Решение по дело №16680/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 30.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Марина Гюрова

 

при секретаря Алина Тодорова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 16 680... по описа

за 2017 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „И.С.“ ООД, с която обжалва решение № 167 106 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 45 220/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 39 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърдят, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърдят, че с иска с правно основание чл.59 от ЗЗД разполага само този, които не може да защити правата си по друг ред, а от доказателствата по делото е установено, че фактурите се издадени на други лице. Твърди, че неправилен е извода на съда, че е необходимо да се установи реална доставка, тъй като от доказателствата по делото се установява, че дружеството не се е ползвало от нея, както и че не е налице договор при общи условия. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили атакуваното и да върне делото за произнасянеи по предявеният иск. Претендира разноски.

                        Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомена оспорва жалбата. Твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от въззивниците такива.

                        Третото лице помагач „Б.Б.“ ООД редовно уведомен не взима становище.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 167 106 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 45 220/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 39 състав, че съдът е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че „И.С.“ ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 1 207.08 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2012г. до м.06.2013г„ с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва за периода от 21.12.2015 г. до изплащане на вземането и сумата 12.12 лева, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м.11.2012 г. до м.06.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 21.12.2015 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*********, магазин 9 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 79 641/2015 г. по описа на СРС, 67 състав, като е отхвърлил иска, касаещ доставена топлинна енергия, за разликата над 1 207.08 лева до 1 420.43 лева, иска за лихва за забава в размер 394.57 лева за периода от 31.12.2012 г. до 14.12.2015 г. и за лихва за забава 3.04 лева за периода от 31.12.2012 г. до 14.12.2015 г.; осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК „И.С.“ ЕООД да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 275.17 лева - разноски за държавна такса, депозити и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 38.02 - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и е осъдил на основание чл.78, ал.З ГПК „Т.С.” ЕАД да заплати на „И.С.“ ЕООД сумата 187.97 лева за разноски за депозит и адвокатско възнаграждение.

                        Не се спори, а се установява и от приетото по делото заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том 1, рег.№ 2 207, дело № 77/2007 г. на нотариус рег.№ 348, че „А.“ АД продава на ответното дружество „И.С.“ ЕООД магазин № 9, находящ се в гр. София, бул. „*********.

                        От заключението на СТЕ се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия за процесния период след извършено изравняване е в размер 1 207.08 лева, както и че по отношение на имота на ответника е доставяна и услуга дялово разпределение.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, вр.чл.124 от ГПК, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.

            С атакуваното решение № 167 106 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 45 220/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 39 състав, съдът е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че „И.С.“ ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 1 207.08 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2012г. до м.06.2013г„ с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва за периода от 21.12.2015 г. до изплащане на вземането и сумата 12.12 лева, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м.11.2012 г. до м.06.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 21.12.2015 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*********, магазин 9 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 79 641/2015 г. по описа на СРС, 67 състав, като е отхвърлил иска, касаещ доставена топлинна енергия, за разликата над 1 207.08 лева до 1 420.43 лева, иска за лихва за забава в размер 394.57 лева за периода от 31.12.2012 г. до 14.12.2015 г. и за лихва за забава 3.04 лева за периода от 31.12.2012 г. до 14.12.2015 г.; осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК „И.С.“ ЕООД да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 275.17 лева - разноски за държавна такса, депозити и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 38.02 - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и е осъдил на основание чл.78, ал.З ГПК „Т.С.” ЕАД да заплати на „И.С.“ ЕООД сумата 187.97 лева за разноски за депозит и адвокатско възнаграждение.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата на ищеца основания за недопустимост на решението са свързани с твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като не е взел предвид, че с иска по чл.59 от ЗЗД разполага само този, които не разполага с друг такъв за защита на правата си, както и че след като е предоставено ползването на имота на трето лице, то е налице неоснователно обогатяване на ответника.

    Така релевираните основания за недопустимост на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни.  Безспорно, съгласно приетото в Постановление № 1/1979 г. на ПВС на осн. чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В случая, изложените в исковата молба фактически основания следва да се приеме, че ищецът е предявил иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.59 от ЗЗД. В молбата се твърди, че ответникът е собственик на помощение, което се използва не за битови нужни, както и че между страните липсва договор, съобразно правилата на ЗЕ.

    За да бъде направен извод за валидно възникване на облигационно правоотношение за покупко- продажба на топлинна енергия за небитови нужди, е необходимо да бъде установено наличието на сключен между страните писмен договор, което е в доказателствената тежест на ищеца, който черпи изгодни за себе си от това договорно правоотношение правни последици. Ответникът е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност, и по правило може да бъде потребител на топлинна енергия за небитови нужди. Този извод следва от легалното определение за "Небитов клиент", дадено в & 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, според което това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В конкретния случай в исковата молба се твърди, а от доказателствата се установява, че такъв договор не е сключван със собственика на имота. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

    С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е допустимо и като такова следва да се потвърди.

    По отношение на разноските, съдът намира, че въззивника следва да заплати сумата от 50 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, предвид направеното възражение за прекомерност.

             Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 167 106 от 10.07.2017 г., постановено по гр.д. № 45 220/17 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 39 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА „И.С.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***-135 да заплати на „Т.С." ЕАД, с адрес: ***, ЕИК ******, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Б.Б.” ООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                                  2.