Решение по дело №462/2021 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 11
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20215630200462
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Харманли, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Д. В. Д.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Наказателно дело от общ
характер № 20215630200462 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Г. М. , роден на ******* г. в гр.
Смолян, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
безработен, живущ в гр. Симеоновград, ул.*********, неосъждан, ЕГН
**********,

ЗА ВИНОВЕН в това, че

На 13.05.2021 г. в района на гр. Харманли, по път III-554 до комплекс
„Райски Кът“ в посока гр. Харманли е упражнявал професията „шофьор на
такси“ с код 83222005 съгласно Националната класификация на професиите и
длъжностите, като извършвал таксиметров превоз на пътници (на лицата
А.П.М. и Б.Ю.М. от гр. Симеоновград срещу заплащане на сумата от 15 лева)
- по смисъла на чл. 2 от Наредба №34/1999г. на Министерството на
транспорта „Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу
заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото
на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза“, с
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с
per. ******, без да има съответната правоспособност - съгласно чл. 18 от
1
Наредба № 34/1999г. на Министерството на транспорта „Водачът на лек
таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изискваният. 1 „ Да
притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство
от категория В, издадено в Република България“, т.2 „Да не е осъждан за
тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер“, т.3
„Да не е лишен от право да управлява моторни превозни средства по съдебен
или административен ред“, т.4.“Да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата “ и т.5 „Успешно да е положил изпит по
теми, определени с тази наредба, и да притежава валидно удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община, на чиято
територия се извършват превозите“, без да притежава съответното
разрешение за извършване на таксиметров превоз по чл. 24 ал. 1 от Наредба
№ 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници „Разрешението за
извършване на таксиметров превоз на пътници, и холограмата се издават от
кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице за всеки
отделен автомобил“ - престъпление по чл. 324, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 324, ал. 1, вр. чл. 78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание
"Глоба " в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването му – 11.02.2022
г.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ

към Решение № 11 от 11.02.2022 г. на Районен съд – Харманли,
постановено по НОХД № 462 по описа за 2021 година

Наказателното производството е образувано във връзка с внесен в
Районен съд – Хасково, ТО Харманли обвинителен акт срещу подсъдимия Н.
Г. М. с ЕГН ********** за това, че на 13.05.2021 г. в района на гр. Харманли,
по път III-554 до комплекс „Райски Кът“ в посока гр. Харманли е упражнявал
професията „шофьор на такси“ с код 83222005 съгласно Националната
класификация на професиите и длъжностите, като извършвал таксиметров
превоз на пътници (на лицата А.П.М. и Б.Ю.М. от гр. Симеоновград срещу
заплащане на сумата от 15 лева) - по смисъла на чл. 2 от Наредба №34/1999г.
на Министерството на транспорта „Таксиметров превоз на пътници е
обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем
места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или
крайна точка на превоза“, с моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Дачия“ модел „Логан“ с per. *****, без да има съответната правоспособност
- съгласно чл. 18 от Наредба № 34/1999г. на Министерството на транспорта
„Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изискваният. 1 „ Да притежава валидно свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България“,
т.2 „Да не е осъждан за тежко умишлено престъпление или за престъпления
от общ характер“, т.3 „Да не е лишен от право да управлява моторни
превозни средства по съдебен или административен ред“, т.4.“Да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата “ и т.5
„Успешно да е положил изпит по теми, определени с тази наредба, и да
притежава валидно удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за
съответната община, на чиято територия се извършват превозите“, без да
притежава съответното разрешение за извършване на таксиметров превоз по
чл. 24 ал. 1 от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници
„Разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, и
холограмата се издават от кмета на общината или оправомощено от него
длъжностно лице за всеки отделен автомобил“ - престъпление по чл. 324, ал.
1 НК.
В проведеното разпоредително заседание съдът прие, че са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК и след направено
искане от страна на подсъдимият и защитникът му, наказателното
производство бе проведено при диференцираната процедура на глава 28
НПК.
В съдебно заседание пред РС – Харманли, РП – Хасково, редовно
призовани, вземат становище, че следва подсъдимият да бъде признат за
1
виновен и освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, като му
бъде наложена глоба в размер на 1000 лв.
Защитника на подсъдимия Н. Г. М. с ЕГН **********, адв. Й.Х. от
АК – Хасково сочи, че безспорно е изяснена фактическата обстановка, кято
не се оспорва и с оглед на предвид направените признания. Моли съда при
определяне на размера на наказанието, да има предвид съдействието, което е
оказал на досъдебното производство подсъдимият, финансовото му
затруднение и невисоката обществена опасност на деянието.
Подсъдимият Н. Г. М. с ЕГН ********** заявява, че разбира
повдигнатото му на ДП обвинение и се признава за виновен, както и че ще се
ползва изцяло и само от събраните в досъдебна фаза материали. Заявява, че не
оспорва фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебните прения заявява, че са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК и следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н. Г. М. с ЕГН ********** е роден на ******* г. в гр.
Смолян, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
безработен, живущ в гр. Симеоновград, ул.*******, неосъждан, ЕГН
**********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №581 от
17.06.2021г. издадена от Районен съд – Харманли на подсъдимият, същият с
Решение №146/1.10.2014г. по НАХД № 388/2014г. на РС – Харманли, влязло
в сила на 28.10.2014 г., за извършено престъпление по чл.324, ал. 1 НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „ Глоба” в
размер на 1000 лева.
Подс. Н. Г. М. е правоспособен водач на МПС, като на същия е
издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно
до 11.10.2021г.
На 13.05.2021 г. за времето от 08:30 часа до 20:30 часа свидетелите
Николай Кирилов Кирев и Милен Димитров Манолов, полицейски служители
при Районно Управление - Харманли, били на работа по утвърден график.
Около 10:50 часа на инкриминираната дата двамата полицейски служители
изпълнявали служебните си задължения и се намирали на път Ш-554 до
комплекс „Райски кът“ в района на гр. Харманли, където спрели за проверка
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с per. *****, който се движел в
посока гр. Харманли. Спрения за проверка лек автомобил бил жълт на цвят,
обозначен като таксиметров автомобил, с поставена табела на предно
панорамно стъкло с надпис „Ам Джи 2020“ ЕООД и с посочена тарифа за
2
превоз на пътници, както и надпис на преден капак „позвъни и затвори
*****“. В хода на проверката полицейските служители установили също така,
че във вътрешността на лекия автомобил няма монтиран фискален таксов
апарат. Като водач на лекия автомобил полицейските служители установили
подс. Н. Г. М.. Установена била и самоличността на пътниците в него, а
именно свидетелите Б.Ю.М. и А.П.М., и двамата от гр. Симеоновград. Също
така полицейските служители установили, че управлявания от обвиняемия
лек автомобил е собственост на лицето И.Г.Н. от гр. Несебър. В хода на
проверката обвиняемия представил на полицейските служители
свидетелството за регистрация на лекия автомобил, свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, но не представил
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл. 24, ал. 1 от
Наредба № 34/06.12.1999г. Полицейските служители провели на място беседа
със свидетелите Б.Ю.М. и А.П.М., които пътували в управлявания от подс. Н.
Г. М. лек автомобил. Същите заявили на полицейските служители, че
обвиняемия редовно ги е превозвал срещу заплащане, както и че на
инкриминираната дата са се уговорили с него да ги превози от гр.
Симеоновград до гр. Харманли и обратно за сумата от 15 лева.
Подс. Н. Г. М. и свидетелите Б.Ю.М. и А.П.М. били отведени до
Районно Управление - Харманли за изясняване на фактическата обстановка и
продължаване на полицейската проверка. След извършена справка в
Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ било установено, че
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с per. ***** не е включен в
списък към лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. Веднага било поискано съдействие от
служители при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.
Стара Загора, с оглед вземане на отношение по случая.
На 13.05.2021г. служител в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Стара Загора съставил срещу подс. Н. Г. М. АУАН серия
А-2020 № 286936 от дата 13.05.2021 г. /л.48/ за извършено нарушение по чл.
31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, с
който било отнето свидетелството му за управление на МПС. Издадена е
Заповед за прилагане на принудителна админитративна мярка /ЗППАМ/ №
РД-14-1539/13.05.2021 г. /л.42/ на Директора на РД „АА“ гр. Стара Загора, с
която на основание чл. 107, ал. 1, вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1,6. „б“ от Закон за
автомобилните превози /ЗАА/, на обвиняемия били наложени следните
принудителни административни мерки: временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и
СРМПС част II-ра на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с per.
*****. Също така срещу обвиняемия бил съставен и АУАН серия АА №
039332 от дата 13.05.2021г. /л.26/ по описа на Районно Управление -
Харманли, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 4 от ЗДвП.
3
От показанията на свидетелите Б.Ю.М. и А.П.М. се установява, че на
инкриминираната дата са се намирали в гр.Симеоновград, като им се
наложило да се придвижат до гр. Харманли. Свид. А.П.М. се обадил по
мобилния си телефон на обвиняемия, когото познавал като Николай
„таксито“. След това обаждане обвиняемия пристигнал с управлявания от
него лек автомобил „Дачия“, модел „Логан“ с per. ***** при свидетелите М. и
М.. Двамата се качили в автомобила и обвиняемия потеглил от гр.
Симеоновград в посока към гр. Харманли. Уговорката между свидетелите М.
и М. и обвиняемия била за извършения превоз от гр. Симеоновград до гр.
Харманли и обратно да му заплатят сумата от 15 лева. Въпросната сума за
извършения превоз трябвало да бъде платена на обвиняемия след като върне
двамата свидетели обратно в гр.Симеоновград, т.е. след извършване на курса
Симеоновград-Харманли, Харманли-Симеоновград. Причината, поради която
свидетелите М. и М. не успели да платят уговорена сума била извършената на
инкриминираната дата полицейска проверка на обвиняемия и управлявания
от него автомобил.
В хода на разследването по реда на чл. 159 НПК е изискана
информация от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара
Загора, относно това дали на подс. Н. Г. М. е издавано Удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил“ и дали същия е положил съответните изпити
за издаване на такова удостоверение. От приложеното към делото служебно
писмо от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара Загора
/л.41/ се установява, че на обвиняемия не е издавано Удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил“, както и че същия не е полагал необходимите
изпити за придобиване на Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“.
В хода на разследването по реда на чл. 159 НПК е изискана
информация от Община Харманли и от Община Симеоновград, относно това
дали на подс. Н. Г. М. е издавано разрешително за извършване на обществен
превоз на пътници и товари /таксиметров превоз/ на територията на
посочените общини. От приложените към делото служебни писма от Община
Харманли /л.72/ и от община Симеоновград /л.74/ се установява, че на
обвиняемия не е издавано разрешително за таксиметров превоз на пътници на
територията на Община Харманли и Община Симеоновград.
От приложената справка за нарушител-водач /л.60-64/ се установява,
че обвиняемия е наказван многократно по административен ред за извършени
административни нарушения по ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че на процесната дата, а именно 13.05.2021г., подс.Н. Г. М. е
извършил таксиметров превоз на пътници срещу заплащане с лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Логан“ с per. *****, като по този начин е упражнявал
професия „шофьор на такси“, без да притежава необходимата
правоспособност за това.
4
Извършването на таксиметров превоз е правно регламентирана
дейност, която предполага определена квалификация на лицата, които я
осъществяват. Последната се придобива по определен законоустановен ред и
се констатира официално. Под понятието „съответна правоспособност”,
употребено в разпоредбата на чл. 324, ал. 1 НК, се разбират придобитите
знания и подготовка на дадено лице за правилно упражняване на професия
или занаят, признати по установения от закона ред. В конкретния случай това
е редът установен с изискванията на Наредба № 34/1999г. за таксиметров
превоз на пътници, издадена по реда на чл. 12а, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози, където в разпоредбата на чл. 18 са изброени
условията, на които трябва да отговаря едно лице, за да може да извършва
таксиметров превоз на пътници, а именно - да притежава свидетелство за
управление на МПС от категория В, издадено в Република България; да не е
осъждано за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишено по
съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно
средство; да е психологически годно по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; да притежава удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“ за съответната община, на чиято
територия се извършват превозите.
Именно разпоредбата на чл. 18 от Наредбата визира изискванията,
на които трябва да отговарят водачите на леки таксиметрови автомобили.
Тези изисквания включват, както общата изискуема правоспособност за
управлението на МПС, така и професионалната такава, свързана с
управлението на таксиметров автомобил. Законодателят изрично предвижда
притежанието на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”,
издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община,
както и удостоверение за психологическа годност на таксиметровия шофьор.
За да бъде упражнявана професия, свързана с таксиметров превоз на пътници
/т.е. за да бъде лицето правоспособен таксиметров шофьор/ то трябва да има,
както обща, така и специална квалификация.
В хода на проведеното разследване е установено по несъмнен начин,
че към инкриминираната дата обвиняемия не е притежавал Удостоверение
«Водач на лек таксиметров автомобил», т.е. не е отговарял на изискванията по
чл. 18, ал.1, т. 5 от Наредбата. Ето защо на процесната дата същия не е
притежавал т.нар. «специална» правоспособност за управление на
таксиметров автомобил. Независимо от това, на 13.05.2021г. подс. Н. Г. М. е
упражнявал професия «шофьор на такси», с код 83222005, според
Националната класификация на професиите и длъжностите, без да е имал
призната от закона правоспособност за това, като по този начин е осъществил
състава на престъплението по чл. 324, ал. 1 НК.
Въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз
основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е
направил правилни правни изводи досежно съставомерността на
инкриминираното деяние, като го е подвел напълно законосъобразно под
5
състава на престъплението по чл. 324, ал. 1 от НК.
Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с
изискуемите от закона предпоставки за извършване на дейности - професия
или занаят. Несъмнено е, че се касае за упражняване на
правнорегламентирана дейност, която предполага определена квалификация.
Последната се придобива по определен законоустановен ред и се констатира
официално. Под понятието "съответна правоспособност", употребено в
нормата на чл. 324 от НК, трябва да се разбира призната по съответния ред
подготовка за правомерно упражняване на определена професия или занаят
от едно физическо лице. Упражняването на последните от правоспособно
лице без разрешение е също нарушение, но то не е престъпление. В този
смисъл е и константната практика на ВКС /Тълкувателно решение № 31 от
16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС; Решение № 528 от
19.07.1968 г. по н. д. № 425/68 г., II НО на ВС, Решение № 635 от 13.10.2004 г.
по н. д. № 208/2004 г., ІІ НО на ВКС и др./. Ето защо следва да бъде
направено и разграничението между случаите на липса на разрешение и липса
на правоспособност. Първият от тях остава извън приложното поле на
горепосочената разпоредба, тъй като разрешението само доказва, че въз
основа на определена квалификация лицето има право да упражнява
съответно професия или занаят, като за последната се издава диплома,
удостоверение, майсторско свидетелство и др.
В конкретния случай от обективна страна подсъдимият М. е
упражнявал таксиметрова дейност - извършвал е превоз на пътници като
таксиметров шофьор без да е притежавал необходимата правоспособност за
това, въз основа на документи, удостоверяващи същата, а именно:
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и удостоверение за
психологическа годност съгласно изискванията на чл. 18, т. 3 и т. 5 от
Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. С други
думи, той не е притежавал документи, които е могъл да получи само след
успешно полагане на съответните изпити, предвидени в Наредба № 34 на
министъра на транспорта, каквито той не е бил положил и поради това не е
имал специална правоспособност за упражняване на таксиметрова дейност по
превоз на пътници, независимо, че е бил правоспособен водач на МПС.
Факта, че по време на проверката, респ. това, че не е иззет финансовия отчет
за деня от касовия апарат на автомобила, не сочи на неъстсавомерност на
деянието от обективна страна, тъй като упражняването на такава дейност е
налице и тогава когато не се води стриктна финансова отчетност, както и
тогава когато автомобилът е в готовност да превозва пътници- т. е. е на
разположение за това, макар и в конкретния момент в него да няма такива.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината -
пряк умисъл. Подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да
настъпят. Подсъдимият М. много добре е знаел, че не е положил
необходимите за това изпити и не притежава съответните документи за
6
извършване на таксиметрова дейност по превоз на пътници- той не отрича
това обстоятелство, т. к. не е разполагал с документите удостоверяващи
съответните обстоятелства, които се изискват по Наредбата за упражняването
на тази дейност. Той е знаел, че няма никакво право да превозва пътници
срещу заплащане с лек таксиметров автомобил. Независимо от това обаче,
подсъдимият М. е решил да изкара доходи възползвайки се от тази дейност,
напълно съзнавайки, че няма право да извършва такава.
За извършеното от подсъдимия Н. Г. М. престъпление е предвидено
наказание до една година лишаване от свобода или с глоба от сто до триста
лева. С престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимият,
към датата на извършване на процесното деяние не е осъждан.
Същия е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК с Решение № 146/13.10.2014 г. на Районен съд - Харманли по НАХД
№388/2014г., влязло в сила на 28.10.2014 г., за извършено престъпление по
чл.324, ал. 1 НК
Съгласно т.7 от ТР№ 2 от 28 февруари 2018г. по тълкувателно дело
№ 2 по описа за 2017 година на ОСНК институтът на чл. 78а от НК е
приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не
е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително
производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен
давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3
от НК. Правото на повторно освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК е признато в т. 4 от ППВС № 7/85 г., като се приема,
че възниква след изтичане на една година от изпълнение на наложеното
административно наказание. Съображенията са в смисъл, че лицата, по
отношение на които вече е приложен чл. 78а от НК, са неосъждани и не
следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от осъдените на глоба по
НК, за които след изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК настъпва
реабилитация и възможност за повторно освобождаване от наказателна
отговорност по този ред. В постановлението не е разгледана хипотезата на
неизпълнено административно наказание глоба, наложено на основание чл.
78а от НК поради изтекла давност, но няма пречка при допълнителното
тълкуване да се приложи същият подход. Поначало освобождаването от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание е
институт, в чийто обхват попадат случаите с по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца в сравнение с тези, при които глобата е
наложена като наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК. Изхождайки
от тази принципна позиция, съдът е длъжен да съблюдава лицата,
неизплатили глоба, наложена им като административно наказание, да не
бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата, неизплатили
глоба, наложена им като углавно наказание, включително и при преценка на
предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. След като осъдените, чието наказание глоба не е
7
изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат
да бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този
случай не съставлява отрицателна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б.“б“ от НК,
поради което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече
освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. Приравняване на
неизпълнимото поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва
да се приеме, че необходима предпоставка за повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното
изтичане на давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок.
Доколкото глобата, налагана на основание чл. 78а от НК, представлява
административно наказание, давностните срокове, с изтичане на които се
погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в
ЗАНН. От освобождаването на подс. М. от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК с Решение № 146/13.10.2014 г. на Районен съд - Харманли по
НАХД №388/2014г., влязло в сила на 28.10.2014 г., за извършено
престъпление по чл.324, ал. 1 НК до инкриминираното деяние е изтекла
давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок.,поради което съдът
счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като
същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК
законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание, което
следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на "глоба"
в размер, съобразно законовия минимум, а именно 1000 лева, ще бъде в
съответствие с данните за личността на подсъдимия. Същият е с чисто
съдебно минало и с добри характеристични данни, няма криминалните
регистрации във връзка с предходни осъждания, които сами по себе си, с
оглед настъпилата реабилитация следва да се отнесат като атестат за
личността с негативен знак. Има положително процесуално поведение на
досъдебна фаза, а това му в съдебна фаза не препятства по никакъв начин
движението и приключването на делото. Административното наказание
"глоба", освен това, трябва да бъде съобразено с имущественото състояние на
дееца, за което обаче не са събрани каквито и да е доказателства, освен
попълнената декларация от подсъдимия за семейно и материално положение
и имуществено състояние и този факт сам по себе си, а наред и с останалите,
налага да бъде възприето най – благоприятното разрешение за него при
индивидуализацията. Така наложеното административно наказание се явява в
синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения
материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната
съвкупност. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на
личната и генерална превенция заложени в закона, а с факта, че същото макар
и да е по вид "глоба" по своя характер е административно наказание, а не
8
санкция по НК и с налагането му подсъдимият, от гледна точка на въпроса за
неговата съдимост, е поставен в по – благоприятно положение, независимо от
размера на това наказание, предвид липсата и на основание за приложение на
нормата на чл. 78а, ал. 5 НК.
Мотивиран така Харманлийският районен съд постанови решението
си.

Съдия:
9