Р Е Ш Е Н И Е № 260091
24.01.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди дваесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 21228/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на многопрофилна болница за активно лечение
„УроМедикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Пловдив ,
ул. „Колхида – продължение“ ет. 3, депозирана в съда против Националната
здравноосигурителна каса, създадено със закон
юридическо лице със седалище в София, ул. „Кричим „ № 1 , ЕИК *********,
и иск с правно основание в чл. 86 от Закона задълженията и договорите.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е
лечебно заведение с регистрационен номер *** по регистъра на лечебните
заведения , и като такова осъществява дейност по болнична помощ на лица. Между страните по делото бил сключен договор
№ *** от 19.02.2015 г. Предмет на договора било заплащане на оказана от ищеца на трети лица
медицинска помощ, което ответникът следвало да извършва ежемесечно „
договорената, отчетената и извършената“
отчетна дейност по смисъла на чл. 1 от договора. За заплащаните обаче от
касата стойности , били определени в договора лимити. За месец април 2015г., ищецът извършил и
отчел медицински дейности над договорения лимит на обща стойност от 81 295 лева. Ответната каса обаче не заплатила тези
дейности, затова на дата 27.12.2018г . ищецът подал иск пред Окръжен съд
Пловдив ответната каса да бъде осъдена да ги заплати. Било образувано търговско
дело № 1035 по описа на ОС Пловдив и касата била осъдена с влязло в сила
решение да заплати на на ищеца сумата от 81 295
лева – незаплатена и извършена над лимитите медицинска дейност за месец
април 2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Обезщетение
за забава за период, прехождащ исковата молба , не било искано или присъдено,
затова ищецът иска от съда да постанови решение , с което да осъди Националната здравноосигурителна каса да му
заплати обезщетение за забава в плащането на главницата,начислено за периода от 23.12.2016 год. – 26.12.2018 год.
на стойност от 16576.47 лв., ведно с направените по делото разноски.
С оглед
изложените факти, води се иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, допустим
имплицитно като осъдителен.
Ответната
здравноосигурителна каса оспорва иска по основание и размер. Възразява за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, буква „В” от ЗЗД.
Искът е
допустим. По същество , съдът съобрази следното :
Хипотезата на чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите изисква доказване на два факта по смисъла на чл. 153
от ГПК – наличието на вземане у кредитора и плащането на това вземане със
забава. И двата елемента са налице.
Наличието
на вземането за главница е било спорно между страните , но този спор е решен със сила на пресъдено нещо с
решението по търговско дело № 1035 по описа на ОС Пловдив. Решението е в сила и
на основанието по чл. 300 от ГПК , е задължително за страните и съдилищата.
Затова съдът приема ,че ищецът има вземане против ответника за сума от 81
295 лева, представляваща дейност за
месец април 2015г. Така или иначе , плащането на надлимитната дейност се дължи
(срв. решение № 152/02.02.2021г. , по търг. дело № 385/2020 , ВКС , ТК , ІІ. т.о.,
по т.дело № 385 /2020 г. ), а и
ответната каса е признала вземането чрез подписването на спорумение , с което
стойността на подлимитната дейност е увеличена /л. 21/ .
Данни за плащането на тази сума по делото няма. По силата на
чл. 86 от ЗЗД, кредиторът има право на обезщетение за забавата, ако такава има.
Така, следващият основен въпрос по делото е
този , има ли забава на длъжника да плати, респ., от коя дата ответника е
изпаднал в такава.
По силата на договорките между страните ( чл.
47 от договора ) „ договорената , извършената и
отчетената дейност по чл. 1 ал. 1 от договора „ се заплаща „ежемесечно „
след проверката на документите по чл. 36 от договора- истории на заболяванията,
нарочни отчети за целите на договора и издадена от изпълнителя фактура. Макар и
в количества над изначално предвидените, извършените от ищеца дейности са тези по чл. 1 от договора, и
затова подлежат на заплащане в срок до „30- то число на месеца, следващ
отчетния, с изключение на плащанията , за които е предвиден друг срок в чл. 31
ал. 3 и 4 от договора“.Няма данни, а по делото не се твърди главницата да
съставлява плащания за лица от тези, предвидени в чл. 31 ал. 3 и 4 от договора,
следователно НЗОК е в забава да плати най – късно на дата 30.05. 2015г. , като
се има предвид , че подписаното на дата 18.05.2015г допълнителното споразумение
за увеличение на лимитите не предвижда договорена различната дата на
изискуемост. При всички положения ответника е забава към дата 23.12.2016 год.
Възражението за изтекла погасителна давност:
Исковата молба, стартирала настоящ процес за
вземането на ищеца за лихви, е подадена в съда на дата 23.12.2019г.; според чл. 11
буква”в „ от ЗЗ , вземанията за лихви се
погасяват с изтичането на тригоишен срок на бездействие на кредитора, тоест, би
било погасено вземането на кредитора за лихви, начислени за период преди
23.12.2016г., каквито обаче отсъстват – датата 23.12.2016г е началната дата на
периода на начисляването им. Възражението не може да бъде споделено .
Искът е основателен в пълния си размер.
Разноските се понасят от ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Националната здравноосигурителна каса,
със седалище и адрес на управление в София , ул. „Кричим „ № 1, ЕИК *********, да заплати на МБАЛ „УроМедикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Колхида –
продължение“ ет. 3, сума от 16576.47
лева- обезщетение за забава в плащането на
сума от 81 295 лева, /вземане за незаплатена и извършена над
лимитите медицинска дейност за месец април 2015г./ начислено за период от 23.12.2016 год. – 26.12.2018 год.,
както и 1690.09 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ