Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно
гражданско дело № 1726 по описа за 2019 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от «Електроразпределение Север» АД срещу
Решение № 3407І22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 4261/2019 г. на ВРС, с
което:
ОСЪЖДА «Електроразпределение Север» АД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Д., ЕГН ********** следните суми: 762.61 лева, представляваща
неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд през м. февруари 2019г.;
148.72 лeва, представляваща обезщетение в нетен размер за
неизползван платен годишен отпуск - 4 дни за 2019 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба -
19.03.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 128,
т. 2 КТ; чл.224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
«Електроразпределение Север» АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Петър Чавдаров Гетев –
АК Варна сумата от 300 лв. , представляваща дължимо възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Счита се, че не се дължи възнаграждение за
последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение. Излага че съдът
не е взел предвид обстоятелствата, че с отправено от работника искане за
прекратяване на трудовия договор доброволно е заявил и искане да му бъде
удържана сумата в размер на 3287,75 лв., поради което сумата от 911,33 лв.,
представляваща сбор от трудовото възнаграждение за последния отработен месец и
обезщетението за 4 дни неизползван отпуск са погасени чрез възражение до
претендирания размер и то по изрично искане на ищеца. Счита, че неправилно
съдът е приел, че удръжките са извършени по инициатива на работодателя.
Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
първоинстанционното решение и се присъдят разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Производството
е образувано по предявени от С.Т.Д.,
ЕГН **********, чрез адв. К.Т. срещу
«Електроразпределение Север» АД, ЕИК *********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; чл.224, ал.1 КТ и
чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца - 762.61 лева, неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд
през м. февруари 2019г.; 148.72 лeва,
обезщетение в нетен размер, за неизползван
платен годишен отпуск - 4 дни за 2019г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.03.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът
твърди, че работил съгл. трудов договор
№ 180/ 28.09.2016г. при ответника на
длъжност „Електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и
мрежи, трафопостове и СТИ”, с възнаграждение - 750 лева, дължимо до 15-то число
на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Трудовото правоотношение е
прекратено по взаимно съгласие на 01.03.2019г., със Заповед № 23/01.03.2019г. на основание чл.
325, ал.1, т.1 КТ. Твърди, че ответното ответното дружество не му е заплатило дължимото трудово
възнаграждение в исковия размер, както и дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск,поради което претендира за осъждане на ответника за посочените суми.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор, твърди, че исковете са допустими, но неоснователни. Признава, че не
е изплатил възнаграждението на ищеца за м.02.2019г. в исковия размер, вкл. и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, като счита, че не дължи
сумите, поради отправено писмено искане от ищеца да му бъде удържана сума в общ
размер на 3287.75 лева. Счита, че
претендираните вземания са погасени по искане на ищеца. Моли за отхвърляне на
исковете.
Настоящият
въззивен състав приема следните правни изводи:
По делото за
безспорно е прието, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „Електромонтьор по поддържане и ремонт на
електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ”, както и че трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на 01.03.2019г., на основание чл.
325, ал.1, т.1 КТ, със Заповед №
23/01.03.2019г.. Видно от
трудов договор № 180/28.09.2016г. е, че
основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 750 лв.
В заповедта
е отразено, че трудовото правоотношение се прекратява във връзка с подадено от
ищеца заявление №778/01.03.2019г / л.22 /,както и че му се дължи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск.
От приложения на л.23 фиш за м.02.2019г. се
установява, че начисленията и удръжките са в еднакъв размер - 1156.93 лева.
Отразена е вътрешна удръжка от 911.33 лева, като срещу сума за получаване е
посочено - 0 лева.
По делото е приета съдебно-счетоводната експертиза ,
неоспорена от страните, от която се установява, че трудовото възнаграждение на ищеца за
месец февруари 2019г. е в брутен размер на 991.69 лв., а в нетен размер на 762.61 лв. През месец февруари 2019г. е начислено
обезщетение за неползван платен отпуск за 2019г. за 4 работни дни в брутен размер на 165.24 лв., а в нетен размер на 148.72 лв. Общата стойност на възнаграждението и обезщетението за
месец февруари 2019г. е в брутен размер на 1 156.93 лв., а в нетен размер на 911.33 лв. Съгласно предоставено копие от
Искане за доброволна лична удръжка в размер на 3 287.75 лв. от 01.03.2019г., по фиша за работна заплата на
ищеца за месец февруари 2019г. е начислена „вътрешна удръжка" в размер на 911.33 лв. и остатъкът за получаване по фиша
е 0 лв.
Безспорно е установено, че ищецът е работил при
ответника в сочения период , както и че претендираните от ищеца вземания не са
заплатени от ответната страна, въпреки съществуващото, но неизпълнено
законовото задължение задължение за
това.
По делото / л.21 / е приложено искане от ищец до ответника, с което е
заявил доброволна лична удръжка в размер на 3287.75 лева.
Ответната страна, с оглед наведеното от нея твърдение, че не дължи исковите суми,тъй като е
направило удръжки,съобразно изявлението на ищеца, е следвало
да установи , че вземанията на
ищеца са погасени чрез прихващане на част от вземането, с друго насрещно
вземане, ликвидността и изискуемостта на същото,но това не е сторено.
Установено е по делото,видно от събраните
доказателства, вкл. И С СчЕ, че дължимите на ищеца трудово възнаграждение за м.
02.2019г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възлизат на сумата
от 911.33 лв., като от
тази сума работодателят е направил удръжка в размер на 911.33 лв. с посочено
основание „вътрешна удръжка“.
Безспорно е
установи, че искането ,в което е направено изявление за удръжки е подписано от ищеца.
Настоящият
въззивен състав възприема изцяло извода на ВРС, че . Удръжки, направени по друг
ред и на друго основание, извън предвидените в закона, не могат да бъдат правени,независимо от
обективираното от работника съгласие за удръжки..
Няма
пречки, работодателят да извърши прихващане, както и да наведе твърдение за
извършено прихващане, но в този случай ,работодателят трябва да посочи от какво правоотношение произтича вземането
му спрямо работника , за да може да се извърши преценка относно
законосъобразността на извършеното прихващане. В конкретния случай по делото от
ответната страна възражение за прихващане не е направено, само се навеждат
твърдения, че удръжката е направена със сума, която е била реално дължима от
работника на работодателя. За какво
работникът дължи суми на работодателя от събраните по делото доказателства не е
ясно.
С оглед
изложеното, настоящият въззивен състав възприема извода на ВРС, че сумата от 911.33 лв. лева се
явява неоснователно удържана от трудовото възнаграждение на ищеца и следва да
му бъде присъдена,както и следва да се присъди
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
сумата.
В обобщение, ,решението на ВРС,като
правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата
инстанция,в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 350 лв,съобразно представения по делото списък за
разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3407/ 22.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4261/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА «Електроразпределение
Север» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258 ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.Д., ЕГН **********сумата от 350
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски
- възнаграждение за защита и съдействие от адвокат
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: