№ 16527
гр. ,, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110150655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на И.П.Й срещу М. О. М., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 935,69 лв., представляваща 1/2 част от сторени разходи за платени местен
данък за недвижим имот и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че с ответницата са съсобственици при равни части на следния
недвижим имот: апартамент, находящ се в ,,,,,,, на втори етаж, със застроена площ от 156,60
кв. м., съставляващ съгласно кадастрална схема самостоятелен имот в сграда с
идентификатор № 68134.102.227.1.3, заедно с 34/100 идеални части от общите части на
сградата, построена в поземлен имот с идентификатор № 68134.102.227, целият с площ 265
кв. м. от квартал 424, местност ,,,,,,, заедно с таванско помещение от 35,80 кв. м., образувано
от две тавански помещения съгласно решение № 125/19.05.1975 г. по гр. д. № 1326/1975 г. по
описа на СРС, заедно с две мазета със застроена площ от 17,60 кв. м. и 15,36 кв. м. Твърди,
че с ответницата имат общ наследодател - К.Й починала на 16.10.2011 г., и оставила един
наследник по закон - дъщеря си М. О. М. и един заветник - сестра си И.Й.Н. Посочва, че
наследодателката й е собственичка на гореописания недвижим имот въз основа на решение
№ 125/19.05.1975 г. по гр. д. № 1326/1975 г. по описа на СРС. Със саморъчно завещание,
обявено на 05.03.2012 г. от нотариус И.Н с рег. № 040 на НК и район на действие - Софийски
районен съд, К.П.Й завещала на сестра си цялото свое притежавано недвижимо имущество,
включително посочения апартамент. Ищцата твърди, че саморъчното завещание било
1
оспорено от ответницата, като със съдебно решение от 15.07.2016 г. по гр. д. № 13194/2012 г.
по описа на СГС, I-6 състав, потвърдено с определение № 469/16.10.2018 г. по гр. д. №
1091/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., съдът възстановил запазената 1/2 идеална част от имота
на ответницата. Ищцата сочи, че за данъчните периоди от 2019 г. до 2020 г. е заплатила
местни данъци и такса за битови отпадъци, дължими за процесния имот, в общ размер на
1871,38 лв., поради което ответницата като съсобственик на 1/2 идеална част от имота дължи
1/2 част от тежестите за него, или половината от заплатените от ищцата публични
задължения. С оглед гореизложеното ищцата моли за уважаване на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че данъците и такса смет са
задължение, дължимо от задълженото лице на база деклариране по реда на чл. 14 ЗМДТ и
след като ищцата не е декларирала промяна на обстоятелствата, с оглед промяната в
собствеността, задължение за ответницата не е възникнало. Счита, че претендираното от
ищцата не представлява тежест върху общата вещ, а нейно лично задължение. Добавя, че
ищцата претендира и заплатени от нея лихви за забава, които са възникнали само по нейна
вина. По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че
процесният имот е съсобствен с ответницата; размера на дяловете в съсобствеността; че за
данъчните периоди от 2019 г. до 2020 г. са били дължими местен данък и такса за битови
отпадъци (такса смет) за процесния имот и техния размер, както и че същите са били
заплатени изцяло от ищцата.
При установяване на горното, в тежест на ответницата е да докаже погасяване на
задължението, както и направените в отговора на исковата молба възражения.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че същите,
включително през периода 2019 г. - 2020 г., за който се твърди да са заплатени задълженията,
са съсобственици при квоти 1/2 идеална част за всяка от тях на апартамент, находящ се в
,,,,,,, на втори етаж, със застроена площ от 156,60 кв. м., съставляващ съгласно кадастрална
схема самостоятелен имот в сграда с идентификатор № 68134.102.227.1.3, заедно с 34/100
идеални части от общите части на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор №
68134.102.227, целият с площ 265 кв. м. от квартал 424, местност ,,,,,,, заедно с таванско
помещение от 35,80 кв. м., образувано от две тавански помещения съгласно решение №
125/19.05.1975 г. по гр. д. № 1326/1975 г. по описа на СРС, заедно с две мазета със застроена
площ от 17,60 кв. м. и 15,36 кв. м. (ответницата М. О. М. - като наследник с възстановена 1/2
запазена част от наследството на К.П.Й (майка) по силата на решение от 15.07.2016 г. по гр.
2
д. № 13194/2012 г. по описа на СГС, I-6 състав, потвърдено с решение № 46/05.01.2018 г. по
гр. д. № 307/2017 г. по описа на САС, I състав, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 469/16.10.2018 г. по гр. д. № 1091/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., а ищцата
И.П.Й - по силата на саморъчно завещание, обявено на 05.03.2012 г., оставено от К.П.Й
(сестра)).
Ответницата по същество не оспорва факта, че за данъчните периоди от 2019 г. до
2020 г. ищцата е заплатила местни данъци и такса за битови отпадъци за процесния имот в
общ размер на 1871,38 лв., като посоченото обстоятелство се установява и от приетите
писмени доказателства: разписка № 0400012071781794/06.12.2020 г. от Изипей за заплащане
на сумата от 2469,27 лв. в полза на Столична община, Местни данъци и такси, с наредител
ищцата И. П. Й. за имот на адрес: ,,,,,,,,,, ,,,, (ГГ) ,,,,,,, и Приложения както следва: за фактура
001.2019.1.02.7224Н10860.90718379 - 268,06 лв. - данък върху недвижимите имоти за 2019 г.;
за фактура 001.2019.1.05.7224Н10860.90718377 - 116,10 лв. - такси за битови отпадъци за
2019 г.; за фактура 002.2019.2.02.7224Н10860.90718378 - 260,13 лв. - данък върху
недвижимите имоти за 2019 г.; за фактура 002.2019.2.05.7224Н10860.90718376 - 114,37 лв. -
такси за битови отпадъци за 2019 г.; за фактура 003.2019.3.05.7224Н10860.90718375 - 111,85
лв. - такси за битови отпадъци за 2019 г. за фактура 004.2019.4.05.7224Н10860.90718374 -
110,10 лв. - такси за битови отпадъци за 2019 г.; за фактура
003.2020.1.02.7224Н10860.********* - 244,34 лв. - данък върху недвижимите имоти за 2020
г.; за фактура 003.2020.2.02.7224Н10860.********* - 236,21 лв. - данък върху недвижимите
имоти за 2020 г.; за фактура 004.2020.1.05.7224Н10860.********* - 104,26 лв. - такси за
битови отпадъци за 2020 г.; за фактура 004.2020.2.05.7224Н10860.********* - 104,25 лв. -
такси за битови отпадъци за 2020 г.; за фактура 004.2020.3.05.7224Н10860.********* - 101,70
лв. - такси за битови отпадъци за 2020 г.; за фактура 004.2020.4.05.7224Н10860.********* -
100,01 лв. - такси за битови отпадъци за 2020 г., или общо сумата от 1871,38 лв. - местен
данък и такса за битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., от които 1008,74 лв. - данък върху
недвижимия имот за 2019 г. и 2020 г. и 862,64 лв. - такса за битови отпадъци за 2019 г. и 2020
г.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС постановява, че всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. По смисъла на тази норма под
тежести се имат предвид всички разноски за запазване и поддържане на общата вещ, без
които тя би погинала или състоянието й би се влошило, а също и обикновените разноски по
текущо поддържане, които включват публичните задължения за данъци и такси. За тях
отговорност носят съсобствениците, съобразно правата си в съсобствеността. При тълкуване
на нормата се установява, че същата се основава на принципа за забрана на неоснователното
обогатяване в отношенията между съсобствениците и е специална спрямо общата норма
на чл. 59 ЗЗД.
Задълженията за заплащане на местен данък върху недвижимия имот и на такса за
битови отпадъци са публични такива, които са установени в Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ). Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, в общинския бюджет постъпва местен данък
3
- данък върху недвижимите имоти, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ, общините събират
местни такси за битови отпадъци, а според чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите
имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти
в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените
места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на
територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда
на специален закон. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, за услугите по събиране и транспортиране на
битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, се събира
такса за битови отпадъци.
Според чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти, като съгласно ал. 2, собственикът на сграда, построена върху
държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната
част от него. Предвидено е и изключение, че при учредено вещно право на ползване данъчно
задължен е ползвателят - чл. 11, ал. 3 ЗМДТ.
В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, изрично е предвидено, че когато върху
облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си. Всеки от
съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на
ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите. Съгласно чл. 64, ал. 1
ЗМДТ (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), таксата за битови отпадъци се
заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон.
От представената разписка и приложения към нея (от л. 5 до л. 14 от делото) се
доказва, че за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2020 г. ищцата И.П.Й е заплатила в полза на
Столична община, район ,,,, дължимите местни данъци за процесния недвижим имот и такси
за битови отпадъци, ведно с изтеклите лихви, в общ размер на 1871,38 лв., с което са били
заплатени в пълен размер дължимите публични задължения за имота. Не е проведено
насрещно доказване, че припадащата се част от местния данък върху недвижимия имот и
такса за битови отпадъци е била заплатена от ответницата М. О. М.. При това и с оглед
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС и притежаваната от ответницата 1/2 идеална част от правото
на собственост върху имота (за исковия период), същата дължи възстановяване на ищцата
на заплатените в повече от нейната 1/2 част от посочените задължения, или сумата от 935,69
лв. (главница и лихва за забава, която лихва отново е дължима от всички съсобственици по
реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, при неплащане своевременно на задълженията). Тази сума е
дължима от ответницата в качеството й на съсобственик на имота и като такава - на дънъчно
задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, приложим и по отношение на
задължението за заплащане на такса битови отпадъци по силата на препращащата норма
на чл. 64 ЗМДТ. Както се посочи, данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови
4
отпадъци, уредени в ЗМДТ, съставляват публични задължения към общините на
собствениците на недвижими имоти, т. е. задължени лица за плащането им са собствениците
(респективно съсобствениците в обема на притежаваните от тях права), без оглед на това
кой в действителност ползва имота. В хипотезата на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ има предвидено
изключение, което обаче в случая не е налице, тъй като няма данни да е учредено
ограничено вещно право на ползване на апартамента.
Обстоятелството, че имотът е деклариран на името на ищцата - чл. 14 ЗМДТ (която не
е заявила промяна в обстоятелствата след влизане в сила на решението за възстановяване на
запазената част от имота) не изключва отговорността на ответницата за заплащане на
дължимите публични задължения, доколкото всеки от съсобствениците на имота, съответно
от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка и
таксата битови отпадъци за целия имот за сметка на останалите (във вътрешните отношения
между съсобствениците всеки от тях участва в ползите и тежестите съразмерно на частта
си). При положение, че разпоредбата на чл. 12 ЗМДТ предвижда възможността за плащане
на дължимия данък за целия имот от един от съсобствениците и приравнява това на
плащане на чуждо задължение за негова сметка, то единственият начин за платилия да
възстанови платения данък, дължим от другите съсобственици на имота, е чрез
предявяването на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като в противен случай ответницата би се
обогатила неоснователно за сметка на обедняването на платилия задълженията й към
общината. Следователно, независимо дали ищцата е декларирала промяна в обстоятелствата
относно имота и дали ответницата е декларирала придобиването на съответните идеални
части от недвижимия имот в съответната данъчна служба към общината, ответницата е
задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ от момента на придобиването на частта от
имота и дължи припадащата й се съобразно дела й в съсобствеността част от платените от
ищцата данък върху недвижимия имот и такса за битови отпадъци за периода 2019 г. - 2020
г.
По делото няма данни ответницата да е възстановила частта си от дължимите за
имота публични задължения, поради което искът е основателен в пълен размер за сумата от
935,69 лв. (504,37 лв. - местен данък върху недвижимия имот за 2019 г. и за 2020 г. и 431,32
лв. - такса за битови отпадъци за 2019 г. и за 2020 г.), ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 12.09.2023 г., до окончателното плащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в размер на 50 лв. - държавна такса и 480 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г. фактура № 2698 от
11.09.2023 г. и преводно нареждане от 26.09.2023 г.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. О. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ,, ,,,, ,,,,,,,, да заплати на
И.П.Й, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ,, ул. „,,,,,,, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС
сумата от 935,69 лв., представляваща 1/2 част от сторени разходи от ищцата за платени
местен данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2019 г. -
31.12.2020 г. (504,37 лв. - местен данък върху недвижим имот за 2019 г. и за 2020 г. и 431,32
лв. - такса за битови отпадъци за 2019 г. и за 2020 г.) за недвижим имот: апартамент, находящ
се в ,,,,,,, на втори етаж, със застроена площ от 156,60 кв. м., съставляващ съгласно
кадастрална схема самостоятелен имот в сграда с идентификатор № 68134.102.227.1.3,
заедно с 34/100 идеални части от общите части на сградата, построена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.102.227, целият с площ 265 кв. м. от квартал 424, местност ,,,,,,,
заедно с таванско помещение от 35,80 кв. м. и с две мазета със застроена площ от 17,60 кв. м.
и 15,36 кв. м., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
12.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. О. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ,, ,,,, ,,,,,,,, да заплати на
И.П.Й, ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ,, ул. „,,,,,,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от общо 530 лв. - разноски по делото, от които 50 лв. - държавна такса и 480 лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6