Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 28.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
При
участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№
1884 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 430 ТЗ.
Ищецът „У.Б.” АД, ЕИК ******, твърди,
че на 12.07.2007 г. между банката (като кредитор) и Г.Г.Ц.,
ЕГН **********, като кредитополучател и "Г.-А." ЕООД, ЕИК ******,
"Г.А.П." ООД, ЕИК ******, ЕТ "Т.Ц.", ЕИК ******и М.А.А., ЕГН ********** (като солидарни длъжници)
бил сключен Договор за банков кредит № 1500/12.07.2007 г. за сумата от 145 000
лева със срок за ползване до 12.08.2007 г. и със срок за погасяване на дълга до
12.07.2032 г.
Сочи,
че договорът бил изменен с Анекс № 1/16.10.2009 г., Анекс № 2/07.10.2010 г. и
Анекс № 3/03.07.2015 г. към договора, както и че солидарната отговорност на
горепосочените лица произтичала от договора и анексите към него.
Твърди,
че дължимите месечни вноски за периода от 20.05.2018 г. до 20.11.2018 г. не били
платени в срок, поради което, считано от 21.11.2018 г. дългът бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем на основание т. 17 от Анекс № 3/03.07.2015 г. към
договора и във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Поддържа, че за обявената предсрочна
изискуемост на 15.01.2019 г. до кредитополучателя-ответник Г.Ц. и солидарния
длъжник-ответник ЕТ "Т.Ц." била изпратена нотариална покана, която им
била връчена на 13.02.2019 г.
Твърди,
че на 19.03.2019 г. подал до РС Смолян заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК, било образувано ч.гр.д. № 263/2019 г. по описа на съда,
че в полза на банката срещу длъжниците Г.Ц., "Г.-А."
ЕООД, „Г.-А.Плюс“ ЕООД, ЕТ „Т.- Г.**-Г.Ц.“ и М.А.била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и ИЛ от
27.03.2019 г., както и че посочените лица били осъдени солидарно да заплатят
предявените от банката вземания.
Сочи,
че на 22.08.2019 г. получил съобщение от РС Смолян, с което съдът го уведомявал
за постъпили възражения по делото от Г.Г.Ц. в лично
качество и в качеството на ЕТ „Т.- Г.**-Г.Ц.“, като
останалите длъжници не подали възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. Твърди, че въз основа на издадените заповед за незабавно
изпълнение и ИЛ било образувано изп.д. 20198810400197
по описа на ЧСИ П.М., с per. № 881 на КЧСИ и район на
действие – ОС Смолян.
Поддържа,
че дължимата сума към 19.03.2019 г. по договора и и анексите към него била в
общ размер на 202 044.63 лева, от които 136 841.67 лева - главница и 65 202.96
лева - дължими лихви, за периода 20.05.2018 г. - 18.03.2019 г. Сочи, че
начислените лихви по договора за кредит включвали следните суми: 9 679.30 лева
- възнаградителна лихва (договорен лихвен процент) за
периода от 20.05.2018 г. до 21.11.2018 г.; 5 400.20 лева - лихва върху
просрочена главница за периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.; 45 034.98 лева - просрочена лихва
миграция; 565.09 лева - неустойка за просрочена лихва за периода от 20.05.2018
г. до 18.03.2019 г.; 4 523.42 лева - неустойка за просрочена главница за
периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.
Предвид
изложеното, ищецът иска да бъде установено по отношение на ответниците,
че солидарно дължат на банката следните суми: 136 841.67 лева - главница по
Договор за банков кредит № 1500/12.07.2007 г., Анекс № 1/16.10.2009 г., Анекс №
2/07.10.2010 г. и Анекс № 3/03.07.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 65 202.96
лева - договорни лихва по Договор за банков кредит № 1500/12.07.2007 г., Анекс
№ 1/16.10.2009 г., Анекс № 2/07.10.2010 г. и Анекс № 3/03.07.2015 г., за
периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.; 4 040.89 лева - разноски в
заповедното производство. Претендира направените разноски в настоящото
производство.
В
съдебно заседание на 26.03.2021 г., предвид обстоятелството, че ЕТ не е
самостоятелен правен субект различен от ФЛ, е уточнил исковата си молба, като
окончателното му заявление е, че ответникът е един – физическото лице Г.Г.Ц., спрямо когото е насочена исковата претенция.
Ответникът
Г. Ценове депозирал отговор на исковата молба. Намира
предявения иск за неоснователен.
Счита,
че извлечението от счетоводните книги от 19.03.2019 г., издадено от банката, не
отговаряло на изискванията на закона, неясно било как са били формирани
посочените в него суми, както и същите изобщо не отговаряли на договореното между
страните по договора за банков кредит. Оспорва дължимостта
на начислената от банката „лихва при миграция“, началният й момент, както и
нейния период. Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по
отношение на претендираната сума от 45 034.98 лева - просрочена лихва миграция.
Прави
възражение за нищожност на клаузата на чл.11.2 от договора за банков кредит,
като намира, че клаузата се явява неравноправна на осн.
чл. 143 ЗЗП.
Заявява
възражение за нищожност на клаузата на чл.4.3 и на чл.11.1.3 от договора за
банков кредит, като счита, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143
ЗЗП.
Твърди,
че към договора липсвал приложен погасителен план, както и че такъв не е бил
предаден на кредитополучателя.
Оспорва
по същество представените от банката 3 бр. анекси към договора. Поддържа, че в
тях банката едностранно в чл.4.1.а увеличила договорената възнаградителна
лихва, като едностранно увеличила надбавката към БЛП. Счита, че тази клауза и в
трите анекса се явявала неравноправна, като противоречаща на чл.143 ЗЗП и като
такава била нищожна. Поддържа, че с трите анекса банката променила размера на
дълга като прибавила към неиздължената редовна главница и неиздължени натрупани
лихви за просрочена главница, представляващо прибавяне на изтекли лихви към
главницата и повторното им олихвяване. Поради това счита, че уговорките в
споразуменията (чл.2.8. от всеки от анексите), в резултат на които имало
капитализация на лихвите, се явявали нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.10, ал.3 ЗЗД.
Поддържа,
че поради нищожността на оспорените в ОИМ клаузи от
договора и анексите към него, претендираните от
банката суми въз основа на тях се явявали недължими от ответника. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Ищецът
е депозирал ДИМ. Поддържа изложеното в
ИМ. Оспорва твърдението на ответника, че извлечението от счетоводните книги не
отговаряло на изискванията на закона, като счита, че същото притежава
реквизитите по чл. 60, ал.2 ЗКИ.
Оспорва
твърдението, че „лихва миграция“ била несъществуващ компонент, като поддържа,
че същата представлявала просрочена и изискуема лихва, дължима от ответника,
както и че върху нея не се е начислявала лихва. Намира за неоснователно възражението
на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на това вземане. Счита,
че по отношение на него била приложима общата погасителна давност. Оспорва твърденията
на ответника за наличие на неравноправни клаузи в сключените между страните
договор и анекси към него, като развива подробни съображения в тази връзка.
Поддържа, че оспорените от ответника клаузи са били уговорени индивидуално
между страните. Оспорва твърдението на ответника за наличие на капитализация на
лихвите.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор.
Поддържа,
че извлечението не съдържало изискуемата информация по чл. 60, ал. 1, т.1 и т.2
ЗКИ. Оспорва момента на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, вкл.
и надлежното й обявяване от страна на банката (т.е. че предсрочна изискуемост в
случая не била настъпила), като счита, че не ставало ясно поради неизпълнението
на кои анюитентни вноски същата бива обоснована от
страна на банката. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност по
отношение на „лихвата за миграция“. Поддържа заявените доводи за
неравноправност на клаузите от договора и анексите към него, като оспорва
твърдението клаузите на чл.4.3. и чл.11.1.3 от договора да са били уговорени
индивидуално. Поддържа възражението, че и в трите анекса банката едностранно в
чл. 4.1.а увеличила договорената възнаградителна
лихва, като едностранно увеличила надбавката към БЛП. Поддържа становището си,
че клаузите на чл. 2.8. от анексите се явяват нищожни.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
документите намиращи се в ч.гр.д. № 263/2019 г. на 19.03.2019 г. ищецът е подал
до РС Смолян заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Било е
образувано ч.гр.д. № 263/2019 г., като в
полза на банката срещу длъжниците Г.Ц., "Г.-А."
ЕООД, „Г.-А.Плюс“ ЕООД, ЕТ „Т.- Г.**-Г.Ц.“ и М.А.е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и ИЛ от
27.03.2019 г.
Заповедта е била
връчена на длъжника на 23.07.2019 г., съгласно депозираната в заповедното
производство разписка.
На 05.08.2019 г.
е било депозирано възражение от длъжника Ц..
Разпореждането
на съда, съдържащо указанията за възможност да се предяви установителен
иск по чл.422 ГПК, е било съобщено на
банката на 22.08.2019 г.
Исковата
претенция е предявена на 18.09.2019 г., като на 19.09.2019 г. пред заповедния
съд е бил депозиран препис от исковата молба.
Не
се спори между страните по делото, относно наличието на процесните
договор за банков кредит и 3бр. анекси към него.
Видно от
Договора за банков кредит № 1500/12.07.2007 г., Банката-ищец е отпуснала на
ответника кредит в размер на 145 000 лева със срок за ползване до 12.08.2007 г.
и със срок за погасяване на дълга до 12.07.2032 г.
Съгласно чл.
11.1 от Договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора
лихви, начислени на база 365/360 дни върху базов лихвен процент и надбавка, определени
по вид и размер в чл. 4, който съгласно договора е 7.22 %, формиран от базисен лихвен процент (1М
SOFIBOR) 4.396% и надбавка в размер на 2.824%.
Договорена е
също надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие
на лихва по т.11.2.2 или на главница по т.11.2.1.1 в размер на 2 пункта,
както и надбавка върху лихва за
просрочена главница по.т.11.2.1.2, при просрочие
на главница по т.11.2.1(относно
погасителната вноска по кредита) и/или лихва и главница по т.11.2.3, в размер
на 5 пункта.
В съответствие с
т.11.2, при неиздължаване от страна на
кредитополучателя съгласно условията на т.12 за погасителната вноска от
кредита, съответно частта от анюитентната вноска, за
срока на забавата размерът на изискуемата дължима лихва се определя:
11.2.1.1 Цялата
неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж(редовен дълг по
главницата) се олихвява с лихва в размер на ГЛП, установен в Раздел 1, т.4.1,
буква „а” или буква „б” плюс наказателната надбавка в размер а по т.4.2 от
Договора.
11.2.1.2 неиздължената
посрочена изискуема част от кредита се олихвява с
лихва за просрочие в размер на годишния лихвен
процент по т.4.1 б.”а” или б.”б плюс
надбавките по т.4.2 и т.4.3 до окончателно изплащане на просрочената сума.
Лихвите по
т.11.2.2 се дължат за срока на забавата
цялата цялата неиздължена част от наличния кредит с
ненастъпил падеж(редовен дълг по главницата) се олихвява с лихва за просрочие в размера на годишния лихвен процент по т.4.1, буква „а” или буква „б” плюс
надбавката по т.4.2 от Договора.
Постигнато е
съгласието за следните комисионни:
Комисиона за
управление: еднократна в размер на 0.85% (1.00% -15% отстъпка пакет Unico) и за всяка следваща година или част от нея 0.17%
(върху остатъка по кредита)
Комисиона за
ангажимент - 1% на годишна база
По делото е било
прието заключение на ССЕ, като вещото лице е достигнало до следните изводи,
след проверка на счетоводните записвания:
Кредитът е усвоен изцяло в договорения
размер 145 000 лв. на 18.07.2007 г.
Кредитът се отпуска по сметка с
аналитичен номер 76301076606770 и с IBAN ***).
На 18.07.2007 г.
по разплащателната сметка постъпват 145 000 лв. с основание „Усвояване на
кредит“ и с референция номера на контракта 952LRA1071990001. На същата дата
(18.07.2007 г.) от сметката са преведени с вътрешнобанков превод 143 800 лв. с
основание „СЪГЛАСНО ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ 1500/12072007-ПОКУГ1КА ЖИЛИЩЕ“ и с
референция 383FTRQ071990051.
Договорът бил
изменен с Анекс № 1/16.10.2009 г., Анекс № 2/07.10.2010 г. и Анекс №
3/03.07.2015 г.
С Анекс №1 от
16.10.2009 г., към Договор за банков кредит № 1500 от 12.07.2007г. е установено, че към датата на подписване на
Анекса редовна главница е 142 004.06 лв.; просрочие
на главница - в размер на 242.91 лв.; Начислена, просрочена и изискуема лихва в
размер на 3670.50 лв. и начислена неизискуема лихва в размер на 1026.63 лв.
Считано от
датата на Анекса с начислените, просрочени и изискуеми главница и лихва, както
и начислената (но все още неизискуема ) към датата на Анекса лихва се формира
нов редовен дълг в размер на 146 944.10 лв.
С Анекса се
договаря гратисен период по главница - 1 година и
лихвен процент през гратисния период - в размер на
0.41%
Размерът на
погасителната вноска счед изтичане на гратисния период и считано от 20.10.2010 г. става 1480.97
лв. (за главница и лихва).
За периода
16.10.2009 до 20.10.2010 г. се начислява и е дължима само лихва, в размер на
0.41% годишно.
От 20.10.2010 г.
до 12.07.2032 г. към базовия лихвен процент, който към момента на подписване на
Анекса е 3.656 пункта се добавя надбавка в размер на 4.174 пункта, т.е.
договорната лихва е в размер на 10.83 % годишно.Върху просрочена главница се
начислява 2% надбавка.
Едновременно и
независимо от лихвите по редовна и просрочена главница, в случай на просрочие на главница и/или лихва и главница се начислява и
надбавка в размер на 5% годишно. Начислява се върху текущ дълг (редовна плюс
просрочена главница).
Запазва се
размерът на комисионата за управление за всяка следваща година или за част от
година - 0.17%
На 07.10.2010 г.
е подписан Анекс 2 към Договора за банков кредит.Гратиснияг
период за главницата се удължава с още 1 година. Променя се лихвата за периода
на новия гратисен период: от 0.41% на 0.53% годишно.
За периода след
това се договаря нов размер на надбавката върху базовия лихвен процент - от
4.174 на 8.356 пункта. Актуалният към дата на Анекса базов лихвен процент
(тримесечен SOFIBOR) е 3.964 пункта. Или договорени лихвен процент се определя
на 12.32 %.
Запазва се
размерът на добавката върху просрочена главница „плюс 2 пункта“, както и
размерът на годишния лихвен процент върху текущ дълг (редовна плюс просрочена
главница и/или просрочени лихва и главница) 5%.
Към датата на
Анекса се констатира редовна главница в размер на 146 904.43 лв., както и
начислена, неизискуема лихва в размер на 751.29 лв. Констатира се редовен дълг
в размер на 147 755.72 лв. (към горните две суми се включва и 100 лв. такса за
предоговаряне на кредита).
След изтичане на
гратисния период, считано от 20.10.2011 г. размерът
на погасителната вноска се определя на 1663.79 лв.. Запазва се крайния срок за
погасяване (погасителен план л. от 31 до 34 по делото).
На 03.07.2015 г.
е сключен Анекс №3 към Договора за кредит.
Размерът на
редовния дълг считано от датата на Анекс 3 е 189 222.40 лв. и е формиран от
главница (неиздължена, просрочена и изискуема част) в размер на 144187.42 лв. и
лихва (начислена, просорчена и изискуема към датата
на анекса) в рзмер на 45 034.98 лв. Констатира се
погасяване на главница в размер на 812.58 лв. За периода ог
03.07.2015 г до 12.07.2032 г. се договаря гдишен
лихвен процент (възнаградителна лихва) в размер на
12.32 % годишно (Пазарен лихвен индекс - база тримеечен
SOFIBOR - 0.533 % плюс фиксирана надбавка 11.787%)
Обезщетение
(неустойка) за забава в размер на приложимата към валутата на кредита (лева)
законна лихва, която към датата на Анекса е 10.02%.
Към датата на
подписване на Анекса се договарят 6 бр. месечни вноски с гратисен
период за главницата за периода от 20.07.2035 до 20.12.2015 г. Погасителен план
(от л. 49 до 51 по делото) Съгласно плана след изтичането на гратисния период размерът на месечната погасителна вноска е
1720.91 лв. , заплаща се считано от 20.01.2016 г. до 20.06.2032 г.
Последната погасителна вноска по кредита
е с падеж 18.07.2032 г. Вноската е в размер на 46 757.32 лв. и включва освен
последната погасителна вноска (1 722.34 лв.) и цялата сума на просрочената към
датата на подписването на Анекса лихва в размер на 45 034.98 лв.
На 18.07.2007 г.
по разплащателната сметка постъпват 145 000 лв. с основание „Усвояване на
кредит“ и с референция номера на контракта 952LRA1071990001. На същата дата
(18.07.2007 г.) от сметката са преведени с вътрешнобанков превод 143 800 лв. с
основание „СЪГЛАСНО ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ 1500/12072007-ПОКУПКА ЖИЛИЩЕ“ и с
референция 383FTRQ071990051
На същата дата е
начислена и погасена и сума в размер на 1 232.50 лв. с основание „за
управление-първа година“
Начисляването на
лихви започва от деня на усвояване на кредита -18.07.2007 г. На 20.08.2007 г.
(първа падежна дата по план) е погасена лихва в размер на 930.58 лв. за 32 дни.
За периода
20.08.2007-20.07.2009 г. (констатирано по движението по разплащателната сметка,
както и от регистър - движение по контракт е погасена главница в размер на
2753,03 лв. (145 000-2 753.03 = 142 246.97 лв.) При подписването на Анекс 1 от
16.10.2009 г. редовната главница е в размер на 142 004.06 лв., а неиздължената
(просрочена и изискуема) главница е размер на 242.91 лв. (142 004.06+242.91 =
142 246.97 лв.).
Съгласно
движението по разплащателната банкова сметка ***.08.2009 до 20.10.2009 не са
отчетени постъпления на средства по сметката.
С анекс Анекс №1
дългът се оформя като редовен, като към редовната и неиздължената (просрочена)
главници се включват и лихви- начислена и неизискуема към 16.16.10.2009 г - в размер на 1026.63 лв. и начислена,
просрочена и изискуема лихва в размер на 3670.50 по Анекс, а по счетоводни
данни 3630,83 лв. Размер на дълга по анекс 146 944.10 лв., а по счетоводни
данни и погасителен план - 146 904.43 лв. Редовният дълг се отчита като
главница. Както беше казано по-горе, с анекса се въвежда гратисен
период за обслужване на кредита за период от 1 година, от 16.10.2009 до
20.09.2010 г. В този период върху редовния дълг се начислява само лихва в
размер на 0.41 % годишно. Преди падежирането на
първата редовна вноска по кредита (Предвижда се плащането на главници и лихви
да започне от 20.10.2010 г.) на 07.10.2010 г е сключен Анекс 2 към договора за
кредит.Съгласно Анекса (и по счетоводни данни) размерът на непогасената
главница към датата на Анекса се запазва както при предходния анекс - 146
904.43 лв. Главницата се отчита като редовна. Начислената лихва, непадежирала и неизискуена към
дата на Анекса е в размер на 751.29 лв. Начислена е и такса в размер на 100 лв.
за преразглеждане на кредита. Като редовен дълг, от дата на Анекса се отчита
сума в размер на 147 755.72 лв. (146 904.43 лв.+ 751.29 лв
.+ 100 лв.) Редовният дълг се отчита като главница. Предвиден е нов гратисен период - от 07.10.2010 до 20.09.2011 г. (в анекса
има печатна грешка- посочено начало на гратисния
период 07.10.2009, вместо - от 07.10.2010 г.) За гратисния
период се начислява лихва в размер на 0.53% на годишна база. След подписването
на Анекса се отчитат погасявания по главници и лихви в периода от 20.10.2011 до
15.11.2013 г.
Погасена е
главница 3568,30 лв. от главница с размер на 147 755.72 лв. ( 147 755.72 лв. -
3568.30 лв. = 144 187.42 лв).
Усвоеният кредит в размер на 145 000
лв., погасената част от главницата е 812.58 лв., а неиздължената просрочена и
изискуема главница към актуал ната
дата е 144 187.42 лв.
След
подписването на Споразумението от 03.07.2015 г. от главницата в размер на 144
187.42 лв. са отчетени погасявания по главница в размер на 7345.75 лв.; Остатък
главница: 136 841.67 лв.
След
подписването на Анекс 3 са начислени и платени лихви, както следва: лихва по
редовна главница - 27682.31, лихва по просрочена главница -- 156.65 лв.,
наказателна лихва/неустойки за просрочие - 10470.44
лв. Остатък лихви: При подписването на Анекс № 3 от 03.07.2015 г. е установена
просрочена лихва в размер на 45 034.98 лв. и съгласно споразумението плащането
на лихвата се разсрочва/отлага за 18.07.2032 г., заедно с последната
погасителна вноска по кредита. Лихвата се счита за предсрочно изискуема, заедно
с останалия дълг, считано от 21.11.2018 г. За периода от подписването на Анекса
до обявяването и за предсрочно изискуема върху тази лихва не са начислявани
лихви.
За времето от
20.05.2018 г. до 21.11.2018 г., вкл. е начислена договорна лихва (падежирала и непогасена) в размер на 9679.30 лв.
За времето от
20.05.2018 до 18.03.2019 г. е начислена лихва върху просрочена главница в общ
размер - 5400.20 лв., включително върху обявената за предсрочно изискуема
главница 134 697,49 лв,- 5250.90 лв.
Начислени са неустойки - за просрочена
главница и за просрочена лихва:
неустойката за просрочена главница е в
размер на 4540,48 лв. На 16.10.2018 г. е отчетено погасяване в размер на 17.06
лв.. Актуален размер на неустойката за просрочена главница към 19.03.2019 г. -
4523.42 лв.;неустойката за просрочена главница е в размер на 565.08 лв.;Общо
начислени и неиздължени лихви към 19.03.2019 г. - 65 202.98 лв. (разлика с претендираните по изпълнително дело 0.02 лв.)
С нотариална
покана, връчена на 13.02.2019 г. ответникът е уведомен за размера за обявяване
на договора за предсрочно изискуем, за размера на дължимите суми, както му е
даден 7 дн. срок за изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
При издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, депозирано в срока
по чл.414, ал.2 ГПК(в актуалната към този момент редакция) възражение и
предявен установителен иск в срок по чл.415, ал.4 ГПК, следва да се направи извод за допустимост на настоящата претенция по
чл.422 ГПК.
Съгласно чл.
430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
По делото не се
спори относно наличието на въведеното от ищеца правоотношение с такъв характер,
установено и от представените по делото документи.
При безспорност
на правната връзка в тежест на ищеца е да установи изпълнение на задължението
за отпускане на заетата парична сума, а в тежест на ответника- заемател е да
установи точно изпълнение на задължението си за връщане на паричната сума –
главница и възнаградителни лихви.
При твърдение за
обявяване на договора за предсрочно изискуем, ищецът следва да установи фактите
породили потестативното му право да внесе правна
промяна в правоотношението, както и надлежното му упражняване – достигане на
изявлението до заемателя.
На първо място
ответникът е въвел възражение за частична нищожност на договора, налагащо неговото разглеждане.
Съобразно Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), нищожността на клаузи от договора за кредит
поради тяхната неравноправност може да бъде релевирана от ответници – потребители.
В съответствие с § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП "Потребител
" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съгласно
правилото на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
Неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява, съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП,
като се вземат предвид вида на стоката или услугата - предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи.
Правилото на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
нормира, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
Относно клаузи,
които не са уговорени индивидуално, важи
правилото на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП -
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено при договорите, сключвани при общи
условия.
Чл. 144 от ЗЗП
въвежда изключенията, водещи до неприложимост на правилата регламентиращи неравноправни клаузи в
договори с потребители.
При наличието на
посочените по-горе предпоставки на неравноправност на клаузите, правната
последица е нищожност, преценявана към момента на сключване на договора( арг.
от т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.дело № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС)
Ответникът е въвел възражение за
нищожност на договора по отношение на чл.11.2, уреждащ отношенията при
неизпълнение на паричните задължения, при твърдение, че банката е запазила
правото си да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент по
кредита до размери, определени по неясна методика. Въвел е и възражение за нищожност
на клаузата по чл.4.3 и на свързаната с нея клауза по чл.11.1.3, тъй като е
въведено начисляване на допълнителни наказателни лихви не само върху
просрочените суми, но и върху редовната
главница.
Съгласно чл.4.2
и чл.4.3 от договора, при неизпълнение на изискуеми парични задължения по
договора – лихва или вноска по главницата, са предвидени като санкционни последици заплащане както на наказателни лихви
с надбавки както върху просрочната лихва и/или
главница, така и на лихва върху редовния дълг(неизискуема главница).
При неизпълнение
на парично задължение кредиторът има право на мораторно
обезщетение за забава в размер на предварително уговорена неустойка по чл.92 ЗЗД, обезщетение за вреди над този размер или лихва по чл.86 ЗЗД . Следователно
предварителното уговаряне на санкционни
лихви( имащи характер на неустойки) върху изискуемите вземания е допустимо.
Неоснователно е
възражението срещу чл.11.2 от Договора,
че в хипотезата на неизпълнение, банката е запазила правото си да
увеличава едностранно и неограничен брой
пъти лихвения процент по кредита. Договорът съдържа методика за определяне на вземането-олихвяване
на просрочената сума с годишния лихвен процент то т.4.1а – 7,22%, явяващ се
сума от 4,3 % СОФИБОР, който е обективен, стоящ извън банката индекс и надбавката
от 2,842%, увеличен с 5 пункта.
Същевременно липсва
каквото и да било основание в посочената хипотеза да се дължат наказателни лихви върху редовния, непадежирал дълг. Вредите на кредитора от забавата са
компенсирани с мораторната неустойка, а лихвата върху
редовния(непадежирал) дълг води до неоснователно
обогатяване. Следователно договорът в частта по т.4.3 противоречи на морала в
тази част и е нищожен на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е
въвел възражение за нищожност на анексите към договора, тъй като в чл.4.1.а е
предвидено едностранно увеличаване на договорената възнаградителна
лихва, като едновременно се увеличава надбавката към БЛП, водещо до
неравноправност, тъй като противоречи на чл.143 от ЗЗП.
Съдът намира
възражението за неоснователно. Уговорката за конкретния размер на годишния
лихвен процент в т. 4.3 от Анекс № 1/16.10.2009 г., Анекс № 2/07.10.2010 г. и
Анекс № 3/03.07.2015 г. се съдържа се в
индивидуален договор, подписан между страните и не може да бъде възприета като
неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителя. Това е
индивидуално уговорена клауза, която цели определянето на конкретния размер на
дължимата лихва върху редовната главница. Тя попада в полето на действие на чл.
146, ал. 1 ЗЗП и не е нищожна.
Анекс №1 от
16.10.2009 г., към Договор за банков кредит № 1500 от 12.07.2007 г. има от една
страна характер на установителен договор относно
размера на дълга. От друга страна се явява правопрометящ
правоотношението факт, тъй като считано от датата на Анекса с начислените,
просрочени и изискуеми главница и лихва, както и начислената (но все още
неизискуема ) към датата на Анекса лихва се формира нов редовен дълг в размер
на 146 944.10 лв., в който е включена лихва в размер на 4657,46 лв., в т.ч.
3630,83 просрочена и 1026.63 лв. изтекла, но все още непадежирала.
Следователно
новата главница инкопорира не само старото задължение
за главница, а и лихви, върху която се начислява възнаградителна
лихва.
Съобразно указанията дадени в решение № 66/29.07.2019 г.
по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, IІ т.о., уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по см. на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ. Олихвяването на просрочено
задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит,
върху които се начислява възнаградителна лихва, не
представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД.
При установения анатоцизъм в анекса, следва да се приеме наличие на нищност в тази част.
Анекс
№2 от 07.10.2010 г се изменя гратисния период за главницата, който се удължава с още 1 година. Променя се
лихвата за периода на новия гратисен период: от 0.41%
на 0.53% годишно.За периода след това се договаря нов размер на надбавката
върху базовия лихвен процент, продължава се още една година гратисния
период за плащане само на лихва, към редовната главница оформена по Анекс 1 се
добавя нова изтекла, но непадежирала лихва в размер
751.29 лв. ( т.е. за периода 20.09.2010 – 07.10.2010 г., лихвата е с падеж
20-то число на месеца), както и такса за предоговаряне на кредита в размер на
100 лв. и тези суми, общо 851.29 лв. се добавят към редовен дълг, акто съгласно лихвения лист и върху тях се начислява лихва.
(По лихвен лист олихвяемта сума е 147755,72 лв. =
146904,43+851,29)
От 08.10.2010 до
03.07.2015 г. е начислена и платена договорна лихва в размер на 27682.31 лв.
С Анекс №3 от
03.07.2015 г. , размерът на редовния дълг считано от датата на Анекс 3 е 189
222.40 лв. и е формиран от главница (неиздължена, просрочена и изискуема част)
в размер на 144187.42 лв. и лихва (начислена, просорчена
и изискуема към датата на анекса) в размер на 45 034.98 лв. Договарят 6 бр.
месечни вноски с гратисен период за главницата за
периода от 20.07.2035 до 20.12.2015 г. Съгласно плана след изтичането на гратисния период размерът на месечната погасителна вноска е
1720.91 лв. , заплаща се считано от 20.01.2016 г. до 20.06.2032 г. Последната
погасителна вноска по кредита е с падеж 18.07.2032 г. Вноската е в размер на 46
757.32 лв. и включва освен последната погасителна вноска (1 722.34 лв.) и
цялата сума на просрочената към датата на подписването на Анекса лихва в размер
на 45 034.98 лв.
Следователно тук
дължимите за предходния период лихви са изнесени в последната погасителна
вноска и не включени в олихвяемата главница, налагащо
извода за липса на твърдяната нищожност в тази част.
При така
установените нищожни части на договора и анексите към него, задълженията следва
да се определят както следва:
Към
момента на подписване на Анекс №1 от 16.10.2009 г. задълженията са : Редовна
главница - 142 004.06 лв.; Просрочена главница
- в размер на 242.91 лв.; Начислена, просрочена и изискуема лихва в размер на
3670.50 лв. и Начислена неизискуема лихва в размер на 1026.63 лв. От тези суми подлежат на олихвяване само
главницата – просрочена и редовна и към нея не следва да се добавя непадежирала лихва
в размер 751.29 лв. ( за периода 20.09.2010 – 07.10.2010 г., с падеж 20-то число на месеца), съгласно
Анекс №2.
Съгласно
нотариалната покана за да обяви кредита за предсрочно изискуем, кредиторът се е
позовал на неизпълнение до 19.12.2018 г. Към тази дата са налице по-вече от
една неизплатена вноска и следователно са налице предпоставките по чл.29 от ОУ,
чл.17 от Анекс №3 вр. чл.60, ал.2 ЗКИ, налагащо да се приеме, че потестативното
право на кредитора е възникнало и надлежно упражнено и договорът е обявен за
предсрочно изискуем.
Без правно
значение е обстоятелството, че в поканата за доброволно изпълнение, връчена на
13.02.2019 г., ищецът се е позовал на обявена предсрочна изискуемост, която още
не е настъпила. Поканата съдържа изявлението на кредитора, че счита тези
последици за настъпили, както и основанието за това. Следователно инкорпорира
ясно изразена воля кредитора да внесе правна промяна в правната връзка, тя е
достигнала до кредитополучателят и предизвикала целените правни последици от
момента на получаване.
Дори да се
приеме обратното, съгласно задължителните указания дадени в решение №
10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е
моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз
основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът
да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без
значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право
на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в
исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на
вземането.
Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в
рамките на претендираните суми.
При съобразяване
на установените от ответника плащания, констатирани в ССЕ и при наличието на
частично установената нищожност на посочените по-горе клаузи на договора и анексите,
съдът на осн. чл.162 от ГПК определя размера на
вземанията, както следва:
100 000.00 лева - главница
9
000.00 лева - възнаградителна лихва (договорен лихвен
процент) за периода от 20.05.2018 г. до 21.11.2018 г.;
5 000.00 лева - лихва върху просрочена
главница за периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.;
40 000.00 лева - просрочена лихва
миграция;
500.00 лева - неустойка за просрочена
лихва за периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.;
4 000.00 лева - неустойка за просрочена
главница за периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.
При установеното
наличие на вземанията следва да се разгледа възражението на ответника за
изтекла погасителна давност относно „лихва миграция“. Съгласно Анекс №3 тя представлява начислената, просрочена и
изискуема възнаградителна лихва към дата на анекса,
която не е капитализирана, а е разсрочена за плащане с последната погасителна
вноска с падеж 18.07.2032 г.
Предсрочната
изискуемост е обявена на 13.02.2019 г., като кредиторът е дал 7 дн. срок за
изпълнение, от когато започва да тече и давностния
срок. Исковата молба е депозирана на 18.09.2019 г., като погасителната давност
за лихви е 3 г.(чл.111, б.в) и следователно не е изтекъл.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените в заповедното производство и
настоящото исково производство разноски, съобразно уважената част от исковете:
за производството пред СРС 6 508,32 лв., а пред СГС – 9 146,25 лв.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че Г.Г.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв.Б.З.-В.,***,
дължи на „У.Б.” АД, ***,, пл.“*******,
чрез адв. Д.П.,*** по Договор за банков кредит №
1500/12.07.2007 г. и Анекс №
1/16.10.2009 г., Анекс № 2/07.10.2010 г. и Анекс № 3/03.07.2015 г. към
договора, за което е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 19.03.2019 г. по
ч.гр.д. № 263/2019 г. на РС Смолян, следните суми:
100 000.00 лева
- главница
9 000.00 лева - възнаградителна
лихва (договорен лихвен процент) за периода от 20.05.2018 г. до 21.11.2018 г.;
5 000.00 лева - лихва
върху просрочена главница за периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.;
40 000.00 лева -
просрочена лихва миграция;
500.00 лева -
неустойка за просрочена лихва за периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.;
4 000.00 лева -
неустойка за просрочена главница за периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ исковете над уважените
размери, до пълните им предявени размери 136 841.67 лева - главница : 9 679.30
лева - възнаградителна лихва (договорен лихвен
процент) за периода от 20.05.2018 г. до 21.11.2018 г.; 5 400.20 лева - лихва
върху просрочена главница за периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.; 45 034.98 лева - просрочена лихва
миграция; 565.09 лева - неустойка за просрочена лихва за периода от 20.05.2018
г. до 18.03.2019 г.; 4 523.42 лева - неустойка за просрочена главница за
периода от 20.05.2018 г. до 18.03.2019 г.
ОСЪЖДА Г.Г.Ц.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Б.З.-В.,***, да заплати на на „У.Б.” АД, ***,, пл.“*******, чрез адв. Д.П.,*** на осн. чл.78, ал.1 ГПК разноски за производството пред СРС
- 6 508,32 лв., а пред СГС –
9 146,25 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: