№ 202
гр. Кърджали, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225140100832 по описа за 2022 година
Предявен е, с оглед заявеното изменение и частично оттегляне, иск по чл. 200, ал. 1
КТ на С. К. И., ЕГН **********, с адрес: *******, представляван от адв. Р., против М. П. на
Р. Б., БУЛ *******, с адрес: *******, представлявано от юрисконсулт С. Т.-С., за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 ( двеста хиляди ) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на
25.01.1996 г. в мебелен цех на з. - гр. С. З., за която е съставен акт за трудова злополука №
** от 26.01.1996 г.
Ищецът иска присъждане на обезщетение в посочения размер, като развива
съображения, че искът не е погасен по давност, тъй като давността тече считано от
придобиването на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, което е
осъществено с ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р А. Д.“ № ******* от 12.03.2020 г.
Ответникът възразява за отхвърляне на предявения иск като погасен по давност, като
сочи, че давността тече датата на акта, с който е установена трудовата злополука.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявения иск за допустим, но неоснователен, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетия като доказателство по делото акт за установяване на
трудова злополука № ** от 26.01.1996 г. ( л. 184 ), че на 25.01.1996 г., в мебелен цех на з. - гр.
С. З. ищецът С. К. И. е претърпял трудова злополука, изразяваща се в порязване на трети и
четвърти пръст на дясната ръка, като по това време ищецът е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в същия затвор. В акта за установяване на трудовата злополука като
работодател е посочено М. П., поради което и искът е предявен против надлежен ответник.
С влязло в сила Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р А. Д.“ № ******* от
12.03.2020 г. ищецът е придобил 100 % трайно намалена работоспособност.
Установява се от приета по делото СМЕ, че ищецът страда от следните заболявания:
хроничен панкреатит от 2010 г.; предсърдно мъждене и трептене, перманетна форма и
1
сърдечна недостатъчност от 2014 г.; калкулозен холецистит и холедохолитиаза -
извършена операция през м.12.2016 г; тиреотоксикоза с дифузна гуша - от 2019 г.;
исхемичен мозъчен инсулт с десностранна хемипареза - 03.06.2020 г ; тежкостепенна
митрална инсуфициенция; високостепенна митрална и трикуспидална регургитация и
хипертонична болест от 06.2021 г., които заболявания нямат връзка с трудовавата
злополука.
Останалите доказателства нямат отношение към изхода на правния спор, поради
което и не подлежат на обсъждане.
Съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука е погасен по давност и като такъв подлежи на отхвърляне.
Трайна е съдебната практика, че работодателят дължи обезщетение за вреди от
трудова злополука или професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност
както над, така и под 50 %, в който смисъл е съдебната практика, обективирана в решения
№ 323 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 483/09 г.; № 521 от 23.06.2010 г. по гр.д. № 550/2010 г.; №
128 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 268/09 г., № 286 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 69/2009 г.,
постановени по чл. 290 ГПК. Посочената по-горе съдебна практика всъщност преодолява
ограничението, въведено с изменението на чл. 200, ал. 1 КТ през 2004 г. (§ 26 от ЗИД КТ ДВ
бр. 52/2004 г.), с което е предвидено, че работодателят отговаря за вреди при намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто.
В разглежданата хипотеза, обаче, с оглед датата на трудовата злополука,
приложимият материален закон е редакцията на чл. 200, ал. 1 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г., в
сила от 01.01.1993 г.), според която: „За вреди от трудова злополука или професионално
заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.“
Ето защо развитата теза, че ищецът не е могъл да защити правата си чрез иск, с който
да прекъсне давността, преди да придобиване на трайно намалена работоспособност над 50
% е неоснователна. Приложилият по време закон не е поставял подобно изискване, а
предвиденото с измененията на чл. 200, ал. 1 КТ от 2004 г., когато впрочем искът вече е бил
погасен по давност, е преодоляно от съдебната практика.
Искът по чл. 200, ал. 1 КТ се погасява с изтичането на 3-годишна погасителна
давност, която тече считано от влизане в сила на акта, с който злополуката е призната за
трудова, в този смисъл решение № 336 от 23.11.2012 г. по гр.д. №303/2012 г. на ВСК, III г.о.
и др.
Давността е изтекла много преди предявяването на иска, който подлежи на
отхвърляне в цялост.
За пълнота следва да се изтъкне, че придобитите впоследствие заболявания,
вследствие на които на ищеца е определена 100 % трайно намалена работоспособност, тъй
като нямат връзка с увреждането на ръката, не пораждат право на обезщетение при ексцес.
Следва да се подчертае и това, че дължимото в полза на ищеца обезщетение, дори и
да не бе погасено по давност, би било редуцирано съобразно разпоредбите на Закона за
деноминация на лева.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, РС-К.
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200,, ал. 1 КТ на С. К. И., ЕГН **********, с адрес: *******
против М. П. на Р. Б., БУЛ *******, с адрес: ******* за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 200 000 ( двеста хиляди ) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 25.01.1996 г. в мебелен цех на з. -
гр. С. З., за която е съставен акт за трудова злополука № ** от 26.01.1996 г.
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН ********** да заплати на М. П. на Р. Б., БУЛ *******
сумата от 200 ( двеста ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3