№ 472
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503060 по описа за 2020 година
Производството въззивно, образувано по реда на чл.258 ГПК.
С решението на ВРС-ХХХІVс-в № 3684/04.08.2020г по гр.д. № 2789/2020г Е
ОСЪДЕНА Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша” № 2, да заплати
на М. А. А. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.„Възраждане” бл.65 вх.3 ап.57, сумата от
3000лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от повдигнатите и поддържани обвинения в
извършване на три деяния по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК и три деяния по чл.159в вр.чл.26
ал.1 НК, по които А. е оправдан с влязла в законна сила присъда, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.03.2019г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като Е ОТХВЪРЛЕН искът за разликата над
присъдените 3000лв до претендираните 20000лв, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както и да
заплати на ищеца сумата от 10лв-сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Срещу постановеното решение са подадени въззивни жалби от двете страни,
поставящи във висящност изцяло постановеното от ВРС решение.
С въззивната жалба вх.рег.№ 261972/21.08.2020г Районна прокуратура-Варна
обжалва решението в неговата осъдителна част за присъдената в поза на ищеца сума от
3000лв –обезщетение за претърпени неимуществени вреди и съответно за дължимата сума
от 10лв - сторени по делото разноски.
1
Счита решението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна в тази част.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№
365933/15.09.2020г. от М. А. А. , в който изразява становище за неоснователноост на
жалбата, тъй като счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли за
неговото потвърждаване в тази част и за присъждане на разноски за възивната инстанция.
Насрещната въззивна жалба вх.рег. № 265908/ 15.09.2020г е подадена от ищеца
М. А. А. срещу решението в неговата отхвърлителна част.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна в тази част
и за присъждане на цялата претендирана сума за обезщетение.
Производството е образувано по исковата молба на М. А. А., в която излага, че бил
привлечен като обвиняем за шест престъпления - три обвинения по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1
НК и три обвинения по чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК, за това, че бил използвал лица за развратни
действия, използвайки масажно студио, в което наеманите от него служителки предоставяли
на клиентите си еротични услуги, като образуваното срещу ищеца производство
приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 30.03.2019г.
Поради незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство твърди,
че е претърпял неимуществени вреди за период над две години, започнал от момента на
действията по разследване на органите на МВР на 18.09.2017г и продължил дори след
оправдателната присъда, влязла в сила на 30.03.2019г.
Твърди, че неимуществените му вреди се изразявали в продължително унижение и
подигравки, дистанциране на много хора от него, уронване на престижа и доброто му име в
обществото, влошаване на здравословното му състояние, причинено от стреса.
Поради уронения престиж и добро име се е наложило да напусне дома на своята
майка, която също станала обект на подигравки и подмятания. Налагало се да обяснява на
всички близки и роднини, че не бил извършвал действията, за които е обвинен.
Твърди още, че партньорката му към него момент и майка на малолетния му син,
прекратила контактите си с него като пряка последица от воденото срещу него наказателно
производство и унижение, което рефлектирало както върху нея, така и върху собственото
им дете.
Твърди още, че се чувствал дискомфортно, наблюдаван и следен. Вследствие
зрелищните действия по разследването в салона за масажи, извършени пред погледите на
всички съседи, колегите на ищеца загубили мотивация за работа и затова скоро салонът
затворил.
С оглед горното моли за осъждането на ответната страна да му заплати обезщетение
2
за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000лв, явяващи се пряка и
непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателна присъда–30.03.2019г до
окончателното изплащане на горната сума, както и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответната страна ПРОКУРАТУРАТА НА РБ е
депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на иска. Счита същия за
недоказан, като твърди, че неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица
от дейността на Прокуратурата и затова не попадат в обхвата на чл.4 ЗОДОВ, а са следствие
от поведението на околните.
Оспорва, че ищецът не е представил доказателства за установяване действително
претърпените неимуществени вреди, нито такива, които да доказват, че преди образуването
на наказателното производство той се е ползвал с добро име и авторитет в обществото.
Възразява, че представената по делото медицинска документация отразявала
констатирани здравословни проблеми на А., но не и причините за възникването им.
Приложените разпечатки от интернет публикации не съдържали изявления на органи
на Прокуратурата, нито конкретни данни за личността на ищеца, така че с тях да са
засегнати по някакъв начин доброто му име и чест.
Твърди се още, че нямало приложени доказателства за датата, на която А. бил
привлечен като обвиняем, която да се счита за началото на периода, от който започнал да
търпи неимуществени вреди, а това от своя страна има значение за основателността и
размера на претенцията му.
Счита размерът на претендираното обезщетение за силно завишен и не съответстващ
на принципа за справедливост. това е така, защото спрямо ищеца е била приложена най-
леката мярка за неотклонение „подписка” и затова правата и свободите му са били
ограничени в най-малка степен. Самото производството протекло в кратки и разумни
срокове.
Що се отнася до искането за присъждане на законна лихва прави възражения, че
претенцията същата представлява акцесорен иск, чиято основателност е обусловена от
главния иск за вреди. Затова при неоснователност на последния, неоснователна е и
претенцията за акцесорното вземане за законна лихва.
По отношение искането за присъждане на разноски счита, че в полза на ищеца не
следва да бъдат присъждани такива поради липсата на доказателства за установяването на
реалното им заплащане.
Така предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
3
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и
по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна:
От приложеното като доказателство НОХД № 2660/2018г на ВРС-Іс-в, в което се
съдържат материалите и от досъдебното производство № 373/2017г по описа на ОД на МВР-
Варна, се установява, че по повод получена информация в Отдел „Криминална полиция“при
ОД на МВР-Варна, в масажно студио, находящо се в гр.Варна ул.„Братя Шкорпил” № 12, се
предлагали сексуални услуги. По този повод на 18.09.2017г били извършени ОИМ,
изразяващи се в проведено наблюдение на студиото за времето от 11.00ч до 16.30ч, разпит
на свидетели, когато в условията на неотложен случай били предприети действия по
задържане на лицата от салона и било извършено претърсване и изземване. От приложения
по досъдебното производство протокол за претърсване и изземване в неотложен случай с
последващо съдебно одобряване от 18.09.2017г е видно, че това действие било извършено в
присъствието на ищеца М. А. А..
На 19.09.2017г на А. били снети обяснения /л.122-І, досъд.пр-во/ и с Постановление
от 14.05.2018г ищецът М. Ал.А. е било привлечен като обвиняем за извършено
престъпление от общ характер за това, че
- на неустановена дата през м.окт.2016г в гр.Варна набрал отделно лице–И.Ю. М.ова,
независимо от съгласието му, с цел да бъде използвано за развратни действия–блудствени,
като деянието било извършено чрез обещание за облага - престъпление по чл.159а ал.2 т.6
вр.ал.1 НК;
- в периода на неустановена дата през м.окт.2016г до 18.09.2017г в гр.Варна, при условията
на продължавано престъпление, използвал лице, пострадало от трафик на хора – И.Ю.
М.ова, за развратни действия – блудствени, независимо от съгласието му - престъпление по
чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК;
- на неустановена дата през м.ноем.2016г в гр.Варна набрал отделно лице – Р.Д.Ц.Д.,
независимо от съгласието му, с цел да бъде използвано за развратни действия – блудствени,
като деянието било извършено чрез обещание за облага - престъпление по чл.159а ал.2 т.6
вр.ал.1 НК;
- в периода на неустановена дата през м.ноем.2016г до средата на м.ян.2017г, в гр.Варна,
при условията на продължавано престъпление, използвал лице, пострадало от трафик на
хора – Р.Д.Ц.Д., за развратни действия – блудствени, независимо от съгласието му -
престъпление по чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК;
- на 20.08.2017г в гр.Варна набрал отделно лице–С.В.К., независимо от съгласието му, с цел
да бъде използвано за развратни действия – блудствени, като деянието било извършено чрез
4
обещание за облага - престъпление по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК;
- в периода 20.08.2017г до 10.09.2017г в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, използвал лице, пострадало от трафик на хора – С.В.К., за развратни действия
– блудствения, независимо от съгласието му - престъпление по чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК.
С постановлението на М. А. А. е определена мярка за неотклонение „Подписка“.
Постановлението е предявено на ищеца на 16.05.2018г, на която дата А. е бил
разпитан в качеството му на обвиняем. На същата дата са му били предявени и материалите
от разследването.
С обвинителен акт от 13.06.2018г ищецът е бил предаден на съд, по който е
образувано НОХД № 2660/2018г на ВРС-Іс-в.
С присъда № 72/14.03.2019г М.А. е бил признат за невиновен за извършване на
престъпления по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК и чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК и на осн.чл.304 пр.1
НПК е бил оправдан по предявените обвинения. Присъдата е влязла в законна сила на
30.03.2019г.
В рамките на съдебното производство пред ВРС са били проведени четири съдебни
заседания, като по едно от тях не е бил даден ход на делото. На всяко с.з. ищецът се е явявал
лично.
От приложената на л.24 от НОХД № 2660/2018г справка за съдимост се установява,
че ищецът не е бил осъждан до него момент.
По делото са представени от ищеца 6бр статии от електронни медии с публикувана
информация за проведена специална операция, при която бил разкрит публичен дом в
центъра на Варна, като по данни на Пресцентъра на Полицията за 24 часа бил задържани
наемателят на помещението – 37-годишен мъж, неосъждан, варненец и три жени. Само в
една от статиите са посочени инициали на задържания мъж – М.А.
По делото е прието като доказателство лист за преглед на пациент от 18.12.2018г и
фиш за спешна медицинска помощ от същата дата, от които е видно, че ищецът е потърсил
лекарска помощ във връзка с пристъп на тахикардия.
За установяване на преживените болки и страдания ищецът е ангажирал гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите М. М.ова М.ова /майка на ищеца/ и Х.Н.А..
Свид.М.ова, чиито показания се ценят при условията на чл.172 ГПК, излага, че
воденото срещу сина й наказателно производство е оказало влияние на цялото му семейство
и че е станало повод да се раздели с партньорката си; сестра му не желаела да общува с него.
Задържането му и обвиненията срещу него станали достояние на съседи и познати, които
узнали за това от интернет. В резултат на това започнали да шушукат, че синът й бил
5
сутеньор, държал проститутки. Самата свидетелка узнала от сина си за задържането му, тъй
като тогава му позволили да проведе телефонен разговор и той се обадил на майка си.
Поради воденото наказателно производство синът й се е променил - станал мълчалив, не
излизал, бил изнервен. Делото се отразило и на здравето му - през 2018г, когато синът й
трябвало да отиде на коледно тържество на сина си, получил сърцебиене и затова потърсил
спешна медицинска помощ.
Свид.А. излага, че разбрал от съседи и познати за задържането на ищеца, а пък те от
своя страна узнали от статия в интернет понеже били изписани инициалите му. След
задържането на М. съседите започнали да шушукат, че бил сводник и го отбягвали. Знае, че
това станало повод и за раздялата с жена му. Излага още, че приятелят му бил весел човек,
но след задържането му настроените му се променило.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи :
По допустимостта.
Съгласно ТР № 3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за
обезщетение по чл.2 ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България,
която е единно и централизирано юридическо лице. Същата е материалноправно
легитимирана да отговаря доколкото действията на органите на дознанието се извършват
под ръководството на съответната прокуратура. Затова, съобразно чл.7 ЗОДОВ, надлежен
ответник по предявените искове се явява Прокуратурата, имаща самостоятелна
правосубектност и от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
С оглед дадените разяснения предявеният иск е предявен срещу надлежна страна и
следователно допустим.
По основателността.
Съобразно разпоредбата на чл.2 т.2 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност, или деянието е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение. Достатъчно е
впоследствие лицето да бъде оправдано, независимо че извършените отделни процесуално-
следствени действия са били в съответствие със закона и правомощията на разследващите
органи. Вредите, извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно
производство, подлежат на доказване, а не се презумират.
6
Съобразно правилата на чл.154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, че е бил привлечен като обвиняем за
престъпления, за които впоследствие е била постановена оправдателна присъда, както и че е
претърпял неимуществени вреди, които са в причинната връзка с привличането му като
обвиняем, а също и размерът на претърпените вреди.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил привлечен и срещу него
е повдигнато и поддържано обвинение за горепосочените престъпления, за които с
присъдата на съда е прието, че ищецът не е осъществил от субективна и обективна страна
състава на престъпленията, в които е бил обвинен и затова е оправдан по всяко едно от
шестте повдигнати обвинения. Установено е, че по повод повдигнатите обвинения му е била
наложена МНО „подписка“. Вредите са настъпили от действията на длъжностни лица от
Прокуратурата, които са повдигнали и поддържали обвинението.
Следователно, налице е и причинна връзка между действията на ответната страна и
увреждането на ищеца, което се извежда от общите правила на чл.51 ЗЗД и чл.4 ЗОДОВ.
Ето защо следва да бъде присъдено обезщетение, явяващо се паричен еквивалент на
претърпените болки и страдания.
Съгласно посочените норми обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от деликта. Преките вреди обосновават причинно-следствената
връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Непосредствени
вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
Поради липсата на специална уредба в ЗОДОВ, следва да се приложи общото
правило на нормата на чл.52 ЗЗД досежно размера на обезщетението, като се съобразяват
границите на отговорността, визирани в хипотезата на чл.4 ЗОДОВ - само за преките и
непосредствени вреди.
Понятието „справедливост” при определяне обезщетението за неимуществените
вреди е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, свързани с личността на дееца -
дали е осъждан или не, тежестта на обвинението му, продължителността на разследването,
липсата/наличието на взета мярка за неотклонение, и не на последно място как се е отразило
незаконното обвинение на последващото протичане на живота на ищеца. /ППВС № 4/1968/.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява конкретните
обстоятелства:
1/ характерът и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено - в случая за множество тежки умишлени престъпления от общ
характер–квалифицираният състав на чл.159а по ал.2 т.6 вр.ал.1 НК-набиране на лица с цел
да бъдат използвани за развратни действия, когато деянието е извършено чрез обещаване,
7
даване или получаване на облаги, за което наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10
години и глоба от 10 000лв до 20 000лв; както и по чл.159в НК /също квалифициран състав/,
когато е използваното за развратни действия лице се явява лице, пострадало от трафик на
хора, предвиденото наказание е лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 10 000лв
до 20 000лв.
2/ цялостната продължителност на производството, тъй като всяко лице има правото
на адекватен срок-подходящ според обстоятелствата по делото, който да не го дължи
прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Релевантният период е от
момента на повдигане на обвинението, а крайният – влязлата в сила оправдателна присъда.
В настоящия слчай това е периодът от Постановлението за привличане като обвиняем
от 14.05.2018г, когато е била наложена и МНО “Подписка“ /най-леката/ до влизане в сила на
оправдателната присъда на 30.03.2019г, или общо за срок от 10 месеца.
През посочения период спрямо ищеца са била предприета МНО „подписка“. Същата,
макар да е от по-леките, е въздействала в правната сфера на ищеца, ограничавайки
възможността му за свободно предвижване поради необходимост та да иска разрешение за
упражняването на това си право.
Съдът съобразява и факта на задържането на ищеца при образуване на досъдебното
производство, с което същият е бил поставен в принудителна изолация от неговите близки и
обществото /ТР на ОСГК на ВКС № 3/2004г/.
Съобразява и броя на извършените процесуални действия с участието на ищеца –
четирите проведени съдебни заседания, от които на едно от тях не е бил даден ход на делото
и същото е било отложено.
От изложеното по-горе следва, че производството общо в двете му фази /досъдебна и
съдебна/ е приключило в рамките на разумните срокове, съобразени с разпоредбите на чл.22
ал.1 и ал.2 НПК и чл.234 НПК, както и съобразно установената от ЕСПЧ практика досежно
понятието “разумен срок”. В последната, макар да не е обвързана с фиксиран период, в
отделни решения варира от 15 месеца до 8 години. Това обосновава извод, че не допуснато
нарушение на изискването за разследване в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ.
3/ Съдът съобразява и личността на увредения
а/ липсата на данни за предходни криминални прояви,
б/ данните за психическото състояние.
Самият факт на образуване на наказателното производство срещу едно лице води до
преживяване на стрес и вътрешно безпокойство. това се подкрепя и от изложеното от
свид.А., който сочи на обща промяна в настроението на ищеца. За това такава промяна в
емоционалното състояние на ищеца говори и свид.М.ова, която, макар да е в близка
8
родствена връзка /негова майка/, има най-чести и непосредствени впечатления за
преживяванията на сина си, особено за раздялата му с жената, с която имат общо дете.
Установи се и че ищецът е бил обект на коментари от съседи и познати по повод
задържането му и разпространената в публичното пространство информация от
пресслужбата на Полицията, макар лицето да е било посочено само с инициалите на двете
му имена.
Що се отнася до представените писмени доказателства, сочещи на епизодичен
пристъп на тахикардия, който е обяснимо да произтича от временното емоционално
състояние на ищеца. Същите, обаче, не могат да обосноват извод за трайно влошаване
здравословното му състояние – физическо или физиологично, нито за значително
психическо страдание, обусловило сериозни психически проблеми или психиатрични
заболявания
Така установените неимуществени вреди на ищеца са резултат от действията на
органите на Прокуратурата на Република България и следователно е налице пряка
причинно-следствена връзка.
Предвид изложеното съдът намира, че справедливият размер на паричното
възмездяване за претърпените от ищеца неимуществени вреди в процесния случай следва да
бъде в размер на 3 000лв. За да определи посочения размер съдът съобразява и общото ниво
на жизнен стандарт в страната, а също и това, че оправдателната присъда като морално
обезщетение сама по себе си може да компенсира преживените страдания в много по-голяма
степен.
За разликата над 3000лв до общо претендирания размер от 20 000лв искът подлежи
на отхвърляне.
По акцесорния иск.
Съгласно задължителните указания, дадени с т.4 от ТР № 3/2004г на ОСГК на ВКС
отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От него момент същите
изпадат в забава и съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение.
В настоящия случай оправдателната присъда е влязла в законна сила на 30.03.2019г,
от който момент се дължи законната лихва върху определения размер на обезщетението.
Достигането до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, предпоставя
потвърждаването на първоинстанционното решение, включително и в частта за разноските
за първоинстанционното производство.
По разноските
9
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция- неоснователността на двете
въззивни жалби, сторените разноски следва да останат в тежест на всяка една от страните,
както са били направени. Затова разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІVс-в № 3684/04.08.2020г по гр.д. №
2789/2020, с което е осъдена Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша”
№ 2, да заплати на М. А. А. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.„Възраждане” бл.65 вх.3 ап.57,
сумата от 3000лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатите и поддържани
обвинения в извърш ване на три деяния по чл.159а ал.2 т.6 вр.ал.1 НК и три деяния по
чл.159в вр.чл.26 ал.1 НК, по които А. е оправдан с влязла в законна сила присъда, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
30.03.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен искът за
разликата над присъдените 3000лв до претендираните 20000лв, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,
както и да заплати на ищеца сумата от 10лв-сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.1
ГПК.
Разноски за въззивната инстанция не се присъждат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕ
СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10