телефонни разговори се представял за представител на фирма „М.С.“ и под предлог
за разглеждане на документи и искане на кредит поискал от тях такси в различен
размер от 16 до 100 лв. и с това им причинил имотна вреда в общ размер на
2 902 лв. Постановлението е предявено на 02.12.2014 г. като е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
По делото е представено и постановление от 29.12.2014 г. за
частично прекратяване и спиране на наказателното производство по ДП 5408/2011
г. по описа на СДВР, пр.пр. 49246/2011 г. по описа на СРП. От съдържанието на
същото се установява, че е прекратено частично наказателното производство по
досъдебното производство по отношение на Х.П.Х. за престъпление по чл. 209 ал.1
вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Постановлението е влязло в сила на 13.01.2015 г.
По делото е представена рецептурна книжка на хронично
болен, издадена на Х.П.Х..
Изслушана по делото е съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от д-р Е.Н.В. /В./, от заключението на която се установява, че Х.П.Х.
страда от заболяването захарен диабет с неврологични усложнения от три години
като му е изписана терапия – джентадуето МКБ 11.4. Посочено е в заключението,
че заболяването се лекува с диета и лекарства пер ос, според кръвната захар,
преценката на давността на диабета – в случая 3 години, според съпътстващите
усложнения – в случая диабетна полиневропатия. Установено е, че заболяването е
хронично и обикновено е с наследствено предразположение, но появата му обичайно
се провокира от стресови състояния, които отключват новопоявяването му.
В съдебно заседание на 26.09.2016 г. са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Й. Ц., както и в съдебно заседание на
29.06.2015 г. чрез разпит на свидетелката Е.Н.В..
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически състав по делото,
следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение
на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е прекратено
образувано наказателно производство като от тези действия на правозащитните
органи като пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ, състоящо
се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем
по престъпления по чл. 209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. По делото е представено постановление за
прекратяване на наказателно производство на СГП. Представеното постановление
няма данни да е обжалвано от него, поради което същото е влязло в законна сила на
13.01.2015 г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство, както и
обезвреда с оглед продължителността на същото.
В следствие на воденото срещу ищецът наказателно
производство в досъдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с неговото душевно равновесие.
Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите, разпитани по делото чиито показания съдът цени при съблюдаване
нормата на чл. 172 от ГПК. Свидетелите установяват, че ищецът е търпял
неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект преживявания
като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица
обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая като се вземе предвид възрастта, интензитета на
страданието на ищеца, продължителният период от време - около 6 месеца водено
досъдебно производство, през което време той е търпял негативни преживявания,
предприетата срещу него мярка на неотклонение – „подписка”, тежестта на
повдигнатото обвинение – за извършване на престъпление, за което законът
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години т.е. притежаващо
белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК, все
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед задължителната
съдебна практика – решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г.,
Четвърто ГО. На следващо място при определяне размерът на обезщетението за тези обичайни, съгласно
практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи
според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и
задължителната съдебна практика – решение
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/. В цитираната
по-горе съдебна практика, която е задължителна за настоящия съдебен състав по
арг. на чл. 290 от ГПК се приема, че когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги
докаже. В настоящия случай ищецът е изложил
твърдения, че е останал без дом и работа. Тези обстоятелства подлежат при условията
на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Същият е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, които твърдят, че ищецът бил уволнен от
местоработата. Свидетелят Б. Ц. е заявил, че ищецът е съкратен, „просто не
искаха да го държат на работа“. Настоящият съдебен състав намира, че факта на
прекратяване на трудово правоотношение се установява с писмени доказателства,
каквито по делото не са ангажирани. Дори да се приеме за установен факта на
прекратено трудово правоотношение свидетелите не установяват период от време, в
което същото е сторено с оглед адекватна преценка за наличие на пряка
причинно-следствена връзка с воденото срещу него досъдебно производство. Ищецът
е заявил и твърдения за влошено здравословно състояние, изразяващо се в налична
артериална хипертония, исхемична болест на сърцето по отношение на които
твърдения не са ангажирани доказателства за тяхното наличие. Видно от
изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза, изготвена от лекар –
ендокринолог същият е установил, че ищецът страда от диабет тип 2 от три години
т.е. от 2012 г. като причина за появяването му е наследствено предразположение,
провокирано от стрес. Ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебното
производство две години след диагностицирането му със заболяване диабет, поради
което настоящият съдебен състав при ангажираните по делото доказателства не
може да обоснове извод за наличие на пряка причинна връзка между заболяването и
воденото срещу него досъдебно наказателно производство.
При тези ангажирани доказателства и предвид критериите,
визирани по-горе от настоящия съдебен състав същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 1 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт
на ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 1 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. следва да се отхвърли.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който по отношение на ищеца е прекратено
наказателното производство т.е. 13.01.2015 г. /изтичане на седмодневния срок за
обжалване на постановлението, считано от датата на връчване на същото до
ищеца/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 1 430 лв. – възнаграждение за адвокат
/ стр.67/. Съдът не възприема възражението на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заявено при условията на чл. 78 ал.5 от ГПК. С
оглед цената на заявения иск и съобразно нормата на чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същият възлиза
на сумата от 1 430 лв., като в конкретния случай заплатеното адвокатско
възнаграждение е в същия размер. Предвид което и с оглед изхода на спора Прокуратурата на РБ
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 47,67 лв. – възнаграждение за
един адвокат и ДТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. – с адрес: гр. София, бул. “******* на основание чл.2 ал.1 т.3
пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на Х.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 000 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно
производство по ДП 5408/2011 г., пр.пр. 49246/2011 г. по описа на СРП, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2015 год. до окончателното им
изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 47, 67 /четиридесет и
седем лева и шестдесет и седем стотинки/ лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :