№ 866
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110211794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 53 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-011459 от
08.06.2021 г., издадено от Г.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 8 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на ПЛ. Б. ЦВ., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева.
Недоволен от НП, е останал Ц., който го обжалва в срок. В жалбата си
същата твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорва се
фактическата обстановка. Иска НП да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. Б.. Последният иска от съда да постанови решение, с което да отмени
процесното НП като поддържа аргументите в жалбата. Заявява, че не
претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата в съдебно заседание.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 08.05.2021 г., жалбоподателят П.Ц. престоявал на спирка на градския
транспорт, находяща се в гр. Нови Искър, на ул. „Искърско дефиле“, с лек
автомобил „БМВ“ с рег. № СВ **** АН, като автомобилът бил спрян на по-
малко от пет метра от соната на спирката на масовия градски транспорт.
Водачът П.Ц. се намирал в автомобила и изчаквал сина си – свидетеля ПЛ.
ПЛ. ЦВ., който бил на фитнес в сградата до спирката и който повикал баща
му да го вземе от фитнеса. Докато изчаквал сина си, Цветков се намирал в
автомобила си, седнал на мястото на водача, а край него минал полицейски
патрулен автомобил, в който били свидетелите Р. СТ. и С. М.. Полицейски те
служители попитали водача защо е спрял на спирката, а той ги попитал защо
не се возят със закопчани предпазни колани. Тогава свидетелят С. паркирал
полицейския автомобил и извършил проверка на документите на
жалбоподателя, като крайният резултат от тази проверка бил съставен акт на
водача затова, че е паркирал на по-малко от пет метра от зоната на спирката
на МГТ на адреса, посочен по-горе. АУАН е връчен лично на жалбоподателя
в момента на съставянето му.
Въз основа на издадения АУАН е издадено процесното НП № 21-4332-
011459 от 08.06.2021 г., издадено от Г.Б. - началник група към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т.
8 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на ПЛ. Б.
ЦВ., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева.
Горната фактическа обстановка се установи на базата на събраните по
делото гласни доказателствени средства, както и на базата на писмените
доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетелите са
непротиворечиви и логични, поради което им дава вяра изцяло. Следва да се
отбележи, че заявеното от свидетелите намира опора и в писмените
доказателства по делото. по фактите по делото няма спор, тъй като не е
спорно между страните, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил
спрян в близост до спирката, за което са налични и фотоснимки по делото.
Спорен момент се явява единствено приложението на материалния закон при
2
безспорните фактически обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН е издаден изцяло в разрез с изискванията на чл. 42
ЗАНН, защото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за действия, които не представляват административно
нарушение.
Съдът намира, че по делото безспорно е установено, че жалбоподателят
Цветков е престоявал на въпросната спирка, а не е паркирал там по смисъла
на ЗДвП. Тук е моментът да се посочи, че нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП
сочи, че пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“. Законът не е поставил
изискване двигателят на превозното средство да бъде работещ или не, т.е.
последното обстоятелство е без всякакво значение.
От друга страна законът дефинира и какво се разбира под понятието
„паркирано“ превозно средство, а именно - паркирано е пътно превозно
средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.
В конкретния случай няма спор, че автомобилът е бил престояващ, а не
паркиран по смисъла на закона, защото самите полицейски служители са
заявили, че водачът е бил в него с цел да изчака сина му да се качи в
автомобила. Нещо повече, тези обстоятелства се потвърждават и от факта, че
почти веднага след започването на проверката е пристигнал и сина на водача
на автомобила, т.е. заявеното от последния е вярно.
3
Ето защо, не е налице извършено административно нарушение, тъй като
ЗДвП не забранява престоя на спирките, както е сторил това изрично за
паркирането на тях. В нормата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП законодателят е
забранил паркирането на спирките на масовия градски транспорт, а не и
престоя на МПС. Същевременно, действията на жалбоподателя са описани в
НП като паркиране, което само по себе си е основание за отмяна на НП, тъй
като е налице разминаване между словесната формулировка на нарушението
и установените фактически обстоятелства по делото.
С тези мотиви съдът намира, че следва да отмени изцяло като
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.
Доколкото в съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя е посочил, че не претендира разноски, съдът намира, че такива
не следва да се присъждат, независимо от отправеното в жалбата искане за
това, защото последващото изявление на страната по делото следва да се
приема за меродавно от съда.
Ето защо, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-011459 от
08.06.2021 г., издадено от Г.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 8 от
ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на ПЛ. Б. ЦВ., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4