№ 514
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №266 466/8.11.2021г, постановено по гр.д.№ 13 754/2020г по описа на
СГС, ГО, I-17 с-в, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на Б. М. В. сумата от 20
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 19.06.2020 г.,
ведно със законната лихва от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева и за заплащане на законни
лихви от 14.07.2020 г. Осъдено е ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на Б. М. В.
сумата от 280 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата от 130 лева от 05.08.2020 г. до окончателното изплащане, а върху сумата от 150 лева
– от 14.12.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане
на законни лихви от 14.07.2020 г. Осъдено е ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати по
сметка на СГС сумата от 800 лева държавна такса и 120 лева депозит за експертиза по
делото. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. ЗАД „ОЗК
- Застраховане“ АД да заплати на адвокат М.Г. И. сумата от 1 030.94 лева за адвокатско
възнаграждение. Осъден е Б. М. В. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1 724.94 лева разноски за производството.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Б. М. В., представляван от
адв.М.И. от САК, в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 20 000лв. до 40 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и в частта за разноските, с която е осъден да заплати сумата от
1724.94лв. Сочи, че присъденото обезщетение е занижено по размер, тъй като не са
съобразени начина на причиняване на увреждането, броят и тежестта на телесните
увреждания, продължителността на възстановителния период, непълното възстановяване.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и за да уважи исковата
1
претенция.
Ответната страна- ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, представлявана от адв.Д.Х. от САК,
е оспорила въззивната жалба. Сочи, че определеният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост, че твърдяната психическа травма не е била посочена пред
първата инстанция, поради което не следва да се разглежда като увреждане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Ищецът по делото-Б. М. В. е посочил в исковата молба, че на 19.06.2020г, около
16.00ч, е пътувал с автомобил „Опел Мовяно” с ДК№ ***, управляван от А. К. по АМ
„Тракия” в посока Бургас. При км 164+700, водачът е предприел изпреварване на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос”, с рег. № ***. По време на маневрата товарният автомобил
изненадващо е навлязъл в насрещната лента за движение и ги е ударил странично.
Вследствие на удара микробусът се е занесъл вдясно и е паднал на лявата си страна, след
което е продължил по платното и се е спрял на поляна до него. При ПТП са му били
причинени телесни увреждания-счупена раменна кост на дясна ръка, три разкъсно-контузни
рани и множество охлузвания по цялата дясна ръка, травми на главата и на гръдния кош. На
20.06.2020 г. посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където обездвижили ръката му с ортеза и
обработили и превързали раните по ръката му. Лекарите установили и разкъсани сухожилия,
чието лечение се налагало да изчака зарастване на фрактурата на рамото. Изпитвал силни
болки. Носел ортеза повече от месец. Движението на ръката му не се възстановило. При
проведен преглед при ортопед се оказало, че раменната кост е зараснала неправилно и това
обяснявало болките в горния десен крайник. Претърпял е и имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за преглед и изследвания на обща стойност 280 лева. Гражданската отговорност
на водача на т.а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ била застрахована при ответното дружество,
което следвало да му заплати застрахователни обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди. Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да заплати
сумата от 50 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 280лв. за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя до окончателното изплащане.
Ответникът по делото- ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, е оспорил механизма на
произшествието и причинната му връзка с описаните в исковата молба увреждания на
пострадалия. Възразил е, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени
вреди е завишен. Заявил е, че вина за настъпване на произшествието има и водачът на л.а.
„Опел“. Навел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който нарушил нормата на чл. 137а от ЗДвП и отказал своевременно лечение.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по
чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за сумата от 20 000лв.,
ведно със законната лихва от 5.08.2020г- до окончателното изплащане, сумата от 280лв. за
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 14.12.2020г
до окончателното изплащане. Приел е, че не е доказано възражението за съпричиняване.
Решението е влязло в сила в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от
280лв за обезщетение за имуществени вреди, и в частта му, с която е отхвърлена исковата
претенция за разликата от 40 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва.
Между страните по делото не се спори пред въззивната инстанция, че на 19.06.2020г
е настъпило ПТП между автомобил „Опел Мовяно” с ДК№ ***, управляван от А. К. по АМ
„Тракия” в посока Бургас, че при км 164+700, водачът е предприел изпреварване на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос”, с рег. № ***. По време на маневрата товарният автомобил
изненадващо е навлязъл в насрещната лента за движение и е настъпил удар. При ПТП са
били причинени телесни увреждания.
Поради това, въззивният съд приема, че са налице условията за ангажиране на
2
отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя, чрез предявяване
на иск срещу него в границите на застрахователната сума, определена в договора за
застраховка „Гражданска отговорност”.
Спори се между страните по делото относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в
които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се
прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От представеното по делото заключение по съдебно-медицинска експертиза се
установява, че уврежданията на ищеца се изразяват в счупване на горния край на дясна
раменна става, множество открити рани на раменния пояс и мишницата, контузия и хематом
на дясно око, контузии на главата, на шийни прешлени и на гръдния кош и сътресение на
мозъка. За лечение на счупването в раменната става пострадалият е носил обездвижваща
ортеза за 45 дни. Разкъсно-контузните рани са били обработени хирургично и периодично са
правени превръзки. Пострадалият е приемал антибиотични медикаменти. При нормално
протичане на лечебния процес възстановяването настъпвало за пет месеца. През първите два
от тях болките били с по-висок интензитет. При извършен на 16.09.2021 г. преглед от
вещото лице се е установило непълно възстановяване от получените увреждания: в дясна
раменна става се наблюдавал ограничен обем движение при отвеждане на ръката настрани –
160 градуса при норма 180 градуса.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А. С.,
която е дала показания, че Б. М. В. й се обадил през юни 2020 г., за да й съобщи, че е
катастрофирал. Същият ден, късно вечерта, пристигнал в дома им в гр. ***. Очите му били
подути и зачервени. Имал открити и кървящи рани по ръцете, лицето, краката и гърба. На
следващия ден отишли в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където направили снимка на ръката
му. Установило се счупване в дясна раменна става, поради което му назначили ортеза.
Раните били промити, като обработката им продължила повече от месец. В. изпитвал
затруднения в хигиенно-битовото си обслужване и имал нужда от чужда помощ, която
свидетелката му оказвала в продължение на два месеца. Изпаднал в състояние на страх да
излиза навън. Имал и смущения в съня. Този дискомфорт продължил около шест месеца.
Болки в ръката продължавал да изпитва и до момента. Опитал се да се върне на работа, но
състоянието му не позволявало да продължи да полага труд в строителството. След сваляне
на ортезата ходил на рехабилитация и имал известни подобрения. Пълно възстановяване не
настъпило. Операции не му били правени. Не е изпадал в безсъзнателно състояние, не е
имал проблеми в неврологичното състояние, естествени и нормални са търпените
психически проблеми. Имал е проблеми със съня поради затрудненото естествено
положение в легнало състояние от десния горен крайник. Имал е пречки да вдига тежести и
пълноценно да борави с ръката си.
За да определи размера на обезщетението следва да се отчете, че пострадалият е бил
на 46години към датата на ПТП, вида на телесните увреждания- счупване на горния край на
3
дясна раменна става, множество открити рани на раменния пояс и мишницата, контузия и
хематом на дясно око, контузии на главата, на шийни прешлени и на гръдния кош и
сътресение на мозъка, периода на възстановяване – един месец за раните и два месеца
интензивни болки за раменната става. Не е прилагано оперативно и болнично лечение. Имал
е нужда от чужда помощ за обслужване. Има остатъчно увреждане-непълен обем на
разгъване на раменната става в малък процент.
При съобразяване на изложените съображения, както и на нивата на
застрахователните обезщетения и икономическите условия, въззивният съд приема, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 20 000лв.,
ведно с дължимата законна лихва.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден Б. М.
В. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* сумата от
1356лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Претендираното от
застрахователното дружество в размер на 3 390лв. с ДДС следва да бъде намалено на
основание чл.78, ал.5 ГПК поради липса на фактическа и правна сложност на делото с оглед
на направеното възражение от процесуалния представител на другата страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №266 466/8.11.2021г, постановено по гр.д.№ 13 754/2020г
по описа на СГС, ГО, I-17 с-в, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена исковата претенция с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявена от Б.
М. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 20
000 лева /разликата от 20 000лв. до 40 000лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 19.06.2020 г., ведно със законната лихва от 05.08.2020 г. до
окончателното изплащане и в частта му за разноските.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА осъден Б. М. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК ********* сумата от 1356лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4