Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 438 /
13.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети
февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар К.Л., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 14/2020г. за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Община Царево чрез кметът Г.И. Л.е оспорил решение № 149/13.11.2019г.
по АНД № 364/2019г. по описа на Районен съд Царево, с което е отменено наказателно
постановление № ОА-84/20.08.2019г, издадено от кмета на общината. С наказателното
постановление за нарушение по чл.114, т.1 от Закона за туризма, на основание
чл.206, ал.1 от същия закон на Я.Г.Я. е наложена глоба в размер на 500 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че по
категоричен начин е установено, че собственик на проверявания обект е Я.Г.Я.,
тъй като във всички документи, които са подавани в Общинска администрация –
Царево във връзка с туристическия обект „Стаи за гости“ като собственик
фигурира Я.. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на
спора - да бъде потвърдено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. С
касационната жалба е представил доказателства.
Ответникът по касация Я.Г.Я.,
лично и чрез представител по пълномощие адв.Д.И.
оспорва жалбата. Иска решението на Районен съд – Царево да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас – прокурор Х.К., счита, че касационната жалба е неоснователна,
а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена
в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Я.Г.Я. е наказан за това, че
извършва туристическа дейност „хотелиерство“ без да притежава временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за
категоризация. Наказващият орган е установил, че към момента на проверката в
туристическия обект има настанени 1 брой туристи - Й.К.С., с ЕГН ********** и
адрес: ***. Имотът разполага с 10 броя стаи, от които два броя притежавали
удостоверение за категоризация № 1310 от 01.08.2019г. и се води регистър за
настанените туристи с вписани 2 броя туристи и реализирани 8 броя нощувки за
периода 01.08.2019г. до 06.08.2019г. Посочено е, че туристическият обект се
рекламира в www.bghotelite.com и www.rooms.bg. Административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.114, т.1 от Закона за туризма.
Съгласно чл.114, т.1 от
Закона за туризма лицата (в приложимата редакция), извършващите хотелиерство
и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са
длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект
или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране.
Съгласно чл.206, ал.1 от Закон
за туризма (в приложимата редакция), който предоставя туристически услуги в
некатегоризиран туристически обект по чл.3, ал.2, т.1 - 3, се наказва с глоба в
размер от 500 до 5 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица
се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв.
Районният съд е приел, че административнонаказващият орган не е доказал по безспорен и
категоричен начин, че именно Я.Я. следва да носи
административно наказателната отговорност за констатираното нарушение, тъй като
обектът, в който се осъществява дейността е собствен на Я. и съпругата му, а по
делото не е доказано, че именно Я. е извършвал търговска дейност в
некатегоризиран обект. Освен това съдът е изложил мотиви, че в АУАН и НП няма
дата на извършване на нарушението.
Обжалваното решение е валидно, допустимо
и правилно.
Датата на нарушението е част от главния
факт в административно-наказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с
възникване на отговорността на дееца. От обективна страна административното
нарушение се характеризира с дата, респ. период на осъществяването си, която
следва да бъде посочена в АУАН и НП. Посочването на този факт относно
обективната страна на административното нарушение е от значение както за
защитата на административно-наказания субект, който има право да научи всички
установени елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, така
и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено
наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите (обективна и
субективна страна) на твърдяното нарушение. Липсата на коректно посочена дата
или период в АУАН и НП представлява съществено нарушение на процесуалните
правила регламентирани в ЗАНН. Съобразно разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, датата на извършване на деянието представлява задължителен реквизит.
Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство, индивидуализиращо
конкретното деяние. Датата на деянието е от значение и за определянето на
сроковете по чл.34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно, като при отсъствие
на такава, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на тези срокове.
Датата на нарушението е част от елементите, които административнонаказващият
орган следва да установи. В процесния случай при описание на нарушението в
наказателното постановление не е посочена дата на нарушението за каквато
например може да се приеме датата, когато това нарушение е констатирано. Тази
дата също отсъства в наказателното постановление. Там практически нито има
период, през който административнонаказващият орган е приел, че наказаният
субект е извършвал дейност – хотелиерство, без да притежава удостоверение за
категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризация,
нито е посочено на коя дата наказващият орган е установил извършването от
наказания субект нарушение. По тази причина само на това основание
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С
него се налага наказание за извършено административно нарушение и то трябва да
съдържа в себе си всички факти, които очертават състава на административното
нарушение, за което се ангажира отговорността на съответното лице и за което му
се налага наказание. За разликата от административното производство, където
мотивите на административния акт могат да се съдържат и в преписката, в
административнонаказателното, където са меродавни принципите, приложими в
наказателния процес, датата на нарушението не може да се установи от
административнонаказателната преписка, напр. от представения с касационната
жалба протокол от проверката. Тя трябва да се съдържа както в АУАН, така и в
наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав не споделя
извода на районния съд, че след като имотът, в който се осъществява хотелиерството,
е съпружеска имуществена общност, то не са налице достатъчно данни кой е
субектът на нарушението в случая. Макар имотът да е СИО, по делото се съдържат
като доказателства предходни удостоверения за категоризация, както и
удостоверение за категоризация, издадено след процесната проверка и във всички
като собственик на обекта е посочен само Я.Г.Я.. Именно това лице е подало
заявление за категоризиране, както и данъчни декларации по чл.61н от ЗМДТ за
облагане с патентен данък. Затова този състав счита, че субектът на нарушение
правилно е определен, но отсъствието на датата на извършеното нарушение или
поне на неговото констатиране обосновават същия краен извод, до който е
достигнал и районният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
По изложените мотиви
обжалваното решение на РС-Царево следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във
вр. с чл.218 от АПК, във вр.
с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149
от 13.11.2019г. постановено по АНД № 364/2019г. на Районен съд – Царево, с
което е отменено наказателно постановление № ОА-84/20.08.2019г. на кмета на
Община Царево, с което за нарушение по чл.114, т.1 от Закона за туризма, на
основание чл.206, ал.1 от същия закон на Я.Г.Я. е наложена глоба в размер на
500 лв.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: