Р Е Ш Е Н И Е
№ 160 / 05.04.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д. № 17/2023 год.
по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от „Напоителни системи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление : град София, бул.
„Цар Борис ІІІ“ № 136, ет. 3, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
А.М., срещу решение № 346/03.10.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 697/2022 г.
по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС-100/21.04.2022 г., издадено от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на касатора за нарушение
на чл. 190а, ал. 2, във вр. чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено
в нарушение на материалния закон. Основните възражения се свеждат до неспазване
на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че АУАН е съставен
извън предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя, което е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
наказателното постановление. В условията на евентуалност претендира прилагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В пледоарията по същество излага допълнителни
доводи, че съдът се е произнесъл по срока за издаване на НП по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, но не и по срока за съставяне на АУАН. По тези съображения иска отмяна на
съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ответникът – председателят на ДАМТН, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността на касационната жалба по съображения,
подробно изложени в писмен отговор по делото. Иска решението на ДРС да бъде
оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с доказателствата по делото, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения :
С обжалваното в настоящото производство решение на РС –
Добрич е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-100/21.04.2022 г. на председателя
на ДАМТН, с което на „Напоителни системи“ ЕАД София, за нарушение на чл. 190а,
ал. 2, във вр. с чл.190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39
от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна, че при извършена на 23.09.2021 г. проверка на язовир „Абрит“
е установено, че собственикът „Напоителни системи“ ЕАД София не е изпълнил
задължително предписание, дадено в констативен протокол № 05-02-6/12.02.2021 г.
на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а
именно: да се довърши почистването на водния откос от храстовидна растителност,
със срок за изпълнение 31.05.2021 г. Изложил е доводи, че АУАН и НП съдържат
реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са надлежно връчени на санкционираното
лице. Приел е, че НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН. Изразил е становище, че правилно наказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, който задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията на контролните органи по чл. 190а, ал. 1, т. 3 и по и по чл.
138а, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Изложил е съображения, че предмет на нарушението не са
дадените задължителни предписания, а тяхното неизпълнение в срок. Приел е, че няма
данни издаденото предписание да е обжалвано и отменено, поради което за дружеството
е възникнало задължение да го изпълни в указания за това срок. Неизпълнението
на предписанието е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната
отговорност на неговия адресат, като изпълнителното деяние се изразява в
бездействие. Направил е извод, че „Напоителни системи“ ЕАД София се явява
субект на нарушението в качеството си на собственик на язовира съгласно АЧДС № 1224/02.11.2000г.
Приел е, че определената имуществената санкция е в
минималния предвиден в закона размер съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ,
поради което не подлежи на преразглеждане. Районният съд е преценил, че
нарушението не осъществява признаците на маловажен случай, тъй като липсват обстоятелства,
обосноваващи по-ниската му степен на обществена опасност от типичните за този
род нарушения. Приел е, че неизпълненото предписание има отношение към живота и
здравето на неограничен брой хора. Този обект на защита не би могъл да се
противопостави и да обоснове маловажност на случая.
Така постановеното решение е правилно като краен правен
резултат.
При извършената касационна проверка не се установяват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно
установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната
истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими
доказателства и въз основа на тях е стигнал до законосъобразни фактически и
правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо
да се преповтарят.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е спазен
тримесечният срок за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Безспорно е, че срокът за изпълнение на даденото предписание е бил 31.05.2021 г., както и че последващата проверка
от органите на ДАМТН е извършена на 23.09.2021 г., когато е установено и
неизпълнението на предписанието, т.е. нарушението. Доколкото въпросът за
нарушителя възниква едва след установяване на нарушението, то именно от датата
на проверката започва да тече и срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е изтекъл. Вярно
е, че районният съд не е обсъдил това възражение в мотивите към решението си,
приемайки единствено, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, но този пропуск не е съществен, тъй
като не води до опорочаване на крайните му правни изводи.
Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя, че
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Преценката
за това се прави конкретно по всяко
административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая,
определящи степента на обществена опасност и морална укоримост на нарушението. Законосъобразно е становището на районния съд, че липсват обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен
на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от процесния вид. Нито във
въззивното, нито в касационното производство са посочени конкретни твърдения и доказателства,
които да указват на маловажност на случая, поради което правилно районният съд
е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения обжалваното решение не страда
от пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346/03.10.2022г., постановено по н.а.х.д. № 697/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление : град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, ет. 3, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор А.М., да заплати на ДАМТН сумата от 80
лева, съставляваща разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: