П
Р О Т О К О Л
19.06.2020
год. гр.Силистра
СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав
На деветнадесети
юни 2020
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:
Т.Л.
З.Я.
Секретар ГАЛИНА ЙОВЧЕВА
Прокурор ТЕОДОР ЖЕЛЕВ
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД №69 по описа за 2020 год.
На именното повикване 09.00 часа се явиха:
ВНОСИТЕЛ:
ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР – р. пр.,
явява се ОКРЪЖНИЯТ ПРОКУРОР ТЕОДОР ЖЕЛЕВ.
ПОДСЪДИМ: Л.
И С. – р. пр.,
явява се лично и с АДВ. М.М..
СТАНОВИЩА ПО
ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Няма
процесуални пречки. Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
АДВ. М.: Моля да бъде
даден ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че са налице процесуалните
предпоставки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ, на основание чл. 272 от НПК
пристъпва към снемане самоличността на подсъдимата:
ПОДСЪДИМАТА Л. И С.: Получих копие от обвинителния акт, запозната съм с него.
СЪДЪТ, на основание чл. 274, ал.1 от НПК разяснява на страните правата им на отводи
срещу членовете на състава на съда, съдебния секретар, прокурора и защитниците.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения и отводи.
АДВ. М.: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ пристъпва към обсъждане на
въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Следвайки задължителните въпроси, които трябва
да бъдат обсъдени по реда на чл. 248, ал. 1 от НПК в днешното разпоредително съдебно заседание,
моето становище е следното:
На
първо място считам, че родовата подсъдност на настоящото дело е безспорна,
същото е било образувано пред компетентния съд.
Намирам,
че към настоящия момент не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Не
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебната фаза на процеса, които по
какъвто и да е начин да водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото
лице.
Към
момента не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, не се налага делото да се разглежда при закрити врати, нито се налага привличане
на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на допълнителни защитници,
вещи лица, преводач, тълковник или извършване на действия по делегация.
Намирам,
че взетата по отношение на подсъдимата мярка за процесуална принуда „Подписка“
е изиграла своята роля и няма нужда от нейната промяна.
Не
правя искания за събиране на нови доказателства.
Моля
да насрочите делото за разглеждане за следващото съдебно заседание, за което да
бъдат призовани лицата, посочени в списъка за призоваване в обвинителния акт.
Само
едно допълнение искам да направя:
Считам,
че в последния абзац от диспозитива на обвинителния акт е била допусната явна
фактическа грешка при неговото изписване, предвид което считам, че са налице
основанията за приложение на текста на чл. 248а от НК и преминаване към
процедурата към отстраняването на тази грешка. Това би могло да стане след
произнасяне по въпросите, които коментирах току що. Ако решите, че са налице
тези условия за приложението на текста на чл. 248а от НК, имаме готовност да
отстраним фактическата грешка непосредствено в това съдебно заседание, без да
се налага връщането на прокуратурата в посочения в текста срок. Уточнявам, че
става дума за фактическата грешка в последния абзац в диспозитива на
обвинителния акт, където е записано: „ –На 01.06.2015 г. е потвърдила неистина
в подаденото Искане за контрол – Първо ниво №4 от 01.06.2015г….“ – на този ред
думите „потвърдила неистина“. Следвайки логиката на целия обвинителен акт, а и
на целия диспозитив на обвинителния акт, следва тези думи да бъдат заменени с
„е представила неверни сведения“.
В
този смисъл моля да се произнесете.
АДВ. М.: По т.1 и т.2 на въпросите, които се обсъждат в
разпоредителното заседание заявявам, че се присъединявам към становището на
представителя на обвинението.
По
т.3 противно на волята си, но от опасение, че сам ще се поставя в хипотезата на
ал.3 да нямам възможност по нататък да изложа съображения по някои процесуални
нарушения, съдът нека да прецени доколко те са съществени, но по т.3 ще изложа
съображения за допуснати процесуални нарушения. За протокола ще заявя така:
Позовавам
се на разпоредбите на чл. 102, т. 1 - в обстоятелствената част на обвинителния
акт задължително трябва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към това се отнасят
и времето, посочването на всички факти от тази категория, защото при всяко
положение непосочването на това води до ограничаване правата на обвиняемия. Какво
имам предвид:
Имам
предвид, че в обстоятелствената част, а това се е пренесло съответно и в
заключителната част на обвинителния акт, се посочва един период от време,
свързан с престъпната дейност, описана в обвинителния акт на подсъдимата, става
въпрос за един дълъг период, в който се посочва, че ние сме извършили поредица
от деяния. В същото време обаче в кориците на делото има данни, че подсъдимата
е била в болничен и по-точно става въпрос за един дълъг период от 17.11.2014г.
до 15.05.2015г., за който период имаме вменени извършени престъпления. Имам
предвид, че вмененото деяние е в качеството на представляващ юридическо лице. В
този период подсъдимата не е представлявала никакво юридическо лице. Тя е била
в болничен, няма как от болницата да представлява юридическото лице, а в нейно
отсъствие има заповед, с която е упълномощена нейна заместничка, която се е
разпореждала като представляващ юридическото лице, така че в този период тя е
отсъствала и като юридическо лице няма как да е извършила тези деяния. Нещо повече
– прочитайки диспозитива на обвинението
се оказва, че в този период, когато е болничния, тя е извършила и самото
изпълнително деяние, тоест е получила средствата. В този период тя не представлява
дружеството, няма как да получи средствата. Има във времето непълноти,
неточности, неясноти и ние сме поставени в невъзможност адекватно да
организираме защитата си. Как, след като ние сме били в болничен, има друг,
който замества, упълномощено лице със заповед, ние следва да носим отговорност
за това, защото сме били болни?! Това е така на първо време едно от
възраженията ми.
На
следващо място искам да обърна внимание и по отношение на заключителната част,
а и в обстоятелствената част, неяснота по отношение на това кои са неверните
сведения. Говори се за неверни сведения в искания, като сме използвали няколко
броя фактури. В тези сведения кое не е вярно – всичко е вярно. Кое не е вярно
във фактурите - във фактурите всичко е вярно. Никъде не е посочено кое нещо не
е вярно, кои са тези неистинските работи. Затруднени сме и по отношение на
истината кой е издал фактурите, тъй като в заключителната част на обвинителния
акт се пише, че тези фактури са издадени от търговското дружество „Галакс“,
което е извършило услугите, но ако
забележите на стр. 2 на обвинителния акт пише: „След приключването на строителството
е била издадена от ДП „Опитна станция по кайсията и земеделието“ гр. Силистра
фактура №13/01.10.2014 за сум от 129918.40лв….“. Веднъж пише, че тази фактура е
издадена от „Галакс“, а в обстоятелствената част пише, че е издадена от ДП
„Опитна станция по кайсията и земеделието“ гр. Силистра. Това несъответствие
също ни поставя в невъзможност да организираме адекватно защитата си.
Да,
възможно е тук да се постави въпроса, че тук се касае за някаква фактическа
грешка, ако става въпрос само като грешка, която не е свързана с деянието,
което е част от квалификацията на вмененото престъпление, да, но тук става
въпрос за фактури, за които кой е издателят и как ги е издал. Има противоречие
в обстоятелствената и в заключителната част на обвинителния акт.
На
следващо място на предпоследната страница в заключителната част на обвинителния
акт, след като са описани всички дейности, е заявено, че „ Изпълнителното
деяние по чл. 212 ал. 4 от НК е довършено с представянето на исканията за
контрол до МРРБ гр. София.“ Не знам за кое престъпление става въпрос по чл. 212,
ал.4, такова деяние на нас не ни е вменявано като извършено престъпление. Също това
дали е грешка техническа или фактическа и с какво е свързана, но когато стана
въпрос за изпълнително деяние, когато става въпрос за вменено престъпление, аз
считам, че тук става въпрос за нарушения, които ограничават правото на защита.
Искам
също да взема отношение и по самата неяснота на обвинението, тъй като заключителната
част на обвинителния акт тя се дублира с постановлението за привличане. В
обстоятелствената част под никаква форма не става ясно какви са действията на
подсъдимата във връзка с посредничеството извършителство. То предполага
умишлено склоняване на трето лице да извърши престъпление. Няма никакви данни
как моята клиентка умишлено е склонила счетоводителката да извърши това
престъпление – няма данни по какъв начин, с какви действия, какво е направила,
за да можем да кажем пред Вас тези действия извършила ли ги е или не – това е елемент
от обективната част на вмененото ни престъпление и считам, че трябва да има пълна
яснота в това направление.
В
този смисъл ще се позова и на разпоредбите на чл. 107, ал. 3, където е записано,
че „органите на досъдебното производство събират и проверяват както
доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават
отговорността му“. Имам предвид следното:
Тук
в обвинителния акт никъде не е намерило отражение, че в този целия процес по
тази програма е участвал и освен, че има по програмата експерт счетоводител, на
когото му се плаща да работи по програмата, има и одитор, който заверява всички
тези сведения. Одиторът просто не е разпитан. Одиторът заверява сведенията,
ведно с контрольора, а този одитор е веднъж по програмата и втори път обслужва и
ДП „Опитна станция по кайсията и земеделието“ гр. Силистра. Без печата на този
одитор тези искания не могат да бъдат изпратени, което означава на практика, че
моята клиентка при тази конструкция на обвинението е склонила и одиторката към
извършване на това престъпление. Тоест ние сме поставени в невъзможност да
разберем какви действия сме извършили, за да склоним въпросните лица в така
вмененото ни посредствено извършителство.
Има
и други съображения, които би следвало да изложа, те са свързани по същество,
но ще ги позапазя за следващото заседание, но предвид изложените възражения,
считам, че са налице съществени процесуални нарушения, който водят до ограничаване
правото на защита, до невъзможността с неяснотите, които изтъкнах, да организираме
адекватна защита, поради което моля на това основание да прекратите съдебното
производство.
По
отношение на следващите точки, също заявявам, че се присъединявам към становището
на представителя на обвинението.
В
този смисъл моля за Вашето произнасяне.
ПРОКУРОРЪТ: Противно на
становището на процесуалния представител на подсъдимата, аз считам, че същата в
момента има една нелоша изградена защита, която беше представена пред Вас. Казвам
това, защото с изключение на забележката по отношение на записаното в
обвинителния акт, касаещо чл. 212, ал. 4, където се съгласявам, че е била допусната
неточност или грешка, която ще коментирам евентуално на по-късен етап, всичко останало беше въпроси, които касаят съществото
на повдигнатото обвинение, затова няма да вземам отношение подробно по тях, тъй
като рискувам и аз да направя същото и да изместим фокуса на процеса още в това съдебно
заседание, а не точно където му е мястото. Линията на защита на обвиняемата,
респективно на подсъдимата е била добре организирана още на фазата на досъдебното
производство, където е било осигурено максимално това право от гледна точка на
неговото упражняване, правене на възражения, активно участие в процеса, което е
видно от материалите по досъдебното производството чак до неговото предявяване
в завършен вид.
Що
се касае до обстоятелствената част на обвинителния акт аз считам, че същата
изчерпателно и доста подробно е описана, дори касае целия процес на проекта, съдържаща
факти и обстоятелства, които даже са изложени в прекалена подробност и не
касаят пряко предмета на обвинението дори, така че цялата фактическа обстановка
е много добре отразено в обстоятелствената част, че подсъдимата в един момент е
била в болничен и всички тези други съображения, които изтъкна защитата, са
елементи от фактическата страна на случая и бяха коментирани по същество, а не
точно като възражение по отношение на допуснати процесуални нарушения. В
никакъв случай аз не бих ги подвел под тази категория, като изключим текста на
посоченото чл. 212, ал. 4, което аз считам като явна техническа грешка, дори не
е фактическа, както го коментирах направеното ми искане за прилагане на
разпоредбата на чл. 248а от НПК, но ако счетете, че е такава, аз не бих
възразил същата да бъде изправена. Очевидно, че се касае за текста, по който е
повдигнато обвинението, в случая не е този текст, който е записан в
обвинителния акт.
Ето
защо аз считам, че както във фазата на досъдебното производство, така и до
настоящия момент правото на защита по отношение на подсъдимата е било упражнено
и се упражнява в пълен обем, а направените възражения са по същество, а не по
процеса, водещ до евентуално ограничаване на права.
Предвид
това моля да отхвърлите направеното искане за прекратяване и насрочите делото
за разглеждане.
АДВ. М.: Ако съм бил
правилно разбран, аз не съм поставил въпроса, че не сме имали възможност да организираме
защитата си в досъдебното производство, аз поставих въпроса по отношение на
така представения обвинителен акт и това обсъждах, не съм обсъждал нищо друго, така
че няма нищо общо едното с другото. Да, упражнили сме си правото на защита по
време на досъдебното производство, но аз казвам сега по време на
разпоредителното заседание, че сме изправени пред една такава невъзможност да
можем адекватно да вземем отношение, затова би следвало да намери отражение как
през това време, кога сме в болнични и от болницата ръководим един процес в
предприятието, 5-6 месеца нас ни няма в предприятието, има заповед кой да
замества и кой да представлява юридическото лице, през този период ние нямаме
никакво качество като юридическо лице. Тези неща имах предвид да се изяснят, да
е наясно и да знаем вече какво правим и как го правим.
Поддържам
още веднъж изложените съображения и моля да прекратите съдебното производство.
СЪДЪТ обяви, че ще се
произнесе след 10 минути.
СЪДЪТ, изслушвайки
страните по въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК, установи следното:
С
оглед принципите, заложени в родовата и местна подсъдност, както и правилата на
чл. 35, ал. 2 от НПК, делото действително е подсъдно на първа инстанция на
Окръжен съд – Силистра.
Според
съда няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По
отношение на това допуснато ли е в досъдебното производство отстранимо процесуално
нарушение, съдът намира, че е налице такова. Съдът счита, че с оглед
изискванията, насочени към обстоятелствената част на обвинителния акт, следва
същият да намира ясно, конкретно, точно и пълно описание на всички
обстоятелства, свързани с времето, мястото и начин на извършване на
престъплението. Съобразно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК при изготвянето на обвинителния акт
прокурорът обективно излага своето становище, относно вината и отговорността на
обвиняемия, поради което и обвинителния акт трябва да отговаря на изискванията за
законност, обоснованост, мотивираност, тъй като коректно изложените в
обвинителния акт обстоятелства и предмета на доказване дават възможност за
адекватна защита на подсъдимия по изложените от прокурора факти.
В
контекста на горното, съдът счита, че са допуснати процесуални нарушения в два
аспекта. Единият момент е посочен от процесуалния представител на подсъдимата,
а именно, че както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на
обвинението не е намерил по недвусмислен и по категоричен начин момента какви
са действително представените неверни сведения, които са съществен момент от
съставомерността на конкретното деяние. Това неминуемо е следвало да бъде
отразено, за да се избегнат неяснотите, относно предявеното обвинение. От една
страна обвинителният акт е натоварен с фактология, която е несъотносима към
предмета на обвинението, от друга страна този момент не е намерил място в
обвинителния акт. От друга страна в обстоятелствената част на обвинителния акт
е отразено конкретно, че от ДП „ОСКЗ - Силистра“ чрез неправилното /нерегламентирано/
посочване на сумите за извършените разходи, състоящо се в неразделянето на
„възстановим ДДС“ като недопустим разход за финансиране по Програмата, са
усвоили неоправдано средства от бюджета на Програмата в размер на 26700.68
лева, тоест според обвинението инкриминираната сума е усвоена. Това намира
отражение и в приложението към обвинителния акт, където е посочено, че
нанесените щети са възстановени. Така формулирано това изложение навежда на
съставомерност на деянието по друг текст, а именно по ал. 5 на чл. 248а от НК,
каквото обвинение в случая не е предявявано на подсъдимата.
По
отношение на останалите посочени от защитата на подсъдимата възражения, според
съда това касае оценката на доказателствата по същество по делото и приемането
или отхвърлянето на определени факти обвързва съда с постановяването на
конкретен съдебен акт, но не представляват процесуални нарушения, водещи до
връщане на делото за ново разследване. Посоченият абзац, визиращ деяние по чл.
212 от НК очевидно е явна фактическа грешка, както и посоченото несъответствие
в пункт четвърти на диспозитива на обвинението, което според съда не представлява
съществено процесуално нарушение и не е основание за връщане на делото, но
поради изложените по-горе обстоятелства съдът счита, че съдебното производство
следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване
на посочените нарушения във фазата на досъдебното производство.
По
отношение на останалите изисквания по чл. 248 от НПК съдът счита, че не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, не се
налага делото да се разглежда при закрити врати, нито се налага привличане на
резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на допълнителни защитници, вещи
лица, преводач, тълковник или извършване на действия по делегация. Мярката за
процесуална принуда е адекватна и към настоящия момент не се налага нейното
изменение. Няма основание за събиране на нови доказателства на този етап.
С
оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: №74
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД №69/2020 г. по
описа на Окръжен съд Силистра и ВРЪЩА
делото на прокурора за отстраняване на посочените нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване
може да се обжалва или протестира в 7 – дневен срок от днес, пред Апелативен
съд Варна.
Заседанието приключи в 09,46 часа.
Протоколът се написа в съдебно
заседание и изготвен на 19.06.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: