№ 323
гр. Варна, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Д. Ив. Ш. Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000435 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на Д. Г. М. от гр. Варна, представляван от адв. М. И. от АК- гр.
Варна, срещу решение № 261/12.06.2023г., постановено по т.д. № 83/2021г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен
предявен от въззивника иск срещу Н. Ш. Й. от гр. Варна, с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 150 000лв,
представляваща неизплатена част от продажна цена по чл. 2, б. „в“ от договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013г., за което вземане
е издадена заповед № 4510/28.08.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 10388/2020г. по описа
на РС-Варна.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли
за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.
Съображенията срещу правилността на решението в резюме са, че
първоинстанционният съд не е извършил тълкуване на разпоредбата на чл. 5
от процесния договор по правилата на чл. 20 ЗЗД, а решението противоречи
1
на резултата от приключилия с влязло в сила решение по т. д. № 45/2020г. по
описа на ВОС спор между същите страни по чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на друга част от паричното вземане по процесния договор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Въззиваемата Н. Ш. Й., представлявана от адв. Д. Е. от ВАК, представя
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения по
оплакванията на въззивника.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат съответно жалбата и отговора.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид
следното:
Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с разглеждането на
специален положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявен от Д. Г. М. от гр. Варна срещу Н. Ш. Й. от гр. Варна, за
установяване съществуването на парично вземане с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. първо ЗЗД на ищеца от ответницата, в размер на 150 000лв.,
претендирана като неизплатена част от продажна цена по чл. 2, б. „в“ от
договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013г., за което
вземане е издадена заповед № 4510/28.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№10388/2020г. по описа на РС-Варна.
В исковата молба се твърди, че в изпълнение на взето решение от общо
събрание на съдружниците на „Стройснаб“ ООД за прехвърляне на
притежаваните от ищеца Д. Г. М. дружествени дялове на съпругата на другия
съдружник Д Й- ответницата Н. Ш. Й., страните са сключили договор за
покупко-продажба от 01.08.2013г., с нотариална заверка на подписите, по
силата на който ищецът е прехвърлил на ответницата притежаваните от него
50 дружествени дяла от капитала на „Стройснаб“ ООД срещу продажна цена
от 600 000лв. Излага се, че сумата от 300 000лв., съставляваща половината от
уговорената продажна цена, е платена със средства, получени въз основа на
2
договор за револвиращ кредит № 757/30.07.13г., сключен с „Българска банка
за развитие“ АД. Плащането на останалата част е разсрочено на две вноски:
съгласно чл. 2, б. „б“ от договора до 31.08.2014г. е следвало да се заплати
сумата 150 000лв., а по силата на чл. 2, б. „в“ от договора, до 31.08.2015г.
купувачът е дължал плащане на остатъка от 150 000лв., което не е направено.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответницата Н. Ш. Й. е депозирала
писмен отговор, с който оспорва иска изцяло по основание, по съображения,
че договорът за прехвърляне на дружествени дялове е прекратен, по силата на
чл. 5 от същия, в резултат на това, че не е заплатила цената по уговорения
начин. Релевират се твърдения за наличие на устна уговорка между ищеца и
нейния син- А Й за прихващане на дължимите вноски със задължения на
ищеца в качеството му на представляващ и на едноличен търговец, към трето
лице- „Стройснаб“ ООД. Направено е в евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност, която според страната тече от датата на вписването на
промени в ТР в резултат на прехвърлянето на дружествени дялове-
08.08.2013г.
Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен изцяло, е валидно по
критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк.
д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на
законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото
от ответницата възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на вземането по
заповедта за изпълнение. Следователно налице са и особените процесуални
предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
Страните не спорят и от приложените писмени доказателства се
установява, че Д. Г. М. и Н. Ш. Й. са сключили договор за покупко-продажба
от 01.08.2013г., по силата на който ищецът е прехвърлил на ответницата
притежаваните от него 50 дружествени дяла от капитала на „Стройснаб“ ООД
срещу продажна цена от 600 000лв. Сумата от 300 000лв., съставляваща
половината от уговорената продажна цена, е платена в кратък срок след
сключване на договора, със средства, получени въз основа на договор за
3
револвиращ кредит № 757/30.07.2013г. Плащането на останалата част е
разсрочено на две вноски: съгласно чл. 2, б. „б“ от договора до 31.08.2014г. е
следвало да се заплати сумата 150 000лв., а по силата на чл. 2, б. „в“ от
договора, до 31.08.2015г. купувачът е дължал плащане на остатъка от
150 000лв.
С решение № 260075/12.12.2022г., постановено по т. д. № 45/2020г. по
описа на ВОС, е прието за установено в отношенията между страните, че Н.
Ш. Й. дължи на Д. Г. М. сумата от 150 000лв., представляваща непогасена
вноска с падеж- 31.08.2014г. по договор за покупко-продажба на дружествени
дялове от 01.08.2013г., за която е издадена заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 6746/02.09.19г. по ч. гр. д.№ 13978/19г. на
ВРС, на осн. чл.422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
С този съдебен акт е формирана сила на пресъдено нещо между
страните относно валидното възникване и съществуване на
правоотношението, от което произтича установеното парично вземане, а
именно: сключен между Д. Г. М. като продавач и Н. Ш. Й. като купувач
валиден договор от 01.08.2013г. за покупко-продажба на 50 дружествени дяла
от капитала на „Стройснаб“ ООД, с нотариална заверка на подписите рег. №
2299 на нотариус Д. Бейлерян при ВРС.
За да отхвърли иска за установяване дължимостта на остатъка от
продажната цена в размер на 150 000 лв., която според чл. 2, б. „в“ от
договора за продажба на дружествени дялове е с падеж- 31.08.2015г.,
окръжният съд е направил извод, че е налице сила на пресъдено нещо,
формирана с мотивите на решение № 260075/12.12.2022г., в частта, с която е
прието, че по силата на чл. 5 от процесния договора, същият е прекратен
поради неизпълнение на задължението за изплащане на втората вноска с
падеж 31.08.2014г., считано от 01.09.2014г.
Изводът е неправилен и е довел до постановяване на неправилно
решение.
На първо място, той е в противоречие със задължителна практика
относно стойността на мотивите на съдебните решения и това, че те не се
ползват със сила на присъдено нещо.
Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а
диспозитивът- нейното външно изразяване. Следователно, под съдебно
4
решение следва да се разбира тази част от съдебния акт, с която съдът се
произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля.
Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по
съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на
формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на присъдено
нещо и не са задължителни за страните. За последните е задължително
решението на съда относно спора между тях. Мотивите като част от съдебния
акт нямат задължителна сила, каквато притежава решението, докато
диспозитива, който е и същинското решение по смисъла на чл. 236, ал. 1 от
ГПК, представлява изрично изразената воля.
На второ място, мотивите на постановеното между същите страни
предходно решение № 260075/12.12.2022г. по т. д. № 45/2020г. по описа на
ВОС, в частта, с която е прието, че по силата на чл. 5 от процесния договора,
същият е прекратен поради неизпълнение на задължението за изплащане на
втората вноска с падеж 31.08.2014г. противоречат на формираната сила на
пресъдено нещо с диспозитива, с който е уважен искът по чл. 422 ГПК за
установяване съществуването на задължение на ответницата към ищеца за
една от разсрочените вноски от продажната цена в размер на 150 000 лв. В
противоречие със закона и с правилата на логиката е да се приеме, че
облигационната връзка по договор за прехвърляне право на собственост (в
случая права върху дружествени дялове) е преустановена „автоматично“ по
такъв начин, че за една част от продажната цена продължава да е налице
основание за плащане на придобити дружествени дялове, а за друга част, че
основанието за плащане е отпаднало. Процесният договор за прехвърляне на
дружествени дялове е произвел целения с него вещно- прехвърлителен ефект
още при сключването му, същият не е с продължително или периодично
изпълнение или подлежащ на частично прекратяване, за да е правно
възможно някой от престациите, съставляващи части от продажна цена,
платими разсрочено, да запазят основанието си при неговото прекратяване
поради неизпълнение, а за други- то да отпадне.
Развалянето на договор е вид прекратяване, при което действието му
се преустановява със съответни правни последици заради виновно
неизпълнение на една от страните по договора. Следователно, при извод,
направен от съдебен състав, за автоматично преустановяване на договорната
връзка именно поради неизпълнение на задължението от ответницата за
5
заплащане на уговорената продажна цена, по силата на изрична клауза на чл.
5 от договора, (въпреки че такова право не е упражнено от изправната
страна), би следвало установителният иск по чл. 422 ГПК да се отхвърли и по
отношение на неплатената вноска с падеж 31.08.2014г. Искът обаче е уважен с
влязлото в сила решение, което е в интерес на ищеца и той не би могъл да го
обжалва поради несъгласие с мотивите.
На трето място, неправилен е изводът в обжалваното решение,
възприет от мотивите на предходното влязло в сила решение, че по силата на
чл. 5 от процесния договора за покупко- продажба на дружествени дялове,
същият е автоматично прекратен поради неизпълнение на задължението за
изплащане на втората вноска с падеж 31.08.2014г., занапред, считано от
01.09.2014г. (деня, след падежа на третата вноска).
Разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от процесния договор предоставят на
продавача на дружествени дялове алтернативни потестативни права при
неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на продажната цена,
по начина, посочен в чл. 2 от договора, аналогични на предвидените в закона.
В чл. 5 е предвидено потестативно право в полза на купувача да счита
договора за „прекратен и непораждащ каквито и да е права и задължения на
страните по него“ като автоматична последица от неизпълнение на
задължението на купувача за заплащане на продажната цена по начина,
посочен в чл. 2 от договора. Посоченото преобразуващо право на кредитора-
продавач подлежи на упражняване с едностранно изявление до насрещната
страна, без да е необходимо съдействие на последната. То би довело до
промяна в правната сфера на страните по договора, а именно до прекратяване
му, а с това биха се заличили с обратна сила правните последици от
сключения договор за покупко-продажба на дялове. Неизпълнението на
задълженията на купувача съставлява уговорен от страните обективен
елемент от фактически състав, пораждащ потестативно право на кредитора по
чл. 5 от договора. Без субективен елемент обаче, а именно волеизявление на
продавача, няма основание за прилагане на последици от прекратяване, респ.
разваляне на договора поради неизпълнение. При уговорка, водеща до
„автоматизъм“ на последиците от неизпълнението на купувача,
трансформиращият ефект на волеизявление на продавача като израз на
упражнено субективно потестативно право, установено в негова полза, ако
6
такова беше направено, следваше да се приема за настъпил автоматично с
достигане на едностранното изявление до купувача, без да е необходимо на
последния да се дава допълнителен срок за доброволно изпълнение.
Продавачът- ищец обаче, не само не се е възползвал от правото си по
чл. 5 от договора да заяви, че счита договора за прекратен поради осъществен
обективен елемент- неизпълнение на насрещната страна, но и очевидно
упражнява алтернативното право, предвидени в чл. 6 от него за същото
неизпълнение- „ В случая на неизпълнение от страна на купувача на което и
да е плащане, посочено в чл. 2 от този договор, продавачът има право да се
снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК.
Процесният договор, който е действащ, е с нотариална заверка на
подписите на страните. Същият е послужил като документ по чл. 417, ал.1 т. 3
ГПК въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение.
Ответницата не твърди и не се установява погасяване, чрез плащане или по
друг начин, на процесното паричното вземане, което е валидно възникнало,
при което следва да се приеме, че същото е дължимо. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че твърденията в отговора на исковата
молба за наличие на устна уговорка между ищеца и А Й- син на ответницата,
за прихващане на дължимите втора и трета вноски със задължения на ищеца
към „Стройснаб“ ООД, в качеството му на представляващ и на едноличен
търговец, не сезират съда с разглеждането на възражение за прихващане
(извънсъдебно или съдебно), тъй като не се твърдят насрещни парични
задължения на ищеца към ответницата.
При правен извод за съществуване на процесното вземане с падеж
31.08.2015г., въззивният съд дължи произнасяне по своевременно
релевираното от ответницата, в условията на евентуалност, възражение за
изтекла погасителна давност.
За погасяване право на продавача да претендира изпълнение по
принудителен ред на парично вземане за цена по процесния договор за
продажба на дружествени дялове е приложима общата петгодишна давност по
чл. 110 ЗЗД. Трите плащания на вноски, които е следвало да направи
купувачът, не притежават отличителни белези, които според ТР №
3/18.05.2012г. по т. д. № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК могат да характеризират
7
вземанията като „ периодично плащане” по смисъла на чл. 111, в. „в” ЗЗД.
Касае се за разсрочено плащане на едно парично задължение за продажна
цена, при което началният момент на давността за всяка една от разсрочените
вноски е падежът, определен от страните за всяка от тях, от който момент
съответното вземане става изискуемо. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 26.08.2020г., към който момент петгодишният
давностен срок за процесното вземане, считано от падежа- 31.08.2015г., не е
изтекъл. Следователно, правото на ищеца- продавач да претендира от
купувача изпълнение по принудителен ред на задължението за плащане на
последната част от продажната цена за прехвърлените дружествени дялове не
е погасено, т. е. правопогасяващото възражение на ответницата е
неоснователно.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че
предявеният по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск за
съществуването на парично вземане в размер на 150 000 лв., произтичащо от
валидно възникнало и действащо правоотношение по сключен между
страните договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
01.08.2013г., за което е издадена заповед № 4510/28.08.2020г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№ 10388/2020г. по описа на РС-Варна, е основателен.
Предвид противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови друго, с
което искът по чл. 422 ГПК да бъде уважен.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ответницата дължи на ищеца репариране на съдебно – деловодни
разноски за заповедно производство в размер на сумата 3 000 лв.,
представляваща платена държавна такса, и за исково производство в две
инстанции в размер на сумата 10 530лв., от която 6 000лв.– държавни такси и
4 530 лв.- платено адвокатско възнаграждение за първа инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, IIІ- ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261/12.06.2023г., постановено по т.д. № 83/2021г.
по описа на Варненски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
8
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответницата Н. Ш. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Чонгора“
№71, дължи на ищеца Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“ бл. 125, вх. 2, ап. 29, сумата 150 000лв. (сто и петдесет хиляди
лева), представляваща дължима незаплатена част от продажна цена по чл. 2,
б. „в“ от договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 01.08.2013г.,
за което вземане е издадена Заповед № 4510/28.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
10388/2020г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА Н. Ш. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Чонгора“
№71, да заплати на Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“ бл. 125, вх. 2, ап. 29, сумата 3 000 лв.(три хиляди лева),
представляваща направени съдебно-деловодни разноски за заповедно
производство, включени в издадената Заповед № 4510/28.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. № 10388/2020г. по описа на ВРС, както и сумата 10 530 лв. (десет
хиляди петстотин и тридесет лева), представляваща направени съдебно –
деловодни разноски за исково производство в две инстанции, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9