Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София,...............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 4278 по описа за 2016 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Висш
съдебен съвет против ЕТ И.А.П.с фирма „С.-И.П.” кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр чл.232,
ал.2 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че неговият праводател Министерство на правосъдието и ответницата
сключили на 12.05.2009г. договор за наем на недвижим имот, съгласно който
ответницата дължала наем за периода м.03.2012г.
- м.04.2012г. в размер общо на 19 440 лв. Съгласно чл.14 от договора за
наем, ответницата дължала и неустойка за забава за периода 11.11.2011г. - 20.02.2013г. с
натрупване върху забавените плащания на наема за месеците от ноември 2011г. до април 2012г. в размер общо на 106 920 лв.
За посочените суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. №
14318/2013г. на СРС, II г.о, 60 състав, срещу която ответникът възразил, поради
което заповедта не могла да влезе в сила. Моли съда да приеме за установено по
отошение на ответницата, че дължи наем за периода м.03.2012г. - м.04.2012г. в размер общо на
19 440 лв. и неустойка за забава за
забава в размер на 106 920 лв. за периода 11.11.2011г.-20.02.2013г.
с натрупване върху забавени плащания на
наем за месеците от ноември 2011 до април 2012г., ведно със законната лихва
върху сумата от 19 440 лв., считано
от 02.04.2013г./датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 14318/2013г. на СРС, II г.о, 60
състав/ до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответницата в срока за
отговор оспорва предявените искове по основание и размер, без да формулира
конкретни възражения. След срока за отговор с писмено становище от 27.12.2016г.
прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл.14 от договора за
наем, тъй като противоречала на добрите нрави, и поддържа възражение за
прекомерност на неустойката. В случай, че съдът приеме, че неустойката не е
нищожна и прекомерна, оспорва нейният
размер. Поддържа становището, че неустойката следвало да се определи при наемна
цена от 8100 лв. без ДДС и при ограничението на чл.14 от договора не следвало
да надхвърля трикратния размер на наема от 24 300лв. Претенцията за наем за периода март 2012г. - април 2012г. също била
неоснователна, тъй като в тази претенция ищецът включил и 20 % ДДС, без да е
издадена данъчна фактура. Договореният между страните наем възлизал на 8100 лв.
без ДДС, поради което дължимият наем за м.март 2012г. и м.април 2012г. възлизал
общо на 16 200 лв., а не на 19 400лв. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
следното :
По
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически
състав:1/страните да са обвързани от договор за наем през процесния период; 2/да
е предоставено на наемателя ползването на наетата вещ; 3/наемателят да не е
заплатил дължимия наем; 4/ да е установен размерът на иска.
Със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 14318/2013г. Софийският районен съд, II г.о, 60
състав, е разпоредил ЕТ И.П.с фирма „С.-И.П.” да заплати на Министерство на
правосъдието сумата от 19 440 лв./главница по договор за наем №
52/12.05.2009г./, и 113 043.60 лв./неустойка за забава за периода 11.11.2011г.-20.02.2013г./,
ведно със законната липхва върху сумата
от 19 440 лв., считано от 02.04.2013г. до окончателното изплащане. В
заповедта е посочено, че е издадена въз основа на извлечение от счетоводните
книги на Министерство на правосъдието за задълженията на наемателя по договор
за наем № 52/12.05.2009г. към 20.02.2013г.
Видно от договор за наем №
52/12.05.2009г. Министерство на правосъдието в качеството на наемодател и
ответницата в качеството на наемател са се споразумели наемодателят да предостави
на наемателя за временно ползване недвижим имот: стол - ресторант, находящ се в
сутерена на сградата на Върховния административен съд на адрес: гр.София, бул.”*******,
срещу заплащане на наемна цена от 8 100 лв. без ДДС и 9 720 лв. с
ДДС./чл.1, ал.1 и чл.5, ал.1 от договора/. В чл.4 от договора е посочено, че същият влиза в
сила от 07.05.2009 г. и срокът на действие е 3 години, считано от датата на
влизането му в сила, т.е до 07.05.2012г. Съгласно чл.5, ал.3 от договора,
наемните вноски се заплащат за текущия месец най-късно до 10-то число на същия
месец. Според чл.14 от договора, при забава в плащането на наемна вноска
наемателят дължи неустойка в размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен
ден, но не повече от тройния размер на договорения месечен наем.
Ответницата в подадения по делото отговор и в писмено становище от
27.12.2016г. не оспорва факта, че е държала процесния имот през м.март 2012г. и
м.април 2012 г.
От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът приема като констатации и изчисления относно извършени
плащания на наемни вноски за периода м.11.2011г.- м.04.2012г., не и като крайни
изводи относно начина на определяне на дължимата неустойка за забава, се
установява, че в извлечението от счетоводните книги на Министерство на
правосъдието по сметка 41101 – „Вземания от клиенти” по партидата на ЕТ „С.-И.П.”
и в извлечението от банковата сметка за платени наемни вноски, липсват данни
наемните вноски за м.март 2012г. и м.април 2012г. да са заплатени.
При
така събраните доказателства съдът приема, че
Министерство на правосъдието и ответницата са били обвързани от договор
за наем през периода 07.05.2009г.- 07.05.2012г. Ответницата е ползвала наетия
имот през посочения период, вкл. през м.март 2012 г. и м. април 2012 г., поради
което дължи заплащане на наем. В нейна тежест бе да установи, че е заплатила
наемните вноски за процесните месеци, но същата не ангажира доказателаства в
тази насока.
С определение от 16.09.2016г.,
на основание §
82, ал.2 от ПЗР към ЗИД на Закона за съдебната власт/ обн ДВ, бр. 28/2016г./, съдът е конституирал Висшия съдебен съвет като
ищец по делото на мястото на праводателя Министерство на правосъдието /л.6 от
делото/.
Съгласно § 82, ал.1
от ПЗР към ЗИД на Закона за съдебната власт/обн. ДВ,
бр.28/2016г., изм. ДВ, бр.49/2018г./, Висшият съдебен съвет
замества
Министерството на правосъдието във всички права и задължения по договорите,
свързани със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната
власт, сключени от Министерството на правосъдието. Според параграф 82, ал.2 от ПЗР към ЗИД на Закона за съдебната власт/обн.
ДВ, бр.28/2016г., изм. ДВ, бр.49/2018г. /, висящите
съдебни и административни производства относно стопанисването и управлението на
недвижимите имоти на съдебната власт продължават с участието на Висшия съдебен
съвет.
Съдът приема, на основание § 82, ал.1 от ПЗР към ЗИД на
Закона за съдебната власт/обн. ДВ, бр.28/2016г., изм. ДВ, бр.49/2018г./, че Висшият съдебен съвет се явява правоприемник на Министерство на
правосъдието по договора за наем № 52/12.05.2009г., поради което предявеният
иск от ВСС срещу ответницата е доказан по основание.
Спорен въпрос е какъв е
размерът на дължимия наем – дали същият е възлизал на 8 100 лв. без ДДС
или на 9 720 лв. с ДДС.
Съгласно чл.5, ал.1 от
договора, страните са определелили наемната цена на от 8 100 лв. без ДДС и
9 720лв. с ДДС. Тъй като в цитираната разпоредба от договора е използван съюзът
„и” съдът приема, че страните са се споразумели, че всеки месец ответницата
дължи заплащане на наем в размер на 9 720 лв. с включен ДДС, като са
посочили каква част от този наем представлява ДДС. В договора липсва уговорка данъкът
да се заплаща отделно от наемната месечна цена от 9720 лв., поради което,
съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС и изразената от страните воля в договора за наем, ДДС
е включен в дължимите месечни вноски.
Самата ответница не е имала съмнение
относно размера на договорената наемна цена, която включва и ДДС, поради което за
предходните години – 2009 г., 2010 г., 2011г. и през месеците януари 2012 г. и
февруари 2012 г. е заплащала наем в размер на 9720 лв., а не 8100 лв./заключение
на счетоводната експертиза и представени по делото извлечения от счетоводните
книги на Министерство на правосъдието за 2010г., 2011г. и за 2012г./л.27-31 от
приложено гр.д. № 5191/2015г. на СРС, II г.о, 60 състав/. Тъй като по
делото не бе установено ответницата да е заплатила наем за м.март 2012г. и
април 2012г., дължи по 9720 лв. за всеки от двата месеца или общо наем в размер
на 19 440 лв., колкото претендира ищецът, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло. Съдът
не обсъжда останалите писмени доказателства по делото, касаещи сключен договор
за наем преди началото на действие на процесния договор за наем № 52/12.05.2009
г. и след изтичане на срока на неговото действие – 07.05.2012г., тъй като не са
необходими за установяване на фактическия състав по чл. 232, ал.2 от ЗЗД относно процесните месеци март 2012 г. и април
2012 г. и не променят основните изводи по делото, че страните са били обвързани
от договор за наем, ответницата е ползвала имота и не е заплатила наем за
процесните месеци.
По предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр .чл. 92, ал.1 от ЗЗД: За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да ангжира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за съществуването на клауза в договора за наем, в която да е
уговорено заплащане на неустойка за забава за неизпълнение на задължението за заплащане
на наем; 2/ответницата да е забавила плащането на наем за посочените от ищеца
месеци; 3/да е установен размерът на иска. От представения по делото договор за наем №
52/12.05.2009г. се установява, че страните са били обвързани от него през
периода 07.05.2009г. – 07.05.2012г. Съгласно чл. 5, ал.3 от договора,
наемните вноски се заплащат за текущия месец най-късно до 10-то число на същия
месец. Според чл.14 от договора, при забава в плащането на наемна вноска
наемателят дължи неустойка в размер на 1 % от дължимата сума за всеки просрочен
ден, но не повече от тройния размер на договорения месечен наем. От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема като констатации и
изчисления, не и като крайни изводи, се установява, че ответницата е забавила
плащанията за месечните вноски за м.ноември 2011г., м.декември 2011г., м.януари
2012г. и м.февруари 2012г., като плащанията са извършени, както следва: за
м.ноември 2011 г. – на 10.02.2012 г., за м.декември 2011 г. – на 12.03.2012 г.,
за м.януари 2012 г. – на 14.06.2012 г.
и за м.февруари 2012г. – на
18.07.2012г. За месеците март 2012г. и м.април 2012 г. дължимият наем не е
заплатен и към датата на изготвяне на заключението. Общият размер на
неустойката за периода 11.11.2011 г. - 20.02.2013 г. с натрупване е 106 920
лв. Спорен въпрос по делото е дали
клаузата на чл.14 от договора за наем, уреждаща неустойка за забава, е нищожна, поради накърняване
на добрите нрави. Съдът
приема, че клаузата на чл.14 от договора за наем не е нищожна на посоченото
основание, поради следните съображения:
Съгласно ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК, преценката за нищожност на клауза за неустойка се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Неустойката е нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В
конкретния случай неустойката е уговорена за неизпълнение на парично задължение
за заплащане месечен наем от 9 720 лв.,
а размерът на неустойката е определен на 1 % на ден или по 97.20лв. за всеки
ден забава при наем на ден от 324 лв. /9 720 лв. разделено на 30 дни/, като
максималният размер на неустойката за забава, която може да бъде заплатена по
договора, е ограничен до трикратния размер на наема. Така определеният размер не
е неприемлив от гледна точка на обществото до степен да накърнява принципа за
справедливост в гражданските и търговски отношения, тъй като договорената
неустойка на ден е под трикратния размер на дължимия наем на ден. Единствено от
неправомерното поведение на длъжника зависи дали размерът на неустойката ще нарасне във времето или наемът ще бъде
заплатен своевременно. От друга страна максималният общ размер на неустойката
за забава, която може да бъде платена по договора, е ограничен до трикратния
размер на наема. Така договореният размер на неустойката не излиза извън
обезщетителната й функция. По дефиниция неустойката служи за обезщетение за
вреди от неизпълнението, вкл. и за пропуснати ползи, без да е необходимо те да
се доказват, поради което обезщетителната функция на неустойката за забава не е
равнозначна на законната лихва. В конкретния случай се касае за недвижим имот, който
се намира в центъра на гр. София в сградата на Върховния административен съд, с
предназначение – стол – ресторант за хранене. Самият имот е такъв, че чрез него
могат да бъдат реализирани ежедневно приходи и в този смисъл неплащането на
наем лишава наемодателя от приход, който той
при други условия със сигурност би получил в пълен размер без забава във
времето и би могъл да използва този приход незабавно в друга своя дейност. От
друга страна, неустойката има не само обезщетителна, но и обезпечителна и
наказателна функция. Договорената от страните неустойка по чл.14 от договора
цели не само обезщетяване на евентуални вреди от неизпълнението, но и обезпечава
своевременното плащане на наема, като наред с това има и наказателна функция,
още повече, че се касае за недвижим имот - публична държавна собственост, който
е предоставен по договор за наем на ответницата след проведен търг на основание
чл.13, ал.2 и ал.5 от Правилника за прилагане на ЗДС, вр чл.16, ал.2 и чл.19,
ал.1 от ЗДС. /Акт за публична държавна собственост № 00561/23.12.1997г., заповеди
№ ЛО-03-1253/16.05.1995г. и № ЛС-04-145/06.02.2008г. на Министъра на
правосъдието, заповед № 146/05.03.2009г. на Председателя на ВАС за провеждане
на търг за отдаване под наем на недвижим имот/. Наред с принципа на добрите
нрави, друг основен принцип в гражданските и в търговските отношения е
принципът на договорната свобода. ВКС в своята практика приема, че намесата на
етичните правила в търговските правоотношения следва да бъде крайно ограничена
и не може да се свежда единствено до проста калкулация и съпоставка какво би
получила или е получила една от страните по възмезден договор, без да се държи
сметка за обезпечителната и наказателната функция на неустойката. В конкретния
случай следва да се отчете и обстоятелството, че се касае за имот –
публична държавна собственост, поради което интересите на държавата следва да
бъдат гарантирани надлежно чрез поставяне на акцент върху основните функции на
неустойката, в това число и върху нейната наказателна функция. В този смисъл
напр. решение № 46/22.06.2010г. по т.д. № 563/2009г. на ВКС, ТК, първо
отделение. Така при съпоставяне на установените по делото обстоятелства – вид
на имота – публична държавна собственост, неговото местонахождение, размерът на
договорената неустойка на ден спрямо размера на дължимия наем на ден и предвиденото
ограничение на максималния размер на неустойката за забава, което ограничава
възможността за неоснователно обогатяване на кредитора, съдът прие, че
договореният размер на неустойката не накърнява принципа за сраведливост в
търговските и граждански отношения и не излиза извън присъщите за неустойката
функции. По възражението за прекомерност на
неустойката: Възражението
е въведено несвоевременно в процеса с писмено становище, подадено след срока за
отговор, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Следва да се
отбележи, че дори и да бе направено своевременно, това възражение би било
неоснователно, тъй като, съгласно чл.309 от ТЗ, не може да се намалява, поради
прекомерност, неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между
търговци. В конкретния случай ответницата, която се позовава на прекомерност на
неустойката, е сключила сделката в качеството на едноличен търговец, поради
което спрямо нея е неприложим чл. 92, ал.2 от ЗЗД, дори и да бе установено, че
неустойката е прекомерна.
Спорен въпрос по делото е дали неустойката следва да бъде определена въз
основа на наемна цена от 8100 без ДДС или наемна цена от 9720 лв. с ДДС. Тъй като
страните са уговорили заплащане на наемна цена от 9720 лв. с ДДС и така е бил
заплащан наемът, неустойката следва да бъде изчислена върху сумата от 9 720
лв. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че размерът на
неустойката за забава за периода 11.11.2011г. - 20.02.2013г. върху забавените
вноски за периода ноември 2011г.- април 2012г. възлиза на 106 920 лв. На
основание чл. 14 от договора, неустойката за забава следва да бъде редуцирана
до трикратния размер на наема от 29 160 лв./9720 лв. х 3/, до който размер
искът е основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 106 920
лв. следва да бъде отхвърлен. Разпоредбата на чл.14 от договора ограничава общия
размер на неустойката за забава, който може да бъде заплатен по този договор на
посоченото основание, а не размера на отделните неустойки за забава върху всяко
забавено плащане. Обратното тълкуване би обезсмислило договореното ограничение
в размера на неустойката и не изразява действителната воля на страните, а и
отново би поставило въпроса дали подобна уговорка не протоворечи на добрите
нрави. Поради
изложените доводи, предявеният иск за неустойка следва да бъде уважен до
размера на 29 160 лв., а в останалата част, до пълния предявен размер от
106 920 лв. следва да бъде отхвърлен. По
разноските: Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в
исковото и в заповедното производство разноски в размер на 2095,90лв.,
съобразно уважената част от иска. Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.С.Ц.от АК – София, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2496.73 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ И.А.П.с фирма „С.-И.П.”
ЕГН **********, адрес за призоваване: гр.София, ул.”*******, че дължи на
Висш съдебен съвет със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
422, ал.1 от ГПК, вр чл.232, ал.2 от ЗЗД, сумата от 19 440 лв./наем за
периода м.март 2012г.- м.април 2012г. по договор за наем № 52/12.05.2009 г./ и
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.92, ал.1 от ЗЗД, сумата от 29 160 лв./неустойка
за периода 11.11.2011г.-20.02.2013г. с натрупване за забавено плащане на наем
за периода м.11.2011г.-м.04.2012г., дължима по по чл.14 от договор за наем от №
52/12.05.2009 г./, ведно със законната лихва върху главницата от 19 440
лв., считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК от 20.05.2014 г. по чгр.д. № 14318/2013г. на СРС, II г.о, 60
състав, като иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.92, ал.1 от ЗЗД в останалата част, в
която е отправено искане да бъде прието за установено, че ЕТ И.А.П.с фирма „С.-И.П.”
дължи на Висш съдебен съвет неустойка за забава по чл.14 от договор за наем №
52/12.05.2009 г. за периода 11.11.2011г.-20.02.2013г. с натрупване за забавено
плащане на наем за периода м.11.2011г.-м.04.2012г. за сумата над 29 160 лв.
до 106 920 лв., като неоснователен, ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
ОСЪЖДА ЕТ И.А.П.с фирма „С.-И.П.” да
заплати на Висш съдебен съвет, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното
производство разноски в размер на 2095,90лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Висш съдебен
съвет
да заплати на адв. Н.С.Ц.от АК– София с адрес: гр.София, ул.” *******, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2496.73лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :