Решение по дело №10143/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№171

гр. Велико Търново, 25.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на осемнадесети юни  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана И.,   разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10143/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

            Образувано е по  касационна жалба на И.П.Р. чрез адв. Х.И.,*** против Решение № 200/13.4.2021г. постановено по НАХД 1853/20г. по описа на ВТРС, с което потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление- НП № 20-1275-001881 от 20.10.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция „при ОД на МВР В. Търново, с което на И.П.Р. ***, пл. Славейков № 12 за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4 ,т. 7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 50 лева.

 

            В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., . 1  от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че за касатора не е възникнало задължение за поставяне на обезопасителен колан, доколкото за него е налице хипотезата по чл. 137а, ал. 2 т. 2 от ЗДвП , а именно  същият страда от ХОБ и евентуалното поставяне на колан би го поставило в опасно за здравето му състояние. Съдът неправилно се е доверил на разпитаните свидетели – актосъставител и свидетел на нарушението, които не са медицински лица, и твърдят, че не е налице обостряне на заболяването на касатора. След като за касатора не е възникнало задължение за поставяне на обезопасителен колан, то не е възникнала и административно- наказателната отговорност. От съда се иска да отмени НП в обжалваната част.

            В открито съдебно заседание, редовно призован  не се явява, не се представлява . От адв. Х. е постъпило писмено становище, в което се навеждат оплаквания и за нарушение на процесуалните норми – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК във вр. на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, тъй като ВТРС не е указал на касатора, че представеният от него  и приет документ, не доказва изключението на хипотезата на чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. За това в касационното производство е ангажирано доказателство и за друго заболяване на касатора – алергична астма със чести пристъпи на задух. Изрично в документа е записано, че не следва да се поставя предпазен колан, поради притискане на БД и предизвикване на задух.

 

                 Ответникът по жалбата –СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ към ОД на МВР В. Търново, редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя аргументите на ВТРС, като освен това намира, че с оглед обстоятелството, че медицинският документ не е бил представен при проверката, същият е издаден след съставяне на АУАН за целите на обжалването му.Освен това, ако касаторът е имал доказателства за обостреност на заболяването е следвало да ги представи пред въззивния съд, което не е сторил. Настоящата инстанция не е по фактите, поради което предлага да бъде оставено в сила решението на ВТРС като правилно и законосъобразно, съответно на доказателствата по делото и постановено при правилно приложение на материалния закон.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

               Предмет на настоящото производство е Решение № 200/13.4.2021г. постановено по НАХД 1853/20г. по описа на ВТРС, с което потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление- НП № 20-1275-001881 от 20.10.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция „при ОД на МВР В. Търново, с което на И.П.Р. ***, пл. Славейков № 12 за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4 ,т. 7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 50 лева.

               В частта, с която НП е отменено за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП , чл.147, ал.1 от ЗДвП ,чл.100, ал.1 от ЗДвП  и чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП ,за което са му наложени административни наказания „Глоба „ в размер на 20 лева и 50 лева, е влязла в сила.

 

                От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че касаторът на 14.10.2020г. в 12,35 часа,в гр. В. Търново, ул.“Никола Габровски“ до № 80 в посока на движение ул.“Магистрална“ е управлявал лек автомобил Фолксваген Кади 1.9 ТДИ с рег. № ..., собственост на Поли Транс БГ – ЕООД като по време на движение не е ползвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила. За извършеното нарушение на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП е съставен АУАН от същата дата. Същият е връчен на касатора на 14.10.2020г. като в законовия тридневен срок не са постъпили писмени възражения от него. АНО е издал процесното пред ВТРС НП. В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН срещу него е подадена жалба до компетентния съд.  Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, разпита на свидетелите А.И.– актосъставител и Т.Г.- свидетел по АУАН, както и приобщеното като доказателство медицинско направление от 14.10.2020г. на д- р Л..

            При така установените факти, съдът е направил извод за неоснователност на въззивната жалба срещу НП в тази част. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.45.2018г. на Министъра на вътрешните работи. На следващо място съдът е намерил, че АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, същите съдържат подробно описание на претендираното нарушение. ВТРС е намерил, че правилно е приложен и материалния закон, доколкото по делото не е спорно, че на посочената дата касаторът е управлявал МПС без поставен колан. Спорен по делото е единствено въпросът дали касаторът попада в приложното поле на чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. ВТРС е намерил, че по делото е доказано от представеното направление, че същият страда от хроничен обструктивен бронхит, като му е препоръчано инхалаторно лечение, с мнение да не се компресира белия дроб с избягване на запушени помещения и контакт с аромати и да не носи колан при обостряне на заболяването. По време на проверката касаторът не е заявил, че неговото състояние се е обострило, нито е представил доказателства, като съдът е ценил в тази насока и показанията на полицейските служители. Съдът е намерил, че правилно е определена от АНО и санкционната норма на чл. 183,ал.4, т. 7,пр. 1 от ЗДвП, като наказанието е определено в абсолютен размер. Съдът с оглед представената справка за системните нарушения на касатора е сметнал за неприложим чл. 28 от ЗАНН.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново потвърдително решение е правилно, постановен при правилно прилагане на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Възраженията на касатора за липса на нарушение са неоснователни. Според хипотезата на  чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивният съд водещи до потвърждаване на НП, в тази му част като се позовава на правилото на чл.221, ал.2 от АПК по силата на препращащата норма на чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за доказаност на нарушението и неговото авторство, е съобразен със събраните писмени и гласни доказателства. Обсъдено е възражението на санкционираното лице, че спрямо него е било налице изключение от правилото, задължаващо всички водачи на МПС да управляват същите с поставени обезопасителни колани, когато са оборудвани за това, поради физическото му състояние. Касационният състав възприема изводите на въззивния съд, че съгласно представеното медицинско направление , за да се приеме, че за касатора не важи общото правило за поставяне на обезопасителен колан при управление на автомобила, неговото заболяване от ХОБ следва да е изострено. Нито по време на проверката, нито пред административнонаказващия орган, нито пред съдебните инстанции касаторът е доказал, че попада в изключенията на чл. 137 "а" ал. 2, т. 2 от ЗДвП , тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, доколкото е ясно, че касаторът не попада и в т. 3 , която касае  лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини  е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Представеното направление, както се посочи по- горе касае само случаите на обострено състояние.  В касационната жалба неправилно се твърди, че това не може да се установи чрез разпит на свидетели полицейски служители. ВТРС е приел, че тези служители доказват факта, че касаторът не е направил оплакване, че е в такова здравословно състояние, а не че същите могат да го установят. Към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП това обстоятелство е останало недоказано, съответното направление е издадено след тези дати 14.10.2020г., поради което съдът възприема становището на ВТОП, че същото е представено само, за да обслужи защитната теза на касатора. Към момента на нарушението липсва какъвто и да било медицински документ, който да установява обострено състояние на заболяването ХОБ, за да може да се изключи задължението за поставяне на колан. Настоящата инстанция не може да прави нови фактически установявания,  съгласно нормата на чл. 220 от АПК вр. С чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Представеното и прието от касационната инстанция писмено доказателство за друго заболяване алергична астма също е след датата на извършеното нарушение от 14.10.2020г., следователно също не е относимо. Не може да бъде прието за нормално процесуалното поведение на касатора, който знае за съществуването на този документ към момента на производството пред ВТРС, но не го представил.

Съдът намира, че не е нарушено правилото на чл. 103 от НПК вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН от страна на ВТРС. Същият не е имал задължението да указва на касатора, че представеното направление не доказва твърдения факт, доколкото самият касатор е бил наясно с предписанията на същото и че само в обострена форма се прилага изключението по чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Съдът намира, че санкционната норма е приложена правилно, наложената санкция е във фиксиран размер, поради което на административнонаказващия орган не е предоставено правото да преценява размера й. Извършеното нарушение не сочи на по-малка степен на обществена опасност, отколкото обикновените случаи от този вид, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                           Р Е Ш И:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 200/13.4.2021г. постановено по НАХД 1853/20г. по описа на ВТРС, с което потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление- НП № 20-1275-001881 от 20.10.2020г. на Началник Сектор „Пътна полиция „при ОД на МВР В. Търново, с което на И.П.Р. ***, пл. Славейков № 12 за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4 ,т. 7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 50 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                         2.